Едно тропическо бижу в централна Европа

Стотици видове цветя, вероятно не по-малко видове пеперуди

Наричат го „Островът на цветята“… и има защо!

Той е толкова екзотичен, колкото вероятно са островите из Азия или Латинска Америка.

Но той се намира в Европа.

Не, не в Португалия, не и в Гърция, нито в Испания. И в Италия не е!

Едва ли някой би асоциирал екзотичния остров с една държава, която е известна с много други интересни неща, но не е с думата екзотика. Защото островът се намира в Германия.

Когато видях снимки за първи път бях сигурна, че това е някъде из Латинска Америка. Ако участвах с въпрос в „Стани богат“ щях да приключа участието си.

Толкова много исках да го посетя, но все не се отдаваше момент. Докато накрая току бяхме в началото на есента, когато доста импровизирано се организирахме за празника на Германия – Обединението. Резервирахме хотел в околностите на Майнау – Weingarten. Като отдалеченост бе на около 45 км. Когато планувам пътешествия обикновено избирам и предпочитам по-малки, но чаровни местенца – не толкова популярни и широко известни, тъй като силно вярвам, че трябва да се подпомага и тяхното развитие. От друга страна ако трябва да съм честна тогава нямахме голям избор, тъй като това бяха почивни дни и повечето хотели бяха заети. Германците са хора, които плануват доста по-рано почивките си, така че ако решите да посетите Октоберфест, то най-добре е да си наемете хотел някъде през март-април, след това вероятно вече ще сте закъснели.

Районът между Вайнгартън и Майнау е изпълнен с малки селища и ферми и е изключително живописен. Ако сте запалени по еко-туризъм, то със сигурност ще можете да откриете малки ферми с коне или с други животни. Можете дори да нощувате на такова място, а сутринта да закусвате истинска домашна закуска, приготвена с продукти родно производство.

Пристигнахме по обед, само метнахме чантите и потеглихме към Равенсбург – малко градче, което навярно ви звучи познато. То е приютило „производството“ на така популярните пъзели. И като територия, и като население се числи към средно големите места. Има обаче добре запазен стар град, с крепостни стени и кули. Датира още от ранната каменна ера. Интересен факт от неговото развитие е, че през 15 век това е бил най-богатият град в рамките на цялата територия не само на днешен Баден Вюртенберг, а и на Бавария. И това се дължи на един факт – търговията с лен. Два века по-късно обаче, вследствие на 30-годишната война, икономиката се срива и градът изпада в колапс. Старата си икономическа мощ така и не успява да възстанови никога в същия блясък.

Централният площад в Равенсбург носи същото име като площада в Мюнхен – Мариенплатц. Сградите в историческия център датират от 14 век и 15 век. Сред тях например е градската библиотека, в която в миналото се е помещавала най-голямата борса за царевица. В близост е и наблюдателната кула, която е най-високо, както и Karmelitenklostkirche. През 14 век сградата е била манастир, а по-късно се използва за търговията с лен.

И тъй като е национален празник на Германия, площадът е изпълнен със сцени с музика на живо. Витае и една по-нетипична от нормалната оживеност, допълваща се и от приятното есенно слънце, което закачливо се подава иззад високата повече от 50 метра кула. Впрочем градът има добре запазена мрежа от средновековни укрепения и отбранителни кули. След като се потопихме в местната атмосфера, докоснахме се до съботния пазар с най-различни продукти именно от околните ферми, решихме да опитаме и кухнята. Слънцето продължаваше да се издига високо и да ни предлага апетитни места на открито.

„

Равенсбург е чудесна дестинация за семейни пътешественици с малки деца. В сърцето на града се намира музей на компанията за пъзели. Има и тематичен парк с над 60 атракции не само за малчугани, а и за възрастни. Освен това през месец септември градът е домакин на „Равенсбург играе“ когато буквално целият град е една огромна площадка за забавления. В случай, че се интересувате можете да намерите още информация на: www.spieleland.de.

В късния следобед потеглихме отново с колите този път към Констанц. Разположен на брега на Боденското езеро градът е същевременно аристократичен и кокетен. Макар по численост той да е само с 30 хиляди повече в сравнение с Равенсбург, по по територия е далеч по-голям. Стандартът на живот е висок, тъй като много швейцарци предпочитат да пазаруват тук, където пък за тях е по-изгодно.

До Констанц стигнахме с колата, натоварена на ферибот. Вятърът бе много силен, толкова, че 4-годишният ми син се уплаши, че ще го отвее. Очудващо езерото изглеждаше много спокойно. Казват, че това езеро има характера на океан. Вълнението може да бъде толкова силно при бури.

Пристигаме и Равенгсбургското слънце е решило да ни изостави, явно сърдито, че го напускаме. За сметка на това ни посреща невероятна архитектура. Къща като от приказките – с едни такъв начупен покрив, с часовник и остри кули.

Паркирахме на голяма зона, определена за тази цел и в близост до мястото, където ни стовари ферибота. А оттам до центъра стигнахме с автобус, тъй като разстоянието е от няколко километра. Почти срещу централната гара, до която е и пристанището, започва централната част. По крайбрежната алея има множество ресторанти, на които могат да се опитат типичните за Германия джолан или леберкез. Ние обаче прекосихме булеварда и се шмугнахме в централната част. Площадът беше като истинска галерия на открито – интересен пърформанс още в началото акцентираше върху опазването на природата.

Художници, които ваяха фигури от пясък, скулптури, картини, деца, местни и туристи, толкова жив и пъстър, обвит в някаква специфична магичност. Множество кафенета и няколко галерии с интересни артекспонати.

Антикварни магазинчета, винарни, в които се предлага вино местно производство (покрай бреговете на езерото се издигат множество винени масиви, които придават невероятен чар, сравним с Бургундия или Тоскана), уютни сладкарнички. Погледът ми беше прикован от една изключителна витрина с много провокативни картини. Три дула срещу мен – нямаше начин да не вляза. Вътре се оказа истински музей на модерното изкуство на два етажа.

Не ми се тръгва, но часовникът е решил да бърза точно днес. В гонитбата той ме води. Навън атмосферата е още по-гореща – оставаш с усещането, че е Нова година. Избираме една кокетна сладкарница. Залагаме на нещо типично дойч – кезекухен, но приготвен от констанцки майстор-сладкар и торта Сахер. Е, каквото като не сме във Виена.  Сладкарницата е разположена на малка уличка, а масите осигуряват такава гледка към минувачите, сякаш сме на ревю, а те дефилират по подиума. С интерес наблюдаваме разни интересни субекти, които преминават по подиума. След като добавихме нова доза енергия продължаваме по улицата и се озоваваме пред музея на реформатора Ян Хус, който е изгорен на кладата в началото на ХV век именно в Констанц. (Ян Хус е чешки философ, проповедник и  идеолог на Чешката реформация, заради неговите проповеди е смятан за еретик и отлъчен от църквата. Негови са думите: О, свещена простота!).

Научаваме, че в момента в града тече бирен фест, по подобие на Октоберфест. Тръгваме да търсим къде са разположени палатките на народните забавления. Стигаме до палатките, но размерът и мащабите са несравними и малко разочаровани потегляме, носейки се по брега на езерото. Намираме точката, която е нещо като средата на Бодензее – езерото на три държави. Прекосяваме един голям мост, от който се открива чудна гледка към града.

Тежки облаци са надвиснали над Швейцария. Комай скоро ще ни застигнат.

Докато достигнем до колите вече е тъмно. Качваме се на ферибота и пристигаме обратно на сушата, от другата страна на Бодензее. Поемаме в посока Вайнгартън, а пътьом сме си набелязали една приятна кръчма за вечеря. Атмосферата е типично немска, цените са приятни за портфейла. За сметка на това порциите са сериозни и са готови да се опрат и на хора със сериозни възможности. Потапяме се в сладки аналитични приказки за изминалия ден и в план за следващия, похапвайки печена патица, разбира се с weiß bier.

На следващия ден октомври ни показва и другото си лице. Утрото е дъждовно, но пък във въздуха се носи една невероятна свежест. Взимаме си кафената доза и потегляме отново към Констанц. Оттам нещата са ни вече познати. Качваме се на ферибота с колите и след около 30-40 минути акостираме на остров Майнау. Посрещат ни няколко бели кралици, които грациозно се носят по водата. Около тях като верни войни пърхат група патици. Оставяме колата на паркинга и купуваме билети. За добре дошли ни посреща цвете, надхвърлящо по височина дори и най-високите играчи на NBA. То е моделирано от няколко вида растения.

Влизаме по една алея с множество секвои. Изглеждат като някой азиатски мъдрец – огромни, а корените им се простират и над почвата. Оказва се, че те наистина са стари – на над 150 години са някои от тях.

В света на цветята

Казват, че на Майнау само розовите храсти са над 30 000, представляващи 1200 сорта, и около 20 000 други растения от над 250 сорта.

. Но с тях не се изчерпва всичко. Има палми, хибускуси, магнолии, портокалови дървета, зеленчукова градина. През пролетта дълги лехи от лалета, а през есента хризантеми… десетки-стотици-хиляди растителни видове.

Майнау е просто една невероятна ботаническа градина, а за нея целогодишно се грижат 350 ландшафатни специалисти. Именно те изграждат и скулптури от цветя, най-известната, от които е „Паунът“.

С всяка престъпена крачка към сърцевината на острова, попадаш наистина в тропиците и напълно забравяш, че си на територията на държавата Германия. Екзотични растения, палми, които целогодишно виреят на острова – толкова много красота на едно място…

 Малко по-навътре покрай нас преминават две дами, които ни пренасят два века назад със своите одежди. Дълги рокли, изработени от тафта, които са пристегнати с корсет, подчертавайки пищните женски форми. Оказва се, че всеки, който иска може да се потопи в старинната атмосфера, като вземе специално облекло – фрак с бомбе за мъжете или пък рокля с кринолин за жените.

Покрай тях има нещо като мини-зоопарк – за радост не само на децата. Всъщност звуците на магарето се чуват почти от всички части на острова.

Пак някъде в близост са и „пъстрите пилета“.

Движим се по картата, за да не пропуснем нито един от посочените обекти. И така се озоваваме до

пеперудената ферма.

Който я е посетил със сигурност е бил поразен от уникалните шарени летящи екземпляри с пъстри форми, сред които имаш възможност да се разходиш, а те да прелитат спокойно около теб, давайки дори шанс за приятелска снимка. Красиви, по-красиви, удивителни пеперуди – от Африка, Азия, Централна и Южна Америка. Летят свободно, хранят се пред теб, кацат върху рамото ти или на главата. Досегът с тях не е нещо необичайно. Камерата трябва да е винаги нащрек, за да не „пропуснете“ заветния миг, когато някой красива пеперуда ще реши да се озове върху ръката ти. Удивителни видове. Това е от онези моменти, в които се прекланяш пред съвършенството на Природата.

Това е и най-голямата пеперудена къща в цяла Германия. Тя е дом и на редки екзотични видове, на водни костенурки, на толкова малки птички, които подскачат по пода като пъдпъдъци… и мечтата вероятно на всяка една жена – кичести орхидеи в най-различни цветове. Нежна красота, от която не мога да се откъсна.

Часовникът продължава да тича напред. Тръгваме си от този рай, а навън попадаме във филмова лента от далечното минало. Градините са изпълнени с млади момичета, но със старинни рокли, които позират за спомен на фотографите. Възрастна двойка е приседнала на приказна пейка и сякаш наистина са истински актьори и са там за да изиграят своята роля. От другата страна преминава мъж, който по всички маниери на онова общество, повдига леко бомбето си и ни поздравява. В синхрон към облеклото му е бастун и кръгли очилца. Истински парад – от роклите, през шапките, до последния аксесоар – ръкавиците и торбестите чанти, които са носени тогава. Накъдето и да се обърнеш си в далечното минало на аристократите. Действието се развива в близост до замъка – какъв по-добър декор за филм.

На острова се намира бароковият замък на Тевтонския орден от 1739 г. и уникалният бароков комплекс от църквата „Света Мария“. Той е обграден от китни алеи.

На гърба на двореца се открива невероятна гледка към Боденското езеро. От двете страни на замъка пък буквално човек може да се гмурне, само че в пъстрите цветни лехи. Пак там – на обратната страна на двореца, се намира и Палмовата къща. Има нещо като базар-изложение на есенни цветя и дърворезби, които са разположени под огромните дървета, които сякаш ей сега ще пробият стъкления покрив в търсене на слънцето.

В тази посока се намират и винените насаждения.

Историята

През различните епохи остров Майнау е бил и в различни владения – бил е крепост, после корабостроителница.

Херцог Фридрих I – на него се дължи признанието за положените основи на парка- той става негово владение през 1853 г. и започва да го обогатява с нови и нови цветя, които събира при своите многобройни пътешествия. Още тогава създава италианската градина на розите и оранжерията. За жалост след неговата кончина това магично място запада. През 30-те години на ХХ век е предаден по наследство на шведския кралски двор, а малко по-късно това е сватбеният подарък за граф Ленард Бернадот от неговия баща принц Вилхелм. Графът се заселва на Майнау и започва да работи за възвръщането на някогашния блясък на острова. Превръща го в отворен парк за посетители какъвто е и днес. Макар че е на територията на Германия, Майнау е собственост на шведската благородническа фамилия, чийто герб може да се види още на входа на парка.

Всичко това е остров Майнау – отделете му поне цял ден, за да му се насладите истински. Със своята площ от 45 хектара, разположен между три страни – Германия, Австрия и Швейцария, но териториално принадлежащ само на един град – Констанц. Майнау разполага и с пристанище, на което акостират кораби от трите държави.

Трудно е да си тръгне човек от този истински рай. Трудно е и да се даде препоръка в кой сезон блясъкът му е най-пълен. Така, както всеки сезон си има своите цветя-богини, така вероятно всеки сезон си има своята неизменна красота. Например пролетта е сезонът на лалетата и на нежните магнолии, лятото на розите, а есента на далиите и дърветата.

И се връщаме там, откъдето започнахме. Време е за силно следобедно кафе, но съпроводено и с нещо като обядо-вечеря. Насочваме се към отсрещния бряг, където се крие още едно очарователно градче – Меерсбург. Там някъде из старинните улички попадаме на огромна чиния с лъжица. Интересна скулптура, на чиято за жалост така и не научихме

историята, но която още повече ни напомня колко сме гладни.

Слънцето реши да се раздаде щедро, а под неговите лъчи специфичните покриви на къщите изглеждаха златни. Намираме си едно очарователно ресторантче, хапваме набързо, за да не губим време и се впускаме в краткото оставащо време да разгледаме това малко бижу.

Градчето е разположено терасовидно по северния склон на езерото Констанц. Спускаме се по една от централните улички и излизаме на пристанището, където гордо се кипри корабът Карлсруе. От тази точка се откриват две невероятни перспективи – едната към лозовите масиви, а над тях се издига новият замък. А от другата страна е езерото, чийто води блестят като кристали под есенното слънце Поемаме по един ръкав и се озоваваме в т.нар. „Долен град“ – място, изпълнено с много малки магазинчета за сувенири, кафенета, ресторанти…

Прелест…!

Как да си тръгнеш оттук?

За да не се чувстваме ощетени си обещаваме, че напролет ще се върнем отново. Още повече, че районът е популярен и със своите термални извори. Без преувеличение е подходящ дори и за седмична почивка – със сигурност даже и тя няма да е достатъчна!