прага

До Прага с кола и деца

Здравейте! По различни причини едноседмична почивка в Прага се превърна в дванадесет дневно пътешествие, през няколко държави, посредством автомобил и с любезното съдействие на петгодишен младеж и пет месечно бебе. Исках Коледна почивка, но без туристи, затова избрах края на ноември, с надеждата да хванем коледните базари и настроение, но да не се изнервяме с децата. Няма да пиша колко планиране ми отне пътя, престоя и багажа, но вашите пътеписи помогнаха доста, и си заслужаваше, защото успяхме да се върнем отпочинали, заредени и вдъхновени за още. 

И така последната събота на ноември пихме кафе, заредихме децата и потеглихме към Румъния със смесени чувства. Маршрута беше Поморие - Русе - Букурещ - Питещи - Сибиу. Бяхме се настроили доста негативно за пътя през Румъния, но любопитството ни надделя и не само минахме от там, но и нощувахме. Останахме приятно изненадани и въпреки, че се подведохме по информация от GPS-a за катастрофи и задръствания по главния път към Букурещ, което ни отклони и забави с три часа, пътувахме спокойно и приятно. Пътищата бяха сухи, ремонтирани, магистралите нови, хората приятни, и освен кочинката около Гюргево, я нямаше ромската атмосфера, която очаквах.

Случайно бях избрала да нощуваме в Сибиу, който е град в Карпатите, привлечена от екзотиката на района. Въпреки съвета да не минаваме Карпатите по тъмно, заради забавянето стигнахме до тях точно когато се стъмни, и изпуснах планинските красоти, тъй като пътя се виеше все около реки. Самия Сибиу е много интересен град, основан от саксонци в римско време и явно туристическа дестинация.

Освен планинската привлекателност се оказа, че си имат популярни университети, богат културен живот и имат някакъв голям театрален фестивал (предполагам лятото), а и че сме нацелили откриването на Коледния базар. Целта беше постигната! На 24 ноември коледния дух се появи като приятна изненада и въпреки умората от пътя и късния час, вечерта се превърна в един малък празник. На площада имаше ледена пързалка, доста коледни къщички, греяно вино, светлини и проектори, осветяващи околните сгради. Времето беше меко, но ние не останахме на площада, а си намерихме къде да вечеряме (Lili's - вкусни ребърца, местна бира - Ciuc и божествена чеснова пърленка) и малко или много изтървахме голямата бутаница. Приятните впечатления се затвърдиха - никъде не се пуши по заведенията, чисто, приятно, любезен персонал и навсякъде си влизахме с количката, без да ни погледнат два пъти. Румъния не е особено популярна дестинация за българи, защото всички ни мислеха за руснаци или украинци и се изненадваха изключително, че сме от България. След малко бой със снежни топки около ледената пързалка с едни ирландци и определено количество селфита, се прибрахме.

Сибиу ще е причината да се върна някой ден в Румъния. На следващия ден потеглихме, drum bun!

Сутрешната мъгла така и не ми позволи да ги видя тези Карпати, но после пътя се ширна пред нас, както се казва, и настъпихме газта. Ремонтни дейности имаше на доста места, в Унгария ни запра един дъжд, който ни остави чак в Чехия, но иначе изненадващо леко мина и този ден. Маршрута беше Сибиу - Арад - Сегед - Будапеща - Братислава - Бърно - Прага. Основно магистрали, бензиностанции и околовръстни, скучна работа. Целта ми в Унгария беше да се обзаведа с бутилка токайско вино, което успях да направя. Вечерта стигнахме, хазяите ни бяха взели по бира, за мен тъмен Капуцин, настанихме се и съществената част от пътешествието започна.

Квартирата ни беше близо до Конгресния център, спирка на метрото и Вишеград. Това бяха и целите ни за първия ден в Прага.

Малко лирично отклонение - Прага е град, известен в България с бирени запои, гулаш в хлебче, печено колЕно и разходки в дъжда из тесни улички. Всичко това е вярно, разбира се, но Прага е много повече от история, катедрали, готика, ар нуво и стари часовници. Това, което моите родители си спомнят от медения си месец, е само едното лице на Прага. Ние открихме (мое мнение, нали 🙂 ) един космополитен град, живеещ в настоящето, ужасно спокоен, артистичен, европейски, пропит с изкуство и най-вече широко отворен и достъпен за деца.

Тъй като Вишеград беше на една разходка пеша от квартирата, логично започнахме от там. Още въздишам по парковете на Прага, детските площадки, алеите, кучетата, и най-вече липсата на туристи и невероятния късмет да не вали. Предимно облачно, но сухо време, което ни позволи да разгледаме. Вишеград е първия и най-стар замък в Прага, легендата гласи, че тук е създаден чешкия народ. Започнахме от портата на Леополд, а самия исторически комплекс е разположен на хълм, с разкошна гледка към реката, има си готическа базилика - Св. Петър и Павел, католическо гробище към нея с известни личности, парк с детска площадка, няколко пивници, крепостна стена, интересна история, която може да си прочетете в нета, дори и начално училище и винарна. Макар Чехия да не се слави с виното си, има доста добри вина, и дори лозя в Прага.

В замъка и базиликата не влязохме, защото не бях отделила време за това, а и за да не му е скучно на младежа. Вместо това се върнахме до конгресния център и си хванахме метрото до спирката на Централна гара, за да разуча някои неща, да обядваме и да съберем сили. Дотук добре, както се казва, настанихме се в едно заведение до бирените кегове и такъми и с по една халба Крушовице и брауни обсъдихме плановете.

Още едно лирично отклонение - въпреки, че четох доста за градския транспорт в Прага, бях поразена - не само е достъпен и удобен за бебешки колички, но и е безплатен. Ако си родител и имаш количка с бебе/та пътуваш без билет в цяла Прага, а за влаковете в страната си вадиш специален билет за 0 крони, заради застраховката. Деца до 6 години също пътуват безплатно, та само съпруга беше с билет. Навсякъде имат семейни билети с намаления и като цяло всичко за родители с деца е удобно, уредено и помислено. Освен рампите в метрото. То е един ужас, за който няма да разказвам, но инвалидите са най-прецаканите хора по света, не само у нас.

Спирката където метрото среща гарата е Хлавни Надражи, там е един рай за уморения пътник, когато Прага е извън туристическия сезон, разбира се. Прилича на един голям мол, с асансьори и рампи, хранителни магазини, книжарници, козметични магазини, Събуей, сладкарници, гишета за билети и карти и разбира се местни ресторанти с бира.  Там се намира и заведение от верига, "тип Хепи", известна с това, че има детски кът - Potrefená Husa.  За няколкото пъти, през които минахме от там беше едновременно отправна точка за приключения, удобно място за провизии и стопляне и знак, че скоро ще се приберем, след поредния ден навън.

Ден втори в Прага - първа спирка парка Летни.

Катерушки, кучета и тичане. Като ни поизмръзнаха носовете пихме чай в Hanavsky pavilion - ресторант/кафе, популярно за провеждането на сватби, докато хапвахме ябълков пай и се наслаждавахме на разкошната гледка към Вълтава, симпатични корейски сватбари обядваха вътре (по миризмата бих предположила джолан с кисело зеле :) .

Продължихме разходката в парка през метронома, още детски площадки - тази с цветните чудовища е проект на Давид Черни, Карусела не работеше, затова пресякохме улицата и отидохме да обядваме в Националния Технически музей. Достъпен за колички, със столова с приятни цени, вкусна супа и наливна бира, разбира се, но и самия музей е едно разкошно място, за което не остана много време, по-голямата част от което прекарахме в сувенирния магазин. Освен на детето, самолетите, трамваите, влаковете, колите и моторите бяха интересни и на мъжа ми, който ми се разсърди, че не съм предвидила повече време.

Но бързахме за Морски свят, където в три часа във вторник хранят акулите. Закъсняхме, разбира се, но пък самия Морски свят беше достатъчна атракция и без хранене на акули. Намира се в комплекс Výstaviště Praha Holešovice - което представлява постоянно експо - панаир, с множество сгради в различен стил, и където се провеждат различни концерти, събития, изложби и конференции.

Разкошни корали, анемони, тропически рибки, Немо, Дора, акули, сладководен аквариум... Няколко часа забавление, вътре има кафе и масичка с моливи и листи за рисуване. Най-скъпия вход, но си заслужаваше. Разходихме се и до планетариума, който беше наблизо, но имаха програма само на чешки. Въобще, Прага като цяло не обича английски. Може да се общува на български с по-голям успех.

ю

И тук пропуснахме дворците, галериите и музеите. Ясно е, че ще трябва да се връщаме някой ден.

Ден трети - в центъра на Прага. Видяхме първите Коледни базари, Прашната брана (Барутената кула), снимахме се с мечовци, хапнахме най-накрая гулаш в хлебче - ресторанта се казваше "При Темплиера" - U Templářů Celetná, сервитьорите бяха сърби и си говорихме на български, и небрежно разхождайки се без посока се озовахме на Стария площад. Още строяха Коледния базар, но в чаровно отсъствие на туристи и джебчии (и те сигурно си почиват все пак), успяхме да се насладим на часовника Орлой и отброяването на кръглия час.

От там продължихме по улички и пресечки, в търсене на Řeznictví - месарски и деликатесни магазини, където може да се намери всичко, което става за рязане и мезене, в компания на разнообразни сирена и вина. Това е от този тип магазини, където мога да се разоря, но няма как. Взех разни саламчета, сиренца и чешко вино. Но успяха да ме изкушат и с току що внесено Божоле. Бира, бира, но ноември все пак е месеца на Божоле Нуво хаха. Оглеждах се за висящия човек на Давид Черни, но така и не го видях, въпреки, че на gps ми излизаше все, че сме там 🙂 

Спирките на метрото са Мустек, както и Музеум, откъдето може да се отправите в обикаляне на стария град и всички забележителности от пътеводителите. 

Във следващата част ще има бели мечки, медовина, замъци, чума, катедрали, туристи и още бира, в Прага сме все пак.