Нюрнберг- Германия

Моето малко приключение започна в 9 вечерта от летище София. 

Ще бъда откровена с вас и ще ви кажа, че изпитвах страх да пътувам сама в чужда държава и град, в който не познах абсолютно никого и нищо. 
Въпреки страха обаче бях решила, че заминавам. Това е. Впускам се по течението на живота и се надавам да се случи най-доброто . 

И ето ме на гейта. 10 вечерта, а трябваше в 10:15 да излетим, но нали знаете днешните авикомпании. 
Ако човек има късмет, закъснението ще е около 30 мин. Но не и в моя случай. 
Обявиха 2 часа закъснение. Това означаваше, че щях да пристигна в Германия около 2 сутринта. 
Малко се притесних. Чудех се как ще стигна до хотела през нощта. Бях инсталирала Болт и Юбер. Бях подготвена. 
Качихме се в самолета, всичко беше супер, освен, че през целия полет имаше такава турболенция, че мислех, че ще ми изпадат зъбите. 
1:35 бях в Германия. Бързо извадих телефона си в търсене на Болт и Юбер. За моя изненада открих, че нито едното, нито другото съществува на територията на Нюрнберг. 

Леко се притесних, но вътрешно си казах "я се стегни, всичко е супер" и излезнах пред летището от където хванах такси. 

Честно да ви кажа, моя шофьор се оказа изключително мил човек. 
Като разбра, че е първото ми посещение в града започна да ми показва всичко около нас докато пътувахме към хотела. Обясняваше ми къде има замък и колко било хубаво и че трябвало да ида.  
Накрая ми взе и по-малко пари. Сметката беше 25, 98 евро, той ми взе 25 и ми се усмихна до ушите докато ми пожелаваше  приятен престой. 

Следващото предизвикателство. Да намеря ключа, тъй като рецепция по това време не работи. 
Почувствах се като второ ниво от ескейп стая. 
Застанах пред хотела, тръгнах на ляво, вървях покрай къщата и отидох в задния двор. После трябваше да намеря пет кутийки. Всяка една от тях има номер и код. Моята кутийка беше 3 и кода към нея беше 1798. От там натиснах едно ключе и кутийката се отвори. Вътре беше ключа. 
Нещо като стаята на тайните. 
Е, наистина беше там и с лекота успях първо да отключа вратата към хотела и после намерих стаята си, която нямах търпение да достигна. 
Отдъхнах си, нямах търпение да легна на мекото и удобно легло и да заспя за да събера сили за следващия ден. 😊😊😊

Ден номер две. 

7:15 Денят ми започва с чаша кафе и някакви сирени идващи отвън. Бях се отпуснала на удобното легло и изобщо не ми се ставаше, но любопитството ми надделя. 

Станах, отворих вратата на терасата и излезнах. Вдишах прохладния въздух, който изпълни гърдите ми, отворих очите си и тогава разбрах, че пожарната се намира точно до мен. 

Признавам си, че нямаше как да не се усмихна при вида на готини пожарникари, които пиеха спокойно кафето си на двора. Естествено нямаше как да не снимам прилежно подредената им екипировка. Те обаче ме видяха. Толкова ме хвана срам, че побързах да влезна отново в стаята си 😆

Приготвих се набързо и излезнах. 

Нюрнберг идвам. 

Запътих се към улица Königstraße, която всъщност се намираше само на 10 мин пеша от хотела ми. 

Беше красиво и много спокойно. 

Към 10 сутринта се разминах едва с 5-6 минувачи.

Напомни ми на Пловдив. Не защото визуално си приличат, а заради спокойствието което помнех в годините си в които живеех там. 

Сградите бяха красиви, но най-приятното е реката минаваща през града. Около река Пагниц е пълно с приятни кафенца, в които човек може да се отпусне и да се наслади на гледките. 

Натъкнах се на впечетляващ фонтан, Ehekarussell или брачна въртележка. В него може да се види цяла история от раждането на любовта до нейната смърт. Фонтана включваше в себе си много различни фигури на хора и животни, а най-открояващи се бяха скелетите. Имаше целуващи се фигури, които отразяваха любовта. Между тях имаше нещо като хамелеон, вероятно символизиращ напасването на хората в брака или пък може да се тълкува като това, че хората стават невидими.  

След този и други великолепки фонтани се насочих към църквата Свети Лаврентий, като строителстото и започнало през 1270 и продължило цели 200 години. 

Този ден нямах късмета да влезна вътре, тъй като опашката, която се виеше пред сградата беше километрична. Но следващите дни, късметът ми се усмихна. 

За сметка на това малко по-надолу по улицата попаднах на църквата Свети Сабалд. Реших да надникна вътре като с изненада открих, че има концерт/репетиция. 

Седнах на пейките, затворих очи и се потопих в хоровата музика. 

Следващата ми дестинация беше музея на играчките. 🙂

Още при влизането ми в музея се натъкнах на двама възрастни, приятни хора. Те си играеха с много различни пумпали от цял свят. И се смееха от сърце. 

Ами, хубаво е да не забравяме детското в себе си и дори като възрастни да умеем да се отпускаме и да бъдем автентични 😍😍😍

 Музея беше на няколко етажа и беше пълен с най- различни играчки. Ще покажа някои от тях в снимките 🙂

Приключението ми продължи в подножието на замъка, намиращ се в историческият център на града. 

Лежах си аз на тревата до любимото дърво. Събух и обувките си за да чувствам максимална свързаност с природата. 

Усещането да стъпваш бос особено по толкова мека и зелена трева е изключително релаксиращо. 🥰 

По едно време засякой с периферното си зрение, че някакъв човек ме снима. Явно искаше да е незабелязан, но за негово съжаление това не беше така. 

Затова плахо се приближи към мен и ме помоли за снимка. 

По време на пътешествието ми в Нюрнберг, многократно ми се случваше да ме заговаря непознати. Всички бяха много усмихнати и дружелюбни 😊😊😊 

Приключението ми завърши с много позитивни емоции и с още по-голям ентусиазъм за пътуване сама. 😊