Копчето, което купи балтон или една мечтана Швейцария

Първа част

Всичко започна от един билет Цюрих-София (Благодаря, Марина!), купен за след полета Хонолулу-Цюрих. Хаваите през януари се провалиха с трясък, поради проблема с тестовете за Ковид. Остана билетът на България еър, на който смених датата за юни.

И така, имам билет за връщане, купих един до Бергамо за отиване, явно ще трябва да купувам балтон за копчето, т.е. да се ходи през юни в Швейцария. Аз доста съм я обиколила Европата, но в швейцарско само в Женева съм била за малко. Имам някакъв страх от сложната логистика на пасове, билети за влакове, лифтове, корабчета, зъбчати и други старовремски железници. Немски не зная, което е проблем.

Но приятели, живеещи в Швейцария, на които сърдечно благодаря, доста помогнаха с логистиката и пътуването беше планирано по дати и часове, нещо което никога не правя в нормални условия на пътуване. Карам я лежерно. Като зная предварително кои са забележителностите, които  искам да видя, график правя в конкретния ден, според настроението ми. Но тук така не става. Пасовете и нощувките са скъпи и се изисква оптимизиране.

По препоръка на приятели, резервирах хотел в Kandersteg, Кандерщег, или както там се произнася, защото се предоставя безплатна карта за трите лифта в градчето, а се оказа и за автобусите, достигащи до двата лифта. Достатъчно е да си резервирал 3 нощувки в един от хотелите:

https://meine-berge.ch/en/magicblue/

Градчето е сгушено долу, в полите на тези планини.

Аз бях в този хотел:

https://desalpes-kandersteg.ch/web/?lang=en

Най-горната тераса в дясно, с изглед към планина с водопад. Цената е повече от добра за Швейцария. Резервирах в Букинг достатъчно рано. Планът беше да кацна на Бергамо и да се придвижа до границата още същия ден. Да пренощувам в гранично италианско градче и сутринта рано да се изстрелям за швейцарско.

Да, ама не! Започнаха едни закъснения на полети… Реших, че при закъснение, може да не успея да достигна до Domodossola в рамките на вечерта. Резервирах в Милано, което не е добър вариант, от гледна точка икономия на време. Сутрешен ранен влак от Милано до Бриг и друг от Бриг до Кандерщег. Ако отново планирам това трасе, категорично ще направя нощувка в Domodossola или наоколо.

Всички билети купувах в платформа Trainline. Имат добро приложение и съпортът отговаря бързо. Не, че ми свършиха работа, когато ми беше нужно, но ситуацията не зависеше от тях.

Кандерщег се оказа китно малко планинско градче. Слизаш на гарата и, ако си с багаж с колелца, се оглеждаш за пътя, а не го носиш по стълбите, като мен.

Тръгваш по улицата, перпендикулярна на линиите, достигаш до църквичката. Там има табели, които ти помагат да се ориентираш дали хотелът е надясно или наляво по основната улица.

На мен ми помагаше Maps me.

През цялото време се притеснявах за батерията на телефона. Напразно! Повечето влакове дават възможност за зареждане на телефон.

Бързо намерих хотела, дадоха ми стая с вю към едната планина, тази с водопада. Другите стаи също гледат към планина, така че всички са с добър изглед от терасата.

Хотелът ми предостави тридневна карта за лифтовете, една разпечатка, че съм гост на хотела. Тя предизвикваше радост в шофьорите на автобусите, които виждайки я, казваха – гост на хотел и ми се усмихваха. Значи оставям пари в местната икономика, а не съм от другите, които пристигат за няколко часа, ползват лифтовете и си тръгват.

Възможно е да се направят и трите лифта в един ден, ето как. Ако се тръгне рано, и първо се вземе от гарата автобус 241 за около 20 мин до лифта Kandersteg-Sunnbüel.

След това пак от гарата с автобус 242, които са много нарядко, до cable car Kandersteg Oeschinensee. Пътува се около 15 мин от гарата до лифта.

Може и пеш, но не и в жегите.

От горната станция на лифта до езерото се върви. Там може да се ползва електромобилче за 8 франка в посока, което да те закара или върне от езерото.

Препоръчвам да се вземе на връщане, понеже е малко стръмно. Аз го ползвах в двете посоки, че беше голяма жега и не ми се вървеше. Но имаше хора с детски колички, така че пътят не е проблем.

На тази начална станция на лифта се дава информация за влаковете и за автобуса до лифта 242.

Езерото се оказа доста маловодно и малко разочароващо. Очаквах да бъде "Уау", но не беше!

Всички планини и върхове, до които има лифтове и железници са достъпни с детски и с инвалидни колички. Браво на швейцарците! Много имаме да учим, за да станем Швейцария на Балканите.  А потенциал имаме.

И накрая, пешеходно за 10-15 минути от моя хотел, или от гарата, се достига до третия лифт Kandersteg-Allmenalp, който катери скалата с „моят“ водопад. 

Така за един ден е постижимо да се качиш на трите лифта и да се възхитиш на панорамите. Но вариантът с три нощувки ти дава повече възможности.

На всеки връх, на който те качва лифт, има кафе или ресторант с панорама, а също и маси за пикник. От терасата на заведението можеш да се любуваш на гледките. А ако си пешеходец, каквато аз не съм, има обозначени пътеки с време за достигане до крайната точка. Лифтовете работят до 18 ч. през лятото.

Цената за трите лифта за 1 ден е почти толкова, колкото е една моя нощувка. Информация за цените имаше на таблото на моя хотел.

Аз плащах по 63 франка – нощувка със закуска, което е добра цена за страната. Считам за изключително ценен съветът, да направя три нощувки и да ползвам безплатна карта за лифтовете. Така аз се размазвах от гледки цели три дни.

И така бюджетен вариант е за един ден, да се посетят трите лифта, а нощувките да бъдат в Италия. Това като програма минимум. Но ще е с доста стегнат график.

Цената на Сейвър дей пас за 1 ден започва от 52 франка, расте с приближаване на датата, и може да достигне стотици франкове. Включва жп транспорта в цяла Швейцария, както и само някои лифтове, корабчета и зъбчати железници. Винаги трябва да се проверява дали даденото возило се покрива от паса или не. Аз реших да си купя само за една дата пас, достотъчно рано, за да ми струва 61 франк, купен през сайта на швейцарските железници. За този ден бяхме планирали най-сериозните „катерения“ на планини и за мой късмет от 8 швейцарски дни, това беше единствения дъждовен и мъглив. Голям карък излязох! Но за това по-нататък. Марко Тотев веднъж е имал късмет, на погребението си. Валял проливен дъжд, а той, под капака, бил на сухо.

Все пак, ако имате яснота  достатъчно рано, че ще пътувате, и купите нескъп пас, това е голямо удобство. При друга организация, при липса на такава безплатна карта за лифтовете, бих взела за 3-4 дни.

Но това при следващо пътуване. Услади ми се и искам още! А никога не съм ценила планината, защото съм от планинско градче и винаги съм я приемала за даденост.

И така, разделям се с Кандерщег и с прекрасните си домакини. Още усещам вкуса на чудесните им закуски от пекарна и великолепния хляб, няколко вида, хубавите сирена, които предлагаха и препоръчвам непременно да включвате закуска.
Правя смяна на влака в Spiez, Шпиец или както го наричат, прекрасно градче на езеро. Заслужава 1 ден и нощувка, но аз му отделям само 1 час.

Всички гари, ако нямат асансьор, задължително имат улеи за смяна на коловоза, което спестява усилия с багажа и осигурява достъпна среда. На повечето места има и възможност да се остави багажът за няколко часа.

Втора част

Продължавам към Цюрих, където по план би трябвало да приключи моето пътуване след 2 дни. Да, но при мен рядко нещо става по план.

Около месец преди пътуването, България еър отмени полета на 21 и ми предложиха полети на 19, което не ме устройваше, и на 24. Реших, че още три дни няма да ми дойдат в повече. Пак, по препоръка на моите приятели, избрах района на езерото на Люцерн, и 3 нощувки в Horw. Дори не искам да зная как се произнася.

Еднодневната карта за транспорта в Люцерн е 8 франка, купена през сайта на швейцарските железници, като включва и влаковете до гара Horw, и автобус 20 от гара Люцерн до хотела.

Това е приятно малко градче на езерото, нищо специално, освен апартхотела и това, че за пръв път ползвам електронен ключ през приложение на телефона.

Той отключва входната врата, вратата на асансьора и вратата на стаята. Добре обзаведено студио, с кухня и тераса с изглед към планините, за 110 франка на вечер, без закуска. Наблизо, на 2 спирки с автобус 20, има голям супермаркет и храната не и проблем.

Първият ден беше предназначен за разглеждане на Люцерн – пеш и с туристическо влакче, за да не пропусна нещо ценно. Също музеят на шоколада, който се оказа туристически капан. Разходка около езерото с автобус, трамвай или влак, защото дневната карта не включва корабчетата.

Карта за ориентиране:

Пазар в центъра. Дори пред тузарските хотели и пред театъра:

Това, което тече не е боза:

И това не е чекмедже:

За следващия ден имах Сейвър  дей пас. За тогава бяха предвидени и корабче, и лифтове, и железници. Не беше предвиден дъжд, но това ми бил късмета.

Маршрутът за деня

Starsenhorn и Rigi Kulm + Lungern -  реалното разписание на влакове, кораби и лифтове (Благодаря, приятели!).

Не успях само да направя последната отсечка от плана от Luzern до Lungern. Бях изморена, трябваше да пазарувам от супермаркета, защото не може само духовна храна.

Ето как се случи денят:

1. Stanserhorn

https://www.myswitzerland.com/en/experiences/cabrio-stanserhorn/

Ранно пътуване от Horw до Stans с обикновен регионален влак. От гарата до началото на зъбчатата железница са 5-6 мин пеш. Тя те вдига на 1000 м.

Това трябваше да видя:

Там от 19 век директно се прехвърляш в 21 век с лифт кабрио до Stanserhorn на 2000 м.. Управление почти като на самолет. Направих разходка в дъжд и мъгла, а на връщане се оказах сама в лифта и на зъбчатата железница, т.е. персонално обслужване. Другите пътници останаха да чакат слънцето, а аз си имах график.

Чакаше ме друга планина - Риги. По пътя на железницата надолу имаше машина в ливадата, която изхвърляше през тръба нещо. Когато нещото силно замириса, разбрах че е естествен тор, разтворен във вода. Както водачът на влакчето каза – това е нашият швейцарски парфюм.  И защо да не им мирише на парфюм, щом мирише на пари.

Бях изненадана – колкото и високо да се качвах, навсякъде тревата беше добре окосена, нямаше ги нашите змиярници, вероятно кантонът или държавата им заплаща тази поддръжка.
2.Rigi
Връщаме се в Люцерн. Изключително удобно е, че кеят 1, от който тръгва корабчето до Vitznau се намира точно до гарата.

А там друга интересна железница и нова  планина.
https://www.myswitzerland.com/en/experiences/mountain-railway-trips-up-mt-rigi/

Това трябваше да видя.

Направихме чудесно круизче по люцернското езеро. Гаричката на железницата до Риги е до кея.

След круиза, старинна или съвременна железница те качва към 2000 м. с прекрасна панорама към езерото и върховете наоколо. Ако няма мъгла и дъжд.

Избрах нагоре съвременната, а надолу – старинната, с дървени вагончета и плюшена тапицерия. Предимството е, че прозорците се отварят и не пречат на снимането.

И понеже не съм добър фотограф, имам астегматизъм, а не нося очила,  добри снимки от мен не очаквайте. Е, ще приложа накрая все нещо.

И Люцернския период приключи, така че на седмия ден сутринта пътувах от Horw с влак директно до летище Цюрих.

Имах закупен дневен пас за 13 франка, включващ централната част и района до летището, отново от сайта на швейцарските железници.

Хотелът беше близо до летището, на спирка на трамвай 10, взет от летището или от центъра.  Макар, че беше НЕбюджетен Ibis за 89 франка и още 14 за закуска, нямам забележки. Имам забележки към бизнес салона, че беше зле от към храна, но това го писах в темата за Дайнерс.

Направих хубава разходка в Цюрих, също и чудесна среща с приятел. Прекарахме приятни часове в тази бирария на изкуствено островче в реката.

Аз съм градски и плажен турист. Но това пътуване ме влюби в швейцарските планини, може би най-вече поради достъпността им. За всичко е помислено, на всеки човек е осигурен достъп, нещо за което ние можем само да мечтаем.

Да, скъпичко е, но си заслужава всеки франк!

А има и евтини хранителни стоки в супермаркетите. Например черешовият пай, натуралните сокове, шоколадите струваха по-малко от тези, в българските магазини. 

Ромът, обаче, си го носехме от тук.

Натрупах много положителни емоции и желание да видя отново Швейцария. Ще го направя скоро.

Преодолях страха от логистиката. Видях, че се справям, а и с верни приятели-помагачи при планирането, всичко се случва по най-добрия начин. Само времето да можеше да се предвиди, но няма пълно щастие!

Но и така пътуването беше прекрасно!