Есенно семейно хабсбургско кръгче

Още април тази година, 2024, знаех, че трябва да се стягам за конференция в Марибор, Словения от 12 до 14 септември и реших да превърна тази покана в едно приятно семейно кръгче по земите на Хабсбургите. Не бях ходил преди това в Марибор, но ми беше ясно, че няма смисъл това да бъде основното място за посещение. Затова се захванах да организирам маршрут с някои от любимите ми места в бившата Австрийска империя. Взех самолетни билети за цялото семейство с Iberia Мадрид-Виена-Мадрид за 10-17 септември. След това добавих и билети за влак Виена-Прага-Виена, 10-12 септември, както и автобусни билети с Flixbus Виена-Марибор-Виена, 12-16 септември. И за финал, билети за влак, Марибор-Любляна-Марибор на 14-16 септември, с идеята на 15 септември да отскочим до Бледското езеро. Аз обичам такива релаксирани, ненатоварени програми.😊 Едва към края на юли с жена ми избрахме къде ще спим и направихме съответните резервации в booking.com – 2 нощи в Прага, 2 нощи в Марибор, 2 нощи в Любляна и 1 нощ във Виена.

И така, пратихме на 9 септември децата на училище за първия учебен ден и ги извинихме за седмица, заради семейно пътуване. Аз също се измъкнах от университета заради важен академичен ангажимент в Мариборския университет и оставаше само да стегнем багажа!

10 септември – Виена и вечеря в Прага

Полетът ни до Виена беше в 8:40 и пристигнахме без никакви ззакъснения в 11:40. Да не им се надяваш на мудните испанци от Иберия! Купихме си билети за обикновения влак S7 до жп гара Wien Hauptbahnhof и само за 9.80 евро (2 възрастни, 1 дете на 9 години и 2 деца на 5-безплатно) се озовахме там към 13:00. В 15:10-19:13 имахме от там влак за Прага с Чешкото ЖП – Ческе драхи. Хапнахме местни австрийски вкуснотии от една закусвалня и тъй като имахме около час и половина, реших да хвърлим едно око на двореца Белведере и най-вече парка около Белведере. След 15 минути пеш бяхме пред Белведере! С жена ми си спомнихме младите години, точно там се мотахме преди сватбата ни през 2014 г., а децата си поиграха в парка, направихме и хубави снимки.

Не усетихме кога стана време за влака до Прага. Чехите ни впечатлиха с много удобен влак и приятна миризма на палачинки, щрудел и пудра захар от близкия вагон-ресторант. Аз се наслаждавах на зелените морави по пътя и дори хвърлих едно око на Бърно от влака, като периодично се включвах и в настолните игри на децата. Нямаше как да пропусна любимата им игра с карти „Пирати“!

В Прага пристигнахме около 19:30, само с 15 минути закъснение, но нещо се замотах и вместо да тръгна на ляво от изхода на жп гарата поведох групата на дясно и така загубихме около 15 минути, докато се усетих да питам една любезна цветарка дали се движим правилно към Вацлавския площад или Вацлавске намести. Тя ми каза, че било в обратна посока, благодарих с едно ухилено „дйекуйем“ и вече без шматкане се добрахме до нашия апартамент, точно до Вацлавския площад на Smečky 14. Оказа се много приятен и уютен дом, с две спални. Настанихме се и бързо се насочихме към един ресторант наблизо да пробваме местното свинско „колено“ и гулаш или както му казват местните гулашова полевка.

11 септември – шоколадово-фантастична обиколка на Прага

Казах си, че щом тръгвам с децата, вместо стандартното обикаляне по музеи, църкви и площади, трябва да им доставя максимален кеф  като добавя само като гарнитура малко от красотата на Прага. Излязохме от апартхотела ни около 10 и се насочихме към Вацлавске намести. Показах им статуята на Крал Вацлав и сградата на Националния музей, както и архитектурата наоколо и ги поведох по улица Водичкова до номер 31. Там е магазинът на Кохиноор! Жена ми и дъщеря ми прекараха поне 40 минути вътре. И за двете това е райско място. Накупиха си каквито моливи и канцеларски материали искат, а аз забавлявах близнаците междувременно.

Но, те не знаеха, че съм им подготвил още по-голяма изненада в същия търговски център. На горния етаж се намира Пражкия музей на фантастичните илюзии, който ви го препоръчвам силно ако ходите в Прага с деца! Не само децата, но и аз и жена ми се накефихме много на това място. Снимките сами говорят за емоциите, които ви очакват!

Даже и ме ръкоположиха в рицарско звание най-после! 🙂

Единственият ми проблем в този музей беше, че ми отне доста време да убедя и жена ми и децата да излезем най-после. Няма как, трябваше да ги подкупя с вкусотии от местна пекарна. А, Чешките пекарни и сладкарници са просто прекрасни! Качеството на хляба и всякакви там кифли, кроасани и шункови плетенки са просто класа! А, при аранжирането на витрините, определено Чехите ги избива на естетика. Тук е моментът и да вметна, че аз Чех и Поляк пиша винаги с главна буква, от уважение и към двете нации.

Тогава реших, че стратегически това е най-точният момент да им покажа и малко от архитектурната красота на Прага и ги поведох към река Вълтава. Стигнахме и величествения Карловски мост, пресякохме го да видят и малко от Старе место, а после обратно пак пеша се порадвахме на красотите на Прага и седнахме в едно ресторантче за обяд да хапнем най-после и супа в хляб – гулашова полевка в хлебу.

Помотахме се още малко, позяпахме и понакупихме сувенири и дъщеря ми реши да ми напомни, че с нея сме подготвили и още една изненада – посещение на шоколадовия музей! Друго чудно място за деца и възрастни, които обичат шоколад! Дамата на касата в музея се оказа от Украйна, от град Днипро и радостно разменихме няколко лафа и на украински, след което тя ни обясни, че можем да разгледаме музея, да участваме в някаква игра за откриване на шоколадови статуи и аромати, а накрая можем да направим наш собствен шоколад! Няма да ви описвам каква бурна радост предизвиках с тази оферта! Накефихме се всички!

Излязохме щастливи с бонус шоколадови бонбони за успешно решената игра-викторина и нашите собственоръчно произведени бонбони! Всички обаче бяха уморени и затова се насочихме към Вацлавския площад. Питах един сервитьор на улицата дали сме в правилна посока и той реши да ми обяснява като на чужденец на елементарен Чешки: „Крал Вацлав на конечку, ромно, ромно!“ Аз разбрах, че сме направо, но това „на конечку“ последвано от жест на ездач и цък-цък с език ме накара да се хиля като напушен турист в Амстердам. Крал Вацлав на конечку! Голям лаф! И сега се хиля, като се сещам. 😊Много сладко говорят тези Чехи.

След толкова шоколад и хубави емоции единодушно решихме, че освен по едно сладко коминче търделник друга вечеря не ни трябва и така и направихме.

Какъв по-хубав финал на този прекрасен ден!

12 септември – Един ден-три държави.

На следващия ден, още в 8 сутринта излязохме от апартхотела и се насочихме пак към централна жп гара, Хлавни надражи за влака в 8:44 за Виена. Валеше дъжд. Вълшебната Прага плачеше, че си тръгваме. Но, пак ще се върнем, за нови прекрасни емоции!

Този ден можем да го запомним с това, че успяхме отново да се озовем в три държави за един ден. Събудихме се в Чехия, придвижихме се до Австрия на обяд, а за вечеря бяхме вече в Словения.

Пристигнахме навреме във Виена, в 12:50 и докато хапнем и се пошматкаме наоколо дойде време да ходим към автогарата на станция Ердберг, където имахме автобус за Марибор в 16:50. Децата поспаха в автобуса и докато се усетим бяхме в Марибор, в 20:00. Нямаше никаква паспортна проверка на излизане от Австрия, Шенген работеше поне в посока юг, само от Словения към Австрия имаше паспортна проверка.

Марибор ни посрещна с дъжд и ни изпрати с дъжд. Дъждът спираше за час или два, за да започне наново. В Марибор бяхме резервирали също един апартхотел, на 15 минути пеш от автогарата и на 1 минута пеш от Мариборския университет. Не ни хареса като в Прага, беше пак с две спални и малка кухня, но беше много тясно, малко, неуютно и студено, с външни железни стълби. Но, пък мястото си беше стратегическо! Настанихме се и бързо заспахме след толкова път цял ден. Преди това, разбира се, отбелязахме с няколко кроасанчета великата победа на Ян III Собиески над османската войска при Виена, точно на 12 септември, 1683 г. Хубаво беше, че можахме точно на този ден да минем и през Виена!

13 септември – академична конференция в Марибор

Е, най-после беше време да оправдая това уж академично пътуване с нещо академично! Навън валеше дъжд от сутринта, така че жена ми каза, че ще стои с децата вкъщи, а аз да ходя на конференция. Не ми хареса идеята да стоят затворени в един тесен апартамент, но сутрин не мога да мисля много, така че просто тръгнах за конференцията още в 8:50 сутринта. След минута бях пред основната сграда на Мариборския университет, която се оказа доста красива! Словенците не се изложиха като стиснатите шотландци от априлската ми конференция. Дадоха ми разпечатана програма за конференцията, химикалка, тефтерче и осигуриха нормален обяд, а не чипс и евтини бисквити като шотландците. Оказа се, че между 14:00 и 15:30 има събрание на Централноевропейската асоциация по канадистика, a aз съм алергичен към събранията и затова реших да се измъкна и да видя какво правят моите хора в това мокро време. Все още валеше. На паркинга пред университета видях ето тоа сладко електрическо минибусче. То обещаваше безплатен превоз в центъра на града.

Какъв по-добър начин да разгледаш Марибор в дъжда?! Когато ме видя шофьорът на автобуса, че го снимам, спусна прозореца си и ме попита дали искам едно кръгче. Говорехме си по нашенски и аз попитах дали мога да взема моята жена и три деца. Той каза, добре. Аз му отговорих: почекайте, просим 5 минут и се втурнах да изненадам моите сладури! Казах им да се обличат бързо, защото имам изненада за тях! След 5-6 минути бяхме на паркинга всички и се настанихме в автобусчето. Шофьорът се оказа сърбин и се разговорихме съвсем по нашему. Даже се оказа, че знае и български малко. Направи ни един кръг около центъра на града и спря на централния площад да се поснимаме в дъжда. Децата се накефиха много на това автобусче!

Беше готина изненада за тях и се радвам, че я организирах ей така съвсем неочаквано и спонтанно и за мен! Но, определено не останахме впечатлени от самия Марибор. Няма кой знае какво да се прави там и е по-добре човек да се насочи към други словенски дестинации, особено към Блед и Пиран! След това се върнах обратно на конференцията, пих т.нар. резано пиво с мои колеги от Нов Български Университет в Козловната бирария. Резаното пиво се оказа половин чаша тъмен и половин чаша светъл Козел.

А, след това последва гала вечеря за всички участници на конференцията в ресторант Анкора. Макар и италиански ресторант, на вечерята имаше чудно балканско-централноевропейско меню! Оказах се на една маса с Чехи и един канадец, който живее в Чехия, така че бързо намерих общ език с всички! А, това беше менюто! Само да отбележа, че хишно вино на словенски не е хищно, а домашно.

14 септември – кратка презентация в Марибор и кратко кръгче на Любляна

Още в 8:45 сутринта бях отново в Мариборския университет. Беше мой ред да изнеса доклад на конференцията. Както винаги имах много картинки и малко текст.

След моята сесия останах само да чуя доклада и на колега от Нов Български Университет и веднага след доклада се насочих към нашия апартхотел. Жена ми вече беше подготвила багажа, така че в 11:50 бяхме на жп гарата. По предварителен план трябваше да вземем влака в 14:28 и да сме в Любляна едва в 17:03, но нямахме купени билети и за наш късмет се оказа, че международният влак от Виена за Триест, който минава през Любляна закъснява с 35 минути! Щял да бъде в Марибор в 12:30. А, имало и 75% намаление защото било неделя. Но, трябвало да си купим билетите от самия влак за това намаление. Никакъв проблем, качихме се на този влак, купихме си билети само за 14 евро обща цена за 2 възрастни, 1 дете над 6 години, плюс 2 деца безплатно на 5 години. В 14:50 вече бяхме в Любляна и след 15 минути пеш бяхме в нашия апартамент, Tabor Apartments мисля, че се казваше. Много уютно място се оказа, на една ръка разстояние от жп и автогарата, както и до реката и центъра на града. Какво повече ни трябва? Слънце, как какво?! И Любляна ни посрещна с дъжд. Сложихме качулки, дъждобрани, чадъри и започнахме нашия дъждовен тур. Аз съм за втори път в града, но на жена ми и децата им беше първо посещение, така че с любопитство се помотаха. Хареса им колко е чисто, цветно и уютно.

След толкова дъжд и ходене, всички заспаха бързо! А, и ги очакваше много ходене на следващия ден.

15 септември – красотата на Бледското езеро

За 15 юли пбях планирал да видим заедно едно от най-любимите ми места Бледското езеро! Хванахме си автобуса в 11:00 сутринта и в 12:10 бяхме вече на езерото. Направихме му пълна обиколка за 4 часа, лежерно, без много бързане. Качихме се дори над езерото на “разгледна точка“ да го видим от високо!

За наша радост не валя, нито в Любляна, нито на Бледското езеро и направихме страхотни снимки! С езерото, със замъка и езерото, със заснежените планини като фон... Скъсахме се от снимане! Това е едно от местата, на които искам да се връщам винаги, когато мога!

И после в 17:00 хванахме обратно автобуса към Любляна. Наградих моите шампиони с босненски чевапчичи и си направихме още едно вечерно кръгче на Любляна!

Още един страхотен ден! Единодушно решихме, че Прага и Блед са ни любимите места от това пътуване!

16 септември – дъждовен път Любляна-Марибор-Виена

За съжаление вече беше 16 септември и освен да отбележим годишнината от Дойранската победа на Българската армия, друг повод за радост нямахме, защото пътешествието ни беше към своя край. Купихме си вкусни закуски за влака и още в 10:50 бяхме във влака за Марибор. В Любляна не валеше, но Марибор ни посрещна отново с дъжд. Решихме, че и без това няма какво толкова да правим там, затова отидохме направо в местния босненски ресторант Баш Чаршия. Пак наблегнахме на балканските вкуснотии и се задържахме да поизсъхнем от проливния дъжд. Имахме автобус за Виена в 17:10. На словенски, обаче, Виена е Дунай/Dunaj. Аз говоря по нашенски и го знам това, но имаше едни шашнати туристи, които се чудеха къде по дяволите ще спре автобусът за Виена. Е, казах им да не се шашкат. Автобусът дойде с 30 минути закъснение. Спряха ни и за паспортна проверка австрийците на границата със Словения. Но, проверката мина много леко и бързо. Слязохме всички от автобуса и двама полицаи преглеждаха само кой с какви документи пътува. Пред нас имаше някакви ентусиасти от Близкия изток и 2-3 минути им оглеждаха паспортите и ги разпитваха. Но, с нас се занимаваха точно 10 секунди. Аз предвидливо сложих паспорта на жена ми най-отдолу, да се виждат само българските паспорти и австриецът попита: Аус Булгариен? – От България ли? Я, их бин аус Булгариен, отговорих аз. Той се усмихна и попита дали това е моето семейство и след моето утвърдително „я, генау“ ми подаде обратно паспортите без да ги отваря дори и не забеляза даже, че паспортът най-отдолу не е български, а руски. Пошегувах се с жена ми, че пак извади късмет, че минава с мен Шенгенските граници, но след това нямаше повече проверки. Във Виена бяхме едва в 21:00 и видях, че децата са вече доста уморени, затова реших да взема такси до апартамента, който бяхме наели на Отакрингер щрасе 39. Оказа се, че не е толкова лесно, обаче. Австрийските таксиджии не се навиваха да вземат 5 пасажери, колкото и да ги увешавах, че имаме три деца, които са много малки, зер клайне. На третия опит, обаче, попаднах на един сърбин и той повика свой колега с Prius с една допълнителна седалка и така най-после се озовахме в такси. Пристигнахме на Отакрингер щрасе 39, но там нов проблем, не можем да отворим вратата. Натискаме уж едновременно звънецът и вратата, но нищо не става. Звъня на собственичката и тъкмо се обяснявам на моя дървен немски как нещата не се случват и хоп една австрийска фрау се появи и ни отвори. От там нататък се справихме и можех спокойно да си подсвирквам Одата на радостта.

17 септември – последно виенско кръгче

Полетът ни за Мадрид беше в 12:20, така че аз още в 7:30 излязох и се спуснах по Отакрингер щрасе, а от там по Йозефщедер щрасе вървях до Виенската община-Ратхаус!

Накефих се пак максимално да подишам от въздуха на един от градовете в личната ми света тройца от любими градове: Париж-Виена-Прага и се върнах в 8:30 обратно в апартамента да съберем багажа и да се насочим към летището. В 15:30 долетяхме обратно в Мадрид. Това беше едно чудно хабсбургско кръгче, което донесе много, много положителни емоции на цялото ни семейство!