КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ В ПАРИЖ – част първа

   КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ В ПАРИЖ – част първа 

   д-р инж.Стефка Кантурска

       По Коледа градът на светлината е още по-красив,по-осветен от магическа украса и още по-радостен, когато развълнуваните жители и гости на града са обзети от ведро настроение и очакват изненадите и подаръците за празника.

           Само от няколко дни сме в Париж ,но все повече и повече ни завладява  празничното усещане за Noël –фр. (Коледа).Коледна украса има не само фасадите и прозорците,по улиците и по градинките,но дори в малките междублокови дворчета има елхи със светещи  лампички.

     Родени в Германия и в Елзас още  през 90-те години на миналия век, коледните базари се разпространиха в цяла Европа. Те постепенно се превърнаха в празнично събитие, което не може да се пропусне от средата на месец декември ,та чак след  края на годината.

     Според рекламните новини  в Париж  коледните базари (Marchés de Noël) са открити от 19 ноември 2022 г. до 6 януари 2023 г.Те са  „превзели” някои от главните улици и четирите ъгли  на столицата - от коледния базар на моста при Айфеловата кула до този при Дома на инвалидите чак до коледното селище Ла Дефанс...и доставят голяма  радост на пешеходците и гостите на града.

      Квартирата ни се намира съвсем близо до Площада на Републиката (Place de la République ), в многоетажна жилищна сграда на улица Temple,която носи името на темплиерите  (рицари от времето на кръстоносните походи през 12 век). 

  Паметникът на Мариан,символът на Франция             Елхите в градинките блестят   

                       Коледният базар на Площада на  Републиката

        По времето на Карл V през 14 век на мястото на площада била построена градска стена.Тук е била и портата ,укрепена с бастион Porte du Temple.През 1811г.Наполеон заповядал площадът да бъде украсен с фонтана на водната кула ( Fontaine du Château d'Eau),по-късно –премахнат.През 1854г. площадът бил окончателно завършен с точна правоъгълна форма  (приблизително 340х100м).

   Днес след мащабна реконструкция историческият Площад на Републиката е превърнат в най-голямата пешеходна зона на града.В центъра на площада се издига бронзовата статуя на Мариан [Мaʁjan],националният символ на Френската република след Френската революция.Паметникът е построен през 1880г.и представлява величествена фигура на жена с лавров венец,която държи високо  в дясната си ръка маслинена клонка на мира. По-ниско върху пиедестал има женски фигури с факли и знамена в ръце, символизиращи  Свободата, Равенството и братството(liberté égalité fraternité ) В основата на паметника лежи лъв от бронз ,заобиколен от релефни изображения на  събития от историята на Франция.

    Булевардът Temple е продължава на югозапад до пресичане с Rue  de Rivoli,улица Риволи,която води към Лувъра.

     Изведнъж пред очите ни се открива рекламен надпис блестящо украсената фасада на Bazar de l'Hôtel de Ville или Le BHV Marais. NOËL EN PROVENCE(КОЛЕДА В ПРОВАНС)  .

      Bazar de l'Hôtel de Ville                           Кметството на Париж( l'Hôtel de Ville)

    Това е голям  универсален магазин, на Rue de Rivoli в 4-ти район на Париж и е част от  веригата Galeries Lafayette Group .Мотото  на магазина е: "Style as lifestyle" ("Style comme style de vie") „Стилът като начин на живот”.

През летния сезон ПРОВАНСЪТ е един от най-привлекателните туристически региони на Южна Франция.Заинтересованите среди на търговията и туризма са решили да организират истинска Провансалската Коледа в BHV Marais в Париж от 9 ноември до 31 декември 2022 г.Многобройните посетители и гости на магазина са поканени на уникално изживяване с празнични програми,ревюта и кулинарни изложби.

    От Универсалния магазин  през Rue de Rivoli  се достига до l'Hôtel de Ville”          

     Величествената сграда на Хотел де Вил ,където се намира Кметството на Париж, е разположена в самия център на града,на десния бряг на Сена,точно срещу големия остров Ил дьо ла Сите.Съвременната сграда е построена в ренесансов стил през 1533г.До 1803г.площадът пред кметството „Площад Греве”( Рlace de Grève),от думата “greve”(равен бряг на реката ).Не случайно тук било и първото пристанище на Сена .

    В тези празнични дни Площадът пред Кметството е пъстър и привлекателен.Зелените елхички пред фасадата представляват естествен декор на зимен пейзаж,въпреки,че няма истински сняг. На площада в приятна атмосфера, пропита с магията на Коледа виждаме  коледна украса, празнични предмети, сувенири,ръчно изработени изделия  от местни майстори.Всичко  това е   подредено в малки дървени хижи. Идеална възможност да намерите нещо, с което да украсите коледната си елха, идеи за оригинални подаръци или рецепти, с които да приготвите вкусни гозби за празниците.

.Радостни забавления са осигурени за всички,но най-щастливи са децата.

https://photos.google.com/photo/AF1QipPwlV0AN-8RAmv9ppsIZH5EPCQD7eleCiH_uR6H    

        На южната страна на Кметството има градинка със странно име : "Jardin des combattants de la Nueve" , (Градината ,посветена на бойците от 9-та рота).През 1944г. испански републикански бойци от тази рота са се жертвали за освобождаването на Париж. Тази градина е тиха и спокойна,отворена за обикновени граждани  през почивните дни.Непосредствено до оградата на градинката се извисява гордо конният паметник на  организатора на парижките търговци Етиен Марсел (1302-1358).

          Погледите ни са привлечени отново от река Сена,която тече под брега близо до Кметството.За голямо учудване попадаме на крайбрежната пешеходна алея. Ентусиазирани парижани в спортно облекло правят своя сутрешен джогинг по тихата алея.

     През 1967г.тогавашният министър – председател на Франция  Жорж Помпиду (1911-1974г.) открива скоростна 13 километрова магистрала ,наречена по-късно  „Маршрут Жорж Помпиду”. (Voie Georges-Pompidou).От 2002 г. част от магистралата станала летен плаж ,известен като "Paris – Plages”.През 2013г.движението на автомобилите  на левия бряг на Сена било забранено,а от 2017г.забраната започнала да се отнася и за  десния бряг.Премахването на автомобилите по известния маршрут било дълъг процес на „отвоюване” на града от неговите жители. Това се  дава като ключов пример за съвременните тенденции в Европа     за намаляване на автомобилите по пътищата.

                    Изглед към реката  Сена откъм алея „Маршрут Жорж Помпиду”

                                   Метростанция Hotel de Ville

   Обсъждаме варианти за лесно придвижване до Лувъра. Лувърската пирамида не е единственият вход на Лувъра. Музеят Лувър също има още един вход към Galerie Carrousel du Louvre - подземен булевард за развлечения, пазаруване и хранене. Този вход е отворен през 1993 г. и дава незабавен достъп до музея. Тук се намира и известната окачена Обърната пирамида.Ако билетите (17 Euro )за разглеждане на Музея се закупят on-line , влизането откъм Галерия Карусел е спокойно и няма големи тълпи от посетители.

                  Примерна схема на входовете към Лувъра

      По време на изграждането на Галерията преди 30 години са открити и запазени стени от отбранителната система на града през 14 век.Така била оформена „Зала Карл V” като историческите елементи били свързани с благородни материали като бургундски камък и внушителни модерни обеми.

      Излизаме от Галерия Карусел и в просторния  атриум на Лувър виждаме забързаните посетители – към екскалаторите, към информационните  щандове или към Обърнатата пирамида и дори към местата за почивка.Толкова голямо посещение на музея не е имало от преди повече от 2 години поради Пандемията .

      Надписът над портала на галерията . ПРОЛЕТ   ( PRINTEMPS) подсказва,че навътре в магазина могат да се открият дори стоки за пролетта.

      Най-после,ето,намираме се в Лувъра🙂Le musée du Louvre), в най-големия национален музей  на Франция  и е най-посещаваният музей в света.Вълнението ни е огромно,въпреки че преди 5 години имахме щастието за пръв път да попаднем тук,в сърцето на Париж

               Галерията приветства посетителите с поздрава :

                      JOYEUX NOEL (ВЕСЕЛА КОЛЕДА)

     Празничните витрини са чудесни и много привлекателни

         Обърнатата пирамида в атриума на Лувъра

Посетителите са много,но указателните табели помагат за лесно ориентиране

    Дълга е историята на Лувъра.От създаването му като военно укрепление   до днес са изминали  1200г. Преди да тръгне за Третия кръстоносен поход през 1190 г., френският крал Филип II искал да защити столицата си Париж от чужди нашественици-англичани,живеещи в Нормандия,а преди това – са настъпвали  викингите през 845 г. Той нареди изграждането на нова градска стена, известна оттогава като Стената на Филип II Август, която била разположена  на десния бряг на Сена.  Построен бил каменен замък като квадратна крепост, оградена с градска стена и 10 отбранителни кули.Впоследствие замъкът бил разрушаван на етапи като през 14 век Карл V го превръща в дворец и в своя основна резиденция. През 1672г. Кралят-Сльнце Луи XIV избира двореца Версай за свои дом, а Лувъра превръща в място за излагане на кралските колекции на картини и ценни предмети. По време на Френската революция Лувърът бил преобразуван в музей . Открит бил  на 10 август 1793г. и така била  отбелязана  първата годишнина от края на монархията.

         При Наполеон I Бонапарт (1799-1815) започва изграждането на северното крило на сградата, събирането на експонати нараства значително, благодарение на успешните военни кампании, а Лувърът е преименуван на "Musée Napoléon".

При влизането всеки посетител получава брошура с план на  залите в Музея

 Схематичен план на Palais du Louvre

   По време на възстановяването на монархията (1815-1830), при царуването на Луи XVIII и Карл X, колекцията е допълнително увеличена, а по време на Втората френската република (1848-1851г.) правителството отпуска средства за ремонтни работи. При управлението на Наполеон III (1852-1870) музеят натрупва 20 000 нови експонати. По време на Третата република (1871-1944) Лувърът придобива експонати основно чрез подаръци и дарения, най-голямото сред които е  колекцията на барон Ротшилд, дарена на музея през 1935г., след неговата смърт. Днес тя запълва самостоятелна зала и съдържа 40 000 гравюри, 3 000 картини и 500 илюстрирани книги.

    Комплексът на Лувъра е строен векове наред, като най-значим  е проектът „Grand Louvre“, при който е отворено северното крило на сградата, използвано до края на 80-те години на миналия век от правителствените служби, а в центъра на двора е поставена стъклена пирамида, която служи като главен вход за целия комплекс. Значително разширеният и реорганизиран музей е отворен отново за посещения през 1989 г.Колекциите са изложени в 5 нива ,в 3 взаимосвързани крила,които носят имената на забележителни личности от френската история:на главния министър на Крал Луи XIII- Ришельо (Richelieu); (1585-1642),на главния министър на Крал Хенри IV-Сюли (Sully)(1559-1641)и на първия директор на Музея Лувър – Денон (Denon ); (1747-1825).

    Часовниковият павилион Pavillon de l`Horloge  се счита за въвеждащо начало на всяко първо разглеждане на Лувъра.Тук може да се проследи историята на Двореца Лувър и етапите във времената,когато са събирани и представяни неговите колекции.Маршрутът показва превръщането на двореца в музей от средновековния замък ( ниво -1),подбиране и подреждане на произведенията ( ниво 1) до най- новите експонати на музея (ниво 2). Отправяме се към Павилион Денон.Нямаме търпение да се потопим в морето от картини на прочутите  художници и да споделим чувствата и вдъхновението,с което те са създавали своите прекрасни творби.

        Голямото стълбище на крило Денон и привлекателното кафене Café Mollien

    Изкачвайки голямото стълбище  към  ниво 1 на крило Денон, забелязваме над площадката огромен висок барелеф,изобразяващ полегнала нимфа,заобиколена  от горски животни. Оригиналната творба е  на италианския скулптор Бенвенуто Челини по време на неговото пребиваване във Франция през 1542г.Произведението на изкуството било поръчано от Краля Франциск I за украса на замъка Фонтенбло,а по-късно през 18 век барелефът е пренесен в Лувъра.Копие на същия черен барелеф е монтирано на галерията на музикантите в Залата на Кариатидите на ниво 0 на крило Денон.

   Луксозното заведение за хранене Café Mollien е скрито между великолепните масивни  колони на горните площадки.Дизайнерите са създали чудесно място за отдих и почивка ,достатъчно красиво,за да съперничи на колекциите в музея.   Луксозното заведение за хранене Café Mollien е скрито между великолепните масивни  колони на горните площадки.Дизайнерите са създали чудесно място за отдих и почивка ,достатъчно красиво,за да съперничи на колекциите в музея.

Барелефът,изобразяващ полегнала нимфа,заобиколена  от горски животни

      План на разположението на част от картините на ниво 1 от крило Денон

      Още при влизането получихме указателни брошури с План за разположението на галериите във всички 5 нива на музея .И така - тръгваме из лабиринтите на Лувъра към изложбените зали!

     Павилионът Denon е създаден в Лувъра по време на управлението на Наполеон III. Проектиран от архитекта Хектор Льофюел (1810-1881), павилионът и цялото носи името на първия директор на музея при Наполеон I (Виван Денон, 1747-1825). Монументалният вход е на приземния етаж (ниво 0), а на горния етаж  в Зала 701има голям салон с купол. През 1864 г. вътрешната декорация е поверена на Шарл-Луи  Мюлер. Пространство за комуникация между залите на музея е сполучливо съчетание на архитектурно съвършенство и художествено майсторство.

       Салонът,наричан още вестибюл, свързва двойната функция на Двореца Лувър (Palais du Louvre), монархическа и артистична, тъй като води и до две галерии с картини (Salle Daru -Зала 702) и Salle Mollien-Зала 700) .             

Салон Денон се намира в  северното крило на едноименния павилион и се води Зала 703.

                        Макет на част от крило Денон

         Необикновеният таван, рисуван от Шарл-Луи Мюлер, прославя държавата като покровител във Франция.Светлината,която струи от високите прозорци осветява великолепните картини,които представят важни  исторически моменти.

    В центъра на композицията Наполеон е показан с разперени ръце в жест на уважение към артистите, с които е заобиколен. В задната част на сцената, се открояват парижани  на фона на Триумфалната арка на Карузел (1806), увенчана от конете, взети от Бонапарт от базиликата Сан Марко във Венеция. От двете страни на арката, реставрацията на църквата на абатството Сен Дени от Франсоа Дебре и колоната Вандом.  Изтъкнати са епизоди  от времето на Ancien Régime(Стария режим до 1789г.).; конфискуваната плячка за Музея на Наполеон: Девата на Рафаел, Торсът от Белведере. Наполеон също е заобиколен от известни хора на своето време: сценаристи: Бомарше, Шатобриан; архитекти: Фонтен, Ламанд; художници ; Дейвид, Герен.

                     Четирите “чаши" на тавана  в салон Denon

   Четирите “чаши" на тавана  в салон Denon са представени като фалшиви гоблени. Те изразяват кралското или императорско покровителство на изобразителното изкуство. Вкусът на императора Наполеон I  към гръко-римския класицизъм е очевиден в голям брой архитектурни елементи, издигнати по време на неговото управление: триумфалните арки на Карусел (Персие и Фонтен) и Етоал (Шалгрин), Вандомската колона, имитирана на Траян, Храмът на Славата (Мадлен), издигната от Виньон. Страстно привързан към величието на древен Рим, Наполеон трябвало  да използва широко неговите символи и декор, за да утвърди своя авторитет и легитимност.   С интерес разглеждаме картините в другите две зали Зала Молиен (Salle Mollien номер 700) и Зала Дару ( Salle Daru номер 702). „Червените” зали са оформени при разширяването на Лувъра по време на Наполеон III. Червено-златният декор трябвало да отговаря на статута на Музея, който императорът желаел да даде на музея.Украсата била изработена от френския художник Александър Доминик Денюел през 1863 г. Така картините ,в които често доминират кафявите тонове изпъкват много добре на червения фон на стените. Първоначално в тези зали са били запазени творбите на френските майстори от 17 и 18 век,а големите формати на 19 век  щели да се излагат по-късно. Жак-Луи Давид, Теодор Жерико, Юджийн Делакроа.

    В Зала Молиен се намират прекрасните картини на френския романтизъм: известната „Свободата, водеща народа“ на Йожен Дьолакроа и „Салът на Медуза“ и   „Конен офицер от императорската гвардия в атака“  от Теодор Жерико.

Най-големите картини на  френската живопис са „рамо до рамо” на червената стена на Зала Молиен

     Сюжетът на картината  е  избран нарочно,за да представи   трагедията на катастрофата на фрегатата „Медуза”- край бреговете на Западна Африка   през юли 1816г.След разпадането на фрегатата  около стотина мореплаватели  остават н върху набързо  построен сал ,и след две седмици борба  с глада и мизерията  оцеляват само 15 от тях.В картината се загатва и идея за канибализъм между страдащите корабокрушенци.   Предизвикан бил международен скандал и катастрофата  се превърнала в забележително събитие  в епохата на реставрацията на Бурбоните.Жерико  приел катастрофата като възможност да създаде мащабна картина,резонираща с темите от съвременния живот и  символизираща катастрофите в него. „Салът на Медуза“   изразява метафорично некомпетентността на властта да реагира на подобни събития. Жерико, републиканецът, говорил открито против несправедливостта и дори че принудил  Луи XVIII да изправи капитана на фрегатата пред съда.  Освен, че бил упорит и не се е вслушал в съветите на екипажа си, по време на  потъването капитанът запазил сигурно  място в спасителна лодка .

                                        Зала Молиен (Salle Mollien номер700)

‘Салът на Медуза” (Le Radeau de La Méduse) 1818-1819г. от Теодор Жерико.

     Кратка почивка в Зала Молиен след разглеждане на конния портрет

                   на офицера от императорската гвардия 

"Свободата води народа" (”La Liberté guidant le peuple”) (1830)(260х325cm)

     Неговото име е Фердинан Виктор Йожен Дьолакроа, по-известен само като Йожен Дьолакроа (1798 –1863г,) който се превръща в емблема на революцията с картината си "Свободата води народа". Когато избухва Юлската революция, Дьолакроа не е от първите, които хващат оръжието. По онова време той имал добър авторитет в двореца и дори някои от неговите картини били откупени там. Затова и той, и негови колеги, вместо да хванат оръжие от едната или другата страна на барикадата, започват да дават дежурства, охранявайки Лувъра от страх Дворецът да не бъде подпален и заедно с него да изчезнат най-значителните произведения до този период.

     Година по-късно Дьолакроа решава през есента на 1830 г да нарисува прословутата картина "Свободата води народа". "Не можах да се бия за Франция, но смятам да рисувам за нея", обявява лаконично той.На знаменитата картина Дьолакроа е изобразил себе си  сред въстаналите парижани.. Изобразена е още млада богинята на свободата, разгърдена в боен плам, наречена от хората  Мариан ,която повежда народа по уличните барикади. В едната си ръка Мариан държи знаме, което днес е националният флаг на Франция, и ръчно оръжие (мускет) с байонет (щик), а на главата си носи мека триъгълна „фригийска” шапка.Едно от децата,нарисувано на преден план е вдъхновило Виктор Юго при създаване на образа на Гаврош в романа „Клетниците”.

                             Зала Дару ( Salle Daru номер 702)

     В Зала Дару ( Salle Daru номер 702) са изложени картини на френски художници,представители на неокласицизма. Двете безсмъртни творби на френския художник  Жак-Луи Давид (1748-1825) картините„Леонид в Термопилите"(1814г.) и“Коронацията на император Наполеон” (1808г.) са  огромни и впечатляват с изключителна сила на емоционално въздействие.

„Леонид в Термопилите"(1814г.) на френския художник  Жак-Луи Давид (1748-1825)

  „Леонид на Термопилите” е картина на Жак Луи Давид, нарисувана в неокласически стил . Верен на епохата си, Давид фокусира вниманието на зрителя върху сюжет от древногръцката история .Художникът започнал да работи върху платното от 1799г. и така до 1803г.После прекъснал и  едва в периода 1813-1814г.завършил масивната си творба с размери (3,95 m × 5,31 m) след 15 години .Картината изобразява спартанския вожд Леонидас ,горд и силен. преди битката при Термопилите ,състояла се през 480г.пр.н.е.След тридневна офанзива персийската  армия надделява над силите на защитниците.Героизмът на спартанците станал исторически символ на безстрашие,кураж и смелост в битки срещу многократно превъзхождащ противник.

      През ноември 1819г.картините на Давид „Леонид на Термопилите” и „Похищението на саманянките” били откупени за 100 000 франка от Краля на Франция Луи 18.

„Похищението на саманянките”„Сабинянките” („Les Sabines ")

    Сюжетът на картината „Похищението на сабинянките”или само „Сабинянките” е взет от книгата на древноримски историк Тита Ливия ”История на Рим от основаването на града”. Тъй-като населението на Рим се състояло  повече от мъже,Ромул поискал от сабиняните да разрешат сключване на брачни съюзи мржду римляни и сабинянки . Сабините, които били многоброен и войнствен народ отказали и започнали да се готвят за война.Картината отразява момент от насилствените действия на римски войни спрямо млади жени и девойки от съседно на Рим племе – сабиняни.Мъжете от това племе не разрешавали сключване на брачен съюз между римляни и сабинянки. Армията на сабиняните обсадила града и кървавата битка изглеждала неизбежна. Според историците савинянките, заради страха,че могат да загубят бащите и братята си разпуснали косите си и разкъсали дрехите си, забравяйки страха на жените в беда, смело се втурнали точно под копията и стрелите пред бойците ...“ По-добре да умрем, отколкото да останем да живеем без единия или другия…”.Трогнали се не само  войните, но и лидерите ... и те не само се помирили, но римляни и сабиняни заживели в обща държава.

„Клетвата на Хорациите”(„Le Serment des Horaces“) Жак-Луи Давид от 1784г. ( 330 × 425 см)

     Картината се основава на епизод от древната римска история, описан от Тит Ливий в книгата му „История на Рим от основаването на града“. Според тази история трима братя близнаци от фамилията Хорации били избрани да защитят свободата на родния си град, биейки се с тримата братя Куриации-най-добрите войни от град Алба Лонга, враждебен на Рим, Давид е уловил момента, в който тримата братя, вдигнали ръце в римски поздрав, се заклеват да победят или да умрат, а баща им протяга бойните си мечове. В резултат на двубоя един от братята оцелява и Рим е обявен за победител. Сестрата на Хорации била булката на един от Куриациите. Виждайки бронята, взета от убития младоженец в ръцете на брат й, тя започнала да плаче. И той я намушкал с меч с думите: „Иди при младоженеца с любовта си, която дойде в неподходящ момент! Забравихте за своите братя - за мъртвите и за живите - забравихте за отечеството. Така че нека загине всяка римлянка, която започне да оплаква врага!” За това убийство Хорас е осъден, но римският народ го оправдал „повече от преклонение пред храбростта, отколкото от справедливост“ Картината възхвалява добродетелите на републиканския Рим: честност, военна доблест, вярност към дълга.

“Коронацията на император Наполеон и императрица Жозефина в Катедралата Нотр Дам” от(1805-1808)(6,21х9,79м) Жак-Луи Давид

   Картината е поръчана от императора на Франция Наполеон  I  и изобразява епизод от неговата коронация ,която се е състояла на 2.декември 1804г.в Катедралата Нотр Дам.Майката на Наполеон не е била на коронацията,но когато поръчвал картината императорът помолил Давид да нарисува и майка му. Художникът  показва как Наполеон сам взима короната от ръцете на папа Пий VII и увенчава главата на съпругата си.Този жест ясно изразява значимостта на неговата  императорска власт.Сцената на това императорско освещаване на Жозефина повтаря композиционния мотив за коронацията на Дева Мария от Исус.Този детайл е бил широко разпространен  във френското изкуство от Късното Средновековие. За пръв път картината била изложена в салона за охраната ( Salle des Gardes) на двореца Тюйлери през  1808 г. През 1819г. картината прехвърлена в Кралските музеи,а през 1837г.по заповед на Крал Луи-Филип била прехвърлена в Музея за история на Франция във Версай,а от 1889г. е изложена на 1 етаж в галерия Денон.

      Френските художници  са създали  много произведения на баталната живопис (: bataille – „битка“).Картините представят военните действия и напрегната атмосфера на битките  ,които прославят героизма на войните и военачалниците.Освен многофигурни сцени са показани и единични портрети на смели мъже, герои  от френската армия. Думата „портрет”( фр.portrait) означава „изображение” или създаване на рисунка, художествена творба,която изразява точно и ясно чертите на лицето на човека.Безброй много са портретите в Лувъра и всеки от тях въздейства по особен начин на зрителите.Големите майстори успяват да „съживят” своите модели благодарение на особения блясък  на очите им. Цялостното изражение на лицето и остротата на погледа позволяват да се долови душевното състояние на  героя и дори да се предаде характера му.

                     Theodore Gericault-“Officier de chasseurs ă cheval de

                  la garde imperiale  chargeant” (349x266cm) (1812)

            „Конен офицер от императорската гвардия в атака“

     Както пишат биографите на  на Теодор Жерико (1791-1824г.) неговата изумителна преданост към конете и страстта му да язди и да участва в надбягвания  помогнали на художника да долови с безпогрешно око  линията и движението на животното.Силата на конника от картината е подчертана с леопардовата кожа,пристегната здраво под седлото.Ездачът се извива с лице към зрителите докато конят му се втурва в дима и пламъците на битката.

  Антоан-Жан Гро (1771-1835г. ) придобил слава с изображения на победите на Наполеоновата армия и с много пртрети на императора и на негови офицери. По този начин художникът  допринесъл значително за формирането на героичния мит за Наполеон. 

                             "Equestrian portrait of Gioacchino Murat”

                              (”Конният портрет на Дцоакино Мурат”)

                          (343 сm x280cm)   от Антоан-Жан Гро -1812г.

       Френската кавалерия след революцията 1789г.преживяла тежки времена, докато не се появил Джоакино Мурат, роден като Йоахим Мурат-Жорди. Той  командвал кавалерийска бригада, отличил се в няколко битки, показвайки качествата на смел кавалерист - смелост, издръжливост, решителност, безстрашие и безразсъдство.Обичал да язди изправен на коня  и през 1793 г., достигайки офицерско звание, започнал да си сътрудничи с Наполеон Бонапарт. През 1796 г. Императорът му присъдил  званието бригаден генерал,по-късно Мурат станал негов адютант. Той допълнително укрепил  връзката си с императора, като се оженил за сестра му Каролин Бонапарт през 1800 г. Конният портрет на Джоакино Мурат, роден като Йоахим Мурат-Жорди изразява гордостта и високото самочувствие на френския генерал,крал на Неапол,маршал на Франция.

     Удивителна била страстта на маршал Йоахим Мурат към високите титли, екстравагантните тоалети с паунови пера и затова го наричали  „ крал от булевардната сцена”. Мурат се откроявал от една миля разстояние в  униформа, която приличала  на коледна елха, шапка с невероятен размер и шлейф.Това   предизвиквало усмивка у някои офицери и открит сарказъм у други.Но офицерите от вражеските армии  не се подигравали с предизвикателното облекло на Мурат,защото щом той размахвал сабята си,те  се спотайвали. Атаките на Мурат често решавали изхода от битките и съдбата на цели държави. За него  Наполеон Бонапарт казвал:: „Той беше рицар, истински Дон Кихот на бойното поле ..”

      Мари-Елизабет-Луиза Виже Льо Брюн ( 1755-1842г.), е френска художничка, призната за най-известната жена художник на XVIII в. Тя творила основно в стила „рококо” , но част от творчеството ѝ притежава и белези на   модерния за времето си стил-неокласицизъм   . Елизабет Виже Льо Брюн рисувала портретите на много известни аристократи от епохата. Кариерата ѝ процъфтяла и тя била поканена във Двореца Версай, за да нарисува портрет на кралица  Мария –Антоанета.Кралицата бил  толкова очарована, че за период от шест години Елизабет нарисувала още 30 портрети на Мария-Антоанета и семейството ѝ, утвърждавайки се като придворна дама на кралицата.

            Елизабет Виже Льо Брюн „Мадам Виже Льо Брюн

            и нейната дъщеря ,Жана Луси Луиз”  (130х94 cm}( 1789г.)

След избухването на революцията и ареста на кралското семейство, Елизабет и семейството ѝ напускат Франция. В емиграция Елизабет живяла и работила  няколко години в Австрия,Италия и Русия, където опитът ѝ в работата с аристократи се оказал полезен. В Рим  творбите ѝ били  оценени високо от критиката и Елизабет станала член на Академията „Санта Лучия“.

     В Русия Елизабет Виже Льо Брюн рисувала портрети на руското дворянство и на членовете на императорското семейство, в това число и на Екатерина II Велика  и  станала член на Петербургската  Академия за изящни изкуства. Елизабет се върнала  във  Франция  при управлението на Наполеон. В началото на XIX в. тя посетила  Великобритания , където рисувала портрети на знатни хора, в това число и на Лорд Байрон. Творчеството на Елизабет Виже Льо Брюн се изчислява на над 600 портрети и 200 пейзажи.

        През целия си живот художничката изработила  много  автопортрети, включително и своя автопортрет с дъщеря си Джули през 1789г. В тази интимна картина с топла прегръдка  ръцете на майка и дъщеря  кръжат една около друга. Позата на Мадам Льо Брюн с дъщеря й напомня „триъгълната композиция от  картината „Мадоната с младенеца”на ренесансовия художник Рафаело.

      Стълбището Дару с емблематичната древногръцка статуя на Нике

     В крило Денон  на върха на стълбището Дару ,означено като номер  703,се издига емблематичната древногръцка статуя, намерена на остров Самотраки  и изобразяваща богинята на победата Нике.Този шедьовър на гръцката скулптура е известен още с името   „Виктория“  е  признат за едно от най-великите съкровища на Лувъра,

  Стълбището е проектирано от Льофюел  по настояване на Наполеон III.     Между 3 и 2 век пр.н.е. статуята на слизащата от небето богиня Нике била поставена върху стръмна скала на остров Самотраки на входа на пристанището върху пиедестал с формата на корабен нос. Направена от бял мрамор, фигурата била висока 3,28 m, заедно с крилата  и първоначално формирала част от Светилището на великите богове. Преди да загуби ръцете си, Нике вероятно е свирила хвалебствен химн на тръба, както е показано на монети. Постаментът е направен от сив мрамор. През 1863г. много фрагменти от тази статуя са намерени от френския консул и любител археолог   Шарл Шампоазо, но главата и ръцете ѝ не били открити. Статуята показва майсторство на форма и движение, което е вдъхновявало критици и творци от откриването ѝ – особено се възхищават на естествената поза и изразяването на драпираните дрехи на фигурата, които все едно се веят от силен морски бриз.

          Италианската живопис от ХIII до ХVII век е представена в Зала 710 с картините  на  Паоло  Учело, Антонио Пизанело, Андреа Мантеня и други автори от Ранния Ренесанс. В резултат на покровителството на крал Франсоа I, Леонардо да Винчи прекарва последните години от своя живот във Франция. Ето защо Лувъра притежава може би най-голямата негова колекция: “Мона Лиза”, “Мадоната в пещерата” и др. Широко представени са и картините на Рафаел. Наред с прочутите му Мадони, тук е експониран и портрета на италианския хуманист Балтасар Кастилионе. Други италиански художници намерили място в експозицията са: Кореджо, Джорджоне, Тициан, Веронезе, Тинторенто, Караваджо.

                Огромната картина на Св.Михаил е много изразителна

                                                        Raphael „Saint Michel vainquant Satan”            

                                               („Св.Михаил побеждава сатаната”)     1518г.(268x160см)      

                                                              ” La Vierge au diadème bleu” „Мадоната със        

                                                                   синята диадема”(1510-1518)( 68х48сm)   

   Тази картина има символично значение в християнската религия.Великият италиански художник Рафаело имал дарба да създава образи,които предизвикват божественост по особено фин начин.Той създава пространство в своите композиции и вдъхва живот на изображенията.

     Поразителна е и картината на Рафаело и неговия ученик Джанфранческо Пени “La Vierge au diadème bleu”( „Мадоната със синята диадема”) или „Богородица със синята диадема”.

      Картината на художника и архитект, талантлив ученик на Рафаело, един от първите представители на маниеризма, Джулио Романо (1492/1499-1546) разказва за далечните времена на римската история. В чест на победата над Юдея император Веспасиан и неговият син и наследник Тит организират великолепно триумфално шествие, което става сюжетът на произведението. На колесница, теглена от четири коня, Тит и Веспасиан влизат в триумфалната арка, специално издигната за този случай, увенчани с лаврови венци на победителите и придружени от летящата фигура на Нике, богинята на победата.

Giulio Romano “Le Triomphe de Titus et de Vesparien”( Триумф на Тит и Веспасиан”)(1537)(120x170cm)

    Композицията на картината се разгръща на принципа на фриза-изящен декоративен елемент. Създава се впечатление за безкрайно движение, тъй като не се вижда нито началото, нито краят на тържественото шествие.

     В  Държавната зала 711 от крило Денон,на ниво 1 (Salle 711, aile Denon, niveau 1) се намира безценният шедьовър на Лувъра Портретът на Мона Лиза , известната картина   Мона Лиза (1503-1506 г. ), от Леонардо да Винчи (1452-1519)

   Построена от френския архитект Льофуел ( Hector-Martin Lefuel ) Държавната зала (Salle des Etats) ли Залата на депутатите е най-голямата и най-престижната зала в Музея Лувър. Наполеон III (император от 1852 до 1870 г.) създал Salle des Etats, за да провежда извънредните сесии на законодателните събрания Залата е включена към Музея през 1878 г.

    От 1966 г. (с изключение на кратките пътувания по време на ремонти), Мона Лиза е изложена в центъра на стаята, защитена от климатизирана витрина, която гарантира оптимални условия за съхранение. От 1952 г.в Залата   има голяма колекция от венециански картини от 16 век (Джорджоне, Тициан, Тинторето, Веронезе). Точно срещу Мона Лиза е изложена  най-голямата картина в музея Лувър: „Сватбата в Кана Галилейска” от Веронезе (Паоло Калиари, 1528-1588).

                         Снимка пред Мона Лиза от посещението ни през 2017г.

    През 2019г.стените са пребоядисани в цвят „среднощно синьо”,т.е.наситено,студено,защото дизайнерите не искали цветът  на стената да се конкурира с цветовете на картините.При обновяването на  Двореца   Зала 711 е ремонтирана няколко пъти,а  през периода 2001-2005г.е била напълно ремонтирана като стъкленият й покрив е бил изцяло заменен.Първото впечатление при влизането а Зала 711 е огромното количество посетители,които са подредени в изкуствени серпантини или колани , за да няма струпване на много хора.Очевидно след пандемията броят на  гостите в музея е нарастнал многократно.

     Забелязваме и промяната в цвета на стените.По време на посещението ни през 2017г.стените бяха в светлосиви тонове.

  След обновяването на залата било прегледано   окачването на всички 43 картини ,които я украсяват  и били добавени няколко картини от Тициан.Портретът на Мона Лиза е снабден с ново защитно стъкло.Управлението на потоците от посетители е строго организирано по две „серпантини „от опашки",водещи до основната цел:”Всеки посетител да има привилегирован достъп до Мона Лиза.” -такъв е законът в Музея!   Търпеливо изчакваме реда си в серпантината с подредени посетители ,докато се доближим до парапета пред картината.Ето-самата Мона Лиза ни подарява своята загадъчна усмивка!Увлечени от страстта ни към снимки бързаме да запечатаме вълнуващият момент!

                  Вълнуващ момент пред картината Мона Лиза

     Според биографията на Леонардо да Винчи,написана от Джоржо Вазари,седящата усмихната дама е Лиза,съпруга на богат флорентински търговец Франческо дел Джокондо.Думата „Мона”на италиански език произлиза от сливане на буквите на „Мадона”( „Моята дама”).Картината, която вероятно е създадена между 1503 и 1506 г.,и е нарисувана върху тънък панел от топола, който се е напукал през вековете.

     Алтернативното заглавие на картината е Джокондата Това е е женски род на Джокондо. На италиански giocondo означава също и „весел, жизнерадостен, жив“, следователно gioconda означава „весела жена“. Заради усмивката това име придобива двойно значение.

В Зала 711 е изложена картината на венецианския художник Тициан –„Полагане на венеца от тръни върху главата на Христос”(1542-43г.)    

     Макар и не толкова известна колкото Мона Лиза картината „Сватбата в Кана Галилейска’(създадена през 1562-1563  ) е базирана на едноименната евангелска история и е просто зашеметяваща. Картината е изобразена сцена от Евангелието на първо чудо на Христос: превръщайки водата във вино.  Това се случило в сватбеното тържество в село Галилея на Кана. Изобразени са  около 130 фигури, сред които по-късната традиция откроява портрети на известни владетели от Ренесанса, като Карл V, Франциск I, Сюлейман Великолепни, Мария I, както и хуманиста Даниеле Барбаро. В образа на музиканти на преден план Веронезе поставил известните венециански художници - Тициан, Тинторето, Басано и себе си в бели дрехи.

Паоло Веронезе,„Сватбата в Кана Галилейска’(създадена през 1562-1563  )

6.77 m x 9.9 m

   Наситени с много емоции  и впечатления се отправяме към ниво 0 на крилото Денон ,където се намират залите с известните скулптури:345- Зала на Венера Милоска,346 - Галерия на Античността; 347-Залата на Диана;348-Залата на Кариатидите.

      Статуя на   Венера Милоска                Снимка със статуята на Диана от Версай 

Диана от Версай е мраморна статуя на гръцката богиня Артемида (на латински: Diana), с елен, римско копие на гръцки оригинал от бронз, който е изгубен и се приписва на Леокар, около 325 г. пр.н.е.

      Открита през 1820г. сред руините на  древния град Милос ,Венера Милоска е името на едно от най-прочутите произведения на  древногръцкото  скулптурно изкуство.Счита се, че изобразява древногръцката богиня на любовта и красотата Афродита  (на латински, Венера). Статуята е от пароски мрамор  висока e 203 см. Ръцете ѝ са отчупени и загубени, както и оригиналната плоча,служеща за основа.

     Залата на Кариатидите (Salle des Caryatids)    е построена в ренесансов стил от Пиер Лескот през 16 век.Четири женски фигури,изваяни от Жан Гужон през 1550г. подържат галерията на музикантите. Тези четири статуи във формата на кариатиди са вдъхновени от оригиналите, открити на Акропола в Атина  чрез римски репродукции,украсяващи Форума на Август. Над площадката на Голямото стълбище на ниво I от крило Денон видяхме  черен барелеф,изобразяващ полегнала нимфа,заобиколена  от горски животни .  Копие на същия барелеф забелязваме,че е монтирано на галерията на музикантите в Залата на Кариатидите на ниво 0 на крило Денон.

     Историческият паметник Лувър съхранява огромно културно наследство, включващо предмети от 6-тото хилядолетие пр.н.е. до 19-ти век, изложени върху площ от 60 600кв.м Лувърът е отворен всеки ден (с изключение на вторник), като ежедневно се посещава от около 15 000 души.В първата неделя на месеца  достъпът на всички посетители е безплатен.Освен художествени, в музея се провеждат археоложки, исторически и архитектурни изложби. Лувърът притежава също голяма колекция от салонно обзавеждане с аксесоари и мебели.

            Часовете  минават   неусетно.Не е възможно Музеят  да бъде разгледан за един ден.Доказано е,че за да се разгледа  задълбочено колекцията от над 35 000 произведения на изкуството трябва да се извървят около 14 км. Поне  две седмици са необходими на любознателния посетител  да обиколи Лувъра  ако се спира по 1 секунда пред всеки от 35-те хиляди експонати. 

    Разделяме се с Двореца Лувър със  задоволство и с голямо удовлетворение  от  разгледаните  световни  шедьоври.Не можахме видим още  много зали с картини,графики, скулптури  и изящни творби.Силно се надяваме  след година –две да дойдем отново в Париж и отново да разгледаме това световно бижу на изкуството.

   Следва Продължение :

                                   „КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ В ПАРИЖ – част втора”