ОТНОВО СМЕ ВЪВ ВИЕНА - ПРЕКРАСНА КАТО ПРОЛЕТТА

   ОТНОВО СМЕ ВЪВ ВИЕНА - ПРЕКРАСНА КАТО ПРОЛЕТТА

                                                                                                                              д-р инж.Стефка Кантурска

     Австрийската столица Виена е красива през всички сезони на годината,но особено привлекателна е тя през пролетта ,когато природата се събужда за нов живот. A пролетта на 2022г.настъпи с приятното усещане за свобода на пътуванията по света  чрез намаляване на пандемичните ограничения .Затова си направихме един семеен пролетен подарък до Виена,за да си припомним отново  красотите на този невероятен град през светлите великденски празници ,когато в сърцата на хората възкръсват приятните емоции  и  радостните вълнения в  живота .

       Летище  Швехат е отново оживено от забързани пътници и нетърпеливи посрещачи     

Маршрутът до центъра на града ни е добре познат.Може да се ползва влак CAT (City Airport Train) и за 16 мин. е достига до центъра на града,но билетът е 11 евро.С помощта на радиовръзка може да се повика такси като летищната услуга е 36 Евро,ако е резервирана предварително.   

     На видно място на аерогарата се намира красива  кръгла емблема на тъмносин фон –бяло счупено   „S” ,това е типичното лого на  експресния влак Schnellbahn Wien. За предпочитане е да се пътува с този  влак. Бързата транзитна железопътна линия S7 тръгва от летището на всеки 30 минути и спира на централно разположените гари Wien Mitte и Wien Praterstern, с трансфери до бързата железопътна и метрото мрежа на Виена. Цената на билета за възрастни е : 4,30 € (= 1,90 € за билет от летището до границите на Виена + 2,40 € за билет в градската зона на Виена).

                                                Червеното влакче ÖBB Cityjet

      Със своята аеродинамична предна част в силни цветни контрасти в бяло и червено  влакът ÖBB Cityjet, привлича веднага погледите на   пътниците . Мотрисите са от  специален клас с широки зони за общуване, тапицирани меки седалки  ,предназначени за леко  и удобно пътуване.                                       

          В транспортните средства в града предпазните маски са задължителни

                       Ето кварталът Landstrasse

    Квартирата ни се намира в квартал Landstrasse, в разширения център на Виена.С радост откриваме,че в съседство  е разположен паркът Белведере  и ще можем лесно да го посетим.                          

                                         Квартирата се намира съвсем близо до Двореца Белведере

   Знаменитите    дворци  Белведере  и  Шьонбрун  са  прекрасни образци на архитектурния барок.Името „Белведере”  на италиански означава „красива гледка”.Не случайно принц Ойген ( (Евгений  Савойски) (1663-1736),  ,известен военен командир на своето време ,(края на 17 век)  ,харесал живописните хълмове в околностите на тогавашна Виена и построил лятна резиденция за себе си и  за своите приятни гости,които с опиянение се възхищавали на зашеметяващите гледки към града.

  ”Мъдрият съветник на Императора”.както някои приятели наричали Принц Ойген, закупил живописните парцели на хълма и скоро те се превърнали в добре подредена градина и едва през 1714 до 1716г.бил построен най-напред малък скромен дворец – Долен Белведере.Шест години по-късно,през 1722г. бил построен и вторият ,по- голям дворец –Горен Белведере.Тази грандиозна сграда станала  представителна резиденция на принц Евгений с приемна за тържествени  срещи със специални гости.           

       Известният военнен командир бил и  изискан аристократ и поръчал проектирането и изграждането на Белведере на известния за времето си  архитект Йохан Лукас фон Хилдебранд,който служил заедно с принца в армията.Командирът  искал да се построят грандиозни дворци,разделени от  паркова зона с многобройни алеи,статуи,фонтани и спретнато  оформени дървета и подрязани храсти.Лятната резиденция радвала собственика си  малко повече от 10 години .През 1736г.принц Евгений умира и чак през 1752г.дворцовият комплекс получава името Белведере и е продаден от наследниците на императорското семейство. През 1754г. наследницата на принц Евгени Савойски Ана-Виктория продала двореца заедно с целия инвентар и богатата библиотека на императрица Мария – Терезия.От 1924г. дворецът се превръща в музей на австрийското изкуство от 19-20 век.Осъществена била  мечтата на великия пълководец и на картата на Виена се появил истински шедьовър на барока ,съчетаващ аристократичност,елегантност и изящество, съчетани  в няколко вида изкуство.Със своя мащаб и съдържание  със своите колекции Австрийската Национална галерия Österreichische Galerie Belvedere впечатлява не само ценителите на картини,но и обикновените туристи и гости. 

                       Тук всички сме  пред великолепната фасада на Двореца”Горен Белведере”

             Каскади от сфинксове и скулптурни групи внушават величественост на двореца

В комплекса Белведере  може да се влезе и през тази импозантна врата

             Комплексът Белведере  включва  Горен Дворец (Oberes Belvedere); Долен Дворец (Unteres Belvedere );разположени в противоположни посоки на  Дворцовата градина; Оранжерия и Дворцови конюшни. Главният вход на Горния Белведере е величествен с изящната  порта от ковано желязо, украсена с пиластри, капители, скулптури на купидони, лъвове и снежнобели вази,които смайват гостите с  фината си изработка.

Зелените куполи на покрива на Двореца „Горен Белведере”му  придават особена красота.Ето затова се снимаме за спомен  с малка част от компанията  ни   пред парадния вход на Двореца

      Първоначално главният вход е бил разположен от южната страна на Горния Белведере и все още може да бъде разпознат по запазените рампи към парадните врати.

Влизаме  в Горния Белведере през Sala Terrena, голяма, блестяща бяла зала на приземния етаж, с интересно оформен сводест  таван със специална мазилка ,изваяни арки и поддържащи колони. Първоначално залата била  проектирана като единна просторна зала, но след структурни повреди през зимата на 1732/33 г. се наложило монтирането на скулптури на четирима атлети,(изработени прецизно от италианския скулптор Джовани Джулиани).

   Залата се отваря към градината на Горния Белведере и води до Голямото стълбище; по този начин служи както за градинска зала, така и за вестибюл. По стълбището са разположени барелефи със сцени от живота на Александър Велики, предназначени да вдъхновят посетителите да размишляват върху добродетелните дела на принц Евгений.Дясната стена на стълбището е украсена с релеф, изобразяващ триумфа на Александър Велики над Дарий, докато отляво, съпругите на Дарий са изобразени пред Александър.

                                      Мъжествени атлети крепят покрива на залата

                Sala Terrena, голяма, блестяща бяла зала на приземния етаж,

                                    с интересно оформен  сводест  таван

        Грандиозното  двойно каменно стълбище с изящни скулптури и гигантски лампи от  ковано   желязо впечатлява посетителите

                         Двуетажната Мраморна зала в Горен Белведере

      Тази зала е най-великолепното място на Двореца „Горен Белведере”.Фигури, изобразени в гравюри, картини над камините и красиви стенописи, в  съчетание с червено-кафяв мрамор и позлата – всичко подсказва, че някога тази зала е служила не само  за предверие,но и за приеми и  празнични тържества. Стенописът на тавана е създаден от северноиталиански майстор на стенописи и пътуващ художник Карло Иноченцо Карлоне (1686–1775) и рамкиран от фалшиви архитектурни  елементи от Маркантонио Киарини (от Болоня) и Гаетано Фанти, двама италиански художници, които се специализират в квадратура, илюзионистична техника, базирана на перспективни закони.Богато украсената фреска на тавана носи наименование „Принц Ойген –нов Аполон и водач на музите”. Илюзионистичното оформление на тавана с фалшиви галерии и ниши придава особено въздействие на изображението. Единствените "истински неща" са двете дограми вляво и четирите лампи. Всичко друго е илюзия на почти плосък таван. Горе вдясно се създава илюзията за светлина, влизаща в горния десен прозорец.

     В Мраморната зала на 15 май 1955г. е подписан австрийският държавен договор от Леополд  Фигл и представители на четирите окупационни сили-Обединеното Кралство; Франция;Съветския съюз и САЩ.Договорът връща независимостта на Австрия след окупацията след Втората световна война.

                        „Принц Ойген като нов Аполон и водач на музите”-фреска на тавана на Мраморната зала 

       Залата Карлоне, или Painted Hall (Изрисуваната зала) носи името  на своя създател, северноиталиански майстор на стенописи и пътуващ художник Карло Иноченцо Карлоне (1686–1775). Той рисува още една впечатляваща фреска на тавана, изобразяваща Триумфите на Аврора (1722/23 г.). Първоначално е служела като място за разхлаждане и общуване през горещите летни дни. Декорът на залата Карлоне е запазен и до днес.

                                    Carlo Innocenzo Carlone – ”Triumphs of Aurora”(1722-23)             

         В бароковата атмосфера на  Двореца  Горен Белведере е разположена постоянната  колекция на Националния Художествен музей на Австрия. Долният Белведере и съседната Оранжерия са домакини на временни изложби, а бившите конюшни показват изкуство от Средновековието. Освен в Горен и Долен Белведере  има и трети обект , Белведере 21, разположен  в сграда, проектирана от Карл Шванцер в близост до комплекса. В тази  сграда се представя  съвременно изкуство.      

     Постоянната експозиция в Горния Белведере е била  изцяло преработена в началото на 2018 г.: Изложени са около 420 произведения  в седем тематични стаи на три етажа. Обиколката започва тематично с историята на Белведере. В останалите стаи са показани произведения на изкуството от Средновековието, Барока, Класицизма и Бидермайера. Голяма площ на първия етаж е посветена на виенския модернизъм и изкуство около 1900 г.  събрани са  безценни колекции от австрийско и германско изкуство от периода на 19 - началото на 20 век; исторически платна, картини на училището в Барбизон и френски импресионисти; работи в стила на класицизма и романтизма.

                                                    G.Klimt  ,Der Kuss”, 1907-08 ,180х180 cm      

      Централно място в колекцията заемат  24-те платна  Густав Климт  и по-специално  неговите „златни” картини – „Целувката” и „Джудит” или („Юдит”). Густав Климт (1862 -1918г.)е австрийски художник символист, основател на школата в изобразителното изкуство, известна като Виенски сецесион.

       Всяка от картините на Густав Климт е свързана с неговата житейска съдба.Той е бил страстен покорител на женските сърца. Знаменитата картина „Целувката” (1906-08г.)представлява платно с формата на точен квадрат 180х180 см, изобразява двойка прегърнати мъж и жена, облечени в туники, украсени в геометричния стил, характерен за съвременното течение „ар нуво”. Творбата е изпълнена с маслени бои и слоеве златни люспици, което ѝ придава модерно, но и наситено с емоционални спомени излъчване. Картината е световно известна и се смята за най-популярната творба на Климт защото е  един от шедьоврите на ранния модернизъм Голямата любов на Климт била собственичката на модно ателие във Виена Емили Фльоге.  На една от най-оживените улици във Виена се намирал  салон за висша мода на двете успешни бизнес дами – сестрите Фльоге.Едната от сестрите била омъжена за брата на художника, .Другата сестра Емили била автор на повечето странни мозаечни форми с геометричен принт,които Густав рисувал върху своите платна. Историята на знаменитата картина е свързана точно с голямата любов на Густав и Емили.

                               G.Klimt ( Portrait of Marie Breunig) 1894   

                               „Портрет на жената в черно“                       

                                  Judith and the Head of Holofernes.1901  

                      „ Джудит и главата на Олоферн   

         В началото на художествената си кариера  Климт рисува пейзажи и портрети.Особено внимание заслужава портретът на Мари Бройниг ,изработен с детайлна прецизност , разкриващ изключителното  изящество и финес на женската красота . Мари Бройниг била жена на  успешен бизнесмен ,приятелка на сестрите Фльоге и известна във виенското общество като клиентка на техния моден салон.Когато гледаш „Портрет на жената в черно” не може да не се възхитиш на  голямото майсторство на автора. Прилича на фотографска работа и не може да повярваш,че е картина,нарисувана от художник- символист.          

      Картината „Джудит” е вдъхновена от истинската история на смела и отчаяна жена ,вдовица,спасила цялото си еврейско семейство.   Климт се фокусира върху образа на  героиня от Библията Юдит, добродетелна,смела жена,която прелъстява и обезглавява  асирийския генерал Олоферн,за да спаси родния си град от унищожение.Художникът поставя акцент върху изражението на лицето,а отрязаната глава е само загадка за кървавия акт.Като модел за Юдит Климт използвал своята приятелка – виенската знатна дама Адел Бауер –Блох.  Адел била дъщеря на влиятелен банкер Мауриц Бауер,а съпругът й бил – крупният захарен магнат Фердинанд Блох.Съпругът знаел за любовната връза на жена си с художника и измислил  начин да си отмъсти. Поръчал на Климт да нарисува портрет  на Адел като тайно се надявал по време на  дългогодишното  позиране чувствата между любовниците ще охладнеят.Климт  рисувал картината цели 4 години и действително връзката с Адел била прекъсната.Картината е известна с името „Златната Адел” защото е рисувана със златисти бои и блестящи люспици.Картината има  своя тайна.Ако се наблюдава под определен ъгъл,може да се открие усмивка по лицето на жената и ако в момента си пожелаеш нещо,то непременно ще се сбъдне. Картината „Златната Адел” е била продадена в САЩ през 2006г. за 135 млн.долари,на собственика  на парфюмерийния концерн  „Есте Лаудер”. Роналд Лаудер  изложил „Златната Адел” в Ню Йорк  в Галерията за австрийското и немското изкуство и тя се намира там и до днес.   Картината е  една от най-скъпите картини на света.    Творчеството на Густав Климт   отбелязва прехода от класицизма към модернизма ,т.нар. Jugendstil.С него  се отбелязва началото на модерното изкуство в Австрия.

                                                 G.Klimt, Portrait Adele Bloch-Bauer(1907)

    Портретите на Кайзер Франц Йосиф I и на неговата съпруга -Кайзерин Елизабет (Сиси) привличат вниманието на посетителите.Те са дело на австрийския художник –портретист  Георг Мартин Игнац Рааб Georg (1821-1885г.).                                   

    В изложбените зали  се откриват ключови произведения и на други „икони”на  виенския модернизъм  - Егон Шиле и Хелене Функе. Представени са и картини на типичния представител на експресионизма Оскар Кокошка. Смайващи са творбите на  Клод Моне, Елена Лукш-Маковски, Винсент ван Гог и Огюст Роден.

                                              G.Klimt, Fritza Riedler, 1906  153 x 133 cm  

                                       G.Klimt – “The Bride “1917-18 „Булката”

                 Kaiser Franz Joseph I –   Georg Martin Ignaz Raab 1874.            

                Kaiserin Elisabeth (Sisi)  Georg Martin Ignaz Raab 1874.            

      Поразителна  е и картината на Наполеон Бонапарт,нарисуван от Жак Луи Давид. Великият пълководец  е силен и горд , сякаш лети на своя кон.

                         Napoleon Crossing the Alp Jacques     Louis David (1801-1805)     

                         Joachim und Anna (1730) Paul Troger(1698-1762)

   Тук са и скулптурите  на Франц Ксавер Месершмид. Има "глави" с конвулсивни и изкривени изражения на лицето. Смята се, че появата на тези произведения е причинила психичното заболяване на техния създател.      

      Емоционалното въздействие на картините и скулптурите  се засилва от особеностите на тяхното разполагане  в експозицията.Те се представят в нови конфигурации  и винаги се намират във вълнуваща съпоставка  с изкуството на други епохи.Специално шоу на втория етаж е посветено на виенския бидермайер-представена е част от  най- голямата колекция от картини в света на Фердинанд Георг Валдмюлер. (1793 – 1865).                        

            F.G.Waldmüller „Anna Bayer”     Die zweite Frau Des Kunstler,1850   

           Втората съпруга на художника

          Martin van Meytens d.J. ”Die Familie des Grafen Nikolaus Pálffy von Erdöd “(1760)  

        Понятието „бидермайер“ се отнася за създаващата се в периода 1815 -1848г.в Европа нова  култура и изкуство,например  в домашното музициране,във  вътрешната архитектура , във визуалните изкуства , в модата на облеклата и дори  в литературата.

      Въздействието на много от картините в изложбените зали се засилва от огромните  размери и подходящото осветление. Художникът  Антон Петер ( 1781-1858) създава  през 1826г. изключително платно с размери 180х222см. На картината е изобразен   Венцел - Синът на Херцог Премисл Отокар II   моли Рудолф фон Хабсбург за тялото на баща си, загинал през 1278 г. в битката при Дюрнкрут. С огромните си размери  (333х283 см) картината,на която са показани  членовете на семейството на граф Николаус Палфи фон Ердьод   е много изразителна. Нарисувана е с маслени бои върху платно като всички образи са изобразени с детайлна точност и яснота.Графът е бил унгарски благородник,живял през 18 век ,кореспондирал поверително с принц Евгени Савойски и е бил  фелдмаршал на императорската армия.

       Anton Petter - Premysl Ottokars Sohn Wenzel bittet Rudolf von Habsburg(1826)

      Докато Дворецът Горен Белведере е бил използван за представителни приеми и срещи,то Долен Белведере е функционирал като жилищен дом на принц Ойген. Този U-образен дворец в южния край на главните градини  е бил завършен през 1716 г. под зоркото око на архитекта и военен инженер Йохан Лукас Хилдебранд.

    Въпреки скромния външен вид на фасадата, интериорът е декориран с много изящни фигури и орнаменти.Като че ли  нито един квадратен метър от повърхността в сградата не е останал без декорация: стените са украсени с фини релефи,картини  и скулптурни  групи. Архитектурният блясък и неповторимата художествена атмосфера са отразени в Мраморната галерия; Мраморната зала; Гротескната зала  и Златния  кабинет.В Долния Белведере и в Оранжерията ,която се намира близо до него,често се подреждат  временни тематични изложби. Част от колекцията на Средновековното изкуство се съхранява като постоянно открита изложба  във великолепните  дворцови конюшни (Prunkstall).където някога са живеели личните коне на княза.

                                             Общ вид на Двореца Долен Белведере

          Мраморната галерия има директен достъп градината и също така е  служила  като церемониално пространство за принц Ойген. Предполага се, че галерията е била планирана като декор за три статуи от античността, известни като Херкуланските жени, които били изложени в галерията  с фигури на бароковия скулптор Доменико Пароди. През 1736 г. Жените от Херкуланум са продадени на град Дрезден и заменени от три други скулптури на Пароди. Стените на галерията са украсени с гипсови военни трофеи, отнасящи се до военните успехи на принц Ойген. Големите огледала в двата края създават илюзия за необятност и простор на обстановката. Релефът на тавана показва принца в цялата му слава: седнал в центъра, той е въоръжен и е удостоен с награди, докато Мирът се приближава, прогонвайки Завистта и Омразата.

                                 Мраморната зала (Marmorsaal)

   Първоначално двуетажната Мраморна зала служeла за церемониална приемна зона за гости. Структурата на стените, с военните трофеи и изображения на затворници, се отнася до големите успехи на принц Ойген  като имперски командир. За разлика от тях гипсовите медальони с овална форма, показващи сцени от живота на Аполон, напомнят за естетическите интереси на принца. Фреската на тавана от Мартино Алтомонте изобразява Аполон в слънчева колесница.    

                                      Мраморната скулптура„Апотеоз на принц Ойген”

                Принцът е представен като герой, докато получава  награда от папата  чрез бога Меркурий  в чест на постиженията на принца в битката при Петервардайн 1716г.когато 40-хилядна австрийска армия разгромила 150-хилядната турска войска,начело с паша Дарнад Али.

            Специално внимание заслужава и Златният кабинет, много светъл благодарение на огромните огледала, разположени срещу прозорците. Мария Терезия е реновирала тази зала в Златен кабинет, украсен с огледала и порцелан. Понастоящем той  е представен в  първоначалния си вид от  1765 г. Най-известната атракция на Долния дворец е двуметровата скулптурна композиция от мрамор "Апотеозът на принц Евгений", изложена в Огледалната зала.

                                        Снимки за спомен от    Златната (Огледалната) зала

                                         (Зала на гротеските) Groteskensaal  

   За да се стигне до западното крило на Двореца трябва да се премине през Залата на гротеските.Понятието „гротеска” се отнася  до фантастичен стил с цветни декорации и шарки,които включват ботанически, зоологически и митологични елементи,често дори и карикатури.

 По време на кризата с корона вируса в Долния Белведере е извършен основен ремонт и е направена подготовка за нови временни изложби.През последните 4 месеци (до края на май 2022г.) бе подредена изложбата “Dalì-Freud:An Obsession”.Общирната изложба включва 150 картини,скулптури,фотографии,филми,книги,списания и писма.Тези документи изразяват магнетичната привлекателност и вдъхновяващото въздействие,което Зигмунд Фройд е оказвал върху творчеството на художника.

     Ексцентричен и противоречив, испанският художник Салвадор Дали (1904-1989) е най-голямата емблема на сюрреалистичното изкуство,в което подсъзнанието и царството на сънищата имат доминиращо влияние. Салвадор Дали използва откритията на Зигмунд Фройд относно човешката природа и лудостта. Така Дали успява да превърне призраците,които го преследват в приятелски същества,от които черпи вдъхновение.

  И при тази картина Дали използва специален метод,насочен критично към състоянието на постоянен страх и тревожност у хората,т.нар.параноя. Художникът извежда наяве халюцинаторните форми, двойните изображения и визуалните илюзии, които изпълват картините му през 30-те години.

        В Двореца Долен Белведере  до края на лятото на 2022г. е открита още една интересна изложба с над 80 картнии на тем: Viva Venezia.

                   Salvador Dali-„ Neo Cubist Academy Composition With Three Figures”(1926)

                     Нео кубистична академия Композиция с три фигури

Salvador Dali – “Swans Reflecting Elephants (1937) Лебеди, отразяващи слонове  

     От първата половина на 19век до 1866г. италианският регион  Венето със столица Венеция  са били част от Хабсбургската монархия. Австрийците отдавна са били пленени от красотата на лагуната и морския пейзаж на южния град . Картините в  изложбата са показани в три тематични отдели.В първия се разглежда историческата живопис от 19 век- разкошни сцени от славната хилядолетна история на Венеция,представени от италиански и австрийски художници.Поразителна е картината на Ханс Макарт ( 1840-1884)- Venice „Pays Tribute to Caterina Cornaro”; „Венеция отдава почит на Катерина Корнаро”(1872-73).Поради необичайните си размери (над 10м) тя предизвиква изненада  и  възторг.Картината изразява почитта и уважението на  венецианските граждани към кралицата на Кипър  Катерина Корнаро,за да можело Република Венеция да упражнява контрол над Кипър.

Hans Makart “-Venice „Pays Tribute to Caterina Cornaro”; „Венеция отдава почит на Катерина Корнаро”(1872-73).

                Anton Romako  „ Mädchen an einem Fenster zum Markusplatz, Tauben fütternd” (c. 1875)

                           Момиче на прозорец с изглед към площад Сан Марко храни гълъби”

Ludwig Johann Passini „Kürbisverkäufer in Chioggia” (1876), Продавачи на тикви в Киоджа

Michelangelo Grigoletti, „I due Foscari”, before 1843 „Двамата Фоскари”

    Великолепните дворци – единият на върха на хълма,а другият в подножието му са свързани с красиви градини  във френски стил, проектирани от архитект Доминик Жирар. Навсякъде са предпочитани алпийски растения ,казват,че са  повече от 4 хиляди. 

    Сред добре подрязаните  дървета и подходящо изградени басейни и фонтани се издигат множество антични статуи под формата на богини и нимфи. Има скулптурни композиции и няколко сфинксове. Изящен е фонтанът,украсен със статуите на Нереид и Титани. Долната му част е заобиколена от статуи на музите. Херувимите, вазите и фигурите, символизиращи месеците, украсяват централната част на парка.

Цялостната концепция на архитект Йохан Лукас фон Хилдебранд  била да се изгради огромен терасовиден парк,разположен по оста с каскади и симетрични стълби,оградени от алеи с живи плетове и храсти.В подножието на парка се намира подземният свят с Плутон и Просерпина,заедно с Нептун и Тетис,божествата на водата,разположени в района,където сред каскадите  се открояват фигурите на Аполон и Херкулес. От терасата пред Горния Белведере  посетителите могат да се  насладят на прекрасна гледка към Виенската гора.

         Причудливите фигури и орнаменти в градината приличат на  килим

      В ранна пролет фонтаните не работят,но въпреки това басейнът

                      е прекрасен с белите скулптурни композиции

Алеята с конусовидни храсти и статуи на музите,която води към Двореца Горен Белведере

         За да обогатим впечатленията си от красотата и свежестта на пролетна  Виена ,решаваме да разгледаме още паркове и дворци.  Тръгваме към  Stadtpark - първият обществен парк във Виена ,открит още през 1862 гЗелената линия на метрото U4 бързо ни довежда до метростанция “Stadtpark”. Решението за създаване на зелена зона за отдих в града е взето още през 1860г. ,когато е била съборена старата градска стена и започнало изграждането на Рингщрасе,кръглата улица,която затваря историческия център на града.

                                        Централният вход на метростанция ”Stadtpark”

                          Реставрираната сграда на  метростанция ”Stadtpark”

       Самата сграда е проектирана от известния виенски архитект Ото Вагнер и е открита през лятото на 1899г.Понастоящем красиво реставрирана  тя е паметник на културата и за нея се полагат специални грижи.

    Известният Щадтпарк  е любимо място за разходка на виенчани и гости на австрийската столица.Тук вече се усеща настъпването на пролетта – алеи,оградени с цъфнали лалета и теменужки.Тук има живописни поляни, големи водни площи, защитени  редки дървета и декоративни храсти. В градския парк има 3 обикновени чешми и 6 декоративни .  

              Стройно подредени дървета,езеро с фонтанче и цветя-това е пролетта

                Donau Weibchen Brunnen-Дунавската чешма със статуя на жена

   В Stadtpark се намират  най-много паметници и скулптури от всички паркове във Виена. Най-известният е паметникът на известния композитор ,цигулар и диригент във Виена Йохан Щраус (Син ) ,(1825-1899) . 

                         Снимка за спомен с Йохан Щраус  

       Тази бронзова статуя на Краля на валса,както наричат често гениалния композитор,е с мраморен релеф от Едмънд Хелмер и е открита през 1921 г. Позлатяването  е премахнато през 1935 г., но е възстановено отново през 1991г.

      Старинната  сграда с известния Музикален салон или т.нар.  Kursalon прилича на миниатюрен дворец и е издигната през 1867 г. от Йохан Гарбен. В Музикалния салон са провеждани забележителни концерти и под диригенството на самия композитор музикантите изпълнявали неговите прочути валсове. И днес залата е привлекателно място за балове, концерти и класически танцови представления.Артистите са  с грим и костюми  както са били по времето на Щраус.

           Невероятно красив е часовникът от цветя пред сградата на Kursalon

По време на разходката  из алеите разглеждаме  и други паметници - на Франц Шуберт, Франц Лехар ; Роберт Щолц, мраморния бюст на художника Ханс Макарт, бронзовия  бюст на композитора Антон Брюкнер.         В периода 1903-1907г.бил създаден специален проект за оформяне на коритото на реката.По протежението й са подготвени алеи с пейки,издигнати са стълбове за осветление,поставени са скулптурни групи и каменни саксии.Всичко е  съобразено с желанието на посетителите на парка за отдих и почивка.

                       Съвременна снимка на коритото на реката ,която минава през Stadtpark

***********************************************************

       Свечерява се.След толкова много впечатления и приятни емоции трябва да се подготвим за нови преживявания през следващите дни.      

                               Следва ПРОДЪЛЖЕНИЕ:   

      ” ВИЕНА ОТНОВО  ПРАЗНУВА   ВЕЛИКДЕН”