НЕ „СБОГОМ”,А „ДОВИЖДАНЕ ,ВИЕНА”
д-р инж.Стефка Кантурска
Всяка екскурзия е интересна,забавна и удивителна,но за съжаление времето никога не достига.Преди да излетим обратно към Варна ще направим за сбогуване една обиколна пешеходна разходка из града,за да кажем с любов и вълнение:”Довиждане,Виена!”
След приятно прекарания ден в планинския район Дьоблинг вчера късно вечерта се завърнахме във Виена с метрото.
Метростанция Spittelau е възлова точка на нашата линия U-4
Така попаднахме в индустриалния квартал покрай канала на река Дунав,където се намира Заводът за рециклиране на отпадъци Spittelau Müllverbrennungsanlageer към Центъра за топлофикация на Виена на Компанията WIEN ENERGIE GmbH.Тези огромни червени букви на фасадата на компанията привлякоха веднага вниманието ни.
Кварталът на Spittelau
Високо над покривите на сградите проблесна огромна пъстроцветна сфера.Оказва се,че това златисто-червено кълбо и синьо-зелената колона над него представляват украса на покрива и на комина на Инсинератора (Инсталацията за изгаряне на отпадъци )на топлоелектрическата централа. във Виена.Битовите и търговските отпадъци в града се рециклират термично ,а отделяните димни газове се филтрират и излизат пречистени в атмосферата. В наши дни там се изгарят 250 000 тона боклук, от който се произвежда ток и топлинна енергия за 50 000 домакинства. Инсталацията е снабдена със сложна система от пречистващи филтри според най-модерните технологии и екологични стандарти. До 2040г. централното отопление във Виена трябва да бъде климатично неутрално и напълно без природен газ. Най-известният инсинератор в австрийската столица е бил пуснат в експлоатация през 1971г. Заводът за отпадъци е уникален поради факта, че фасадата му е дело на прочутия австрийски художник, архитект и екозащитник Фридрих Штовассер (1928-2000г.) ,известен с псевдоним Фриденсрайх Хундертвасер. (При предишни посещения във Виена сме разглеждали неговата необичайна модернистична къща ).
През 1987г. вследствие пожар били унищожени големи части от завода ,а нанесените щети достигали 74 млн.евро.Вместо да бъде съборена,инсталацията била отново изградена,защото там вече е имало голяма техника за производство на топлинна енергия при изгаряне на отпадъци. През 1988 г. Виенската община поканила Хундертвасер да превърне Шпителау в произведение на изкуството. В продължение на 4 години художникът изрисувал стените на сградата с причудливи модернистични елементи ,абстрактни форми във всевъзможни цветове.
Златисто-червеното кълбо и синьо-зелената колона представляват
украса на покрива и комина на Инсинератора
Разноцветната фасада, златното кълбо на комина и зеленият покрив с малките дръвчета са превърнали Шпителау в неповторима гледка и символ на Виена .Счита се,че след Катедралата „Свети Стефан“ и Виенското колело това е третата най-интересна забележителност във Виена.За съжаление не можахме да се насладим отблизо на уникалното художествено майсторство на Хундертвасер.
Разгледахме само рекламни материали на причудливата сграда,в която се правят над 420 туристически обиколки годишно.
Рекламна снимка на фасадата на Spittelau -Müllverbrennungsanlageer
Днес пешеходната ни обиколка е особено динамична.А така ни се иска да прекараме повече часове тук сред великолепието на Двореца Хофбург. Сега макар и за кратко ще „хвърлим поглед” на познатите места,ще разгледаме забележителните сгради и ще усетим отново радостта и вълнението от срещата с „императорска” Виена.
Innerе Stadt е най-вътрешният първи район на Виена, историческият център,който датира от римската епоха и е вписан в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. До 1850г.това е била самата Виена - старият град, заобиколен от Околовръстен път ,изграден по протежение на градските стени.След събарянето им през 1858 г. е построен грандиозният булевард Ringstrasse. През годините покрай Ringstrasse били издигнати много известни и величествени сгради-кметството (Rathaus), австрийския парламент , дворецът Хофбург, Природонаучният музей (Naturhistorisches Museum), Музеят за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) , Галерия Албертина (Galerie Albertina) и Държавната опера (Vienna State Opera).
Разположена в историческия център на Виена, съвсем близо до Двореца Хофбург, галерия ALBERTINA е уникална комбинация от имперски лукс и уникално изкуство. Величествената сграда - бивш жилищен дворец на династията на Хабсбургите e един от най-богатите музеи за изобразително изкуство във Виена и съдържа едни от най-великите графични колекции в света и още - десетки хиляди картини и произведения на изкуството.Откриването му като галерия е било през 1776г.
Ерцхерцог Албрехт отдавна „наблюдава” от високата тераса шумния център на града
Внушителната конна статуя на ерцхерцог Албрехт
Поглед от терасата на музея Албертина
През 1742г. била издигната първата сграда на двореца на мястото на Августинския бастион. който е бил част от защитната стена по време на турската обсада от 1529 г. Императрица Мария -Терезия дала право на своя служител граф Eмануел Телес де Силва-Тарука да си построи малък
дворец. През 1766 г. в него заживели дъщерята на Мария - Терезия, принцеса Мария - Кристина и нейният съпруг херцог АЛБЕРТ от Саксония. Херцог АЛБЕРТ ,чието име носи днес музеят, обожавал изкуството и колекционирал картини като успял да събере около 14 000 творения на художници от Франция, Германия, Холандия. След Алберт Саксонски-Тешен красивата сграда се обитава от наследниците му: КарлАвстрийски .неговия племенник Албрехт и Фридрих. В експозицията на музея са представени творби на Леонардо да Винчи ,Микеланджело ,Рафаел, Петер Паул Рубенс , Рембранд , Албрехт Дюрер, Густав Климт ,Егон Шиле и др.
Много години по-късно пред фасадата на двореца била издигната конна статуя на ерцхерцог Албрехт,племенник на Карл Австрийски,в чест на победата на войските,водени от Албрехт в битката при Кустоза през 1866г. Друг забележителен елемент от фасадата на Албертина е красивата скулптурна група около фонтана, насочен към сградата на Националната Опера.Той алегорично представя връзката на Римската Виена (Vindobona) с река Дунав (Danubius). В оригиналния вариант от двете им страни е имало пет ниши със скулптори, представляващи десетте големи реки в Австро-Унгарската империя.
Фонтанът под терасата е украсен със скулптурите на едър мъж,
символизиращ Дунав и дамата с короната - Виена
За съжаление по време на бомбардировките скулптурите били сериозно повредени, а някои дори са изчезнали.През 1985 и 2001 година община Виена успява да си върне оригиналните фигури. Преустройството на централния вход наложило премахването на две от тях. Днес Дунав и Виена са заобиколени от по четири статуи, останалите две могат да се видят в Burggarten, близо до Къщата на пеперудите.
Много лесно покрай Галерия Албертина може да се достигне до Дворцовия Комплекс Hofburg.Колко голяма е изненадата ни,че старата желязна ограда е подновена и сякаш позлатена ,за да бъде още по-красив дворцовият ансамбъл.
Блестящата ограда на градината Burggarten примамва посетителите в хладния пролетен ден.Градината е създадена с личното участие на внука на Император Франц-Стефан II (1708-1765)и Мария –Терезия(1717-1780). Това е бил Франц Йосиф Карл (1768-1806), последният император на Свещената Римска Империя ,страстен природолюбител и градинар. Градината е английски тип и напомня истински природен пейзаж с редки растения и красиви алеи.
Изненадата ни е голяма когато забелязваме непознати сгради.Оказва се,че това е Кварталът на демокрацията Demokratie Quartier. Понастоящем великолепната сграда на Виенския парламент е в ремонт,но работата на парламента продължава безпрепятствено. По време на цялостното обновяване на историческата сграда дирекцията,офисите и кабинетите са разположени в непосредствена близост до Хофбург. Изградени са три временни павилиони от екологични сглобяеми елементи – павилионът Бург, павилионът Ринг и павилионът Съд. Те са сглобени в модулна система. Това са дървени плоскости, които ще бъдат демонтирани след приключване на ремонтните дейности. Компонентите са издръжливи най-малко 50 години и могат да се използват повторно след демонтиране.
Дирекцията на Парламента
Великолепието на Двореца се подчертава с изящната новопозлатена ограда
Ето новите модерни варианти на някогашните автомобили
Палмовата къща е красива стъклена сграда ;в централната част има уютно кафене,а от другата й страна се намира къщата на пеперудите
Всеки път при посещенията на Дворцовия комплекс и Burggarten изпитваме страхотен респект и уважение към великите личности,свързани с историята на Виена.
Възхищаваме се и на таланта на десетки архитекти,художници и скулптури ,които са построили величествени паметници,неподвластни на времето и на забравата.
Паметникът на Император Франц Йосиф I
Моцарт е обожавал Виена защото тук преживял най-успешните 10 години от живота си. Виенчани му издигнали паметник в парка,а пред паметника са подредени цветя във формата на „сол ключ”.
Паметникът на Волфганг Амадеус Моцарт
Площадът на героите (Heldenplatz) и паметникът на принц Евгени Савойски пред Новия Дворец Хофбург
Най-ожесточените битки между турците и австрийските войски по време на турската обсада на Виена през 1683г.се водили край бастионите и градската стена пред Хофбург.
Именно тук на днешния Heldenplatz (Площад на героите) – повечето от жертвите са загинали по време на турската обсада. Статуята на принц Евгени Савойски се издига непосредствено пред входа на Neue Hofburg (Новия Дворец).Тази статуя е възхвала на героизма на пълководеца, проявен при победоносната отбрана срещу турците.Другият конник е ерцхерцог Карл Австрийски ,който успял да победи Наполеон в битката на Дунава,недалеч от Виена през 1809г.
Паметникът на ерцхерцог Карл Австрийски
Точно срещу Площада на героите и Двореца Хофбург на улица „Burgring” се простира Площадът на Мария Терезия,а в центъра му е нейният огромен паметник ,открит през 1888г.Статуята на императрицата е заобиколена от четирима конници - генерали ,близки съветници на могъщата владетелка,управлявала Австрия,Унгария и Чехия 40 години.(1740-1780).Наоколо е толкова красиво,че не можем да откъснем поглед от фонтаните около паметника. Площадът е заобиколен от две еднотипни монументални сгради ,издигнати една срещу друга - Природонаучния музей на север и Музея на история на изкуствата –на юг.Те са съвсем еднакви,различават се само по статуите на фасадите им .Върху фасадата на Naturhistorisches има статуи, изобразяващи персонификации на Африка, Азия, Европа и Америка. Фасадата на Kunsthistorisches представя известни европейски художници - холандския Брьогел и някои други художници.
Паметникът на Императрица Мария -Терезия
Монументалната сграда на Природонаучния музей
На запад от Музея на история на изкуствата през широкия булевард се намира площадът Museumsplatz ,който оформя комплексът от музейни сгради,известен като Museumsquartier (MQ ) с приблизително 70 културни съоръжения и обща площ около 60 000m2.Тук се намират исторически сгради от 18 и 19 век ,допълнени със съвременни музеи чрез които се създава уникален архитектурен ансамбъл, сполучливо съчетание на барокова архитектура с нови технологични решения в строителството.Множество вътрешни дворове,заведения и магазини създават допълнително пространство за градския живот,оазис на спокойствие и отдих в центъра на града.
Ремонтът на бившите императорски конюшни започнал през април 1998 г.и след три години те са превърнати в Музей на модерното изкуство – Фондация Лудвиг ( MUMOK).Тук се намира Музеят Леополд ,още нови съвременни изложбени пространства като Kunsthalle Wien, международният център за танци, Архитектурен център, артистични ателиета и други изключителни арт и културни съоръжения.
Kunsthalle Wien Изложбена зала за съвременно изкуство
Сградата на Музея Леополд излъчва грациозна и култивирана елегантност
Сградата на MUMOK ,дело на архитектите Ortner & Ortner контрастира с тъмната си фасада и сложна каменна конструкция със сферичен провиснал покрив .Заоблените ръбове за разлика от отличителната ъгловатост на кубичния каменен блок на Музея Леополд създава впечатление,че строежът е все още незавършен.Двамата архитекти са проектирали и сградата на Музея Леополд.
MUMOK Музей на модерното изкуство Kunst Stiftung Ludwig Wien
Площадът на Мария – Терезия е отправна точка към външната порта (Burgtor) на Дворцовия комплекс Хофбург. В периода 1821-1824г.в основите на бившите градски стени е изградена най-старата сграда на Рингщрасе.В централната част е оформен портал с пет проходи ,оформени със стройни стълбовидни аркади.През средния проход минавал императорът.Над арките се чете надпис на поръчителя – Император Франц II (I) и годината на построяването: Franciscus I. Imperator Austriae 1824 .Сградата е построена като пантеон - в чест на загиналите австрийски войници,а по-късно превърната в мемориал на героите ,жертви на Първата световна война.
Външната порта (Burgtor) на Дворцовия комплекс Хофбург
Императорският дворец Хофбург е символ на великолепието на Виена.Създаден като отбранителна крепост през 13век (1279г.), той постепенно се превърнал в главен императорски дворец на Хабсбургската династия.Той се използвал като зимна императорска резиденция,а дворецът Шьонбрун бил лятната резиденция.Понастоящем тук се намира официалната резиденция на президента на Австрия.Всъщност това е дворцов комплекс от сгради в различни архитектурни стилове и вътрешни дворове,всеки оформен според изискванията на господстващите владетели.В течение на 6 столетия от - Фердинанд I (управлявал от 1531 до 1564г.) до Франц Йосиф I (управлявал от 1848 до 1916г.) династията на Хабсбургите издигнала авторитета на Австрия,а Виена се утвърдила като град със световно значение.
Името „Hofburg”” се превежда като „Замъкът на двора“, което показва неговия произход, когато първоначално е построен през Средновековието.
Общ план на дворцовия комплекс Хофбург
След разрушаването на градските стени през 60-те години на 19 век Хофбург претърпял последното си голямо разширение. Изготвени били планове за изграждане на внушителен комплекс от имперски сгради,известни като Имперския Форум (Kaizerforum),подобен на Римския Форум.Трябвало да бъде изградена двукрила архитектурна структура,достигаща до Ringstrasse.Музеите-близнаци (Kunsthistorisches Museum и Naturhistorisches Museum) също трябвало да принадлежат на форума.Музеите били завършени през 1891г.,но строителството на останалата част на форума се забавило поради нарастващите разходи за реализация на огромния строителен проект.През 1913г. било завършено югозападното крило на Новия замък (Neue Burg),a за съжаление проектът за изграждането на цялостен Императорски форум не се осъществил.
В крилото на Новия замък днес се помещават редица музеи и някои читални на националната библиотека. Известни са Голямата бална зала с площ от около 1000 м² и великолепно украсената Церемониална зала. Церемониалната зала в Новия дворец (Neue Burg) е най-величествената зала на Хофбург,проектирана от белгийския архитект Луис Монтойер по поръчка на император Франц II(I) и е направена като тронна зала.Там са поставени 24 коринтски колони от изкуствен мрамор. Таванът бил богато украсен с декоративни клетки (кесони) корнизи и гипсови розетки.Двадесет и шест кристални полилеи придавали на залата имперски блясък на тогавашната нова Австрийска империя.Според легендата Наполеон Бонапарт е ухажвал дъщерята на императора Франц II(I) –Мария Луиза по време на придворен бал в тронната зала.По-късно Мария-Луиза му станала съпруга. В същата зала всяка година по време на Страстната седмица ,на Велики четвъртък император Франц-Йосиф I и императрица Елизабет (Сиси) събирали 12 бедни възрастни мъже и жени на религиозен ритуал- традиционно символично измиване на крака за християнско смирение
От 1958 г. крилото на балната зала се използва като конгресен център Hofburg & Redoutensäle Wien.
Швейцарската порта,изградена през 1552г.
В редица исторически документи името Швайцерхоф се споменава за пръв път през 1278 г., по време на първия хабсбургски крал Рудолф I . Изграден бил комплекс от замъци с четири ъглови кули (които вече не съществуват). Комплексът бил заобиколен от ров с подвижен мост на входа.Тези най-стари части на двореца днес формират Швейцарския двор (Schweizerhof), където се намира готическият параклис (Burgkapelle), и съкровищницата (Schatzkammer) ,която съхранява императорските знаци на Свещената Римска империя и на Австрийската империя.
Императорската съкровищница е част от бившите колекции на Дома на Хабсбургите ,разположени в 23 зали,в които са били събрани предмети с най-голямо династично или религиозно значение .
Третият проход към Михаелерплатц,а вдясно - швейцарската порта
За да се влезе в Швейцарския двор се преминава през арка ,красиво оформена с червени и черни елементи и изградена през 1552г.като порта на замък с подвижен мост.Все още могат да се видят останките от рова ,който някога е бил пред портата и ” вратари”,алегорично представени с каменни лъвове.Гербът в центъра над арката изобразява кралския орел,а по-долу личат малките гербове на петте австрийски държави.
На изток от Швейцарския двор е разположен един от най-красивите площади в дворцовия комплекс - Josefplatz.В центъра му в периода 1795-1807г. била издигната конна статуя и паметник на император ЙозефII. Паметникът бил моделиран върху статуята на Марк Аврелий на Капитолийския хълм в Рим и била поръчана от император Франциск II,който бил отгледан от чичо си ЙозефII.
Конна статуя и паметник на император ЙозефII
От трите страни на площада са изградени секции на Новия Дворец.С лице към Augustinerstrasse е Prunksaal (Държавната зала).Част от комплекса е и централната структура на Австрийската национална библиотека-един чудесен пример за късна барокова архитектура в голям мащаб.Сградата е проектирана от от Йохан Бернхард Фишер фон и неговия син - Йозеф Емануел Фишер фон Ерлах .Освен предназначението си на библиотека,сградата има концертна зала с превъзходна акустика. Още от времето на императорите златото,скъпоценните камъни и всякакви други съкровища и украшения са били много ценени във Виена. За това свидетелстват великолепните декорации на сградите и богатия интериор на дворците.Изящни са скулптурите и огромните позлатени топки ,разположени на покрива на Държавната зала на Австрийската Национална библиотека.
Небесна позлатена сфера,поддържана от Атлас
Вътрешният двор (Innerer Burghof) е оформен от няколко архитектурни крила ,в които се открива красотата на късния Ренесанс .Връзката между Amalienburg и швейцарския двор (Schweizerhof) е крилото на Леополд (Леополдин) (Leopoldinischer Flügel), изградено през 1660-те години при император Леополд I. Днес официалната резиденция на австрийския федерален президент се помещава в крилото Леополдин.
Срещу Леополдин през 1730 г. е построено пететажното крило на императорските канцеларии (Reichskanzleitrakt).Смайващо великолепна, бароковата фасада се отличава с арки,сводове, портали и балкони към двора на замъка. Администрацията на Свещената Римска империя е имала своите централни служби тук до 1806 г. и в това крило през 19 век император Франц Йосиф I. Понастоящем императорските апартаменти са превърнати в музеи.
В центъра на Innerer Burghof се издига величественият паметник на Франц II (или Франц I Йозеф Карл),от династията на Хабсбург-Лотаринги –последният император на Свещената Римска империя първият австрийски император.През 1804г.той става император на Австрия и до смъртта си през 1835г. управлява под името Франциск I.Паметникът е открит през 1846г.и бил излят от бронз в Милано.Докаран бил до Виена за 33 дни,теглен от 8 чифта впрегнати волове и 9 чифта коне.Четири колосални статуи около монумента символизират най-важните човешки качества—Вяра,Сила,Мир и Справедливост. Върху основния камък е изписан надпис от завещанието му: „Amorem meum populis meis“ („Моята любов към моите народи“).
Крило на имперските канцеларии Reichskanzleitrakt
Величественият паметник на Франц II(I)
Най-голямата атракция на Хофбург са десетките файтони,които напомнят за някогашните исторически времена на спокойствие и развлечения.
Парадната алея към Акустичната зала ( Аkustische Saal )на Михаелерплатц
От Вътрешния двор се преминаваме през третия проход на крилото на имперските канцеларии с две скулптури на Херкулес и от другата страна излизаме пред внушителен портал с 4 могъщи скулптурни фигури на Херкулес.Под свода се вижда метална решетка със сложни филигранни фигури като дантела. Изящната декоративна решетка допълнително засилва красотата на акустичната зала,която е по-навътре под купола.Височината е толкова голяма,че конските карети с официалните гости на двореца преминавали безпрепятствено през входа ,без да се спират.
Внушителният портал с четири скулптурни групи с Херкулес
Вече сме на площада на Св.Михаил (Michailerplatz). Южното крило (Michaelertrakt) съдържа две сгради ,съединени с Михайловската порта (Michaelertоr),които се ползвали за различни празнични и религиозни събития.
Южното крило (Michaelertrakt)
Фигурите с Херкулес отстрани са аналогични на скулптурните групи пред крилото на императорските канцеларии.Те показват следните епизоди:”Херкулес убива хидрата”;”Херкулес освобождава Хесион”; Херкулес отприщва Прометей” и „Херкулес извежда цербер от подземния свят”.Четирите скулптурни групи пред входа сякаш искат да ни внушат усещане за могъществото,необикновената сила и величието на хабсбургските владетели.Всяка група е издълбана от 25 –тонен блок,донесен от Долна Австрия.Фигурите на двата фонтана „Силата на Австрия и морето”и „Силата на Австрия на сушата” са изработени от мрамор,донесен от Южен Тирол.Купите на фонтана са от червен гранит от Швеция.
Улицата Michaelerstrasse била проектирана през 1726г. от Йосиф Емануел Фишер фон Ерлах,син на великия архитект Йохан Бернкард Фишер фон Ерлах . Целта била да се свържат Зимната школа по конна езда с Императорските канцеларии. Между тях се намирал Старият дворцов театър Burgteather.Проектът останал незавършен почти 150 години докато била построена новата сграда на театъра на Ringstrasse.
В периода 1889-93г. Фердинанд Киршнер реализирал първоначалния проект с малки изменения.Прецизната адаптация на сградите извършил Николаус фон Пакасси,който съединил придворната библиотека с останалата част на двореца и с августинската църква от другата страна като по този начин бил оформен площадът на ЙосифII (Jozefplatz).
Двете крила на могъщата сграда са съединени с бронзов купол,висок 54м ,изграден в бароков стил. Куполът е с изящна осмоъгълна форма „октагон”, символизираща императорската корона.Счита се,че целувката под купола носи щастие в живота. Под купола се намира входът към Музея на Императрица Елизабет Австрийска (Сиси) ,към Императорските апартаменти и сребърния кабинет. В съкровищницата на Императорския Дворец Хофбург се съхраняват бижутата на Хабсбургите и отличителните реликви на монархията Тук се намира и Испанското дворцово училище по езда,което съществува повече от 450 години.
Католическата църква Peterskirche
Разходката продължава по улица Habsburgergasse до католическата църква Peterskirche. През 1701г. започнало изграждането на нова барокова църква под ръководството на Габриеле Монтани,който по-късно бил заменен от известния архитект Йохан Лукас фон Хилдебранд през 1703г.Дизайнът бил вдъхновен от базиликата Свети Петър във Ватикана.Новата църква била първата куполна сграда в барокова Виена.
Движим се по голямата търговска улица "Graben" , покрай колоната на чумата и паметника на Леополд достигаме до Площада на Катедралата „Св.Стефан”(Stefanplatz).
Самата централна точка на вътрешния град е известната катедрала Свети Стефан (Stephansdom), една от многото впечатляващи забележителности на столицата. От тук тръгват гостите на града по най-известните улици на Виена ,които се разширяват във всички посоки, включително Graben, , Kärtner Straße;Spiegelgasse и Seilergasse. Центърът е предимно пешеходен, а останалите улици са отворени за движение и са запазени за автобусен и таксиметров трафик и обиколки с файтони.
Катедралата „Свети Стефан”
Празникът Великден е на 17 април 2022г.Службите в Катедралата Св.Стефан по време на Страстната седмица до Великденското бдение ( от 10 до 17 април) Karwochen- und Ostergottesdienste се провеждат в по-ограничен кръг посетители и при спазване на строги противоепидемични мерки. Всички богослужения се излъчват по телевизионните канали. Литургията на празника Палмова неделя ,както литургиите за Тайната вечеря с измиване на краката на Велики Четвъртък,страданията на Христос на Разпети петък и Великденското бдение – по повод Възкресението могат да бъдат проследени по интернет.
Дворецът на справедливостта( Palais Equitable)
Най-старото дърво за гвоздеи 1533г.
Докато се разхождаме близо до Stephansdom забелязваме висока внушителна сграда и това е Дворецът на справедливостта.( Palais Equitable), В края на 19век застрахователната компания Equitable New York изгражда тази рядко красива сграда за множеството свои клиенти,желаещи да си направят застраховка за живот или имот.Интересно е,че това е един от малкото дворци във Виена ,който никога не е бил аристократична резиденция. Сградата е с разкошна, ефектна фасада, а покривът е украсен с американски орел.Сградата се намира на Stock-im-Eisen-Platz 3. Площадът носи името на най-известния си обект –най-старото оцеляло дърво за гвоздеи,вградено в стъклена витрина в сградата на ъгъла между улиците Graben и Kärtner Straße.
За съществуването на такова дърво се споменавало в документи от 1533г.В Средновековието съществувал обичай за забиване на гвоздеи в кръстове,в дървета и дори в скали .Така се отправяла молба за изцеление от болест подобно на хвърляне на монети в кладенци и извори за сбъдване на желания.Едва през 18 век възникнал обичай ковачи и калфи да забиват гвоздеи ,за да сбъднат желанията си.
Една от най-старите аукционни къщи за търг
в света и най-голямата в Европа
е Доротехайм ( Dorotheum)
Освен организиране на търгове има сектор за търговия „на дребно” и в залите се предлагат на търг изящни произведения на изкуството:картини, бижута,мебели и всякакви антични предмети.Сградата е изградена в неокласически стил, а интериорът е впечатляващ,защото е създаден още през 18 век.и представлява атракция за гостите и туристите в града.
Част от Stock-im-Eisen-Platz 3-4
Въпреки мрачното време улиците са оживени
Музикалната къща Doblinger e непосредствено до площада Stock-im-Eisen-Platz
Предлагат се редки нотни издания на хартиен носител
Витрините са подредени с вкус и изящество
Време е да направим обща снимка за спомен от заключителната разходка из Виена
Сградата на Виенската Държавна опера (Staatsoper Wien)
Залязващото слънце се отразява във фасадите на сградите на Karlsplatz
Намираме се пред сградата на Виенската Държавна опера (Staatsoper Wien)- все така внушителна и величествена като истинско архитектурно бижу.В края на деня лъчите на залязващото слънце се отразяват в стените на отсрещните сгради.Доволни,изморени и дори малко тъжни се отправяме към станцията на метрото (Karlsplatz Metro Station).Всеки от нас е оставил „малка частица“ от сърцето си в единствения и неповторим град -.Виена.Най-хубавото на тази екскурзия бе ,че всички от нашето семейство бяхме заедно –заедно се разхождахме,споделяхме си и се възхищавахме на забележителните места,които видяхме.
Надяваме се отново да дойдем тук и затова казваме не „Сбогом”,а „Довиждане,Виена!”
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега