Нашето пътуване до Мартиника и Гваделупе

    Никога не съм писала пътеписи, но в името на общото благо ще се постарая, да дам поне малко информация помолена от Таньо, които пък е главния виновник за осъществянането на нашето пътувате да Гваделупе. Този трасантлантически круиз съм го планувала отдавна, веднъж изпуснах нещо подобно, тогава още не познавах Магеланци преди 7-8 години може би. Била съм на два круиза до сега, но в Средиземноморието с MSC. Вярно SPENDIDA беше  още нов кораб и тогава много ни впечатли и ни хареса. Сега от малкият си опит и  поглед, които имам мога да кажа, че  и Costa Magica не беше лош кораб, въпреки, че вече Ви споменах за опасенията си. Защото след като купих круиза, малко преди да тръгнем се разрових да чета ревюта. на тях никога не съм гледала на 100 процента, защото колкото и истина да има , винаги имам едно на ум, че понякога хората пишат, афектирани от нещо и нещата могат да се представят в различна светлина и видяни през различни очи. За едни, едно е хубаво, за други друго. Ние не сме били на 23 круиза, а само на три, не сме много претенциозни и като се съпоставят нещата в съотношение цена и предлагане мога да кажа, че круиза беше супер. По нататък ще споделя и нещата, които не са ми харесали.

    Купих круиза още август, тук само ще спомена за измъчените билети за връщането и  ние изгоряхме с фалиралата XLAirways , но какво да се прави. Все още не са ми върнали парите, на самия круиз имаше и още много хора така. На нашата маса имаше едно семейство от Малта и една млада симпатичан двойка индийци, които живеят в Анлия, един канадец. На кораба бяхме общо 9 българи, по информация от българка женена за италианец. Имаше още 2 семейства от Петрич, ние и другите бяха микс семейства, българка женена за немец, българка женена за американец, българка женена за сириец. Та до тук изброените си бяха купили по едни билети от фалиралата френска компания, без канадеца и индийците. Ами каквото доиде, аз тези пари съм ги отписала вече, така,че билетите ни от Гуаделуре до Париж ни дойдоха солени,но въпреки това като цяло пътуването ни общо за 21 дни, от които 14 на кораба, 6 в Гуаделуре и един в Париж гордо мога да заявя, че беше повече от бюджетно по 1200 евро на човек. Не сме се ходили по ресторанти имам предвид Гуаделупе, на кораба достатъчно ни глезеха. На острова цените са доста солени и още на първия от тях на Мартиника като слезнахме се озъбихме, салати по 13-14 евро, бира по 4,5 -5 евро, магнитчетата и те по толкова. Решихме, че ще я караме на хляб и бира.. :).  Аз нямах капела , очилата ми паднаха и се счупиха и като им гледах , гледах цените..капели, джапанки  по 15евро най малко. В Мартиника се разходихме след плажа в самия Форт де Франс, тяхната столица, намерих нашите приятели с китайските стоки и магазини- складове, цял едни квартал..ела да видиш..капела за 5 евро, очила за 10. Тук и 5 лв няма да дам, но там така им се зарадвах и веднага се обзаведох.   

Иначе пазарувахме от супармаркет, нямахме голям избор само едни такъв имаше в нашия ройн, но нова е положението. Банани- 1,00-1,90, ябълките си остават един от скъпите плодове в света за мен - 3,5- 5,00 евро, домати - 3,50 евро, чушки 4,90 евро, водата и бирата бяха на нормални цени. Ние ядохме едни гълъбчета, много ги харесахме, ядяхме ги на закуска и на вечеря и на Коледа...хаха а а . Рибата, лодкарите я  изкарват сутрин рано и ти я чистят, след улов 14 евро, калмарите и другите бяха по скъпи. Аз се прекарах с едни ром от техните сергии, не го купувайте. Почерпиха ме с хубав ром, но ми пробутаха разреден, колкото си искаш, изпих го сама за две вечери, смятайте какъв ананасов сок съм пила. 🙂

Трябва да кача малко снимки, че започнах да ставам скучно май, много суха материя....

P.S. да си призная незнам как точно се изписва правилно Гуаделупа или Гвадерупе 

Може би трябваше да започна от тръгването ни от София. София - Ница - Wizziar-  9eвро, да живеят Wizziar и Raynial, Ница - Савона - Flixbus - 9 евро. Под ведрото насърчаване на Topfly хванахме го същия ден, имаше малко напрежение, но все пак успяхме да се класираме, иначе имах и план " В" за настигане на кораба в Марсилия. Когато човек сам си организира нещата винаги може да има изненади, а тези стачки просто ни държаха в напрежение да последния ден, какво да се прави, да има тръпка. Първо акостиране Марсилия, там съм за трети път, давахме го по лижерно, исках да видя замъка, защото последния път беше в ремонт. И тук имаше стачка, нямаше шатъл ползвахме градски транспорт до старото пристанище оттам пещ. Междувременно посетихме една арабска  сладкишница и ядохме баклави и чай по 1-2 евро, предложените беше от новите ни приятели Бисето и Омар, с Тях пък от слизането на Flixbusa се запознахме и докрая си изкарахме заедно. Една много симпатична двойка, почти постоянно пътуващи, много весели и забавни,  даже на места , на които не сме се уговаряли, пак се засичахме заедно. Марсилия ни посрешна топла и слънчева и парадна имаше някакво шествие в чест на Наполеон.