Любимият Берлин – пак до зоопарка и обратно

Тази година ми се провали една командировка до Берлин през февруари. Много страдах, но не зависеше от мен. Бях в Берлин пак по работа през февруари 2010 и много ми хареса. Ама много! И си обещах да се върна, но с мъжа ми.

Започнах да дебна цените и с малко чакане и повече късмет се добрах до два билета за края на май. Исках да съчетая уикенд с 24 май (петък, почивен ден) и пътуване в четвъртък с бягство от работа, за да не хабя отпуска (не ни дават много, само 12 дни на година, а вече използвах два от тях за Лондон).

Купих двата билета за обща сума 328 лв., получих си е-тикетите на мейла и започнах да си правя планове. Бг еър пък реши да ме изненадва, не в добрия смисъл. Първо смениха часа на полета на отиване – вместо в 11 го направиха в 13. Е, два часа по-малко, но пък по-удобно да заведем кучето в хотел същия ден. После си нямах работа да поискам да ползвам правото на два куфара (заради ко-брандираната кредитна карта) – пратиха ми нов билет за мен, но се оказа, че е трябвало да пратят нов за мъжа ми. След ново инфарктно чакане на връзка с кол-центъра най-накрая оправихме нещата. Да, ама и това не е краят. Онлайн чекирането отваряло по-рано от обявеното, ама и не дава всички места в самолета. Предполагам че на такива с ФФ номер предлага само предната част, която аз не предпочитам. Звъннах им, за да помоля да оправят това, обещаха и до там. Е, това сигурно в отговор на моето мнение за тях, че ги избирам само в краен случай, при това само ако цената им ме устройва и летя за своя сметка. Иначе априори с немско-австрийски-звезден алианс. От тях зависеше да ми променят мнението, но не би.

Полетите последно се състояха в този вид:

SOFIA           FB 319  P  23MAY  1320    
 TERMINAL:2
 BERLIN TEGEL                     ARRIVAL TIME: 1435
 
 BERLIN TEGEL    FB 320  P  26MAY  1920    
 SOFIA                            ARRIVAL TIME: 2230
 TERMINAL:2

Всъщност, полетите са точно 2 месеца след Лондонското ми пътуване. Същите дати :-)

В уречения ден и час се бяхме приготвили с две раници и куфар (нищо, че имахме право на три куфара – какво пък толкова да носим за три дни и половина). Повикахме си такси по-раничко, уговорихме го да ни вземе в неделя вечерта и тръгнахме.

На чек ин гишето бяхме от първите и поискахме места в опашката вместо тези преди крилото. Дадоха ни, за щастие бяха налични, момичето беше много мило и любезно.

Имахме близо два часа за убиване и се помотах да снимам наоколо. По едно време взеха да заграждат част от терминала, както си бях от едната страна, едва се измъкнах да се върна при обикновените хора.

И това пътуване не мина без служебни притеснения. Звъннаха ми от работата, но успях да намеря кой да свърши нещата вместо мен и да отложа някои работи за понеделник.

]

Този път нямахме толкова ясно небе и снимките не се отличават с особена прелест.

Полетът беше приятен, като изключим турбуленцията, която се усеща много по-силно при Ембраерите. Може би защото са по-тесни, но постоянно се тресяха. Затова пък е много удобно ако сте двама, да няма трето място на същия ред. И съответно неудобно, ако сте трима, ама угодия няма...

На летище Тегел – Ото Лилиентал, ни бяха предвидили на края, при туземците, на терминал D, най-далече от автобусната спирка. Бяхме си букнали хотел до Курт Шумахер плац, на 5 спирки от летището, което е само 1,20 евро. Купихме и тридневни посетителски карти за следващите дни.

В хотелчето ни посрещна симпатична млада германка, на която си дадох личната карта и тя 5 минути не можа да ни открие в списъка на гостите. Каза, че няма такава резервация. За щастие носех разпечатката от booking.com и й я дадох. Намери ни, но се оказа, че търсела името ми на кирилица (фамилното ми име съдържа само букви, които са еднакви за двете азбуки) в списък на латиница. Явно е неопитна, защото в личните карти е изписано и по двата начина. Ами ако бях гъркиня, на гръцки ли щеше да го търси?! А китайка :-D

Ето го хотела:

За любителите на кемтрейлс, а всъщност са предвестници на идващото лошо време…

В Берлин имахме за задача да посетим Техническия музей, летище Гатов, зоопарка и Naturkundemuseum, някоя и друга забележителност, както и за каквото друго остане време. Почти изпълнихме плана, но времето ни скрои номер.

Добре, май месец. Ама края на май. Очакват се температури около 20-25 или повече градуси. Но не би. Термометърът показваше макс. 11, духаше вятър, а за капак на всичко и заваля. Добре че имахме якета и пуловери

Червения Барон – имам такова моделче на бюрото:

Вълк в овча кожа:

Гладен, гладен

Любимия музей

И другия любим

За съжаление дните в Берлин изтекоха и трябваше да се връщаме. Все още валеше, но с тенденция към спиране. Забелязвам, че понякога съм като Бога на дъжда (от Пътеводителя) и облаците вървят след мен. За зла беля дъжда не ми е от любимите природни явления, особено неспиращия

На секюрити чека както винаги си извадих лаптопа, течностите и пуснах в скенера раницата с останалите неща в нея. Един чичко я отдели и ме привика, явно е видял нещо съмнително в нея. Показа ми снимка на нещо кръгло – изобщо не се сетих какво ще да е това в багажа ми. Ровихме, ровихме и се оказа безжичната мишка на лаптопа, която нося в метална кутийка от бонбони (за да не се счупи или повреди, щото раницата винаги е натъпкана с неща). Погледна я човека, каза ок и продължих. Но за малко ме смятаха за терорист с 1000 бомби в чантата

Ето го и главния герой:

Едно заблудено глори

Нямаше много за снимане…

Това музикално чудо пътуваше пред мен. Мъжът ми много се притесняваше и само искаше да си сменим местата. Но не си давам прозореца, дори под заплахата на това нещо:

Нощна София

За сметка на всичкия дъжд в Берлин, в София беше съвсем ясно, а даже и луната изгря

Трите дни и половина в Берлин не ми стигнаха и искам пак и пак и пак :D

ПП. Мисля, че имаше съфорумци поне на единия от полетите. Може би На път или греша?