Магеланци на път

Ето как започна всичко.Мястото е гр.Долна Баня,събитието-втора магеланска среща.След доволно количество изпит алкохол и дегустиране на специалитетите в ресторанта на комплекса,дойде време за after party-то ,което се проведе отново в нашата вила.Така споделяйки различни преживявания стигнахме до основите на немския език прокаран в нашето общество от всеизвестната учителка Тереза .. .Така се роди идеята да посетим федералната република и да видим дали ще можем да се оправим с думите научени от филмите за възрастни. :) Въпреки,че „групата” не е голяма,тя се състои от сериозни членове решили да изиграят ролята на опитни мишки с цел доказване на теорията:Максимум време и минимум думи.

Целта на посещението реално е сбъдването на поредната мечта(имам безброй мечти),а именно посещение на футболна среща на Борусия Дортмунд.Започнах организирането по стандартния начин,с много изчетена информация в интернет,постоянно дебнене за евтини самолетни билети,хотели и билети за мача.Задачата повярвайте ми бе трудна.Датите за мача са фиксирани така,че нямахме вариант за евтини билети два дена преди и два дена след срещата.Виолетовите ни приятели въобще не помагаха,дори напротив вдигайки цените на билетите всеки ден.Така в първият ден в който цената бе поносима,станах горд притежател на два билета до Дортмунд.Първата стъпка е направена и връщане назад нямаше.Последва букването на хотела и съм много доволен от факта,че ще нощуваме без пари.Благодарение на програмата за натрупване на точки на Agoda.com,си резервирахме нощувка за сумата от нула лева.Остана най-трудната част от организацията(и най-важната),сдобиване с билети за мача.То не бяха регистрации,то не бяха мейли,телефонни разговори и прочие за да стигна до заветната дата на която трябваше да си купя билети от официалният сайт на отбора(за да избегнем цените от посредническите сайтове в пъти завишени от стандартните).Да ама не!?! Билетите свършиха за секунди,секунди в които аз не успях да купя.Веднага минах на план”Б”(аз винаги имам такъв,а понякога и повече в резерв):закупуване на билети от немския E-bay.Билетите се разиграха на търг и стигнаха до 121 евро,това е цената платена от мой приятел откликнал с удоволствие на зова ми за помощ.Вярно цената е двойно по-висока от реалната,но е доста по-ниска от тази,която щях да заплатя купувайки билетите от посреднически сайт.Всичко бе готово.Пази се Дортмунд експериментът започва.

В ранната утрин на 1-ви март Еърбъса на Уиз се отлепи от пистата на софийското летище и след двучасов полет се приземи безаварийно на малкото и симпатично летище в Дортмунд.След непрекъснато следене на времето и подготовка за дъждове,Германия ни изненада с приятно и меко време.Автобуса пътуващ между летището и централна жп.гара в Дортмунд струва седем евро и се движи през интервал от един час в почивните дни.Оставихме раниците в хотела(хостел) и тръгнахме да разгледаме града.Беше рано и много от магазините още не бяха отворили(какво остава за баровете) затова безцелното скитане бе единственото,което можеше да правим.Тук е момента да спомена,че града ни хареса и на двамата и въобще не ни се видя като село.Спретнат и подреден град с множество магазини,малки улички със заведения за хранене,църкви и съвременни произведения на изкуството от метал.И навсякъде летящи носорози(един от символите на града) .

Една от емблематичните сгради на на града- U tower.

Летящ носорог.

Малко преди 10 часа града се раздвижи и то как?Малки,големи и още по големи с шалове и аксесоари на любимият отбор,започнаха да изпълват улиците на града,а до мача имаше повече от пет часа.С,Гошо се спогледахме и решихме да сме около стадиона поне три часа преди мача.Фен шоповете заработиха с пълна пара и за мое учудване във всички имаше опашки.Едва след като го видях на живо,разбрах каква религия е за дортмундци футбола и в частност футболния отбор Борусия Дортмунд.

Фенове с по 20 шала си купуваха поредния такъв,фенки с тениски на отбора си купуваха нови и ги обличаха направо върху старите,младежи облечени от главата до петите с артикули на отбора,деца развяващи без умора знамена и по-възрастни дами и господа по нищо не отстъпващи на по-младите.Това е религията изповядвана в Дортмунд а проповедниците са Клоп,Левандовски,Ройс,Хумелс,Вайденфелер и др.Като се замисля обаче,това е и цяла една индустрия и не случайно Борусия Дортмунд е отбора с най-голяма печалба за 2012 година.И ние дадохме своя дан във фен шоповете и баровете около стадиона.Стадиона е …………….(най-добре е да го посетите и да разберете сами)уникален.Пълни се и се изпразва за пет минути.Трибуна SUD е най-голямата трибуна в света и представлява море от хора.Стадиона е така проектиран,че дори и от последния ред се вижда чудесно.Изпълнените до краен предел трибуни създаваха неописуема атмосфера и за първи път в моя живот настръхвам за цели два часа и то не от студа(на самият стадион е доста по-хладно).

Сигнал Идуна Парк.

Трибуна SUD.

Представяне на отборите.

Морето от фенове.

След мача бе дошло време да разпуснем,но първо ни предстоеше да се чекираме в хотела и да се запознаем със „съкилийниците” си.Те се оказа трима немци на средна възраст(около 50-те) и един американец.За наше съжаление не бяха фенове на футбола и още по-малко на Дортмунд,но бяха фенове на бокса.Те не знаеха английски а ние не знаехме немски,но с ръце и крака и няколко имена разбрахме,че не знаят кой е Кубрат Пулев (даже и не бяха чували за него),а Кличко за тях бил лигльо и слаб боксьор(кои ли ще са техните велики бойци?).

Вечерта продължи с опитване на различни бири в клубовете в Дортмунд,които продължаваха да са пълни с фенове и фенки,поливащи с огромни количества алкохол победата(а може би това бе само претекст) на любимият отбор. Там се пие постоянно:преди мача,по време на мача,след мача,доста след мача и до сутринта.Е ние до сутринта не седяхме,защото на другия ден ни очакваше Кьолн и неговият карнавал.

Втория ден започна с ранно ставане и ранен check-out от хотела.Купихме си двупосочни билети до Кьолн за 21 евро на човек с регионалните железници(IC,ICE-са с 10 евро отгоре).Рано сутринта пристигнахме в Кьолн и какво да видим?!?!?Купища боклуци из целият град.Стъкларията изпочупена по земята се измерваше в сантиметри.Всички фирми за чистота бяха впрегнати в почистването на града.Тогава си помислихме,че е имало някакъв голям купон но сме грешали(не точно,защото карнавала може да се приеме за купон).Постоянно срещахме хора в карнавални костюми и Гошо не издържа и пита един „полицай”от Щутгарт,който бе повече от любезен при обяснението за карнавала който продължавал пет дни и се закривал на 03.03.Вече знаехме,че ще сме ограничени от към свободата която има всеки турист посетил забележителностите на даден град извън High season.

Първо посетихме катедралата(според Гошо най-грозната,която е виждал),а тя е толкова огромна.Заставайки пред главния вход човек трябва да си даде главата максимално назад за да види върха на кулите.Храма е строен 600 години и побира 20 хил.вярващи.Вътре се провеждаше една от дневните литургии(на всеки час),затова разгледахме тихо без да притесняваме хората дошли да се помолят.Всяка вечер от 18:00 ч. пее хора на катедралата.Много ме хвана яд,че не успяхме да видим най-голямото съкровище на катедралата „Светилището на тримата Царе(Влъхви)”но нищо,нека има какво да се разглежда и следващия път.

След катедралата минахме по моста на любовта Hohenzollern и милионите катинари(сигурно на братята роми ще им се насълзят очите),като планувахме да се качим на LVR Tower от където има невероятна гледка към старият град и величествената катедрала.Заради ранния час площадката все още бе затворена и така се разходихме покрай Рейн и по моста Deutzer се върнахме в старата част на града.Именно там се провеждаше карнавала а това означаваше тълпи.Собствениците на барове предвидливо бяха махнали всякакви столове и така всичко се извършваше на крак.Много ни хареса един бар покрай който преминавайки,един сервитьор ни попита искаме ли бира и ни я донесе направо на улицата.Така се започна с бирите,нали е празник.

До обяд голяма част от празнуващите вече бяха „мато” и улиците започнаха отново да се покриват със стъклария.Ние продължихме да се разхождаме из уличките,разгледахме кметството,купихме си сувенири и в следобедните часове поехме обратно към Дортмунд.Много от вас ще се учудят за какво сме се върнали към голямото село и тук ще отговоря,че с напредването на деня трибуните изградени покрай пътя на карнавала започнаха да се запълват а немската полиция започна да ограничава достъпа до улиците и ни се налагаше да обикаляме за да намерим пролука през загражденията,а там пък една блъсканица.По принцип проблеми с тълпата нямахме и двамата,но хич не ни бе приятно да стъпваме върху счупени бутилки.

Катедралата в Кьолн със своите прорязващи небесата кули.

Изглед към кьолнската катедрала от към източния бряг на река Рейн.

Моста Hohenzollern с катинарите.

И убиеца на катинарите(любовта).

Старият град с великолепната църква "Св.Мартин".

Кметството.

Карнавалът и затворените улици.

Така решението бе взето да се върнем в Дортмунд и да обиколим магазините и да похарчим някое друго евро.Да ама не?!?

В неделя всичко е затворено.Като казвам всичко приемете думите ми буквално.Работиха само един-два бара и няколко дюнера по Брюкщрасе.Затова седнахме и бири докато стане време за шатъла до летището.

Автобуса тръгва на всеки кръгъл час от централна жп.гара,като последният е в 19:00. Шофьорката се мислеше за някой състезателен пилот и вместо за 22 мин.,стигнахме до летището за 14 мин.Учудването бе пълно,виждайки,че всичко е затворено а всички пътници са за последният полет за деня Дортмунд-София.Не знаех,че летището затваря(за първи път ми се случва),но поне видяхме колко ще е пълен самолета.А той си бе по всички правила full и то до дупка.Оставаха да прелетим двата часа до София за да сложим край на приключението.

А относно експеримента:той е напълно успешен. ;) Изкарахме два дена само с думите научени от филмите за възрастни(въпреки рядката им употреба),и само една издънка направена от Георги Хантов,два часа преди да си тръгнем използвайки думата “zusammen”в отговор на сервитьорката как ще си платим сметката(но мисля,че и тази дума се използва често във филмите на Тереза Орловски,така че……).

П.П.Всичко започна от magelanci.com и ще продължава още дълго.Изживяванията и спомените са за цял живот.Аз благодаря на Георги Хантов(bardon27),за това,че реши да бъде част от малката българска агитка и големия немски експеримент.