От Прага с кола и деца

И така вече сме овладели духа на Прага, 5 месечния Огнян е кротко дете и понася стоически хамавите си родители, а 5 годишния Калоян е ту екзалтиран от нещо интересно, ту мрънка за някоя скучна част, но бива подкупван с десерти. Все пак, всичко е съобразено с тях и са избегнати досадни музеи и галерии, но са включени много занимания на чист въздух. Пътуването с метрото и трамваите са нещо любимо за малки момчета, а липсата на тълпи туристи и дъжд е голям късмет.

Четвъртия ден в Прага е наречен на зоологическата градина, и тъй като не бързахме и се мотахме стигнахме към 11 30. Съответно видяхме около половината, и не успяхме дори да зърнем ботаническата градина, която е много близо. Ако уцелите туристически сезон и хубаво време има шанс да стигнете до зоологическата градина и с лодка. В сайта им имат подробно разписание, карта, събития и предават на живо от клетките на слоновете. Зоологическата градина е един огромен парк, с места за почивка, кафета, ресторанти (бирата хич не е лоша, казват нашите хазяи), забранено е пушенето на цялата територия. Казват, че е една от най-добрите, ако не най-добрата в света. Докато я разглеждахме ремонтираха и разширяваха, и определено впечатлява като мащаби, качество и условия. Но все пак беше зима и повечето животни бяха вътре, не може да се сравнява с нашите клетки, но пак зоологическите градини са едно от най-тъжните места за мен.

По интересни бяха "Индонезийската джунгла" - сграда, която имитира условията на джунгла като температура, влажност, растителност. По тениски разгледахме орангутана, който си играеше с един чаршаф, разни костенурки и рибки, папагали, пуснати свободно - създали са една екосистема, в която можеш да се потопиш. Докато минавахме работещите биолози пуснаха някакви водни змийчета в "реката". След това се минава през сграда с прилепи и гризачи, наподобяваща тъмна пещера, в която са пуснали свободно няколко плодни прилепа. От там минах залегнала над количката 🙂

След Индонезия голямо впечатление ни направи бялата мечка, която се наслаждаваше на слънчевия ден, като правеше дължини в басейна.

Секция Африка също е впечатляваща, жирафи, слонове, само хипопотамите ги нямаше. Но няма как да кача всички снимки. В 5 по високоговорителите започнаха да ни приканят да си ходим. Бяхме при тюлените, които си играеха в басейна, и не успяхме да видим лъвовете, тигрите...

С трамвай и метро стигнахме центъра и вечеряхме в един италиански ресторант, където трима полицаи се отбиха да пият чай, поздравиха всички и преди да си тръгнат моя син ги изнуди да се снимат заедно.

Вечерна Прага е красива и величествена. Сигурно има и прекрасен нощен живот, четох за един бар в подземие, ако сте без деца го намерете хаха.

На следващия ден нашите хазяи искаха да ни разходят и да ни покажат и околностите на Прага. Първото място, на което ни заведоха беше замъка Жлеби. Времето беше по-студено и ветровито и не особено подходящо за разходки из замъци, но все пак успяхме да видим някоя и друга красота. Разказаха ни за чумните стълбове - когато чумата си замине от някое място, издигали такъв стълб за помен на мъртвите и благодарност към покровителя светец, помогнал за изцелението.

Портата на Жлеби. Замъка е запазил различните стилове, които всеки собственик е прибавял към съществуващото владение. Замъка беше затворен, а времето не беше подходящо да разгледаме парка, затова се насладихме на ветровития двор и продължихме към Кутна Хора.

Един чай време да се постоплим и да изкараме вятъра от ушните канали U Balanu. Преместих беб в раничката и отидохме в костницата - Sadlec Ossuary.

Там не съм снимала, не ми се стори уместно, но има достатъчно снимки в нета. На живо не е особено зловещо, 5 годишния не беше особено впечатлен. Ние разгледахме и се изнесохме през гробището, зад което има голяма детска площадка с много катерушки и люлки. След като мъжа разгледа костницата, минахме през катедралата Нещосинещоси и св. Джон. Разграбена, но се опитват да я реставрират и запълнят. Въпреки това или по-скоро благодарение на това излиза на преден план архитектурата и може да се насладим на красотата на арките. Имаше красиви изповедални, амвони и олтари - по-старите дървени, с разкошна дърворезба, по модерните - изписани и изрисувани, позлатени и накичени. Нямаше витражи.

Следващата спирка беше в центъра на Кутна Хора - в стария град, скрит в една уличка е Restaurace Dačický -  кръчма, в най-добрия смисъл на думата. В средновековен стил, с камина и красиви фрески. Менюто е с местна храна, основно дивеч, взехме си асорти с малки бири за проба, а за мезе - пастет, приготвен на място. Еленско и глиганско, разкошни сосове, комбинация с боровинки, сини сливи и смокини.. тежко, но вкусно и според сезона. Там разбираемо замръкнахме и едвам успяхме да стигнем Света Барбара навреме.

Нямам снимки от тази катедрала. Имахме малко време и просто гледах. В нета има разкошни висококачествени снимки, които и правят чест, особено витражите, които по тъмно не се виждат в пълната си прелест, но пък отвън катедралата на изкуствена светлина има особен чар. Минахме по техния "Карлов мост" - града е бил на богати миньори на сребро и се е състезавал с Прага по богатство и величие, та поради липса на река моста е на сухо. Разходихме се до чумния стълб и кладенеца.

Карлщайн. Този ден беше единствения зимен ден от цялата екскурзия. Калоян, на когото обещавахме планини, пълни със сняг и пързалки, най-сетне беше щастлив. Много четох за този замък и  много исках да го видя. Оказа се по-лесно и интересно отколкото си мислех. Взехме билети от гарата - има влакове на половин час, и потеглихме. След около 40 мин слязохме на една малка гара, пресякохме моста и тръгнахме към замъка. Има табелки по целия път. Стига се и с кола ако имате, нашата я оставихме и не я ползвахме изобщо. Пътя се вие нагоре и от двете му страни се редуват сувенири и ресторанти, почти през цялото време се вижда замъка. В началото се заредихме с триделник с течен шоколад и кафе и потеглихме, не беше толкова стръмно, колкото очаквах, освен последните 200 метра, но се минава с количка без проблем. Раничката ми трябваше само за замъка. Самия замък е по-малък отколкото изглежда на снимките. Във вътрешния двор има гише за турове - на сайта подробно пише разписания и условия. Имат турове на английски и руски и май някакви слушалки, но ние си взехме кратък тур на английски. Има безплатна разходка в нещо като изба, от там си взехме медовина и бира Карлщайн - доста добра светла бира, която се произвежда и продава само там. Медовина имаше с вкус на бадеми или вишни, греяна и доста сладка, но и много вкусна. По надолу по пътя си взехме няколко шишенца. Самия тур беше много интересен, гида беше млада девойка, със силен акцент, на Калоян му беше интересно и мълча и слуша, освен нас имаше още една двойка германци, та учтиво, тихо и прекрасно мина нашата обиколка. Замъка има интересна история, зала на рицарите, кралски покои, цял етаж за кралицата, зала за аудиенции и съкровищница, там се съхранявали кралските бижута на Крал Карл, в която обаче не отидохме, а само в преддверието - видяхме череп на крокодил, който някой му пробутал за драконовски и една зала с портрети-призраци на светци и герои, които е трябвало да са последна защита за въпросните скъпоценности. Замъка е бил нападан, но не превземан, но за разкош през 16 век унищожили голяма част от фреските и украсата по време на ремонт.

На слизане хапнахме и се стоплихме в Restaurace a Pension U Janů, в стил ловна хижа. Най-накрая се реших да хапна патица с кисело зеле и о, изненада, имаше вкус на патица с кисело зеле хаха, вкусно беше де. Навсякъде предлагаха "балканска салата" - което си е шопска, но в този ресторант ни сервираха най-хард варианта - кубчета краставица и домат, натрошено сирене и ситно нарязан лук, плуващи в саламура. Като супа. Културни различия, нали 🙂

Докато се нахраним мръкна и трябваше да бързаме за влака, магазините бяха затворили, и планираната ми покупка на сувенири (на по-ниска цена от Прага) се провали. Особено кристала там е по-евтин, но имаше и други джунджурии. Все пак доволни се качихме на влака (с телефона може да си проверявате кога е следващия), от там на метрото и у дома.

Моята любима гара и спирка на метрото - Хлавни Надражи. Където има и една чаровна френска пекарна с френски макарони и еклери.

Ден за музеи и галерии: Gallery of Steel Figures и музея на Лего.

Няма как без поне един музей хаха. Снега се беше стопил на сутринта, но времето беше мрачно и дъждовно. Отправихме се към центъра да наваксаме със забележителностите, като първо си взехме триделник - вълшебно козуначено коминче, пълно с течен шоколад, сметана и ягоди. 

Gallery of Steel Figures  - таксата не е малка, но си заслужава! Има огромно количество експонати и най хубавото е, че може да се пипат, да влизаш в колите, да се катериш и снимаш колкото искаш. Имаше и кът за рисуване, както и кафетерия на втория етаж. Два часа литнаха.

Място за малки и големи в дъждовно време. Както и пъба Batalion Comics Bar & Museum, но там само влязохме и излязохме, защото бързахме 😞

Музея на Лего - като всеки музей на Лего, един голям магазин със зала за игра. Но там се забавлявахме също няколко часа. Пускат кучета, ако не знаете в Чехия навсякъде пускат кучета. В Словакия навсякъде имаше големи лепенки, че не пускат кучета хаха.

Ранна вечеря - няма как да се пропусне - Пражка шунка и зеле с бекон и кнедлики. Тази пражка шунка е свински бут на жар, от който ти режат на място, ще се търси рецепта, няма как.

Най-чаканото посещение от мен, за съжаление ме остави с негативни емоции - вече беше 3 декември и туристите настъпваха. Екскурзоводите вече не бяха тъй любезни и май имаше защо, Клементинум е най-красивата библиотека в света, а аз съм книжен червей, така да се каже. Забранена е за снимки, защото светкавицата уврежда хартията и мастилото. Тъмна е, та няма как да се снима без светкавица, но и така едва ли излизат кой знае какви снимки. Това го знаех и преди Прага, но по време на тура две патки и един паток снимаха, въпреки протестите и забележките на гидовете. През цялото време се буткаха хората, говореха на висок глас през гидовете и снимаха селфита, все едно за това бяха отишли, а не да го видят наистина и да научат нещо, и аз не знам какво. Цялата библиотека я има сканирана между другото в Гугъл докс. От там минава и меридиан, по който сверявали точно време.

Цялото преживяване ми затвърди убеждението, че е най-добре далеч от туристическия сезон. След този ден ми се снимаше още по-малко.

Следваща спирка - Карловия мост. Нямаше как да се пропусне. Тълпите се сгъстяваха, но пак се минаваше лесно. Докато се шматкахме и търсехме статуята на Св. св. Кирил и Методи, която не успях да открия, ни свиреха разкошна джаз музика. Щом пресечете моста, продължете направо и като минете трамвайната линия от ляво има едно място U Glaubiců - правят си бира, Крушовице е на прилична цена, храната е вкусна и порциите са големи. Свинско, тип кавърма и кнедлики, въобще кухнята им ми е доста по вкуса.

Това ни беше последния ден в Прага. На следващия ден потеглихме към Нови Сад и кръговите, липсата на задръствания, спокойствието и разходките ни залипсваха още преди да сме излезли от Чехия. Докато тръгвахме заваля.

Към Нови сад минахме през същия път - Бърно, Словакия и Унгария. Последни кнедлики в Словакия - пак нацелихме някаква ловна хижа - Motel "M". От целия път най-лоши магистрали бяха в Чехия и Сърбия, ремонти, дупки, неравности. А в Сърбия най-зле бяха платените участъци. Новото си е ново. Стигнахме в Нови Сад по тъмно и излязохме да вечеряме.

Нови Сад и още един коледен базар.

Home, sweet home.