Източна Германия е пак на мода

Тривиален традиционалист – човек, който иска две неща – здраве и срещи с непознати земи.

Февруари още не е време човек да се разпищоли, особено сега, когато сме във филма „Тука има, тука нема“ и всеки ден някъде падат дрехи и задръжки, другаде обаче юздите са стегнати в примка, която сякаш никога няма да бъде пусната.

Обаче ние вдигнахме котва и отплавахме на Изток. Целта беше избрана, съобразно маскените директиви - исках свобода, исках да дишам, исках да не ме гледат лошо и да ме сочат с пръст като лошото дете на класа. Очаквах, че ще е студено, но не очаквах да е такъв бръснещ вятър. Всичко обаче преживявам в името на това да се скитаме пак свободни и безгрижни (който живее в Немция и по-специално в Бавария вероятно ме разбира прекрасно).

Целта беше Полша, но то ще е грехота ако не видим нещичко на път.

Моята първа среща в Саксония се нарича Морицбург. За него казват, че е един от най-внушителните барокови замъчни комплекси в Централна Европа.

На един хвърлей от Дрезден е този изящен бароков замък за когото запазените сведения от 13 век разкриват, че някога това е било село, известно под името Айзенбург.

Пристигаме по обед и първото нещо, което веднага забелязвам е каретата пред църквата. Събота е – време за тежка сватба. Позагубила съм тренинг и реакции и не успях да увековеча този аристократичен кадър като от кино-лента и току щях да се връщам, когато пред мен се разкри онази пищна гледка - дългата и широка алея, която води право към замъка. А около него - карети да искаш - качваш се на една и се потапяш векове назад!

Въздишам аз доволно, наслаждавайки се на величествения строителен комплекс и се опитвам да обхвана с поглед четирите пететажни извити куполи в едно с триетажното централно крило. То пък е оградено от огромна градина. А всичко това се издига на един остров.

Входът към замъка е просторна тераса. От нея се виждат част от общо осемте малки павилиона (къщи с езерце), които са разположени и в четирите посоки.

Пак там - на влизане ни посрещат два пикера с рога и ловни кучета на постаменти от пясъчник. Разгръщам брошурата и чета, че ловецът с рог с кучето стои там вече векове - още от 1660 г. Вдигам глава и над входната врата виждам два герба.

Спускаме се по единия край на терасата от нея се вият и стълби към градините. Правим полукръг и излизаме на гърба. Продължавам с очи да обхождам всеки периметър и се чудя какво ли е вътре. Имам богата фантазия, но не очаквах!

Можете ли да познаете с колко стаи разполага?

С цели 200 и това без залите, които са общо 7. Освен това в цяла Саксония, която няма море, тук се намира единственият морски фар. Но за какво би служил един фар, ако няма пристанище. А такова има до замъка.

Приказно-романтичен, макар същността му да е съвсем друга – това е ловен замък, лятна резиденция на херцога на Саксония - Мориц от Ветин, който възлага на подчинените да превърнат мястото в ловен дворец в ренесансов стил. Замъкът е издигнат на мястото на по-стара постройка само за 4 години – в средата на 16 век. Век по-късно е добавен параклис и аристократичното здание е реформирано.

По време на Тридесетгодишната война (1618-1648) Морицбург претърпява известни щети. Важните барокови майстори-строители - Матеус Даниел Пьопелман (който преди това е построил Дрезденския Цвингер, наред с други неща), както и Захариас Лонгелуне и Жан де Бод (тези трима архитекти по-късно строят заедно Японския дворец в Дрезден) създават дизайните за преобразуване. Няколко строителни скици са направени и от самия Август Силни (копие на ръкописен проект от 1703 г. е изложено на приземния етаж на двореца).

Именно по времето на Август Силни, познат също и като Саксонския Херкулес и Желязната ръка ренесановият замък е преобразуван в бароков, но е запазен ловният сюжет и предназначение. По негово време се организират представления и въстановки на битки в езерото като най-известна е знаете ли коя – ще се изненадате, тази на Руско-турската война при Дарданелите от 1770 г. Тогава победата на Русия е почетена в цяла Европа.

Августин II е бил мечтател. Мечтаел да направи „Храм на Диана“ с екзотичен ловен участък от лъвове, бизони, гепарди.

Не успяхме да разгледаме вътре (оказа се, че става само с предварителна резервация), но Морицбуррг е известен с една от най-големите колекции от ловни трофеи на всички благородници, които са живели в замъка.

Освен тези изложени животински трофеи замъкът има и свой двойник в по-малък размер, наречен „Фазаненият замък“. На тази малка площ има преддверие, всекидневна, работен кабинет, баня, както и спалня в стила на Рококо. Основите са положени през 1728г. отново от Саксонския Херкулес. Стените не са обикновени, а облицовани с кожа, пера, перли и слама. 2 млн. цветни птичи пера са събрани в уникално произведение на изкуството. Заради всичко това „Фазаненият замък” се смята не просто за един от най-важните паметници, а и за единствен по рода си в цял свят. Впечатляващи, поне на снимка, изглеждат и боядисаните златни кожени тапети и изложбата за ловни трофеи от световна класа.

Безценни шедьоври на саксонските и европейските изкуства и занаяти някога са принадлежали към мебелите на замъка. Голяма част обаче изчезват по време на войната и следвоенните сътресения през 1945 г. През 1948 г. започва реставрацията на Морицбург с мебели и произведения на изкуството от музеи и други саксонски замъци.

Четирите кръгли ъглови кули на бароковото бижу са видими за посетителите отдалеч. Силуетът е познат днес на много хора, тъй като е неразривно свързан с приказния филм „Три ядки за Пепеляшка“. В него Морицбург служи като очарователен фон. И там на стълбището си открих и златната пантофка, която бях загубила предната нощ.

Веднъж годишно Морицбург се превръща в рай за любителите на конете. След това парадът на жребците минава пред портите на замъка и напомня за традицията на отглеждане в изборните конюшни.

Замъкът се слива хармонично в прекрасен езерен и горски пейзаж, около който се движат карети. Някога горите наоколо са били лесопарк с дивечов резерват. В района има 34 езера. Не успяхме да обиколим всички, защото вятърът брулеше така, както само той може и знае. Морицбург обаче си струва внимание особено през пролетните и летни месеци, в които си представям как е потънал в обятието на свежа зеленина и цветя!

Може би ще се върне някой ден – все пак не съм се отказала да видя на живо фантастична стая с пера.