Добре дошли в страната на рисуваните къщи

Прохлада – колко дни и нощи това лято я търсихме в Мюнхен... Тя се беше купила явно еднопосочен билет занякъде, беше се скрила някъде. Беше изчезнала трайно от Германия - държава, която до неотдавна се славеше с летни температури, ненадхвърлящи 28 градуса. Дали заради глобалното затопляне или заради стотиците-милиони чужденци (с топла кръв и нрав), но вече официално е факт - от 100 години насам в Германия не е имало такава суша, каквато имаше през отиващата си 2018. Ако нещата така вървят и през 2019 "гледаме" повторение на 2018, то в Германия ще се отвори ниша за един подценяван досега сектор - продажбата на климатици. Жегите бяха обхванали дори и по-високите места. Кой обаче да очаква, че като се качиш на над 1000 метра в Алпите ще е над 33 градуса.

В търсене на онази глътка свеж въздух и прохлада тази година открихме истински бижута. Е, не сме в ролята на Христофор Колумб, защото тези места отдавна са познати в туристическите маршрути, а който ги е открил веднъж със сигурност ще му се иска да се върне и отново.

Обераммергау - установих, че досега съм била десетки пъти тук, но само в моето детство. Когато пристигнахме и си казах: "Боже, ама това е от приказките на братя Грим!" Едва ли имат връзка, поне още не съм я открила, но когато бях дете точно така си представях описаните в книжките места... Вълшебни... Магични... и завладяващи!

Сгушено в подножието на остри алпиийски върхове през него минава дна от най-кристалните реки – Амер. 

Писаните къщи са характерни за района на Тирол и въобще за района на Бавария, австрийските и италианските Алпи.

В това село обаче всяка къща е изрисувана в традиционния за региона стил Luftmalereien*, с който са украсени също така и домовете в Mittenwald и Oberammergau.

Много от рисунките са на повече от 2 века, като те са предимно с религиозна тематика, но има и такива, които показват сцени от живота в селото. Изобразените сцени по къщите разкриват много за старите обитатели на тези домове, разказват за професии, за имена, за надеждите и страховете на хората в миналото.

Впрочем изкуството върху къщи, разположени покрай път, е свързано и с това, че алпийското село е било част от маршрута, свързващ Венеция и Аугсбург като хората са искали да покажат, че те са не само територия за размяна на стоки, но и място на културни постижения.

Освен с рисуваните къщи, с ръчните занаяти и с опияниващите планински гледки вече векове наред  Обераммергау е известен и с даден обет, който продължава да сесе изпълнява над 4 столетия.

Когато през 17 век чума опустошава голяма част от Европа, оставяйки след себе си мизерия и глад, жителите на Oberammergau обещават навеки да възпроизвеждат живота на Христос веднъж на всеки десет години, в година, завършваща на 0. Чумата свършва и първото представление е на полето през 1634 г.

Към днешна дата представлението „Страстта“ се изпълнява на всеки десет години в огромен открит театър, който се строи специално за пиесата. В продължение на няколко месеца – между май и септември се провеждат над 100 представления, в които участват над 2000 изпълнителя, а всяка постановка е с продължителност от поне 6 часа. Всички актьори са аматьори. Не може обаче да участват всички – те трябва или да са родени в Оберамергау.

Следващото изпълнение е през 2020г., като  билетите започнаха да се продават още през август 2018 година. Приходите от постановките се инвестират в местната инфраструктура.

Макар че всичките къщи са уникални и неповторими за най-впечатляваща се смята Pilatushaus.

Едва ли някой ще повярва, че преди около 30-40 години тя е била застрашена от разрушаване, но благодарение на жителите на Обераммергау е съхранена.

Изрисуването на къщата е поръчано от Андреас Ланг, през 1784 г. той искал мястото на Христос пред Пилат за градината на своето имение. Самият той е участвал в „Страстите Христови“ в ролята на Пилат.

Автор на стенописите е Франц Цвинк*, а тази къща се смята за най-важната от работата му. Той е оставил своя отпечатък – късен барок, в графства Гармиш-Партенкирхен, Ландсберг ам Лех и Шонгау. Неговото име е олицетворение на баварския стил Luftmalereien през 19 век. Къщата Пилатусхаус се намира на улица Ludwig-ТомаStraße 10. В нея се намира галерия, както и множество ръчно резбовани дървени предмети.

Основният поминък в Оберамергау е дърводелството като статуите обикновено са свързани с местни история или пък вярвания. За туристите се организират и специални курсове по дърворезба.

Странно е някак, но в Обераммергау духът на Коледа е целогодишен. Представете си как едва дишате - толкова е топло и ви се иска да бъдете на някой от онези станали нарицателни за клише плажове - Копа Кабана, а вместо в магазин за бански и морски принадлежности, се озовавате някъде в Лапландия. Един от централните магазини е нещо като музей на коледните сувенири - хиляди експонати - в най-различни форми и размер. И цените са като за търг на аукционна къща Сотбис. Още едно доказателство, че сте в Германия, където занаятите и домашно, приготвените неща имат своята заслужена стойност.

Друго място, което си струва да се посети в Обераммергау е църквата „Свети Петър и Павел“. Тя е изградена през 1735-1749 г. и е с невероятни стенописи.

Впрочем в покрайнините на градчето се намира и капелата „Свети Георги“ – Ludwig-Lang-Straße 59B.

В непосредствена близост е и лифтът Laber-Bergbahn, който отвежда до единия от върховете.

И с това не се изчерпват местата. Съвсем наблизо се намира и WellenBerg – открит басейн с водни аткракциони, а от другата страна на Обераммергау се намира Kolbensesselbahn. Той пък ще ви качи до местата, които през зимата стават за ски.

Обераммергау се намира на изключително стратегическо място. С еднодневни посещения могат да се разгледат още манастирът Етал, най-високата точка в Алпите – връх Цугшпитце, също така замъците Линдерхоф и Нойшванщайн.

А ако случайно искате да се насладите на още от баварските прелести можете да се прехвърлите в Гармиш-Партенкирхен.

*Lüftlmalereien  се наричат виртуозни открити декорации, които обикновено се считат за народно творчество. Lüftlmalereien украсява къщите в Mittenwald и Oberammergau. Голяма част от цветните картини са от 18-ти век.

*Франц Сераф Цвинк е потретрист, а негови работи с маслени бои и фрески могат да се видят както в близкия манастир Етал, така и в много църкви.