Кой е "принцът от приказките" и какво му дължи Германия?

Не, този път няма да ви разказвам как и кога стигнах до тези замъци. Това не е важно! Посещавала съм ги повече от веднъж - и през зимата, и през лятото, и през пролетта. И това са места, които напълно се преобразяват дори и само от отражението на гората и слънцето.

Това няма да бъде пътепис в пълния смисъл на думата, а ще бъде нещо като очерк за един аристократ с нежна душа, трудно разбран във времето, в което се е родил.

• Тази година се навършиха 175 години от рождението на Лудвиг II Ото Фридрих Вилхелм Баварски, познат не само в Бавария и в Германия, а и по цял свят

Надали има друга особа от този ранг, който да има тази популярност.

Лудвиг II Ото Фридрих Вилхелм Баварски, наричан още "лудият крал"

• Той е крал на Бавария от 10 март 1864 г. до 13 юни 1886 г. когато мистериозно умира в езерото Щарнберг
• Погребан е в църквата „Свети Михаил“ в Мюнхен

Вероятно е една от най-противоречивите фигури в историята на Германия. Но със сигурност Бавария днес му „дължи“ голямо признание за това, което той е направил и оставил за идните поколения.

Изхарчил е 21 млн. марки в края на XIX век, като така стопява резерв, трупан в продължение на цели 800 години. С тях обаче изгражда – замъци, дворци, театри, галерии, държавни учреждения и представителни сгради – все обекти, от които Германия днес печели стотици хиляди евро от туризъм. Освен това основава Баварския Червен кръст, Академията за изящни изкуства, Фондът за развитие на музикалната култура, който по-късно е основоположник на Вагнеровите тържества в Байройт, Мюнхенската политехника… Основава също музикалното училище в Мюнхен - истински меценат.

Роден е на 25 август 1845 г. в Мюнхен. Едва на 18 г. наследява трона от баща си – Максимилиан Втори, който умира. Възпитан е от майка си и няколко слуги във фамилния замък Хоеншвангау (в близост до Нойшванщайн).

замъкът Хоешвангау, в подножието на Нойшванщайн

Неговото управление днес се определя като „Златен век на баварската култура“.

Лудвиг Втори обожава музиката и поезията. Още като юноша посещава концерт на Вагнер и буквално е пленен от композитора. Когато се възкачва на престола първата му заповед е музикалният виртуоз да бъде поканен в Мюнхен. Построява му невероятен дом, поема и материалните му разходи.

В чест на Вагнер кралят построява нов оперен театър, който е съобразен с постановките на композитора, а амбицията на Лудвиг Втори е да превърне Мюнхен в музикална столица на Германия. Среща обаче яростна съпротива. Не само на правителството, но и на жителите и причината е не само твърде високата цена на проекта, но и личността на музиканта. Баварският крал не се отказва лесно – повече от година и половина продължават опитите му да убеди местния парламент, но не успява, следствие, на което Вагнер напуска града. Това поставя повратна точка в отношенията му с правителството. Лудвиг до такава степен не прощава постъпката спрямо Вагнер, че стига до идеята да премести столицата на Бавария в Нюрнберг.

През 1866 г. Бавария е изправена пред война с Прусия. Кралят е готов да се откаже от престола, за да бъде избегнат конфликта. Напуска тайно Мюнхен, за да се срещне в Швейцария с Вагнер. Връща се и вместо абдикация, обявява мобилизация. Войната продължава 3 седмици и завършва катастрофално за Бавария, която е напълно победена и трябва да изплати огромни репарации в размер на 154 млн. марки.

В личен план тази националната катастрофа има контраотражение и кралят започва да строи и изгражда романтичните си мечти – три замъка, два, от които в баварските Алпи. Докато е жив обаче е завършен само Линдерхоф, който е умалено копие на Версай. Именно това е и любимото му място.

замъкът Линдерхоф, който е разположен в Алпите

градините на замъка са разположени степаловидно на няколко нива

 Пищността на Линдерхоф е не само във вътрешните зали, но и в градините

През целия си живот Лудвиг Втори е абсолютен поклонник на френския крал Луи XIV, опитвайки се да му подражава във всичко. Линдерхоф е в стил Рококо, а отвътре изобилства от злато, фин порцелан, кристал, скъпи предмети и мебели, бижута и картини.

Изграждането на замъка Нойшванщайн е било с цел да се превърне в личното убежище на краля – недосегаемо, усамотено - то е буквално кацнало на една скала. Стенописите в някои от стаите свидетелстват, че тук Лудвиг II е искал да даде онези сцени на Вагнер, които той така и не получава в Мюнхен. Много от залите в двореца носят имена на спектаклите на композитора – „Тристан и Изолда“, „Лоенгрин“, „Парсифал“.

Нойшванщайн - замъкът от Дисни

Макар и в пълна изолация от околния свят, от политиката и правителството, Лудвиг не спира да строи. В една от пещерите в Бавария – Венера, прави малък театър за концерти и спектакли.

гледките, които се откриват от замъка

в подножието на Нойшван щайн се намира Алпзее и замъкът Хоеншвангау

Нойшванщайн - сгушен в Алпите, гледката към Мариенбрюке от замъка

Замъкът Херенхимзее е нереализираната мечта на Лудвиг II. Вдъхновението за него идва директно от Париж когато бива очарован от всичко, построено от Краля слънце.

Именно това му "начинание" поглъща космическата за времето сума от 16 млн.марки.

За жалост той самият не успява да го види в пълния му блясък. Но едно е сигурно -  Залата с огледалата е пълно копие на тази във Версай! Нещо повече - тя го превъзхожда по размери със своята дължина от 98 метра и 23 арки и 33 полилеи и 44 свещници, в които може да бъдат запалени над 2000 свещи.

Кралското ложе е позлатено и нарисувано със сцени с Венера и Адонис. Кувертюра за леглото е уникална - върху нея са работили 7 години 30 шивачки.

Синьо - символът на кралете, бордо - символът на императорите, злато - символът на боговете са доминиращите цветове в двореца.

Около година преди да бъде детрониран кралят прекарва около 10 дни в замъка си.

На 8 юни 1886 г. без да бъде прегледан от лекар, кралят на Бавария е определен за нелечимо душевно болен от параноя и безумие. Арестуван е и върнат обратно в Мюнхен, където на 10 юни 1886 г. управлението на Бавария като принц-регент поема неговия чичо Луитполд Баварски. Два дни по-късно Лудвиг II е отведен в двореца Берг, днес Щарнбергзее.

Вечерта на 13 юни 1886 г. той излиза на разходка с лекаря си Бернхрад фон Гуден. Така и не се прибира. Намират ги удавени и двамата, макар че принцът е бил отличен плувец. Разследването така и не установява какви са причините за смъртта. И до ден-днешен остава голямото съмнение, че той е бил убит.

Казват, че границата между гениалността и лудостта е тънка. За това за времето си Лудвиг II трудно е можело да бъде разбран. За една част от неговите съвременници той е побъркан безумец. Днешните изследователи на неговото наследство го определят за мечтател.

Лудвиг II искал да живее в приказка и затова сам си я създава!

P.S - снимането и в трите дворци е забранено, единствено е разрешено в една малка зала в Херенхимзее