Една седмица в Словения и Австрия и една седмица в Швейцария, Германия и Лихтенщайн част 1

ДЕН 1 ВИ ОТПЪТУВАНЕ И ДЕН 2 РИ ПРИСТИГАНЕ В БЛЕД 

И така , дойде и деня за тръгване 22 юли 2018 година, в Пловдив беше непоносима жега и плануваното товарене на багажа в джипа се отложи  с два часа и вместо в 16 часа, натоварихме на бързо в 18 часа . Отпътувахме от Пловдив и за няма и два часа спокойно каране бяхме на Калотина. Опашка липсваше и преминахме границата за около 20 минути. Някъде около Ниш решихме да заредим газ, че привършваше и разбира се при липсата на денари, ни излезе около 80 евроцента литъра, но нямахме избор, а и на бензиностанцията, нямаше банкомат. За Сърбия няма какво да кажа, магистралата след Белград е трагична ... В Белград бяхме точно в полунощ, там ни чакаше наш клиент, на който носехме малко мостри за бъдещото ни партньорство, предадохме му ги и продължихме с пълна газ , като крайната ни цел беше, езерото Блед. Нямахме предварителна резервация, но бяхме оптимисти.  Сега е момента да споделя , кои пътувахме : моя милост, приятелката ми Анелия, мой съученик от техникума Емил и жена му Анета.

Нашия автомобил за целта , снимката е от паркинг за кратка почивка в Хърватска по изгрев слънце

Словения ни посрещна с дъждовно време, буря, силен дъжд , но факта, че липсваше вятър беше оптимистина прогноза, че скоро всичко ще утихне, а и Емо като виден служител на БАН в сектор метеорология, беше повече от оптимист и наистина около 10 часа сутринта всичко беше повече от ОК. Слънце, температура на въздуха от 26 градуса... какво му трябва на човек.  И Хоп.. разочарование, никакви свободни места в Блед и околните селца.. Словенците си говореха помежду си на немски... въпреки, че разбираха и словенски , но неизвествно за мен защо предпочитаха немския език. Хотелите, пълни, пансионите също... ужас. Наближи 14 часа и аз както винаги оптимистично настроен, реших да се заема с търсенето на място за спане.. гладни, потни от предишния ден, нагъвахме предвидливо приготвените сандвичи от приятелката ми, отпивайки втора чаша уиски.. вече Емил беше зад волана, дойде ми куража, насочих се към най близкото градче до Блед Radovljica.  Потърсих помощта на Гугъл мап и ето че ми изкочи един адрес на една спретната триетажна къща, която отдаваше апартаменти. Пристигнахме на адреса за две минути и човечеца , малко екзотично луд ... не се спря да ми говори на някакъв местен диалект и срещу скромната сума от 90 евро ни настани в превъзходен апартамент с две спални и куня, с огромна веранда и дворче за сутришното кафе.

Снимка на апартамента

Всичко беше заредено, посуда, кафе, захар , сол , подправки и т.н. Наблизо има супермаркет Spar, заредихме се със свежи плодове и зеленчуци, някой и друг вурст за скаричката и бегом да хапваме, душ и здрав сън.

Снимки на Спар

За другия ден бяхме планували обиколка на езерото, замъка, острова и разбира се градчето от край до край. Но след кратък размисъл решихме, тъй като беше още 16 часа, че имаме време да разгледаме замъка и на другия ден да може да опътуваме по ранко за Горна Каринтия, че имахме само 2 дни за Гросглокнер и Халщат и идеята бе да тръгнем до обед поне . Та газ към замъка. Пътищата в Словения са повече от добри, може би клонят към фразата перфектни. Всичко е така, както на нас ни се иска да бъде и в България и мисълта, как да постигнем тези резултати не ме напусна през следващите две седмици.

Снимка на замъка

Замъка като цяло е с много добро разположение , изгледа е великолепен и това е всичко. Срещу 11 евро можеш да посетиш и двора му, което определено си заслужава, само ако си с професионална техника, за да направиш качествени снимки. В противен случай, няма никаквъ смисъл, точно под него има превъзходни гледки, има и пътечка със стълби за да може човек да слезе до брега му и да разгледа северната част на езерото. Беше пълно с японци, ама като казвам пълно.. фраш. Определено словенците знаят как се правят пари от туризъм. Туризма се оказа една огромна ниша, за която не се бях замислял до сега, каква машина за пари може да бъде и каква част от икономиката на една държава. Но туризъм по европейски и както казва един мой приятел... „ щастлив си, защото не знаеш колко си нещастен“ . но това е друга тема и скоро ще стигна и до там. Лични впечатления за мен от първия ден, много добри. Прекрасно време, добро настроение, легнахме си рано в 00:00 часа и си навихме часовниците за 7 сутринта, че програмата тепърва започваше. Само ако знаех какви емоции ме чакаха.... Това е от първия ден...

Изглед на къщата от вън, по горе съм качил снимка с адреса и.

7

Къщата отвън 

ПОЖАРНАТА СЛУБЖА НА БЛЕД

Ден 3 ти, 24 юли 2018 година

Станахме ранко, направихме си по едно турско кайве на джезвето в кухнята , хапнахме останалите сандвичи.. ( бяхме си направили за из път в Бг доволно количество, което държахме в хладилна чанта ) , приготвихме си багажа, увързахме го здраво в пикапа и газ към езерото.. но баммм, изненада, лодките стартират в 10 часа , а ние нямахме никакво време. Кофти ситуация... реагирахме като на война , на секундата. щрак няколко снимки за спомен и газ към Гросглокнер... но по най завъртяния маршрут. Целта ни бе да разгледаме провинцията и никакви магистрали. 

Та така, малко сники за спомен от езерото и градчето от главната му артерия, като от ляво и дясно имаше препълнени хотели

Това е ясно, че е пощата

Срещу 70 евро на човек ни предложиха сафари из района, но... нямахме никакво време, имахме две седмици , а бяхме заложили на толкова много обекти за жалост, така, че със сълзи на очи се задоволихме само със снимки

Чао Словения, Здравей Австрия.. 

Влязохме през Караванкен тунел и след град Villach, зададохме на навигацията алпийския маршрут Гросглокнер , без магистрали, закупихме си винетка и газ... Не след дълго аз изпаднах в екстаз, това което виждах мекараше да се чувствам зле... това което виждах, беше един прекрасен регион, такъв какъвто не бях виждал и в Швейцария. Селцата бяха едно до друго, къщичките бяха като излезли от приказките. Една подробност, внимавайте за скоростта, на няколко места забелязах полиция , вероятно следеше кротко за превишена скорост, включих навигацията да предупреждава ако надвишим , оставих Емо да шофира , а аз се концентрирах по време на пътя към върха за намиране на място за нощувка, което се оказа изключително трудна задача. През месец юли да си намериш нощувка за под 200 евро на нощ е равносилно на печалба от лотарията. Сезонът на отпуските, удряме на камък , всичко е заето. Мислехме да преминем Гросглокнер, от там да слезем към Цел ам Зее и да се насочим към Халщат, където и да пренощуваме на спокойствие и на другия ден да разгледаме езерото и околността, но... никакъв шанс. За това и поставих задача на моята приятелка да се занимае в това време с инфото от Гугъл мап. Имахме обаче и друг проблем... освен ние 4 мата, с нас пътуваха и два японски хина.. майка и син и това допълнително смаляваше периметъра. Но аз бях оптимист и знаех че ще намеря това което търся, някак си имах чувство, да се отдам изляло на удоволствието от планината и така... малко снимки по пътя 

Малко диви малинки по пътя към върха

Започна да става интересно и извадих телефона да снимам в движение...

Тук заплатихме таксата за вход към върха, дадоха ни едно стикерче за стъклото на автомобила и газзззз

Паркинг под върха, по пътя за ледника, хапнахме останалите сандвичи, изпихме по една биричка , направихме няколко фотоса, разходихме кученцата, заредихме се с емоция и продължихме нагоре

След няколко завоя отново спирка за снимка 

Тук в опита си да си подпра телефона на един кабел, така ме удари ток, че за малко не го изтървах.. имаше електричество, за бизоните... всъщност не знам дали са бизони, якове или просто някакви биволи, но се катереха по скалите да пасат като кози, странна история.

Към изгледа за ледника се качихме на един 3-4 етажен, може и повече да беше паркинг.. тук вече аз онемях и забравих да отида до мармотите, стоях седнал на една пейка, и гледах върха, през това време моята група отдели цял час за разглеждане на региона, докато аз не помръднах от мястото си , изпаднал в буквален оргазъм... това ми беше мечтата от дете, е, най накрая успях да се полюбувам, та даже и да се разходя по джапанки по снега 

След час и половина медитация тръгнахме надолу, което се оказа голям проблем. 4 човека две кучета и огромно количество багаж. Носех подаръци за вуйчо ми в Шварцвалд и багажа ни тежеше около 500 кг, отделно ние все едри без приятелката ми около 300 кг , та кажи речи около тон спускахме този ненормално стръмен наклон и се наложи да спрем на едно място за охлаждане на спирачките и дисковете като цяло. Дааа, и си направих хубава снимка  

Точно тук осъзнах, че след като не мога да изкача върха, то какво ми пречи да се пробвам в Тирол или на по ниските върхове в Шварцвалд... бях чувал , че има лифтове до самия връх и се оказах прав, но за това малко по късно, интересното тепърва предстоеше, до тук всичко вървеше по мед и масло, денят не бе завършил още и проблемите с нощувката тепърва предстояха, но вече стана късно, за това лека нощ от мен, искам да се наспя, че не съм спал от вчера сутринта... до скоро.....

От бинокъла , който бе инсталиран на пътечката към музея на Сваровски , срещу едно евро видях няколко човека , туку на върха отсреща , бяха в индианска нишка с въжета и се катереха. Намираха се на не повече от 50 метра от върха. Завиждах им благородно, но с моите килограми, никакъв шанс, совен с хеликоптер 😞

 Благопопучно слязохме от алпийския маршрут и се отправихме към района на Халщат , като зададохме в навигацията да ни води към всички попътни къщи за гости, извън населените места, знаех , че ще загубя много време, може би поне два часа с отклоненията, но това беше целта, нощувка в къща за гости сред природата. Около 50 км от езерото на Халщат, навито започна да ни отбива , при първия имаше свободни места, хотела беше препълнен, но се намериха две стаи и тъкмо и обясних на рецепционистката, че сме с две малки мишки и тя ме изгледа все едно идвам със слон.. Категорично ми обясни, че трябва да спят в специално създаден за целта обект за кучета от вън и аз категорично и обясних, че ако спят там , то ще имам нужда от едно легло, защото приятелката ми се грижи повече за тях отколкото за мен, така, че този вариант е неприемлив. Продължих си по пътя и забелязах табела за къща за гости алпен адлер гастхоф в дясно от пътя на един баир.. газ натам , паркирах след 3 км и пак ударих на камък, хотелчето фул по шевовете.. само с холандци, ама тез холандци много културни бе, досущ като нас, то се усмихват, то се мазнят, то ти намигат, ще кажеш , е съм кмета на селото и идват за помощ. Евала, през следващите няколко дни ще се сблъсквам с тях почти непрекъснато, а на един селски банкет ще седя и на една маса с едно семейство от Амсердам, ще пием бира с мезета и ще размишляваме върху факта.. " къде сме ние, къде са те " ? Без отклонения и на бързо, газ към следващия хотел на около 10 км и пак на камък, фул с туристи, няма места. Тогава вече ме осени идеята, да търсим обекти които не са маркирани на картата или такива на които паркингите им не са пълни. И точно на 14 км преди Халщат от дясната страна на пътя забелязах една зелена табела, която ме караше да завия на дясно и на баирчето съзрях надпис Цимер фрай... е това ако не е късмет.. Но пък се оказа, че тази табела си е сериозна работа, ако случайно се препълни хотела, аз не виждах как аджеба, ще я сменят с друга, но това е друга тема. Паркирах до 5 аудита и малко се притесних, че може пак да няма места. Видях един калпазанин обикаляше около едно от тях, качи се в него и с мръсна газ започна да се върти в кръг, след около 15 секунди дрифт слезе... явно искаше да ни впечатли и ни попита с какво може да ни помогне, така , че след като му обясних за кучетата, за нас , за спането и прочие , момчето обясни , че хотела е на баба му, аудитата са преправяни и са негови и се състезава с тях, баба му в момента си разхожда кучето и той ще я доведе да ни даде стаи. Е .. глътка уиски за кураж., беше 18 часа, имахме си всичко, щяхме да се изкъпем и наспим, да се заредим и да атакуваме утрешния ден. След 5 минути дойде бабичката, на видима възраст около 80 години. Обясни ни, че мишките ни са много хубави , стаите са по 35 евро на човек с включена специална местна закуска и че кучетата ще получат също закуска фрии. Шокирах се.. кучетата ще закусват редом с нас със закуска от хотела, а сега де??? 

Малко снимки от хотелчето преди да се потопя в блажен сън, имаше си уай фай, телевизора беше смарт, та си свързах телефона с него , пуснах си булсатом, да видя малко новини от България, че скоро не се бях депресирал и се отдадох на ......... това ще го спестя    

Коридора на втория етаж

Стаята ни за 70 евро на нощ с включена закуска и това бе най ниската цена, за която човек може да мечтае от тук нататък 🙂 , но пък знае ли се... ама никога нищо не се знае в този живот.

Изгледа от терасата ни, която беше огромна

Тук сутринта не се стърпях и снимах закуската  на кучетата ни  

Много държах в началото да направя добри снимки на пикапа и да ги изпратя в офиса на фирмата, понеже аз бях първия в БГ, който си поръча новия модел и малко така им бе хубаво , като им изпращах снимки от Гърция, а сега и от Алпите, все пак му навъртях вече над 9 хиляди километра

Ето о мако снимки на един от състезателните автомобили на внука на бабичката

системата струва 4 хиляди евро, ама каква и е целта , нямам никаква идея, но пък е красиво

Тук аз се перя и се направих малко на Алонсо 

Ами това е накратко, дойде новия ден, за него ще пишем по късно, за сега чао, отивам си на обекта, че за две седмици се затъжих малко... до скоро

За Халщат е писано много, няма какво да обяснявам , няма какво да кажа повече, така , че смятам да прескоча тази точка и да се отправя към истинското приключение, което предстоеше. За това само ще кача малко снимки от обекта. Постояхме цял ден  до към 15 часа, когато и се отправихме към основната ни точка село Урберг в планината Шварцвалд

Снимки от Халщат

Водата е ледена... страхотна е, точно излязох и една мацка холандка се хвърли да плува дибидюс голичка, беше на моя възраст горе долу, не си струваше да се захласвам, че мойта буля, ме наблюдаваше ( между другото тя има очи и на гърба, верно ви казвам и слух като радарита в зона 51 в Невада )

Тоз лебед , точно след 2 минути ще подгони нашите мишки със странно съскане, някаква смесица между малък тигър и дива котка. Защитаваше бебето си , нормално.

Доста често водите на езерото са се покачвали драстично, а това е една указателна дъска с надписи, колко е било нивото в такива случаи през различните години от миналия и по миналия век.

За тези които не знаят , тази формировка на плодни дръвчета в случая круши.. с тях се получава най добре се нарича ШПАЛИР, тук видях няй красивите шпалири в живота си, за което благодаря

А тук солта я продаваха, на цена малко по ниска от златото, въй

Дърводелска работилничка , в която япончугите пазариха на абордаж... това каква машина за пари е... ама направих си изводи де, добре , че останах няколко минути вътре да видя схемата 🙂 

Бирата е без пари по 2.70 лв за парче, май не беше местна, но преживях го, тепърва щях да се отпия и отям 🙂 

След като разгледахме прекрасното градче и езерото, направихме една камара снимки, похапнахме по един вурст в питка със сладка горчица и чипс от лук ммммммм, се отправихме в късния следобед за Шварцвалд и по конкретно към село URBERG. Селцето се намира на има няма 35 км от швейцарската граница , на 5 км от великолепното градче Санкт Блазиен ( един град санаториум със страхотен климати множество забележителности и разбира се велика история ) в нета има доста материал за града, (няма да правя копи пейст, поне за сега ) и на около 70 км от уникалния Фрайбург, а надморкста му височина е точно 1000 метра. Така като говоря, някой ще попита.... е какво пък им е уникалното??? И до там ще стигнем.. само като предистория Фрайбург е най топлия град на Германия, там се намира страхотния площад Мюнстерплац и една уникална 120 метрова катедрала, която не може да бъде описана, тя трябва да се види. Що се касае до самата планина, ще споделя само няколко факта. Навсякъде има мини за скъпоценни камъни и цветни метали, горите са вековни, малините и боровинките са буквално на всякъде , има над 200 обособени обекта за грил и забавления, ( абсолютно безплатни ) , има прекрасни плавателни езера ( за малки кораби ) и такива само за лодки. Има изключителна ЖП мрежа, огромно количество лифтове, уникални еко пътеки, като голяма част от тях са и асфалтирани, другата част са посипани със сгур. Страхотни водопади, великолепни гледки, сгушени селца, интернета тук е кът, губиш връзка със света, мобилния нет ту го има, ту го няма. Хората са приятелски настроени, много спокойни, усмихнати, щастливи. В Санкт Блазиен има уникална катедрала с невероятна история. И най важното, всеки ден независимо дали е делник или празник има някъде някакъв фестивал, я на пожарната команда в някакво село, я олдтаймер фест, я бир фест или грил фест, абе хората са си намерили празници и си ги празнуват, а какво става на тези празници, малко по късно ще напиша , опиша, кача снимки, видео и прочие. За сега това е от мен, малко като увод , нямам идея как ще опиша всичко което преживях, явно ще ми отнеме доста време и тракане по клавиатурата, но няма начин. Аааа ще поговорим и за същинския извор на Дунав , този който местните смятат за същински от геоложка гледна точка и този , който се води официален, ще разкажем как прескачахме Дунава м как пихме вода от извора и как не изтрезняхме два дни ... виновни са местните, техните деликатеси и страхотните им вина, особено розето, а за музиката им няма да говоря жестокаааа... селския оркестър подкара освен местен фолклор, АББА, Селин Дион и прочие.

КРАЙ НА ЧАТ 1

Забележка, моля да не извините за правописните грешки, ако има такива, а то със сигурност ще има, но нямам време в момента да ги редактирам, ако системата ми поволи, ще се постарая , като успея да си прочета написаното 🙂