Завръщане в Будапеща

Четиридесет години. Изминаха четиридесет години откакто бях тук. Мислех си аз вървейки към апартамента който бяхме резервирали с г-ца Костова. А тя сигурно направи 100 снимки на сградите на булеварда по който вървяхме. Харесва ѝ - мислех си аз. Е, та тя си  избра да дойдем тук. Радвах се, че този град ѝ харесва. Харесва ѝ както тогава ми хареса и  на мен. След 40 години отново бях в Будапеща.

Но нека започна отначало.

Както вече разбрахте Радина - дъщеря ми искаше да посетим Будапеща. Аз естествено не се дърпах много. Намерих билети на добра цена и си харесах студио

https://bg.airbnb.com/rooms/780464725145257877?viralityEntryPoint=1&s=76

Всичко за пътуването беше готово - билети купени, нощувки резервирани само чакахме да дойде денят. И той дойде. Пътуването от Стара Загора до София си беше нормално. Пристигнахме, разходихме се малко из столичния град и се отправихме към летището. Там също нищо интересно, минахме секюрити, минахме и през новата търговска площ и се отправихме към гейта. Полетът си беше съвсем навреме. Започна бординга. Натоварихме се на самолета, заехме местата си, писах на жена ми, че скоро ще излетим и зачакахме. И точно в тоя момент командира на полета съобщи, че поради натовареност на въздушното пространство над Унгария ще излетим с час и половина закъснение. После за да ни успокои добави , че тя Будапеща ей я къде е и ще гледа да стигнем възможно с най - малко закъснение. И стоим си ние, и си чакаме аеропланите над маджарско да се разредят та да може и нашия аероплан да излети. Така изминаха 30 - 40 минути и отново съобщение от командира в което се казваше, че въздушното пространство над Унгария се разчистило и може да излетим. Тъкмо се нагласихме да излетим и започна буря. Вали, духа, гърми не ти е работа. Командира съобщи, че когато спре бурята, тогава ще излетим. В крайна сметка излетяхме с час закъснение, а кацнахме в Будапеща с 40 минути закъснение. От летището в Будапеща до града може да се стигне с автобус по два начина. Първи автобус 100 Е по-скъп, но по-бърз цена 2200 HUF (1000 HUF приблизително са 5 BGN) Първата му спирка в Будапеща е площад Калвин на унгарски Kalvin ter,а последната площад Деак Ференц на унгарски Desk Ferenc ter, от където има връзка с линии 1, 2 и 3 на метрото

Вторият вариант е с автобус 200 Е. Цена на билета 450 HUF колкото е и цената на единичен билет за градския транспорт. Крайната спирка на автобуса е станция на метрото Кобаня - кишпещ на унгарски - Kobanya - Kispest. От там се качвате на метрото - линия 3 с която може да стигнете до центъра - площад Деак. Ние избрахме точно този вариант с автобус 200. Честно казано по-евтино е, но не е удобно, автобуса спира на много места от където обикновенно се качват хора, а никой не слиза. Та след 20 минути пътуване с автобус, 15 минути с метро и 15 минути вървене пеш стигнахме до студиото.

Студиото определено ни хареса и като обзавеждане, и като разположение. Оставихме си багажите, починахме малко и тръгнахме на разходка. Целта ни беше  Централният пазар и от там "Мостът на свободата". Пътьом минахме покрай Унгарския национален музей

След  това продължихме през площад Калвин. Ето я и калвинистката църква

Продължихме по булеварда и не след дълго достигнахме до Централния пазар.

За мое съжаление в 19:00 часа пазарът вече беше затворен. Е, успяхме да го посетим на следващия ден. 

Разстоянието от пазара до "Моста на свободата" е съвсем кратко и след 2- 3 минути вече бяхме на него. А там, излегнал се в хамак лежеше самият Франц - Йосиф. Не вярвате? Не вярвате вие, ама ето го

Произведението е дело на украинският скулптор Михаил Колодко. Къде се  е излегнал Франц - Йосиф? Като тръгнете от Пеша към Буда, на първата наблюдателна площадка ще го видите. Едва ли ще го забележите от пръв поглед, но с минимално усилие ще го намерите. Колодко има още доста миниатюри пръснати из Будапеща, ние успяхме да видим още една за която ще стане дума по нататък в моя разказ.

Преминахме по моста

Красавец! Построен през 1896 година и е втория мост след моста Сечени свързващ Буда и Пеща. Направихме снимки на пещерата Гелерт

И се върнахме обратно в Пеша. Там се разходихме по ул. Ваци

където Радина яде сладолед и коминче. 

От там се прибрахме в студиото хапнахме и легнахме да спим. На следващия ден ни чакаха нови забележителности.

Ден втори

Станахме закусихме и отново поехме. Минавахме покрай различни красиви сгради.

Един балкон, част от сграда намираща се на ул. Брьоди Шандор

Факултета по хуманитарни науки на университета ELTE

Двореца Клотилд

Сградата на Parisi udvar hotel

И това е само малка част от прекрасните сгради които видяхме

Продължихме по брега на Дунав към сградата на парламента. На отсрещният бряг видяхме замъкът Буда

Минахме покрай моста Сечени. Първият мост свързващ Буда и Пеща. Мостът е построен между 1838 и 1849 година от шотландският строител Адам Кларк по проект на английския инжинер Браян Кларк. Построен е по идея на граф Ищван Сечени и наречен на негово име. На 18.01.1945г мостът е разрушен от вермахта. Построен е отново от 1947 до 1949 и е открит точно 100 години сред първото му откриване

Входът на моста

Ето ни и нас пред моста. На заден план се вижда замъкът Буда 

Продължихме и стигнахме до обувките край Дунав

...

Войната е най- лошото на този свят казваше дядо ми, фронтовак воювал през цялата първа фаза  на войната срещу нацистка Германия. Най-лошото е, че във войната умират невинни хора.

А тия хора които са били разстрелвани и после хвърляни в Дунав даже не са били войници. Били са жени, деца, старци. Чиято единствена вина е, че са били евреи. Нареждани на брега на Дунав, карани да събуят обувките си и ... изстрел или изстрели.

А след това Дунав ги приема в обятията си ...

МИНУТА МЪЛЧАНИЕ!

ПОКЛОН!

...

Продължихме разходката си и стигнахме до най емблематичната сграда не само в Будапеща, а навярно и в цяла Унгария - сградата на унгарския парламент

Парламента откъм площад Лайош Кошут. 

От този вход в парламента влизат унгарските депутати

Срещу парламента от другата страна на площад Лайош Кошут се намира Етнографския музей 

След това се върнахме и по моста Сечени отидохме в Буда. Тръгнахме към рибарския бастион. Според Google maps пътя от парламента до рибарския бастион бил предимно равен. Къде го видяха тоя равен път тия от Гуглето не можах да разбера?!? Аз освен моста друго равно място не видях. Та тръгнахме ние нагоре, нагоре и най накрая стигнахме до рибарския бастион 

Една от кулите

От там се откриват красиви панорамни гледки на Пеща

Църквата Свети Матиаш 

Реално Рибарския бастион е част от средновековния комплекс на замъка Буда. Построен върху защитни съоръжения като строежа на сегашния му вид започва през 1895 година и завършва 1902. Наречен е "рибарски" защото там са били жилищата на рибарите и е имало пазар за риба

След това продължихме към дворцовия комплекс. Минахме покрай двореца Шандор. От 2003 година двореца е официална резиденция на Президента на Унгария.

Построен между 1803 - 1806 г. по поръчка на граф Винсент Шандор. От 1867г. е резиденция на министър - председателя на Унгария. През 1945 г. двореца е разрушен от съюзнически бомбардировки. Възстановен е след 1989г. 

Стигнахме и до замъка Буда - резиденцията на унгарските крале. Построен за пръв път през 1265г. от крал Бела IV. Разрушаван и отново изграждан. За последно разрушен през втората световна война и е реконструиран през 80-те години на XX век. Реконструкциите продължават и днес

Разгледахме седалището на унгарските крале и се отправихме обратно към Пеща. Спуснахме се по тези стълби

Стигнахме до Дунав и по Моста на свободата минахме в Пеща. Както вече споменах предната вечер не успяхме да влезем в Централния пазар, но  днес влязохме. Ето снимки

Пазарът е на два етажа. Всички неща които видяхте на снимките се намират на първия етаж. Е, разбира се, че не само тия четири щанда. На втория етаж има дрехи, магнитчета и разни други сувенири, купихме две магнитчета за по 400 HUF. Между другото, в целия пазар цените са в евро и форинти, предполагам, че се приемат и двете валути, но не съм сигурен ние плащахме с форинти. Също така повечето продавачи говорят английски, достатъчно за да се разберете с тях. Също така на втория етаж има и заведения. Твърдо бях решил, че в Будапеща ще ям гулаш и си поръчах порция за в къщи. Не знам дали порциите в това заведение са такива или жената зад щанда ме намери симпатичен получих порция която беше две такива пълни чинии

на цена 2900 HUF  което е около 14,50 лв. След пазара се прибрахме в студиото където хапнахме. На мен гулаша определено ми хареса. Радина не беше очарована. Коментара ѝ беше - "Манджа' 

Отдъхнахме няколко часа и поехме към завършека на вечерта ни - Нощен круиз по Дунав. С две ръце ви препоръчвам посетите ли Будапеща да направите такъв круиз. Има много фирми, които предлагат круизи на различни цени. Нашия беше на фирмата Purpleliner. Резервирах го директно през сайта им на цена от 24€ за двамата. Круизът продължава около час. Нашият започна около 20:40 и завърши в 21: 40. 

Пристана от който потегля корабът се намира точно срещу парламента. Ето снимки на сградите около Дунав и мостовете.

Парламента при потеглянето ни

Моста Маргит

Моста Сечени

Моста Ержбет 

Моста на свободата

Замъкът Буда 

Шопинг центъра Balna наричан още "кита"

И парламента в края на пътуването ни

Прибрахме се обратно в студиото и изморени но изпълнени с положителни заспахме.

Ден последен на пътуването ни

Полетът ни за София щеше да е в 15:30 което означаваше, че около 14 часа да сме на летището. Нямахме никакво намерение да прекараме последният си ден лежейки. Затова закусихме, направихме си сандвичи освободихме студиото и поехме. 

Отидохме на Йожеф кьорут качихме се на трамвай 6 и с него стигнахме до Октагон.

Билети за градския транспорт се купуват от автомати намиращи се основно на спирките на метрото, не съм сигурен дали на всички автобусни и трамвайни спирки има. Плащането е с карта, банкноти или монети. С карта може да се плаща на всички автомати, с банкноти или монети само на някои. Билета се валидира в метрото и в автобуса/трамвая на едни машинки. Нас ни провериха на изхода на метростанцията на замъка Вайдахуняд

След това отклонение продължавам разказа си

Та стигнахме ние до Октагон където се качихме на метрото линия М1 Това е първата метро линия не само в Унгария но и на континентална Европа.  Открита е на 2 май 1896г. С метрото стигнахме до замъка Вайдахуняд. Той е копие на румънския замък Хуняд. Построен е през 1896 година по случай честванията за 1000 годишнината от създаването на Унгария. Първоначално е направен от картон и дърво, но толкова много се е харесал на жителите на Будапеща, че го построяват с камък и тухли. Да ви кажа получило се е доста добре

Ето снимки

В двора на замъка се намира статуята на хрониста Анонимус

Според легендата всеки който докосне писалката на Анонимус ще стане велик писател. Е аз велик писател няма да стана. Освен Анонимус в двора на замъка седнал на едно стълбище и зачетен в книга седи самия граф Дракула.

Или може би това е Бела Лугоши? Не знам. Тази миниатюра също е дело на Михали Колодко.

След замъка отидохме на площада на героите

От там отново се качихме на метрото

Вижда се колко е голямо вагончето. Аз съм в единия му край. И слязохме на спирка Опера

А сградата на операта също е много красива

От там по улица Андраши стигнахме до площад Деак от където хванахме автобус 100Е и пристигнахме на летището. Естествено, че самолета ни от София отново закъсня и явно за да не се губи време с качвания на автобус и разкарване из летището го паркираха пред Гейта

Полета на връщане мина нормално и с малко закъснение кацнахме обратно в София.

В крайна сметка Будапеща си остава един от любимите ми европейски градове където бих се връщал с удоволствие. На Радина също много ѝ хареса. И както каза на тръгване - "Хубав град, много красота, ама, що не говорят някакъв по нормален език" 

А в Будапеща ще се върнем пак, надявам се да не е след 40 години.