Една седмица в Словения и Австрия и една седмица в Швейцария, Германия и Лихтенщайн част 2

Урберг.... пристигнахме точно в 11: 45 ч. местно време, навигацията ни прекара през девет села в десето... прекосихме Боден зее от северната му част, видях страхотни ябълкови градини, лозя и още нещо. Влязох в Швейцария... страната която ми даде много и ми отне много... даде ми самочувствие, увереност в себе си, финанси за бъдещите ми проекти , но ми отне втория брак.. разруши това което бях градил 19 години. Съдба... може би така е трябвало , може би съдбата ми е била начертана и е искала точно това да се случи, за да мога да видя и другата страна на монетата. Все пак не съм единствен, все пак живота е прекрасен, така , че продължаваме напред . Странното в случая бе, че ни обискираха багажа, тази граница не я бях минавал, а от време оно знаех, че малките граници са стриктни, докато големите ... там почти не съществува , освен в пазарните дни, когато местните дебнат за мръвка. Та както и да е, обискираха ми багажа, видя мацката , че нямам акцизни стоки и по живо по здраво... разчувствах се, не се бях връщал тук от 8 години.. всичко си бе по старому, но нещо вътре ме жегна... отворих втора бутилка Джим Бим , отпих няколко глътки на екс и дадох наставления на Емил да кара по смело, че ни оставаха още 80  км , а беше вече 22 часа. Спряхме на първата бензиностанция, купих винетка , дадох им 50 евро и ми върнаха 14 франка.. евалата , всичко е точно, винетката е годишна.. Не след дълго пристигнах в семейния хотел в Урберг... бяхме сами, хотела беше празен. причината за това бе, че се отказваха резервации за тази седмица по моя молба. Исках да съм сам , исках да се наслядя на почивката си и да не бъда притесняван от никой, да ама не, още на другия ден дойде един французин , да разгледа и резервира хотела за семинар, а на следвщия ден дойдоха гости от Австрия и една готина лелка от Швейцария. Много ерудирана женица, на видима възраст на 70 год. бивша учителка, ама как не спря да мърмори не знам, то не бе политика, то не бе Обама, Клинтън, Тръмп и прочие, мани, мани. Тук е момента да си направя реклама, цените на хотела са на половина от обичайните за региона, Като екстри се предлага кухня за ползване, столова за зимния период и веранда за летния. Перално помещение със сушилня , всичко класна техника на Миеле, разкошна градина, голяма морава, две изкуствени езера ( в момента ги строим, но до края на годината ще са готови ) 10 стаи и два апартамента. Стаите са двойки, апартаментите са за 4 ма, но с опция за 6 ма. Две зали, едната е конферентна, другата е принципно за медитация или кино прожекции, всяка стая си има тераса , баня с душ кабина, имаме и вани в апартаментите, абе постарали сме се , а цените са много под моментните в Гърция ( Халкидики ). Таа стига толкова за хотела... Пристигнахме както казах късно, пуснахме си по едно кафе , ударихме по една цигарка ( който пуши разбира се ) , изпихме по една глътка преди сън подкрептелно и се настанихме удобно в леглата. Навихме си часовниците на 9 сутринта и заспахме блажено. Чакаха ни много емоции... но за тях по късно

Малко снимки от стаята и хотелчето

Снимки на спалнята няма да качвам , че не са много за гледане    , сещате се защо  , за сега от мен лека нощ, утре продължаваме с одисеята.

Събудихме се точно в 7 сутринта, времето беше превъзходно, променлива облачност, температурата на въздуха беше 18С, идеалната за морж като мен, очакваше се да нарасне до 24С в селцето, но прогнозата за ниските части беше около 31С, което за мен не бе добра новина, но това не би ми помрачило деня.

Сутринта изненадата беше голяма, като видях първата си братовчедка, която не бях виждал на живо от 6 години, а тя самата е на 7 годиники, ето момента да ви я представя Сосуно, тя е само на 7 годинки както казах , но говори без затруднения 4 езика перфектно, това са немски, испански, български и английски. В момента учи и корейски, аз разбира се Тома неверни за корейския и реших да и задавам въпроси на български , а тя да ми отговаря на корейски и за мое учудване , звучеше като корейка. Българския го знае от баща си, въпреки, че не е идвала в БГ никога, испанския от майка си, английския от детегледача си ( момче от балканите, християнче от Албания ), немския е ясно от къде , все пак живее в Цюрих, роден език както се казва, а за корейския е виновна майка и, тя като служител в ООН, често я взима със себе си в Сеул, където ходи командировка за няколко месеца годишно, така, че, аз бях сериозно притеснен,  разбира се в положителния смисъл .

Закусихме за първи път нормална закуска сготвена от самите нас , шварцвалдска шунка ( тук цената и за екстра качество, то няма и друго е само 12 евро за кило ), препечени местни питки разрязани на две, малко доматки, малко моцарелка, доволно количество кафе с мляко, обичайната доза за мен 50 грама уиски и напред към първата ни спирка Санкт Блазиен. Градчето се намира на някакви си 5-6 км от Урберг, надморската му височина е около 800 метра, летните горещини тук не се усещат, благодарение на релефа и реката която преминава през градчето. Местните хора са дружелюбни, няма емигранти, няма проблеми. Повече информация за това уникално място можете да прочетете тук https://en.wikipedia.org/wiki/Sankt_Blasien

Направих си снимка до вековната Picea Conica на входа на семейния хотел преди тръгване, само да вметна, такъв огромен екземпляр, аз като професионалист в областта на флората не съм виждал никъде по света

И така, спуснахме се за 3 - 4 минути до Санкт Блазиен, първата ни работа беше да посетим Шмидтс маркет - това е най добрия магазин в града , всичките му продукти са от региона, има си указателни табели , кое от коя ферма е и въобще цена качество без аналог. Линк към магазина https://www.schmidts-maerkte.de/markt-st-blasien.php?DOC_INST=27

Напълнихме няколко чанти с храна и напитки за следващата седмица и се отправихме към централната уличка и площада да похапнем местен сладолед, приготвян на място с продукти от региона, домашни топинги и всичко натурално. За съжаление аз не консумирам захар и се задоволих само със снимка от другата страна на уличката с моя любим приятел 

Докато другите похапваха сладко се изкуших да снимам отново

Днес имаше репетиция на местния театрален състав.. оказа се че от 19 ти август в продължение на седмица има фестивал и тази величествена катедрала ще е центъра на събитието, а гвоздея ще е Кармина Бурана , ето и линк към предстоящото събитие, като аз се задоволих с едночасово гледане на репетицията и бях очарован, снимки не направих, но... линк към събитието https://www.domfestspiele-stblasien.de/carmina-burana.php?DOC_INST=45

За катедралата не мога да кажа нищо, не успях да вляза вътре, защото точно на централния и вход беше подиума и репетираха и не исках да се бутам между интелигенцията с телефон за снимки в ръка, поне да мясах на някакъв журналист , ок, ама нейсе. А от вън... нямам думи, не успях да намеря място, за да я заснема цялата, а не можех да се отдалеча много за да я хвана, защото пък точно отпред издигаха някакви скелета , вероятно щяха да покриват трибуните за защита от дъжд, нямам идея, но течеше подготовка 

Малко снимки от катедралата и околността в периметър 50 метра от нея, 

Случайно снимах и този автомобил, това мисля е волво, бях пленен от олдтаймерите още преди 20 тина години, та не пропускам шанса да фотна къде

какво видя

Първия ден от почивката ни измина много бързо, стояхме в парка, гледахме рекичката и децата които хранеха рибите, а те бяха огромни . Разходихме се пеша из улиците на града, усетих атмосферата и едно не маловажно нещо, в местната бензиностанция имаше автогаз ( ихааа) при това на цена от 59 евроцента. Това беше добра новина, ще си караме на воля през следващата седмица, както и стана. Та деня мина неусетно, от цялото това бързане предишните няколко дни, единственото което искахме е да си починем добре днес, за да може през следващите дни да сме събрали сили и да атакуваме точките които бяхме набелязали. Прибрахме се в хотела около 20 часа, направихме си вечеря, седнахме на двора в задната градинка и така до 11 вечерта, когато се опртавихме към стаите за спане . Приготвихме маршрута за следващия ден, който включваше двата извора на Дунав, единия е геоложкия ,а  другия е туристическия, но за тях на следващия ден. Между другото нашите приятели събраха доста диви плодове и понеже са си стари планинари, вече бяха разучили района около хотела, колко къщи е селото, къде е училището, какво изповядват като религия и кое течение на християнството са местните, това че съседната огромна сграда била минен музей... а сега де, това че духовия им оркестър имал днес репетиция... започнах да се съмнявам , дали работи към БАН или към ДАНС  . И така първия релаксиращ ден в Шварцвалд отмина спокойно . Дос коро от мен.

Като допълнение към гореописаното в снимки , това което се вижда на преден план е училище за йезуити, подготвят се деца от цял свят , повече информация тук https://en.wikipedia.org/wiki/Kolleg_St._Blasien

Историята на училището датира от 1596 г.

През 1934 г - училището е закрито от партията на Хитлер и през 1939 та го префасонират като училище Адолф Хитлер, като след втората световна , отново е върнато на йезуитите, негов патрон е бил папа Пий 12 ти , дарил е доста средства.

а този паметник нямам никаква идея на кой е, но ще се радвам ако в последствие разбера  

Измина втората нощ в планинското селце Урберг в планината Шварцвалд. Станахме както обикновенно около 7 сутринта, тишина , спокойствие, абсолютен релакс, ненормално високите температури , които бяха завладели Испания, Франция и Германия, при нас на 1000 метра надморска височина не се усещаха. Беше комфортно и не се нуждаехме от литри вода, за да не се дехидратираме, за това аз спокойно наблягах на местната бира Ротхаус и хич не ми дремеше. Приготвихме си няколко сандвича за всеки случай да има и зададохме на навигацията Брег, като аз бях убеден , че гугъл мапс ще ни отведе на геоложкия извор на река Дунав... моля ви не правете това у дома. След половин час шофиране с нормална скорост за балкански пътища със завои, които са в невероятно качествено състояние, навито ме извади от пътя и ме включи в мека настилка с наклон около 12%, шофирах около 500 метра и се озовахме на една гола поляна... оказа се , че гугълчо като му зададеш БРЕГ и те води в гори тилелейски, нищо, поне видях че мога да шофирам с джипката на мека настилка, като състезателите от Париж - Дакар. Ама то нашите първокласни пътища са в пъти по зле от този макадам. Както и да е , отворих картата и започнах да следя ръчно де , аджеба е тоз извор и лека полека стигнах до Donauquelle, Фуртванген, Германия. Та, задавате на навито градчето Фуртванген и малко над него е извора, отбелязах го с маркер и газ. Оказа, се обаче че пътя е в ремонт и се наложи да заобиколим, което не бе грешка, защото видях уникални хижи и поляни, ама разкош беее, но пък на връщане забелязах зорко, че въпреки, че пътя е в ремонт, местните си пердашат, даже и при знак забранено влизането, а то се оказа.. след като и аз барабар Петко с мъжете се намърдах, че е е прокопан пътя за да се положи някаква тръба, но пък си има обоколен маршрут с 50 метра, за такива напористи като нас и не е нужно да обикаляш с 15 км допълнително само в едната посока, за тази щуротия, та както и да е. 

Е да започвам със снимките...Тук заснех пейзажа по обиколния път, като надали щях да мина, ако не бе затворено 

Това пък тук е първото нещо , което виждаш, след като паркираш благополучно на самия извор, пред малкото спретнато ресторантче

Малко по надолу на около 70 метра от тези каменни указатели, вече сме на самия извор.. водата е ледена, много е вкусна, а като казвам ледена, разбирайте ме буквално, ледена. 

Снимчица на околната горичка 

И снимчица на разбира се нашето превозно средство, което ни служеше вярно абсолютно навсякъде 

Учидих се колко бързо пристигнахме, насладихме се за около 20 минути на тишината, на водата и на природата и се засилихме към вече същински извор в Донаушинген, този , който е предназначен за пишман туристите. Самия град ми направи добро впечатление, пристигнахме сравнително бързо, но бе на ниска надморска височина и буквално експлодариха в потене, адддд, на всичкото отгоре и приятелката ми искаше да разходждаме хиновете в парка, представете си посред обед. Аз обаче бързо реагирах и и предложих да се разходим с кораб по най голямото езеро в Шварцвалд, ако се нелъжа Шлухзее и тя мигновенно се съгласи, та газ в джипката и газ към по високи и прохладни места , като великолепния Шлухзее. Между другото мислех си , че тук в Донаушинген ще трепна от кеф, но уви, може да е било заради жегата, ама нещо не ме грабна , така както горе на малкия извор, а и двореца беше затворен за туристи, така, че бай , бай Донаушинген и газ къ Шлухзее

Малко снимки от извора

До тук всичко добре, видяхме изворите, наснимахме се, но нещо ми липсваше, липсваше ми атмосферата на селата в района, липсваше ми веселбата , скарата и бирата, за това решихме да обиколим Шлухзее, за което ще разкажа утре и след като се наспим, да потърсим някъде фестивал, където да се разцепим.... така и стана, още на следващия ден, започна да се случва това, за което бях дошъл, но подробности , утре  , за сега чао от мен.

Забележка : За разходката по Шлухзее и за селския банкет ще ги опиша в едно при следващия пост, въпреки, че бяха в два дни  ( поредни )

Беше някъде около 15 часа , връщахме се от Донаушинген и криволичехме по панорамния път, като изведnъж пред нас изскочи градчето Шлухзее, където се и намира едноименното плавателно езеро. В първия момент не успях да се ориентирам дали наляво или надясно да завия, за това си продължих направо, докато не съзрях крайбрежната улица. Намирахме се на има няма 20 минути от Урберг и хотела ни, за това смятахме да се помотаем поне до към 8 вечерта. Трябваше да има вурст, кораб и разбира се местна бира на корем. Свихме на първия паркинг , който съзряхме, а такива са в изобилие, не като в Блед, където нямам никаква идея, защо имаше два паркинга от южната страна на езерото и то не в непосредствена близост. Та тук паркинги да искаш. Бутнах 2 евро в машината за 3 часа , взех си билетчето и вече спокоен тръгнахме по крайбрежието в посока импровизираното пристанище. По пътя минахме покрай местната железопътна гара, където имаше хубава гостилница, пълна с немци ... помолих се леко на Анелия да спрем да ударим по някоя бира, но получих странен поглед, който без думи ми каза... " тва някакъв майтап ли е " ... продължихме към кораба, но за жалост, тъкмо беше тръгнал, та се наложи да чакаме 1 час и 10 минути, толкова трае обиколката на която билетчето струва скромните 10 евра, разбира се на човек. Големите кучета се таксуват, ужким, а малките не. 

Снимки на гарата и около гарата, която се намира на брега на езерото

Тук видяхме как кораба тръгва и се наложи да почакаме на отсрещния бряг , под сянката на няколко чинара, имаше хубаво ресторантче, но аз категорично исках да ям вурст с бира на кораба  

Едно красиво цветно решение  

В очакване на кораба да акустира за нас , можете да си наемете и лодки с електромотор или с гребла, а защо не и водни колелета за суми от 6 до 10 евра и да се разхождате от 4 до 6 човека цял час, нооо лодка, а сега де, от круизи наляво и надясно да се метнеш на лодка, па и да гребеш, зарежи, давай кораба , че изгорехме

Ресторанчето... пръскаше се по шевовете от народ, има някакъв аква център за дечурлигата и родителите им замезваха горе на терасата, която обикаляше цялата сграда.

Може би тук е момента да споменем нещо за самото езеро : 

Schluchsee е с надморска височина 930 метра и е най голямото езеро в Шварцвалд и Германия . Ако греша, значи не помня добре, сори.

Много е рачупено и от високо е приказно, водата му е студенка, но бих се изкъпал , ако имах подготовка разбира се, нещо като сухи дрехи. Има си места обособени за къпане в по плитките части и се намират към центъра на градчето. 

Дойде време, качихме се на кораба и потеглихме.... тук пауза за малко снимки ... веднага окупираха волана, та не можах да се снимам като капитан

айде , потегляме 

папараци, малко зуум с телефона

Вурста не го снимах, защото бях гладен и не ми бе до снимане, но две порции струваха около 8 евра, което си е супер, бирата беше по 2.70 евра за бутилка и опатках за има няма 30 минути 3 броя, сори.

Спирахме на няколко места , за да слизат и да се качват пътници и аз не пропуснах шанса си да фотна някоя и друга убавица 

Тук ми трябваше доста зум, сори за качеството

Беше много приятно, много вълнуващо, много зареждащо. Спомням си думите , които изрекох. " Мога да се возя тук 24 часа, без да ми омръзне, боже каква идилия, какво усещане. Пътувал съм много с кораби, малки , големи, мега огромни, бил съм в морето при 8 Бофор, знам какво е да се държиш да се не пребиеш, никога не съм изпитвал страх от водата, но пък и ниога не съм изпитвал нещо подобно като усещане. Наистина беше страхотно. Вече имах настроение, бях готов за фиеста на другия ден, когато случайно ми попадна един местен информационен тефтер, печатан в райна за всички фестивали , празненства и там веселби или въобще културни събитя за цялата 2018 година. Отворих го и забелязах, че на другия ден има три събития, от които едното доста значимо. Изложба на стотици олдтаймер трактори, празник на пожарната и грил фест ( 3 в 1) с финансиране от общината, което ще рече , че хапваш и пийваш за 100 евро , а плащаш 20 ... е това е само за нас. Нека се сближим с местните, нека опитаме селските гозби , нека послушаме местния фолклор и пояздим крави  . Нахъсахме се за утрешния ден, прибрахме се в хотела и хоп, изненада , преваля малко, но бързо утихна, очертаваше се супер време, а и имаше някакво лунно затъмнение, та цялото село беше по поляните с бинокли, готина картинка, но аз бях жаден... сипах си едно за лека нощ и ..........

За сега лека нощ от мен, до утре.

Станахме на сутринта, вече не помня коя дата беше, само знаех, че имах още 3 нощувки в Урберг и в сряда тръгвам към Лихтенщайн, после Фуссен и Нойшвайнщайн , Тирол и последна спирка Клагенфурт. Та, станахме сутринта в обичайното време, приготвихме си закуска , кафе и събрах бойните другари да гласуваме. Имаше 3 селски фестивала, като горе долу и трите бяха на еднакво отстояние почти пт нас, като най далечния бе на някакви си 20 и малко километра, което си беше абсолютно нищо на фона на вчерашната разходка с повече от 200 км за един ден. Казано речено, тръгнахме.. спряхме за по биричка и Емо пое шофирането, заредихме газ , ей така да си има и отпрашихме за Берау ( Berau ) ето линк към селото http://www.tageo.com/index-e-gm-v-01-d-m2443061.htm. 

Тук днес трябваше да има фестивал на старите селскостопански машини, празник на пожарната команда и много скара, бира и местни вина. Селцето, както и останалите селца по баирите и склоновете в района са убийствено красиви, имат един как да кажа по естествен вид от напудрените тиролски селца, всички знаем , че Тирол е със силно развит туризъм, безбожно високи цени за нощувка. докато тук , всичко беше замряло в средата на лятото, комбайни жънеха, други поливаха царевицата си, третиразораваха ниви да ги подготвят за пролетниците, четвърти си пасяха козите и кравите. Между другото тук говедарите са все млади момчета, германчета, стройни, добре облечени в специални дрехи и най важното интелигентно изглеждащи. Няма да казвам какви са говедарите в моя район, само ще намекна, от далеч ми приличат на заклеи алкохолици в последен стадии на преживяване, тъжна картинка, обикновенно са от малцинствата, не се къпят със седмици, а понякога и повече, факт, с който съм запознат, поради естеството на работата ми, все съм по нивите  , та както и да е, отплеснах се лирически  .

Пристигнахме , пресякохме селцето, почти до края му, как не видяхме нито един човек. Първата ми реакция бе , че всички са на мегдана, после помислих, че сме сбъркали адреса, но се оказа ...... хоп, засякох една булка на има няма 20 годинки да припка с народна носия на някъде, тръгнах в нейната посока и ихаааа, етооо пристигнахме в двора на местната пожарна и полянките около нея. Намира се в края на селото или в началото ако идвате от Валдсхут. Имаше има няма 50 човека, беше около 11 часа, но пък за сметка на това имаше много празни маси и столовве.. на 90% всичко бе празно. Наснимах 20 трактора, за в момента бяха толкова, покефих се на макс и решихме да похапнем, пийнем и послушаме музика, която за в момента липсваше. Оказа се , че сме най нетърпеливите гости, самия фестивал започвал в 12 на обед и сега кръжат само пожарникатите, които и сервират , редом с едни местни дами и 20 собственика на трактори, които от своя страна, след час два щяха да станат вече над 200 , а гостите да се увеличат десетократно, включително и оркестъра , който наброяваше поне 50 човека , уау. 

Пускам малко снимки, които направих час два преди празника, а другите ще пусна като се върна от Гърция, че трябва да тръгвам, утре сутрин рано трябва да съм във Верия, така, че чао за сега 

Малко трактори , на нетърпеливи собственици, дошли по хлад 

Пожарникарите бяха великолепен тандем, респект

Това бяха всички хора, които заварихме . Бях се притеснил, че ще сме почти единствените и тържеството няма да е това, което очаквах, ноооооо, по късноооо...

Няма посетители, само аз , две кучета и приятелката ми, а Емил влезе в пожарните камиони, да разглежда техниката им

Тук усетих, че оркестъра ще е сериозен 

В началото нямахме все още меню, за това си поръчах стандартното, за разядка, преди основното

1 чаша розе 200 мл, една супер салата , един вурст и питка хляб за смешните 5,50 евро , те това е , почва се

Забелязах , че оркестъра пристига с маршова стъпка

Започнаха да се настаняват и подготвят 

Една местна лелка дърпаше здраво цигарки, реших да я фотна набързо

И така, празника стартира, след 3 та чаша розе, което незнайно защо не ми взимаха пари за него, но пък за бирата да, ама аз съвсем ги омешах, бира , розе, бяло вино, пак бира, пак розе ... все пак е празник, гледах какво правят местните и аз така, не спирахме да поръчваме и да опитваме всичко, което се предлагаше в менюто, което не бе кой зне колко разнообразно, но пък вкусно... това е за сега от мен. Празника започна, за сега чао от мен, че ме чака път, лека нощ.

И така, празника беше в разгара си, масите започнаха да се запълват. Вече почти нямаше места, когато до мен настаниха холандско семейство, случайно попаднали на фестивала, за разлика от нас, ние бяхме информирани няколко часа предварително от брошурката от супермаркета. 

Пийване без мезе не върви, за това поръчахме и това ... местна домашна юфка с крехко месце с гъбен сос в комплект с още една салатка, за скромните 8.50 евро, фантазия от вкусове.

Масите пръщяха по шевовете, тези срещу мен бяха франсета 

Съседите по маса, хонандско семейство

Оркестъра свиреше всичко, та дори и Битълс, Шаде и Адел  

А тук може да се види видео на песента, която най ми допадна и не се стърпях да я фотна със звук МАРКИРАЙ ВИДЕО

Дечурлигата яздеха Милка

И новодошлите трактори

Дойде време в късния следобед да се придвижим към Урберг, щастливи, развеселени, доволни, снимахме се до статуята на свободата в селцето

Малко снимки за изпроводяк

Така приключи още един прекрасен ден в Шварцвалд, на другия ден трябваше да ходим в Цюрих на пазар, трябваше да ставаме рано, че го даваха да вали дъжд и не знаехме какво ни очаква . А на по следващия имахме планове за Фрайбург. До скоро.

Вече забравих кой ден сме, само помня , че трябваше да сме на пазар в Цюрих, следователно бяхме някъде 7 ден вече в странско, станахме разбира се както обикновенно, най странното обаче е , че бързо се наспивахме, което не е обичайно , поне за мен. На вънвалеше дъжд, не бе силен, но си валеше, беше леко хладничко, особено на женорята, а аз бях в свои води. Температура не по висока от 22 С, рай за моето крехко тяло. метнахме се на колата и газ към Цюрих, на гранцата Валдсхут Тиенген, нямаше жива душа, нито германци, нито швейцарци, дъждът ту се усилваше, ту намаляваше . След около час бяхме вече в района на Цюрих, когато небето започна да се прояснява, усетих, че Асан ще яде баница и ще си купя кафеавтомата JURA, на времето имах такъв и ми служи вярно над 10 години, сега исках да си взема по нов модел за скромните 120 евра, па ако смъкна на 100 евра ще съм още удовлетворен, че да похарча някой лев и за едно две кила кафе. Разбира се цената на този кафеавтомат в магазина като нов е 500 евра минимум, но на пазара на Хелветия платц на Лангщрасе, може да се намери за без пари, при това с гаранция. Обикновенно търговците са араби , турци или сърби, в много редки случаи макета, ама в много редки случаи, мярка се и по някое албанче. От пазара нямам снимки, поради простата причина , че бях зает с преговори и трескаво търсене. Дъжда беше спрял, беше гадно и задушно, пуснах 5 франка за 90 минутен престой и газ из сергиите. Намерих си това което търсех, опаковахме набързи всичко, минахме през Мигроса да напазаруваме и потеглихме към Тобелеггвег, за среща с братът на майка ми, който трябваше да ни направи една кратка лекция, която пък от своя страна се проточи цели 3 часа. Всички до един от нас четиримата в даден момент заспа, щипахме се, шляпахме се, ама тва е, спеше ни се като тираджия дет бърза да се прибере у дома от оландско, страшна работа, голяма излагация. Снимки нямам , то така ни приспа лекцията, че никакъв шанс да се сетя да снимам. 

В 18 часа благополучно седнахме да хапнем на бързо по някое и друго парче пица, след което потеглихме към Урберг ( Германия ) По пътя се смяхме, всеки си разказваше какво е сънувал по време на сесията    , мани, мани. 

И така пристигнахме по живо по здраво, започнахме да кроим планове за маршрута на следващия ден, който включваше Фрайбург , Титизее, водопада ( най големия в Шварцвалд и ако имаме време може да отскочим до Колмар, Франция, ей така за по едно селфи. И точно в този момент моята приятелка се заинати, че ако не отидем в Мюлер, няма да идва с нас, ( какъв е този Мюлер, какво става ???) , оказа се че Мюлер е място, където спокойно можеш да изхарчиш 200 евра без ама никак да се усетиш, така и стана , поне с мене, единствената причина да опукам толкоз пари за козметика и други подобни щуротии е че вътре климатиците работеха, а на вън бе +36С, но всичко по реда си. 

Та такива ми ти работи, лека нощ и до скоро.

Ден 8 ми, решихме днес да посетим прочутия Фрайбург, площада, катедралата и ако има време да отскочим до Франция, речено сторено, тръгнахме на път, по навигация ни показваше 56 минути, но в предвид по бавното ни шофиране , се протакаха на 70 минути, така, че въпреки всичко имахме достатъчно време. На практика цял ден. Започнахме леко да се спускаме на по ниска надморска височина, климатика работеше, а температурата на вън се покачваше сериозно. Някой беше споменал, че от Испания е нахлул горещ въздух и днес ще ни чака сериозен задух. Лека полека пристигнахме във Фрайбург, на едно кръстовище отворих прозореца , да проверя за какво иде реч и беше ясно, че това няма да е моята разходка. Паркирах близо до централния площад до един микробус евреи, които явно отиваха в близката синагога и лека полека по сянката се насочихме към Мюнстерплац. В този момент обаче съзряхме прочутия според приятелката ми магазин Мюлер и отиде та се не виде , точно час и половина. Олекнах с трицифрена сума, но пък нямаше да мисля за подаръци за семейството, все пак накупил няколко килограма козметика.

Снимах една опаковка на незнайно за мен лосионче да изпратя на синковеца за одобрение... 

Разхладихме се добре и се запътихме към площада, който бе на 100 метра има няма от магазина... Величествена катедрала, огромна, може да се изкачи до върха, има такава опция, но аз се апътих първо да опитам прочутите наденички със сушен лук и горчица. Имаше огромна опашка и докато чаках да намалее, както и стана, нащраках малко снимки от вън. Храма е толкова голям, че не успях да намеря място за да го хвана целия в кадър.

Набързо прибрах сандвича в торбичката и бегом вътре да разгледаме . Оказа се, че има два гроба в храма, на достойни архиепископи, управлявали през годините... това после го разбрах от Уикипедията. Имаше екскурзоводи, присламчих се към една група, докато приятелката ми разхождаше хинчетата около катедралата , та трябваше да изляза по скоро, за да може и тя да разгледа, а жегата беше неописуема, макар да има канали за разхлаждане пресичащи площада. 

Величествена работа, всички думи са излишни, красота 

Това са нашите хинчета и приятелката ми, дойде време за смяна на караула и аз поех щафетата да ги разходя, докато тя на свой ред разгледа вътре.  И точно след минутка, като се разфучаха она ми ти полиция, коли една след друга, все едно гонят престъпник. Уплаших се леко, бях чувал за разни джихадисти в Германия и Франция, па знаех ли какво става.. колко ми беше хубаво в Урберг, за какво ми трябваше да идвам тук.... след около половин час, вече разбрахме, някаква катастрофа между трамвай и някакво МПС вероятно, но пък блокирано шосе, две пожарни, полиция, линейки, абе беше си хаос определено

Не се търпеше жегата и аз предложих да отидем и да разгледаме водопада. Всички единодушно се съгласиха. За него какво да разкажа, красиво място, но снимките сами по себе си говорят, за това ще замълча, че отново ме домързя да пиша  

Входа за водопада, намира се на има няма 500 метра от главното шосе, вход свободен

Карта къде се намираме 

Малко инфо за по любознателните 

Анелия ми позира в профил 

Тук аз позирам в полузаспало състояние и самия водопад

И тук трябва да отбележа, че имаше Танкщеле за кучета , демек бензиностанция за кучета ( жадни ) , финансирано разбира се от общината, за което дълбок поклон. Между другото снимките на бензиностанциите за кучета са в телефона на Анелия, ще трябва да ги прехвърля и да пусна някоя и друга, доста са забавни.

В крайна сметка, така премина осмия ни ден, смятахме тази вечер да си съберем багажа и да посетим Лихтенщайн от там Нойшвайнщайн, след това  сърцето на Тирол, разходка с лифт, след това Клагенфурт, имахме още 3 нощувки, максимум 4 преди да се завърнем в България и трябваше да изминем доста колометри , така, че след като се прибрахме в китното ни хотелче в Урберг, оставихме жените на спокойствие да събират багажа. За моя изненада, Емо вместо да ми прави компания, отиде да помага на жена си  , така аз останах сам на верандата да се мъча, съдба. Една кака, има, няма моя възраст  , гостенка на хотела, австрийка от Виена ме попита дали може да ми прави компания, аз и разреших и в точно след 10 минути вече съжалих. Кой ме караше да и казвам, че имам бизнес и имот из гръцко, ... каката излезе луда по Крит и една дузина още острови, гръцка кухня и уникален познавач на световната политика... наду ми главата, буквално . Защо я почерпих червено вино, няма отърване, народа заспа, а аз трябваше да кукам с нея до малко след полунощ . Така ми се пада, трябваше да опаковам багаж, а не да философствам над живота и да обяснявам колко е красива нашата татковина. Това е за сега от мен, до скоро .

Ден 9 ти, щеше да е сериозно натоварен и понеже ще ми отнеме доста писане, ще го разделя на две части. 

Станахме сутринта, направихме си снимка за спомен с вуйчо ми и братовчедка ми и газ за Вадуц, като пътя минаваше през Цюрих.

Тук съм олигофренски ухилен с братът на майка ми и първата ми братовчедка Сосуно

Анелия с хинчетата и Суси

И така, тръгнахме на време, някъде около 8 сутринта и не след дълго вече започнахме да фоткаме очертанията на Лихтенщайн

Бях минавал от тук два пъти, но никога не бях слизал, първоначално имахем намерение да отделим няколко часа на Вадуц, но след бързо съвещание, отново претърпя плана ни промени и решихме да съчетаем Нойшвайнщайн с Вадуц за един ден, което може и да се окаже проблем и от много лакомия, нито едното , нито другото, но речено сторено. 

Спряхме за по снимка на входа на столицата пред някаква катедрала и поехме нагоре към замъка

Снимки от улиците на градчето по пътя към замъка

Прекрасни лозя, които нямах късмет да фотна добре 

Замъка на престолонаследника и на действащия княз на Люксембург

Тук имаше табела - частна собственост, имаше и дузина чехи или словаци, трудно ги различавам, които незнайно чакаха някой да излезе или да влезе, пак нямам идея, но не ми се чакаше с тях. Беше нетърпима жега, просто нетърпима. Звъннах в Пловдив, казаха ми че е 29С и преросява, а тук бе 32 С на сянка и беше само 11:30 часа по обед, майко мила, защо точно на мен, дето не понасям лятото се падна късата клечка.

Набитото ми око веднага забеляза крушовите дървета, диагностицирах сорта , не представляваше интерес за мен и продължих нагоре към паркинга

Частен дом на 100 метра от замъка 

Поосвежихме се за още 15 тина минути и тръгнахме посока Гармиш Партенкирхен, от там към Фусен и Нойшвайнщайн, но за тях утре, за сега лека нощ от мене . 

Гармиш Партенкирхен , преминахме на бързо, беше адска жега на вън, топлата вълна от Испания бе завладяла и Германия и западна Австрия, включително и Швейцария, просто непоносимо. Емо шофираше в момента и успях да направя две три снимки. Направи ми впечатление, че къщите са изрисувани с различни теми, като се започне от лов и се стигне до християнството, разкош. Времето наистина напредваше и ако знаех, че на Нойшвайнщайн ще има хиляди посетители и че няма да имам време да разгледам, щяхме да останем да спим тук и да си направим една обиколка из курорта. Имаше великолепни малки хотели с красиви гледки към планината, а и предполагам не само това... Снимките са в движение, за това моля за извинение.

Отсреща се вижда ски шанцата за скокове .

Времето напредваше наистина, пристигнахме във Фузен , следвахме табелите към известния замък и хоп изненада, задръстване, огромна колона, места в паркингите почти нямаше. Набутах се в първия огромен такъв и срещу 6 евро един африканец ми намери местенце в девета глуха , до самата река в някакъв трънак. Нищо, оставихме автомобила и се запътихме към замъка, оказа се обаче, че е 17 часа, и можехме да го разгледаме само от вън, не успях да се ориентирам в навалицата, каква е процедурата за да стигна до горе. Имаше табели с надпис " БИЛЕТИ" , но така и не разбрах, какви са тези билети, за бус или за вход, както и да е. Отново на камък, времето лети, приятелката ми звъни на хотели. Всичко е заето, няма свободни места. Намерихме един хотел на 150 евро за двойна стая и аз категорично отказах, това за 4 ма да дадем 300 евра, айде моля ти се, при това настаняване в 19 часа в най добрия случай и напускане на хотела в 9 сутринта... точно за едното спане,, не мерси. Отиваме в Тирол, бяхме гладни, ама много гладни, исках да намерим хотел , да седнем като бели хора в ресторанта и да се наядем до пръсване. Пиеше ми се и уиски, моето беше станало на чай в колата и никакъв шанс да отпия глътка горещо виски. Направих малко снимки на замъка от далеч и на околността му.

И май тук е момента да отворя скоба и да попитам, някой има ли идея защо езерото Forggensee, нямаше и капка вода, обиколихме го като търсихме хотел, нямаше нито капчица ?

Влязохме в един магазин, накупихме сувенири от района, взех си и една много добра книга за замъка с хубави и качествени снимки от вътре, и без да съжалявам въобще газ и посока Lermoos Austria. Беше ни заложено в графика. Стигнахме определено бързо, разстоянието е има няма 40 км, пейзажите са неземно красиви, езера, зелени морави, красиви тиролски къщи, абе приказка. Пристигнахме в Лермоос, и срещу ни изскочиха два хотела един до друг, които се оказаха собственост на двама братя, единия обаче се е споминал и сега другия го взима да го стопанисва, та нас ни настаниха в новопридобития, който се оказа на доста добро ниво. Дадоха ни апартамент с две отделни спални, огромна баня и малка тераса, но пък имахме още една обща тераса, от която се откри страхотна гледка. Матраците на спалните бяха разкошни, точно моето ниво на твърдост, възглавниците също бяха пухкави и високи, а телевизора беше 65 инчов, хаха, наложи се да гледам телевизия от 2 метра на 65 инчов екран, странна работа.

Паркинга пред хотела ни в Лермоос

Хотела от вън... цена за апартамент 145 евро, като реалната цена е 135 евро с включена закуска, но ни таксуваха двете кученца по 5 евро , така, че тарифата малко скочи.

Това е съседния хотел, който също е собственост на този хотелиер за който разказах малко по горе.

Това е изгледа от терасата ми... тук ще замълча и няма да кажа , абсолютно нищо.

На рецепцията ни раздадоха карти за местностите , които можем да разгледаме на другия ден... и ние си избрахме разходка с двата лифта до върха и малко панорамни снимки. Между другото околностите на този район те оставят без думи. Това е може би най предизвикателното местенце за приключения, което аз си избрах за следващата ми почивка.

Изкъпахме се, сложихме си чисти дрешки и бам с Анелия в ресторанта. Там се оказа, че сервитьора ни е македонче с български паспорт, демек българин от Република Северна Македония. Поръчахме си една пица с прошуто на Анелия, на мен Вурст с картофи, горчица и някакви местни питки, ударихме по две бири, след това си поръчахме и по едно уиски, което се оказа, че е 20 грама... Сори, ама аз трябва да изпия 15 уискита, за да си взема нормалната доза за човек, който иска да отпусне напрежението.  Усетих , че е по добре да съм на бира и да звънна на Емо да ми изстуди уискито в хладилника в апартамента. По едно време сервитьорчето седна на нашата маса и като подхванахме един разговор, не ти е работа. Разучих до десето коляно, кой, къде, какво и най важното колко . Най малко 2 часа не спря да обяснява живпота в района, и всичко за което го питах. Имах чувството, че съм вече местен тиролец. Почерпих го 3 бири, не си играе човека, все пак е нашенец. Платих там някакви 70 евро или нещо подобно , плюс минус 5 евра. Дотътрихме се до асансьора и марш в леглото. 

Част от менюто

Утрото беше райско, изглед от западната ни тераса 

Изглед рано сутрин от южната ни тераса

Станах много рано, не знам защо, ама по изгрев, Закуската беше сервирана от 7 часа, а бе 7 без 5, събудих останалите, измих се в банята и слязох да закусвам, имах намерение да закусвам поне час и половина на верандата в ресторанта и да се любувам на гледката, преди да тръгнем да качваме върха с лифт. Групата слезе около 8 часа, а аз пиех втора чаша кафе. 

Какво правихме след това и как мина деня ни, утре , за сега лека от мен.

За съжаление снимките от върховете в Тирол и тези от лифтовите кабинки са в другия телефон и в момента не са ми налични, но ще намеря начин да ги постна тук някой ден. Отделихме 3 часа за разходка с лифта, като си закупихме билет за най високата точка, която беше малко над 2000 метра. Жегата бе нетърпима, както долу на 1000 метра височина , така и горе, беше може би най топлия ден в годината за Тирол и региона. 

Тук снимки липсват, както казах по горе ще ги кача тези дни, като намеря време. Тръгнахме към Инсбрук, по скоро към Клагенфурт, като пътя ни минаваше през Инсбрук и от там трябваше да избираме, дали да минем през Германия пак и от там къ Клагенфурт или директно през планинската верига... избрахме през Германия, даваше ни го като по бърз маршрут. Климатика в колата работеше на макс, на вън бе ненормална жега, боже мили в какъв ад попаднах.

Маранята беше толкова голяма, че бе невъзможно да се снима тиролската красота , изпаренията бяха интензивни

Имах информация, че в Клагенфурт живее мой съученик от основното училище със семейството си, позвъних му с цел да ми намери нещо за спане за една нощ, но да е чисто, комфортно и да има кухня, исках да си направим вечеря като нормалните хора и да се отдадем на бирата , уискито и салатката.

Имахме късмет, след половин час ми се обади Ангел и ми даде телефон за връзка, където срещу 80 евро на нощ, получихме две прекрасно обзаведени спани, една тераса , две бани, две тоалетни, голяма трапезария с кухня, кафемашина, посуда и много, много емоции, а ето и новия ни дом за два дни

разтоварихме багажа, напазарувахме в близкия супермаркет и на масата... така се натрясках ( сори за израза ), че на другия ден имах съвсем малко сила да снимам в минимундос, определено нищо не запомних ( пазете си билетите, на гърба имате купон за сандвич и кафе ) , ползвайте го, не правете като мйен да излизате и да обядвате на вън. Можете да избирате комбиниран билет с обиколка на езерото ии друг вариант, използвайте го, супер е , но в трезво състояние... бях много зле, определено Емо щеше да шофира до БГ, аз бях снощен. Ето и малко снимки от съоръжението

В късния следобед отпътувахме обратно за България, опашки имаше на всякъде но се минаваше бързо, най малка опашка от автомобили имаше на сръбско българската граница, но там ни замотаха 4 часа, пълен абсурд. 

Това беше от мен, много ми хареса всичко и определено ще се върна отново в Шварцвалд, очарован съм, бъдете здрави

И така в крайна сметка резултата е 5870 км, тръгване от Пловдив, обикаляне из европата и връщане до първоначалната точка, определено съм пленен от Шварцвалд за винаги и ще бъде посещаван район, докато имаме сили 🙂 Бъдете здрави.