Тишина, спокойствие, величие, изумрудено-смарагдови води, кристално чисти, на които дъното се вижда дори и при дълбочина от над 10 метра. Върхове, изсечани сякаш с нож.
Берхтгаденските Алпи и Кралското езеро (Königsee) – величие, пред което се смиряваш и потъваш. То те поглъща. Величие, което те респектира с нещо много могъщо, но трудно обяснимо… енигма…, на която ще ми трябват дни, за да намеря отговора.
Гората гори! Есента я е обгърнала в топла прегръдка. Накъдето и да се обърнеш цари пълна хармония. Сега разбирам защо това е било любимо място на един от най-жестоките и брутални политици на ХХ век. По време на 12 годишното му господство, той е прекарвал 1/3 от времето си именно тук, вземайки едни от най-съдбоносните решения в световен мащаб. Хижата – любимото му място, се намира на 1834 метра височина – на една от скалите, от която се открива невероятна гледка. От езерото тя се вижда като малка точица.
Kehlsteinhaus или „гнездото на адлера“, разположена в местността Орлово гнездо, днес функционира като нормална туристическа атракция, но в миналото тук на уединение се е наслаждавал Хитлер.
Навярно всички, които са гледали документалните исторически филми знаят за мистериозните загадки, които витаят и до днес за това място. Много хора (в това число историци и изследователи) вярват, че в този район все още има неоткрити ценни находки, грабени от цяла Европа по време на диктатурата на Хитлер. Известно е, че той е бил голям ценител на класическото изкуство, модернизмът обаче го е намирал за пошъл и дори е бил забранен. Митовете за съществуването на тайни тунели, укрепления, бункери…, се подклаждат и от самите служби още по времето на Втората световна война. Има една версия, че дори Кехлибарената стая от Санкт Петербург, която националсоциалистите демонтират и крадат по време на войната, се намира някъде в този район. Някои вярват, че има вероятност тя да е на дъното на някое от езерата, а журналистически екипи инвестираха средства в нейното откриване. Така или иначе до момента сериозни доказателства за това няма, а всичко е по-скоро в сферата на мистериозните хипотези. Вероятно засилването им се дължи и на факта, че само на 6 км. от Кьонигзее е градът Берхтсгаден, а до него се намира комплекс от бункери и резиденция, които са били едно от централните места (след Нюрнберг) както за Хитлер, така и за висшия ешелон на националсоциалистите.
Днес на това място се намира Международната федерация по шейни, а в района има и съоръжение за бобслей и писти за спускане с шейни.
До хижа Орлово гнездо може да се стигне и пеша, което отнема около 2 часа. Преходът с автобус е много по-бърз – едва 20 мин.
Типично в духа на подредена Германия в началото на Кьонигзее е изграден голям паркинг. Оттам до езерото води централна алея, по която са разположени кафенета, ресторанти, хотели и…, а аромотът на вкусни палачинки и гофети се носи отдалеч и колкото и да си сит, ще се изкушиш. Ако имате затруднения с немския – ще се разберете на прекрасен български, защото години наред вече апетитното ядене се приготвя от българки. Предлагат се в два варианта – солени, които обаче са в традицията на немската кухня – със задушен лук или с многооо течен шоколад.
Малко след павилиона за палачинки е централния площад, от който на всеки 10-15 мин. потегля корабче за вътрешността на езерото.
То отдавна си е извоювало името на най-чистото езеро в Германия – тук пътуват само електрически кораби при това 100 годишни. Макар да са на век обаче изглеждат като току-що излезли от фабриката – лакирани, лъскави и чисти. По езерото са разрешени също лодки с гребла и водни колела.
Температурата на водата дори и в летните месеци е доста ниска или както казват германците – даже и в хладилника е по-топло – около 4 градуса са водите, но смелчаци да се къпят не липсват. Като цяло плуването е разрешено, забранена е само зоната около шлюза. В най-ниската точка на езерото, при пристанището, надморската височина е 1843 м., а в най-високата достига до 2653 метра. Малко след напускането на кея губите пълна връзка със света – и буквално, и метафорично. Първо ще бъдете обладани от планинската прелест, а след това ако случайно ви долипсва телефонът ще установите, че сигналът му е безвъвратно изчезнал.
Малко географски факти – Кьонигзее е третото по дълбочина езеро в Германия, което е формирано от ледници, стопили се по време на последната ледена епоха. То наподобява фиорд, тъй като от двете му страни се спускат отвесни планински масиви с височина от 2700 метра. Дълго е 8 км, широко 1250 метра, а дълбочината му достига до 200 метра. То е сърцето на националния Берхтсгаден парк, от който е част точно 30 години.
Църквата Св. Вартоломей (St. Bartholomä) е средната точка на Кьонигзее. Тя се намира на западния бряг на езерото. Малко преди това е върхът Watzmann, който е висок 2713 м., което го прави вторият по височина в Германия. За съжаление през есенните месеци корабът стига само до тази точка. Иначе крайната спирка е Залет, но тя е затворена от средата на октомври до средата на април.
Над Кьонигзее природата е подготвила още феноменални изненади – 470-метровият водопад Rotbach, който се влива в т.нар. Obersee или горното езеро. За жалост първото ни посещение бе в ограничения сезон, в който не успяхме да се докоснем и до тези природни величия.
По време на разходката с корбаче освен насладата от природните главозамаващи пейзажи има още една изненада – демонстрация на планинското ехо. Екипажът спира, а екскурзоводът, който досега сладкодумно е разказвал за потайностите на района отваря вратата. За миг всички замръзват, очаквайки той едва ли не да скочи във водите. Той обаче вади тромпет. И звуците се понасят, достигайки вероятно до горната най-висока точка на планината. Склоновете образуват акустика каквато вероятно няма и в най-голямата катедрала. В този момент сякаш всичко те отнася на крилете на някоя волна птица, водейки те в зоната на небитието. От онези моменти, в които забравяш кой си, къде си, какво се случва. Чуваш само звука на тромпета, чийто звуци ехото разнася дълго.
https://www.youtube.com/watch?v=8y-7gvpZP8w
Демонстрацията на ехото в миналото е била с оръжие. Казват, че един изстрел е отеквал над седем пъти.
Ако имате време Кьонигзее е подходящ за повече от еднодневна разходка. В зависимост от сезона, а както казват домакините районът е красив всякога, любителите на природата могат да се впуснат в истинско приключение със сърни и елени, да обиколят езерото с кораб, да берат къпини по дивите пътеки. За планинарите най-дългият маршрут отнема два часа – от Зееланд до Залет, а за всички, които обичат планинското слънце могат да му се наслаждават на някоя от ливадите около Св. Вартоломей. А ако студът не ви плаши и имате достатъчно кураж може дори и да плувате заедно с кралските риби от кралското езеро.
И сякаш и туристите тук са от друго „тесто“. Макар годишно Кьонигзее да привлича около 1 млн. посетители, следи от тях за щастие не се откриват. Така този истински коктейл от дивна природа и световна история е съхранен и дано опазването му се превърне в модел на подражание за много други красиви места в Европа, като например Рилските езера в България или път Витоша.
И не като за финал.
Тази година посетихме не малко езера в Германия. Всяко носи своя специфичен чар и обяние. На Кьонигзее обаче усетих нещо неповторимо. Не знаех какво е, но едва след за пореден път преглеждах снимките, концентрирана в най-малкия детайла намерих отговора. Никъде другаде досега не съм усетила толкова величественото влияние на природата – тук всяка секунда всичко изглежда различно и ключът за това е светлината, която пада по различен начин. Само за минута човек може да усети смяната на четирите сезона. Слънцето огрява и напича толкова ярко, че ако затвориш очи знаеш: „Лято е!“ Отваряш очи и всъщност си преминал под пъстрата дъга на есента – всичко гори и сякаш поне няколко пожара са лумнали наоколо… И отново се пренасяш на хребета с тези есенни нотки. Затваряш очи, а с тях настъпва и мракът… навлизаш в други дълбини, а усещането се засилва от капките дъжд, които усещаш как докосват лицето ти. И искаш да прогониш тъмнината, да се върнеш в онази вълшебна и красива прелест, в чието царство бе секунди по-рано, но прогеждайки виждаш само, че наоколо зимата вече е дошла. Облаците са обгърнали небето и сенките на дъжда тежко са надвиснали. А лъчите така се плъзгат по скалите, че ти знаеш – зима е! Озърташ се и виждаш, че снегът вече е посипал склоновете… И се питаш – как е възможно?!? Но слънцето отново праща лъч, пронизвайки небето и разкривайки, че всъщност всичко това е само една илюзия – неповторимата илюзия на светлината и нейните четири сезона… Неповтирамата магия на кралското езеро с неговите дълбоки, ледени, смарагдови води!
И ти се иска да останеш тук завинаги!
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега