Част 1: Подготовката:
Започвам от един майски уикенд, който отделих за подготовка на различни маршрути. Д. бе категорична, че не желае да пътува с автобус. За мое огромно съжаление вариантът "влак" също отпадна, защото просто няма начин да се измъкнеш от Балканския полуостров без да ползваш услугите на БДЖ и сръбските им колеги, а те са един дол дренки и не си заслуждават риска. Оставаше варианта "самолет". Реших да не се доверявам на платформи като e-sky, защото имах сериозни основания да смятам, че първо не намират всички възможни връзки и второ - цената, която уж намират е различна от реалната, която после плащаш. Цената на директния полет на BulgariaAir не ме устройваше. Тръгваше от 400лв. и стигаше до7-800 на човек. Реших, че разликата в цената мога да я дам за самото приключение.
Любопитна подробност е, че в Карлови Вари има летище. Този факт първоначално ми даде големи надежди, но в последствие открих, че то обслужва една единствена редовна авиолиния Москва - Карлови Вари, при това само 2 пъти седмично.
Започнах да чета и проучвам блогове, форуми, сайтове и да измислям различни варианти за достигане до Карлови Вари, при това за датите, които ни интересуват - 09-14 октомври.
След два дни денонощно ровене си нарисувах следната схема:
Най-подходящ ми изглеждаше вариантът София-Братислава (Wizz), Братислава-Прага-Карлови Вари (автобус). Бях чела, че Ryanair са склонни да отменят или местат полети в последния момент и не ми се рискуваше с тях, а и през Братислава има само един полет (не сменяме самолети), т.е. и да закъснее, няма да е фатално, ще се придвижим към братиславската автогара по-късно. Пък и да закъснее, колко да закъснее - час, най-много.
Купих билетите и казах на останалите от клуба, който иска да се присъедини към нас или да използва схемата ми за някой от другите варианти. Събрахме се с още едно семейство. Малко по-късно стана ясно, че резервацията за нощувки, които друг беше правил, не е подходяща за нашата схема, така че се наложи да си потърсим квартита само ние - летящите през Братислава. М. намери страхотна квартира - евтина, удобна, чиста, широка и в центъра на центъра. Нямаше по-добър вариант!
Още се чудя на късмета, който извадихме с апартаментчето.
Royal apartment - Karlovy Vary
И зачакахме. Лятото се извъртя бързо и щом влезе септември започнах да мисля, за придвижването от Братислава към Карлови Вари. Следих цените на RegioJet от Братислава за Прага, проверявах възможностите за наемане на автомобил и тъкмо когато смятах да предложа на другото семейство да си купим билетите по-навреме получих разтърсващ e-mail от Wizz, че отменят полета ни и са ни преместили резервацията с два дни по-рано. Да вляза да потвърдя или откажа новата резервация. (Тук второто семейство избра автобусния транспорт, така че останахме само с Д.)
Честно казано сега се чудя защо го приех така драматично, но тогава този факт тотално ме изкара от равновесие и буквално ми докара няколко безсънни нощи.
Последвалата комуникация с Wizz ще опиша тук, тъй като за мен щеше да е много полезно и успокоително ако тогава можех да прочета такава история.
Първоначално проверих, че има начин да откажа само единия полет (този, променения). След това си купих нови билети с Ryan през Брюксел (виж картинката) и предприех действия по отказване на полета. В писмото, което Wizz ми бяха изпратили се споменаваха няколко варианта:
1. Да потвърдя направената от тях нова резервация.
2. Да откажа резервацията, като ми възстановят парите в моя wizz-акаунт с 20% отгоре.
3. Да откажа резервацията, като ми възстановят парите по банкова сметка.
Тази, последната опция, не може да бъде открита никъде на сайта им. За нея научаваш само от писмото. Избрах нея. Получих автоматичен мейл, че заявката ми ще бъде обработена и ще бъде преценено дали да ми възстановят парите. И толкова. Нито пари ми бяха възстановени, нито резервацията ми бе променена. Все едно нищо не бях направила. Опитах отново. Накрая потърсих начин да се свържа с тях.
Официално имат само един телефон за връзка в Бългрия - импулсен (0900....). С повече ровене можеш да намериш още един - софийски. Позвъних, но момичето учтиво ме препрати пак на импулсния.
Като се има предвид, че имаха да ми връщат стотина лева, а и промяната бе по тяхна вина, бях се зарекла, че няма да звъня на импулсния им телефон, ето защо намерих някаква форма за контакти през сайта. Писах им и отново получих автоматичен мейл., че заявката ми се обработва. След няколко дни получих и отговор от ANI SPASOVA, в който с много думи не се казваше нищо. Цитирани бяха разни правила, но изобщо никой не отговаряше на въпроса ми дали изобщо заявката за отмяна на половината резервация е приета. Няколко дни се колебаех дали да не й препоръчам да се преориентира към политиката, където умението да говориш много, без да казваш нищо, е изключително ценено. Накрая просто замълчах. На четвъртия ден получих автоматично съобщение, че заявката ми е обработена, но пари не се появиха. Пак не позвъних на импулсния и след още 4 дни парите се появиха по сметката ми.
Толкова за Wizz. Разбрах, че и на тях не може да се разчита.
Предстоеше ми ново предизвикателство - да направя престоя в Брюксел приемлив. Ако сте погледнали картинката с възможните маршрути, вероятно сте забелязали, че още в началото маршрута София-Брюксел-Прага с Ryan излиза най-евтин (между другото e-skay не го предлага, макар да предлага другив връзки, с много по-голям престой). Не го избрах от една страна заради невъзможността да купя на един билет двата полета (т.е. при промяна на единия, не мога да имам претенции да се коригира и другия) и от друга - заради дългия, нощен престой в Брюксел. Сега обаче нямах избор и се спрях на него. Смятах, че все ще намерим място, където да положим главици. Първоначално дори си представях, че едва ли не на всички летища има от онези хотели - капсули, дето "стаята" е колкото едно легло. И тогава попаднах на сайта https://www.SleepinginAirports.net, от който получих много и ценна информация. За съжаление тя ме приземи, давайки ми да разбера, че:
1. Летище Шарлероа се намира на около 60 км от Брюксел.
2. Най близкият хотел е на 20 минути път пеша.
3. Трансферите са по-скъпи отколкото билета ми до там.
4. На летището не само че няма хотел, а и няма нищо работещо през нощта.
5. Седящите места на летището са много по-малко от средния брой хора, които остават да спят там (около 50).
6. Съвсем нормално е да се опънеш да спиш на земята и десетки туристи го правят всяка вечер.
7. Летището е сравнително чисто и сигурно.
8. Има едни места до големите прозорци, които са по-закътани и е добре да се опънеш там.
9. Ако решиш да спиш на земята е добре да си носиш шалте, защото подът е студен.
Това, последното, много ме объркваше, защото ние пристигаме с един от последните полети за деня, т.е. всички седящи места ще са заети, освен това сме само с ръчен багаж, което е чанта 20/25/40см. Шалтето е доста по-голямо, а и дори да успеем да го прекараме, после ще трябва да го влачим със себе си до Прага, Карлови Вари и обратно. Почти се бях примирила, че или ще се борим за седалка, или ще седим върху чантите си, когато в близкия до нас магазин, пред очите ми попадна фолирана подложка за ламинат на цена 1.20лв, метъра. Веднага изчислих, че за 2 лева ще си осигурим невероятен комфорт и после без притеснение можем да оставим постелката за някой следващ.
Подложка с размер 1,70/1,50 сгъната до формат А3 става с дебелина не повече от 5 см. Така че оформих пакетчето, мушнах го в торба с подходящ размер и започнах да стискам палци да минем контролата на софийското летище. При някое предишно самолетно пътуване бях чела, че много хора минават с найлонова торба тип "Била", уж са купили нещо от безмитната зона. Разчитах на това. На летището дори си взех торбичка SofiaAirport и.... минах.
Никога не съм допускала, че ще спя на пода на някое летище, но в Шарлероа дори се чувствах удобно. Неочаквано за мен, с Д. успяхме да поспим около 3 чАса, въпреки, че Мики Маус бибиткаше на всеки 3 минути. 🙂 Точно в 4, както бях чела в SleepinginAirports, мина охраната и събуди всички. Бяхме към стотина човека избрали или принудени да прекарат нощта там. Включително и един татко с три дечица на възраст от 1 до 5 години. Беше ги натъркалял по пода и дори не ги зави. В сравнение с него, нашето "легло" бе супер лукс.
Друг важен елемент, който в първоначалния си разказ бях пропуснала е ТАБЛИЦАТА.
Подготвях ТАБЛИЦАТА в продължение на около седмица и добре, че я направих. В един момент си дадох сметка, че имам безброй часове, срокове, транспортни средства, номера на полети или автобуси и ако просто ги наредя в една папка, рано или късно ще се объркам. Тогава се роди ТАБЛИЦАТА съдържаща следните колони: дата; начален час; краен час; събитие. В нея ден по ден, час по час си описах всичко, което ни предстои. От пътуването Сливен-София, през самолетите, с номер на полет, час и запазено място, до забележителностите на Прага и Братислава, също почасово. Ден преди да тръгнем показвам на Д. пражкия маршрут и възкликвам: "Ох! Не съм измислила къде ще ходим до тоалетна!" Тя умря от смях, но ТАБЛИЦАТА бе безценна!
Част 2: Прага:
Много исках да видя Прага, но някак в цялата подготовка не можех да разбера кое е най-по-най-важното за виждане в Прага. Четях различни теми, пътеписи или въпроси, но никъде не попадах на разказ за Прага в рамките на часове. Най-малкото, което намирах бе един уикенд, при това разширен с петъка. А ние имахме няколко часа. Грубо - четири или пет. Не можех да си представя как точно да го организирам за няколко часа. След много "чоплене", къде ли не, разбрах следното:
1. Историческата част на Прага се състои от няколко квартала. Ето защо е толкова трудно да се даде еднозначен отговор на въпроса - какво точно да се види. Това са "Хрдчани"; "Мала страна"; "Старе место"; "Нове место" и еврейския квартал "Йосефов". За "Вишеград" също четох много хубави неща, но той остава по-встрани и достъпът до него би отнел повече време.
2. "Хрдчани" и "Мала страна" са на хълм и е необяснимо, защо повечето предложения за маршрути започват от "Старе место" и включват изкачване към замъка.
3. Въпреки, че са на хълм, в историческата част на града, до там може да се стигне с градски транспорт (примерно трамвай 22).
4. Общественият транспорт в Прага е изграден на принципа, че автобусите се движат в периферията, а метрото и трамваите - в централната част. От тук следва, че за да се придвижиш от летището до центъра, трябва задължително да ползваш 2 превозни средства.
5. Билетите са за време (30мин; 90мин; 24 часа; 3 дни), а не за превозно средство. На първо влизане си маркираш билетчето и можеш да го ползваш за целия градски транспорт за определеното време. Това включва автобуси, трамваи, метро и дори фуникуляр.
6. Метрото има 3 линии - жълта, зелена и червена, които се пресичат две по две, образувайки триъгълник в центъра на града.
7. Автобусите от летището са 100 и 119. Номер 100 прави връзка с жълтата линия на метрото, а номер 119 - със зелената.
8. Има един чудесен, пражки влогър, който е публикувал една камара клипчета за туристи в Прага. Каналът му в YouTube се казва "HONEST GUIDE" и без значение за колко време смяташ да отседнеш в града, си струва да му се довериш. Под клиповете му се срещат коментари на хора, които са решили да посетят града само благодарение на "Honest Guide".
След като посъбрах тази иформация вече бях готова да си създам следния план - тръгваме от спирка Hrdchanska и минавайки диагонално през историческата част на Прага се придвижваме към автогара UAN Florenc, от където си хващаме автобуса за Карлови Вари:
По подробно маршрутът ни бе разписан в ТАБЛИЦАТА по следния начин:
Приключението ни започва към 10 ч. От летището хващаме автобус 119, слизаме на спирка Nadrazi Veleslavin, от където се прехвърляме на зелената линия на метрото. С нея - до Hrdacanska и от там тръгваме пеша. На няколко места прочетох, че Прага е хълмиста и търсех начин повечето ни път да е надолу. Ето линк към маршрута ни от там:
Карта в Google maps1. близкото Tesco, да запасим вода и храна и след това потегляме през
2. Градините на кралица Анна. През тях стигаме до
3. Замъка Храдчани. Ако сме по правилното време ще видим смяна на караула, ако не - здраве да е. Не мисля да влизаме, защото нямаме толкова време. Постепенно започваме да се спускаме надолу.
4. Катедралата на св. Никола, за която попаднах на информация, че има не по-лоша гледка от Пражкия замък, но е по-спокойно и цената е 2 или 3 пъти по-ниска. Ако не ни домързи се качваме и правим панорамни снимки.
5. Катедралата на св. Томас - по снимките изглежда много величествена.
6. Минаваме по Карлов мост и стигаме до Старе место.
7. Часовникът много държа да го видя на кръгъл час. Може би защото съм израснала в Стара Загора, където също има подобен на фасадата на кукления театър, а и защото от дете се вълнувам от астрономия.
8. Scout Institute е точно до площада с часовника, но попаднах на инфрмация, че вътре е не така шумно-туристическо, а и изглежда има приятна бирария/и. Мисля да отдъхнем там, а ако можем и да направим някоя странична снимка на кулата с часовника. От там минавайки през
9. Площада на републиката се насочваме към
10. UAN Florenc от където ще си хванем автобус за Карлови Вари. Има автобус на RegioJet в 15:30.
Като си го начертах на Гугъл мапс, ми дава, че имаме 5,6 километра пеша, които според Гугъла трябва да можем да минем за 1ч 12 мин. Като добавим всички спирки за забележителности се надявам 4ч и 30 мин. да ни стигнат.
РЕАЛНОСТТА:
Самолетът ни закъсня.
Закъсня малко, може би 10-15 минути, които нямаше да ми направят впечатление ако в последните две-три седмици не бях следила постоянно всички полети, които ни предсоят и точно този винаги избързваше с 5 до 20 минути.
Леко лирично отклонение: В "Пътеводител на галатическия стопаджия" има един герой - бог на дъжда. Човекът си е шофьор и не знае, че е бог на дъжда и дори много мрази дъждовно време, но където и да отиде облаците винаги го преследват. Той постоянно се оплаква от този факт, и никой не му вярва включително и жена му. Но като се обади, че се прибира, тя за всеки случай прибира прането.
Е, следвайки логиката, подозирам, че съм бог на закъсненията.
После, половин час се мотахме из летището, така че на спирка Хрдчанска бяхме някъде малко преди обяд. В този момент започна да ръми, ние бяхме гладни, а насреща ни се изпречи някакъв веган ресторант... Който познава хранителните традиции на чехите, вероятно ще умре от смях, че сме избрали точно веган ресторант от цяла Прага, но така се стекоха обстоятелствата. Седнахме, хапнахме, и поехме към градините на кралица Анна с около час и половина закъснение. Ето защо от тук нататък не влязохме никъде и почти препускахме през набелязаните цели.
Градините на кралица Анна:
Пражкия замък:
Панорама от замъка:
Приток на река Вълтава:
Стената на John Lennon (ТУК можете да прочетете повече за нея):
За съжаление там, където трябваше да се намира един 40 годишен символ сега открихме строителна площадка. Като надникнахме през дупчица на заграждението видяхме, че не става дума за поредното пребоядисване на стената. Мазилката бе изкъртена до основи. Предполагам, че ще се опитат да прекъснат траицията. Знам, че и преди са се опитвали да я заличат, но тя се е възраждала. Любопитна съм сега какво ли ще се случи.
Малко по-нататък - John Lennon пъб. (Стената може и да пречи, но да се изкара някоя крона от популярността й никой няма нищо против):
И прословутия Карлов мост (тук стълпотворението вече бе неописуемо):
Според влогъра, за когото ви споменах, Карлов мост е най-добре да бъде разглеждан някъде в около 6 сутринта. Но дори и тогава на моста се срещат азиатски двойки младоженци дошли за сватбена фотосесия.
Минавайки Карлов мост достигаме до Старе место.
Криви улички, магазинчета, буквално през 5 метра траделници (тестени коминчета пълни с каквото си пожелаеш, обикновено - шоколад) и дълго желания от мен астрономически часовник. Наистина много исках да го видя на кръгъл час, когато се извъртат фигурите на 12те апостоли, но от една страна дори и сега имаше неприятно много хора, а на кръгъл час щяха поне да се утроят и от друга - беше притеснително да чакаме до два часА, при все, че авобусът ни тръгва в 3 и 15, а ние нямаме ясна представа от къде точно.
В пражкото Старе место се намира най-големият, все още работещ астрономически часовник Орлой. Изработен е от часовникаря Хануш през 1410 г. Освен че показва точно време, той представя движението на слънцето и планетите, разположението на зодиакалните съзвездия, броя на часовете дневна светлина всеки ден, както и залеза на слънцето, лунния календар и знаците на зодиака.
На всеки кръгъл час се разиграва истински спектакъл - двете прозорчета на часовника, между които има красива фигура на ангел, се отварят и една по една се показват цветните фигурки на 12-те апостоли, които обикалят в кръг, следвани от Христос, който благославя хората. Камбаната се бие от скелет, който държи пясъчен часовник, а от двете страни на циферблата са подредени още няколко фигури, символизиращи човешките грехове: ухилена фигура на мъж - за разточителството; мъж с торба злато в ръце - за скъперничеството; мъж, който се гледа в огледало - за суетата. Всички заедно показват преходността и напомнят, че човек, както и да живее, един ден умира. Накрая се чува кукуригането на златен петел, символ на пробуждането на човека.
Според легендата, след направата на чаловника часовникарят Хануш е бил ослепен от местните власти, за да не може да повтори творението си никъде другаде.
С което основните набелязани цели приключиха. Пътьом минахме през Площада на Републиката:
... и достигнахме автогарата, където
СРЕЩНАХМЕ ПОЗНАТИ.
С Рени се гледахме еднакво изненадано, но ни бе приятно да се засечем и да пътуваме заедно към Карлови Вари.
Конинко е Прага, конинко е свят! (В самолета Брюксел–Прага също видяхме познати физиономии - белгийската съперничка на Д.).
Следвайки хронологичната последователност тук ще добавя и удивлението си от не така елитните автобуси на FlixBus, с които пътувахме към Карлови Вари (Билетите за по-предпочитаните RegioJet бяха свършили, така че ние избрахме по-непретенциозните Flix, които между другото вече пътуват и от България и понякога правят убийствени промоции):
Самите седалки и разстоянието помежду им бяха забележително по-големи от това, с което сме свикнали. Навсякъде имаше USB за зареждане на електронни устройства. В автобуса имаше free wifi и портал на flix, от който не само можеш да следиш местоположението на превозното средство, но можеш и да си избираш различни забавления - игри, филми и т.н.
А после пристигнахме в Карлови Вари, за които ще разкажа допълнително.
Да споменавам ли, че автобусът закъсня с около половин час заради зверско задръстване на изхода на Прага?
Част 3: Карлови Вари:
В края на предишната част тъкмо пристигахме в Карлови Вари с половинчасово закъснение.
Настанихме се в изненадващо приятната и удобна квартира, напазарувахме в Билата, която бе буквално на 20 метра от входа, хапнахме, взехме горещ душ и отбелязвайки контраста с последното ни спане (летище Шарлероа) се сгушихме в топлите легълца.
По сценарий, в петък, когато е Кохай купата (т.е. Д. няма участие), трябваше в 8 часа само да отскочим до залата, колкото Д. да мине кантар и после да разгледаме карлови Вари. По ред причини останахме там до след 12 часа.
Някъде по това време, се прокрадна някакъв разговор с един татко, на когото обяснявах, че квартирата ни е точно на центъра, а той ме попита на кой център, аз пък отвърнах, че сме до Билата и той каза "Ааа, значи новия център." Тогава не обърнах внимание на този разговор, само си помислих, че сигурно се е заблудил, защото като гледам сградите наоколо - няма да е много нов този център. И забравих.
Този разговор ми изникна доста по-късно, когато осъзнах, че в малкото часове отделени за забележителности ние кротичко сме се разхождали из по-новата, централна част, само на няколкостотин метра от приказно красивия стар град. Оказах се с ненаучен урок точно за Карлови Вари. Бях чела, че един ден е предостатъчен за разглеждането му, че градът спокойно може да бъде прекосен пеша, въпреки че има добре уреден градски транспорт, че има музей на Бехеровката (която е свързана с мои, детски спомени) и се намира в края на нашата улица и, че точно до квартирата ни е Elizabeth's spa. Всъщност и някакви колонади и минерални извори ми се мотаеха в съзнанието, но те са по подразбиране в спа курорт, така че повече не се задълбочих, а и кой знае защо очаквах да ги видя до Elizabeth's spa. Смятах, че ако се пуснем по една улица, за нула време ще видим всичко. И за малко да изтърва магията на Карлови Вари. Ей за т'ва човек трябва да си се подготвя теоритично и по много.
Та разходихме се с Д. по центъра,
Купихме си Бехеровка,
хапнахме по една оплатка (цитрусовата беше много вкусна, но не си купувайте карамелена - изхвърлихме я)
изпихме литър малинада в едно чаровно кафененце, отбелязвайки със стикер от къде сме
когато в месинджър, едно по едно започнаха да пристигат съобщения за успехи на деца от клуба, които участват в Кохай купата. При което Д. заяви, че иска да е при тях и приключихме със забележителностите.
И тогава, в залата, видях снимките на М. от тяхната разходка в истинския стар град. И останах като попарена.Оказа се, че точно там, където сме спрели, всъщност започва великолепието. И то великолепие, каквото не сте виждали никъде.
Ето защо първите ми снимки са нощни. Излизайки от залата, първата ми работа бе да изтърча до стария град.
В неделя сутрин станах по-рано, за да мога да го разгледам и на светло, а в неделя вечер, цялата компания направихме още една нощна разходка. Луната бе щедра към нас и кокетно се кипреше в ореол от перести облаци.
Спирам да пиша и показвам снимки (повече - на линка по-долу, като в албума има и 3-4 клипчета).
А точно до нашата квартира имаше устроен кът, в памет на починалия преди десетина дни Карел Гот.
В трите дни, докато бяхме там, свещите не угасваха и не преставаха да се умножават. Виждах майки с дечица на по 7-8 години, които идваха и палеха нови и нови свещи. А в неделя, в осем сутринта, засякох служители на чистотата, които оглеждаха дали всичко гори. Голяма почит!
Част 4: Дългото завръщане през Братислава:
Ако си спомняте, в първа част на сагата, разказах, че съм си била избрала маршрут с полет до и от Братислава и последващ наземен транспорт. После обаче Wizz ме изненадаха и се наложи на отиване да минем през Брюксел. Билетът за връщане обаче си остана от Братислава. Понеделник вечер - 21:55. Имаме цял ден да стигнем до Словашката столица и да я разгледаме.
Повечето знаят моято несподелена любов към влаковете. Ето защо бях наистина щастлива, че най-удобната връзка включва и релсов транспорт - в осем сутринта тръгваме с автобус от Карлови Вари за Прага, след това в Прага имаме малко повече от час да се прехвърлим от автогарата, към ж.п. гарата (като на билета ни е записано, че трябва да ползваме метрото и това ще ни отнеме 12 минути) и към 3 следобед сме в Братислава. Всичко това - 2 часа с автобус и 4 часа с влак струва общо 28.79 евро за двете ни. Ако ви се забавлява ето тук можете да разгледате различните класи на влака в 3D. Аналогично е и за автобуса. Много се впечатлих от системата, а нещото, което тотално ме спечели като фен на RegioJet е факта, че ако сте с дете, отбелязвайки купе "standart" имате право да си изберете детско купе, с двойни размери, играчки и меки елементи. Трябва да призная, че още преди да тръгнем за Чехия, вече нямах търпение да стане време да се прибираме, за да се повозя на жълтото влакче.
И така, понеделник сутрин е, а ние вече се возим в автобуса за Прага. Пред всяка седалка има таблет, от който можеш да избираш храна и напитки, карта на маршрута, книги, филми, игри, радио, телевизия... В автобуса има и стюардеса, която по някаква причина излъчва абсолютна, тотална досада. Чат-пат се напъва да е учтива, но много, ама МНОГО й личи, колко не й се занимава с тези глупости.
Уж бях чела, че ни се полагат разни безплатни неща, но RegioJet успяха пак да ме изненадат приятно.Всеки получи бутилка вода. Многократно ни бяха предлагани безалкохолен, ябълков сайдер (истински ябълков сок), различни видове чай, кафе, капучино, мокачино и т.н. на illy, както и няколко вестника и списание. Според информационните им брошури, с билета си за влак можеш да си оставиш колата на паркинг в някои от градовете.
В купето имаше 6 кожени седалки и 2 контакта с 220V.
Детското купе:
Нали казват, че за развитието на една държава може да се съди по обществените й тоалетни? Ето как изглеждат те в жълтите влакчета:
Пътуването оправда и дори леко надмина очакванията ми. Между другото, никой никъде не ни поиска лични карти, макар да сменихме държавата. Нито на качване, нито на слизане от влака, нито дори на границата. Преминаването й се усети единствено по интернет връзката, която прекъсна за няколко минути, докато сменим операторите.
След малко повече от 4 чАса бяхме в Братислава.
Оставям ви сами да познаете дали влакът закъсня.
Братислава
От България до Братислава вече има редовен, евтин и удобен транспорт. (В момента погледнах - Wizz имат 3 пъти седмично полети от София, на цени от 30 до към 100 лева, а Ryan летят само сезонно до Бургас, но за сметка на това, последният им полет за тази година е след 2 седмици, с цена 9.99 евро.) Ето защо много българи я избират като спирка по пътя си към Европа. Маршрута София-Братислава-Прага не съм го измислила аз (мой е само онзи през Брюксел), а още повече са тези, които я ползват като място за нощувка разглеждайки Виена. По този повод бях чела, че да разглеждаш Братислава след Виена е напълно безмислено и много нечестно спрямо Братислава.В нашия случай, на горката Братислава й се падна тежката задача да се опита да ни впечатли, след като преди няколко часа сме тръгнали от Карлови Вари. И въпреки всичко тя успя. Направи го по неин си начин, но й се получи. Бих казала, че Братислава много, ама много ми напомня за София. С недобре обмислената смесица между ново и старо, с посивели и занемарени архитектурни паметници, с подреденост и неуредици, с недостатъчната мисъл за туриста (аз само от тази гледна точка мога да говоря) и т.н. На ж.п. гарата ни отне повече от 15 минути докато разберем колко струват клетките за багаж. Имаше обяснителни табелки, не мога да си изкривя душата. При това бяха и на руски и на английски. В дълга инструкция, формат А4 се обясняваше как да я заключиш, кога е развалена, какви монети приема, колко е максималното време и още и още. Но никъде нямаше написано колко евро всъщност да сложиш. На електронните ключалки на различните клетки се виждаха различни числа. Само две от тях бяха отключени и едната показваше букви, а на другата пишеше 3. Накрая се оказа, че цената е 3 евро за 24 часа, ако ви се наложи - да си знаете.
Времето бе лятно, ето защо оставихме целия багаж и по къс ръкав и тънка жилетка в ръка се понесохме към стария град, който трябваше да е на малко повече от километър.
По пътя усещането за софийски булеварди се затвърди,
ето защо като вияхме отворена врата към някаква градина веднага се шмугнахме вътре. Още не знам какво сме разглеждали, но в дъното имаше сграда охранявана от караул, а слънцето напичаше приятно и измързеляващо. Направо да се размъркаш.
И в този момент получих поредното писмо от Wizz:
Dear Customer,
At Wizz Air, your safety and comfort are our priority. We are committed to offering you a seamless travel experience along your WIZZ journey.
As an airline, however, we can at times be faced with situations, which lead to unforeseen delays or cancellations, for which we sincerely apologize. We would like to assure you that we are taking all the necessary and reasonable measures to minimize any inconvenience caused.
We regret to inform you that your flight 4342 BTS-SOF was delayed. The new estimated time of departure: 23:55, 10/14/2019. Online check-in and airport check-in desks close as originally scheduled. Please also pay attention to airport displays/announcements and monitor Flight Status on our website or mobile application for additional information.
Иначе казано - самолетът ни закъснява с 2 чАса и ще излети в 23:55 (00:55 българско време), за повече инфомация да следим сайта им... където все още не бе отразен дори този факт.
Този път не се притесних. Само потърсих начин да се свържа със съпруга ми, който вече пътуваше от Сливен за София, за да ни посрещне и, за да го подготвя, че най-вероятно цялата нощ ще отиде.
Продължихме да се радваме на слънцето,
Разстояние и посока към различни точки по света. Долу, вдясно се вижда и София - 778км.
Старият град не е голям и бързо го прекосихме с няколко спирания за сувенири и сладолед. В края му, тъкмо се наканихме да се връщаме, когато мернах "летящата чиния" и се сетих, че тя е в единия край на мост над Дунав, което означава, че макар да не я виждаме сме съвсем близо до реката.
Слънцето реши да изтанцува един ефектен залез, а на мен това ми дай - да снимам залези във водата.
В закотвените до брега ботели (хотел на кораб: boat+hotel=botel) животът кипеше. Току пред нас две дами тъкмо излязоха от джакузито, а от съседния ботел се носеха изкушаващи аромати. За миг се поколебах дали да не хапнем нещо, но не можех да разчитам на двата часа закъснение на самолета. Я си представи, че след малко получа писмо, че са наваксали?
Направихме няколко снимки и на двореца, който за съжаление видяхме само от далеч
и бавничко поехме обратно към ж.п гарата.
Дано не греша, но мисля, че точно за Братислава бях чела, че сградата на театърът им е проектирана от същия архитект, който е проектирал и Народния театър в София.
На летището бяхме още преди осем часА. Последвалите 6 чАса, до кацането в София, не могат да се класират сред най-приятните ми изживявания, но се изтърпяха.
Още с влизането ни раздадоха ваучери за по 4 евро, които да похарчим в безмитната зона, тъй като за полети под 1500 км със закъснение от 2 и повече часа, според европейското законодателство, превозвачът дължи
"Право на грижа"
Ако сте принудени да седите на летището заради закъснелия полет, авиокомпанията трябва да се погрижи за Вас. Имате право на безплатна храна и напитки по време на изчакването, както и достъп до телефон и интернет. Ако се наложи да пренощувате при по-продължително закъснение (обикновено повече от 6 часа), авиокомпанията трябва да Ви осигури хотелска стая или място, където да отседнете, както и трансфер от и до летището. Отново, тези права зависят от продължителността на закъснението и типа полет.Полет | Продължителност на закъснението |
Полети до 1500 км | 2 часа или повече |
Полет в рамките на ЕС над 1500 км | 3 часа или повече |
Полети извън ЕС между 1500 and 3500 км | 3 часа или повече |
Полети извън ЕС над 3500 км | 4 часа или повече |
На безмитната зона 4 евро са смешни пари, защото парчето пица на Д. струваше 4.90, а водата бе между 1.5 и 3 евро. Чааак към края на престоя ни прочетох, че ако си събирам бележките за разходите на летището, превозвачът бил длъжен да ми ги възстанови, въпреки ваучерите. Не проверих верността на твърдението, тъй като в началото не знаех, а и никой не ми издаде касова бележка, а в края нищо не ми се ядеше или пиеше. Изкушавах се за единия тест да го направя, но признавам - домързя ме. Остана си въпросът - ако реша да си купя уиски, пак ли ще имам право да изисквам възстановяване на разходите от превозвача.
Закъснението постепенно се увеличи до 3 чАса. Казах на половинката да ляга да спи и, че ще му звънна да го събудя, когато се настаним в самолета. Малко по малко ни преместваха от зала в зала, докато накрая ни натъпкаха над 300 човека, от два закъсняващи полета, в помещение с не повече от 100 седящи места. От друга страна, аз започнах да потривам ръчички четейки за правото на обещетение при закъснение от над 3 чАса в рамките на EU. В един момент, в сайта на Wizz обявиха час на пристигане на нашия полет в София 03:30ч, което е точно 3 чАса и 5 минути заъснение. Веднага направих екранна снимка.
При полети в рамките на Европейския съюз пристигащи със закънение над три чАса, превозвачът дължи съвсем не малко обезщетение на всеки от пътниците, според дължината на полета. (Който се сети да си го поиска, разбира се.) В случая обезщетението би било 250 евро на всяка от нас. Трудно се взимало, затова и има толкова много посредници, които прибират по 20 процента, но и на 800 лева бих се зарадвала. Няколко минути по-късно, когато реших да го покажа на Д., часът на пристигане бе променен на 03:23 - с две минути по-малко от трите чАса. Постепенно започна да се смалява и в София кацнахме с 2 часа и 40 минути закъснение - факт, който капитанът многократно изтъкна по време на полета, уж между другото.
Е, не можахме да избием разходите по пътуването, но пък имах време да науча доста за правата при закъсняващи полети.
Точно в седем сутринта си бяхме у дома, с което и нашето приключение завърши официално.
Емоционално, вероятно още дълго време ще се връщаме към него.
П.П. Една любопитна подробност:
Изчислих, че сме пътували със седем извънградски превозни средства -
автобус Сливен-София;
самолет София-Брюксел;
самолет Брюксел-Прага;
автобус Прага-Карлови Вари;
автобус Карлови Вари-Прага;
влак Прага-Братислава;
самолет Братислава-София.
Предварителните ми наблюдения предвещаваха закъснение на само едно от тях (винаги си закъснява), всички останали се движеха и преди и след нашето пътуване по разписание. В реалността, само едно от превозните средства пристигна навреме.
Кое е то?
На първия познал, изпращам пощенска картичка на Карлови Вари (от Сливен ще бъде изпратена).
Публикувала съм историята и в блога си https://annnichka.blogspot.com/
КАРЛОВИ ВАРИ - албум със снимки и клипове
"Братислава и по пътя" - албум със снимки
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега