Разочароващият Кьолн и вълшебният Страсбург

Тук ще разкажа за едно не толкова дълго, колкото интересно за мен пътуване, при което посетих нова страна- Франция. Идеята беше да се видя с приятелката си, която беше на конференция в Реймс. Понеже билетите от Полша до Париж Бове бяха доста скъпи, а самолетът пристигаше в Бове в 21:30, решихме, че е по-добре да летя до Германия и оттам да поема към Страсбург, където да бъде срещата ни. И решението ни беше правилно, защото в Париж през лятото има огромни тълпи туристи и човек не може да посети нищо за по-дълго време.

Тръгнах сам от Вроцлав с Wizz air. Полетът беше до Дортмунд. Както винаги, огромна опашка се виеше още 1 час преди полета. Наредих се на нея и зачаках. Бях смаян, когато видях, че 20-ина души внезапно станаха и се прередиха отпред. Никой не им каза нищо, но това определено не беше нормално. Е, оказа се, че и поляците се пререждат, а и не се държат съвсем възпитано в подобни ситуации. Самолетът, на който трябваше да се качим, пристигна по-късно, и така имахме 30 минути закъснение в Дортмунд.

От летището се стига до центъра доста евтино, само за 2.50 евро. Трябва да хванете автобус 440. Купувате от шофьора билет за зона А. На метростанция Applerbeck се прекачвате на метрото- линия U-47 (тя е само една там). Аз допуснах грешка в началото- казах на шьофьора, че искам билет за зона Б. Този билет обаче струва 5.30! Иначе има и един Airport express, но той струва 7 евро.

Дортмунд не ме впечатли много- индустриален град с много модерни сгради. Имаше само 3-4 сгради, които ме впечатлиха, както и няколко църкви. Близо до гарата се намират главните улици за шопинг. Моята цел беше да отида до „Вестфаленшадион”, сега го наричат „Сигнал Идуна парк.” Отидох пеша до него, вървях около 45 минути от хостела си, разположен близо до гарата. Стадионът, заедно с огромната зала „Вестфаленхале”, се намират близо до Вестфаленпарк. Ако сте с метро, трябва да слезете на Вестфаленхале- доколкото знам, станцията до стадиона работи само в деня на футболен мач. Стадионът се вижда отдалеч и се намира лесно. За съжаление само обиколих около него, но не влязох в музея Borusseum (вход 6 евро), нито пък стъпих на стадиона (вход 10 евро).

На връщане си взех билет за малко разстояние- в Дортмунд той важи за 3 станции на метрото, автобус или трамвай. Слязох на Stadtgarten и повървях към гарата. От другата й страна се намира малка автогара, която май се води централна (ZOB). Хванах автобуса си за Кьолн- цената е 5 евро, а фирмата е Meinfernbus. Доста удобен автобус, оказа се и полупразен. За първи път пътувах с автобус в Германия и се изненадах, че шофьорът разговаря с пътниците. Смятах, че това е типично по-скоро за англичаните.

На път към Кьолн получих „бонус”- минахме покрай „БайАрена”. Стадионът се намира точно край магистралата. Катедралата пък се виждаше отдалеч, още когато влязохме в Кьолн. Тя се намира на брега на Рейн, а до нея са разположени гарата и автогарата. Едва ли има по-добър достъп до забележителност в Европа- слизаш си от влакчето и се озоваваш пред гигантската катедрала!

Малко думи за Кьолн. Изглежда доста по-добре от Дортмунд, но след пътуването ми до Страсбург мога да заявя, че Кьолн е доста прехвален град. Имаше хиляди туристи само в района около катедралата, повечето говореха английски, италиански и руски. Катедралата е много висока, втора по височина в Европа, но не е така изящна, както очаквах.

Всъщност е дори мръсна отвън, което си е направо странно- немци да не си поддържат най-голямата забележителност?! Наскоро са започнали някаква реновация, но това ще отнеме сигурно 4-5 години, и едва ли ще я почистят цялата. Статуите по фасадата просто не се виждат. Интериорът е прекрасен, отвътре сградата изглежда внушителна. Особено важно е мястото, където се съхраняват реликвите на Тримата влъхви, някога донесени тук от Фридрих Барбароса (честно казано, откраднал ги е от Милано). Огромни групи от туристи обикалят и се правят, че знаят какво виждат. Има възможност човек да се изкачи на върха на катедралата, това са над 500 стъпала. Вътре се продават брошурки по 1 евро на различни езици. Обиколката с екскурзовод е 7.50 евро и се провежда само в 11 ч. (на английски).

Край Рейн са разположени още няколко забележителности- например църквата „Св. Мартин”, построена през 13 век в романски стил. Изключително оригинален екстериор, на мен лично ми напомня замък.

Ратхаус, или Кметството, има рененсансова фасада и се намира наблизо.

Можете да поседите край Рейн и да погледате плуващите корабчета. Очевидно в Кьолн човек не може да почувства магията на Рейн, любимата река на всички немци, затова си обещах някой път да посетя замъците между Кьолн и Майнц. Да, има романтика, особено ако преминете на другия бряг- отлично се виждат катедралата, „Св. Мартин, Ратхаус и ТВ-кулата.

Има и възможност да се качите на нещо като лифт над реката за 6.50 евро. При всички случаи човек трябва да се разходи вечер, иначе красотата не може да се види.

В Кьолн обаче имах и друга, малко по-прозаична цел- да посетя българския супермаркет (намира се в квартала Kalk). Отидох до него с трамвай, защото е далеч (4 км) от центъра. Цените в него са почти като тези в България, а има и много богат избор. Купих си лютеница и кашкавал. Оставих половината лютеница за приятелката си, която много обича български продукти. В Полша те са доста скъпи, така че нямам възможност да си купувам често.

Като цяло, бях разочарован от Кьолн- да, голям град е; катедралата е внушителна, но не и красива. Има доста стари сгради, разпръснати из центъра, но не са събрани на едно място така, както например в Познан или Вроцлав. Забележителни все пак са романските църкви, които са много добре запазени. В една от тях, „Св. Андрей” (намира се точно срещу централния инфо пункт), е погребан теологът Алберт Велики. Достъпът до гробницата му е безплатен, така че си струва човек да го посети. Има и много паркове, но човек трябва да разполага с дневна карта за градски транспорт, за да достигне до тях.

На третия ден от екскурзията си хванах автобус за Страсбург. Фирмата отново беше Meinfernbus, а билетът им струва 18 евро (най-ниската цена). Този път, за моя изненада, много хора се качиха на автобуса. Някои пътуваха за Фрайбург, други за Констанц. Май само още 2-3 души пътуваха за Страсбург. Пътят минава покрай Бон, Кобленц, Бинген, Майнц. Понеже беше петък следобед, магистралата беше супернатоварена и се движихме по-бавно от планираното. Имаше страшно много коли с каравани и кемпери. Доста от тях бяха с холандска регистрация. По едно време, някъде след Майнц, се отклонихме от нея и ускорихме. Спряхме край една бензиностанция, където 0.5 л Пепси струваше 2.60, а чаят- 2 евро. Вече имахме закъснение от 40 минути. Оттам хванахме някакъв тесен път към границата с Франция. Влязохме във Франция почти неусетно- минахме просто през граничния пункт. След това езикът на пътните знаци се смени, и това беше. Голяма част от имената на селищата беше на немски- това много ме впечатли: въпреки че Елзас вече се намира на територията на Франция, французите не са сменили немските имена на селищата! Така е и в Страсбург, където много квартали носят немски имена. Трябва да се каже обаче и че местните хора са демотивирани да говорят на елзаски диалект, и само малка част от тях могат да го учат в училище. Те предпочитат да говорят на френски, дори с немци. Говорят на елзаски само помежду си или със швейцарци от региона на Базел (чийто диалект също е много близък). В този смисъл, френската асимилационна политика действа с пълна пара. Но нека не се отплесваме в историята.

На влизане в Страсбург имаше огромно задръстване, придвижвахме се бавно към 25 минути. Беше изнервящо. Най-после пристигнахме на Place D’Etoille, малка автогара, която обаче също се води централна. Намира се на около 15 минути пеша от катедралата. Приятелката ми ме чакаше тук. Хванахме трамвай към гарата. Купихме си дневна карта Trio, която струва само 6 евро и е валидна за група до 3 души в рамките на следващите 24 часа! Внимавайте обаче с валидирането й. Оказа се, че картата трябва да се валидира, а ние не го направихме, и имахме късмет, че се разминахме без проверка.

Хотелът бе разположен близо до гарата, в един зелен район с много къщи. Беше спокойно, със свеж въздух. Имената на улиците бяха изписани на френски език и елзаски диалект.

В Страсбург разчитах основно на приятелката си за комуникация с французите, защото тя знае френски перфектно. Тя се опита да ме научи на някои изрази, но произношението е изключително трудно. Моят съвет е да не се опитвате да говорите на френски, без да знаете как се произнасят съответните фрази. Друго нещо, което е важно, е че при обръщение винаги трябва да използвате думите monsieur и madame, иначе ще звучите неучтиво.

Четвъртият ден на екскурзията ми бе посветен на обиколки из Страсбург. И тук се натъкнахме на изненада. Даже бих казал, кошмар за всеки турист- в града се провеждаше La Braderie (май така се пише), или огромен базар по улиците на Страсбург. Това е събитие, случващо се 2 или 3 пъти в годината, при което ненужната (или неизкупената) стока се изнася на улицата и се продава на ниски цени. Има най-вече дрехи и бижута, и много малко книги. Центърът бе затворен за градски транспорт. По улиците имаше безкрайна редица сергии. Продавачите викаха, за да привлекат внимание. Хората се трупаха, за да разглеждат. Беше немислимо човек да се придвижи бързо. Така и нищо не купихме, но се изнервихме от тези огромни тълпи клиенти.

След целия този ад, все пак достигнахме блаженството: катедралата!!!

Величествена и изящна, тя се издига, обградена от редица къщи, построени през 18 и 19 век. Тя не е типичната френска катедрала, даже в нея няма нищо френско. Някога тук е имало романска църква, която при строежа на катедралата е останала вградена. Получило се е много красиво. Интериорът й ми хареса много повече от този на катедралата в Кьолн.

Обектите за посещение в Страсбург са много: т.нар. квартал le Petit France е обграден от реката Ил и няколко канала. Това е най-живописното място в центъра. Името на квартала изобщо не е свързано с някакъв национализъм, а е резултат от нагласата на елзасците, че сифилисът е „френска болест”. Точно в този квартал е имало лечебница за войници, болни от сифилис, та оттам идва и името.

Площадите „Гутенберг” и „Клебер” също заслужават внимание. На площад Broglie пък се намира къщата, където за пръв път е изпята Марсилезата (написана е като песен на Рейнския полк на Революционната армия). Place de la Republique е пример за архитектура от края на 19 век, там се намират библиотеката, Националният театър (във Франция има само 2 такива), един факултет на Страсбургския университет. Архитектурата навсякъде е очарователна, човек може да забрави Кьолн само след няколко минути разходка.

В града има много важни музеи, но най-забележителният е Елзаският музей. Входът му е 6.50 евро. Вместо да плащате входа обаче, може да си купите Strasbourg pass. Цената му за 2 дни е 16.50. С него можете да посетите Елзаския музей, да се качите на корабче (иначе струва 12.50) , да погледате движението на фигурките в часовника на катедралата, да се качите на платформа на катедралата, както и имате 30 % намаление на 6 сувенира, закупени от Инфо пункта. За съжаление картата не обхваща градски транспорт. Корабчето си заслужава, защото минава покрай основните забележителности, включително и Съвета на Европа и Европейският парламент.

Въпреки влошения транспорт, успяхме да намерим автобус към Съвета на Европа. Във Франция трябва да покажете билета си или да валидирате електронната си карта, качвайки се през първата врата (отнася се само за автобуси). Изненадах се от това, че хората се бутаха едни други, опитвайки се да се качат първи. От друга страна, имаше достатъчно свободни седалки. Слязохме пред Съвета на Европа. Беше тихо, спокойно и дъждовно. Можете да посетите Съвета на Европа само в работни дни и то в рамките на голяма група. Отпред се намират флаговете на страните-членки, както и информация за членството им в СЕ.

Сградата изглежда доста скромна. Наблизо се намира Европейският съд по правата на човека. Срещу него е разположен малък палатков лагер, залепени са транспаранти, изразяващи лични позиции на хора, които се чувстват ощетени от решенията на Съда, или го призовават да разгледа дадена тема.

Малко по-нагоре по реката е разположена огромната сграда на Европейския парламент.

За моя изненада, пред главния му вход нямаше знамена на страните-членки. ЕП може да бъде посетен само в работни дни и в рамките на голяма група. Има и възможност да се посети индивидуално, но само когато има сесии на Парламента. Затова, ако искате да го видите отвътре, трябва да сверите графика му. Зад сградата на ЕП се намират още няколко допълнителни сгради (хората са работливи, имат нужда от повече пространство). Изобщо, човек се чуди защо в ЕП трябва да има толкова много депутати и служители, при това с огромни заплати, но това пак е друга тема...

На следващия ден пак се поразходихме.

Улиците бяха пусти, само около катедралата се трупаха туристи. И тук започнах да се чудя, защо толкова много чужденци посещават Кьолн, а не Страсбург? Нямам обяснение.

Малко впечатления и от французите. Тук има много араби и африканци. Досега не бях виждал чернокожи африканци, облечени в традиционни облекла- нито в Германия, нито в Англия. Иначе типичните французи са облечени добре; жените са силно напарфюмирани, но парфюмите им са съвсем различни от нашите- меки и недразнещи. Не знам до каква степен говорят английски, но поне в инфо пунктовете, гарата, както и в хотелите говорят английски. В супермаркетите и повечето магазини по-скоро не. Но и хората са прави да си пазят езика- гледат си френски филми и слушат френска музика, докато ние почитаме всичко чуждо, само не и нашето. Цените са малко по-високи от тези в Германия, доколкото сравних цените на водата, пепсито и пакетираните салати. Транспортът обаче е по-евтин от този в Германия. Обществените тоалетни, поне в Страсбург, са безплатни, докато в Германия те струват поне 1 евро.

С приятелката ми потеглихме към Кьолн, отново с Meinfernbus. Този път пътят мина отлично, без задръствания. Няма да пиша много за престоя ни, защото тя също беше разочарована. Краят на пътешествието ни беше осмия ден от моята екскурзия, когато достигнахме Дортмунд. Там с нея имахме интересен спор за Германия, докато стояхме край автогарата, чакайки да мине времето до полета ни. Понеже приятелката ми досега е била само за 2 дни в Дрезден, тя не знае много за немския език и култура. Отношението й към Германия като цяло бе силно негативно, преди да се запознаем. Тя свързваше Германия единствено с нацизма, и смяташе немците за „милитаристи”. За мен това беше странно, защото тя се занимава с емигранти и междукултурен диалог, но се оказа, че и тя има своите стереотипи. Та спорът започна, когато тя видя, че се продават автобусни билети до Breslau и Danzig. Ето го и диалогът ни в съкратена форма:

Тя: Това е скандално! Няма град Breslau, има град Wroclaw!

Аз: Но така немците наричат тези градове. Това си е тяхно право, езикът е техен.

Тя: Преди време имаше такъв скандал на едно летище, бяха изписали Breslau.

Аз: Повтарям, това си е тяхно право. Поляците казват Monachium, Lipsk, Drezno, а такива градове няма.

Тя: Това е израз на немската мегаломания. Използват само немски имена!

Аз: Каква мегаломания! Ти знаеш ли, че в Германия преди Световното през 2006 г. е било срамно да се развяват немски знамена!

Тя: Ти ги защитаваш, защото си живял в Германия. Но не си прав, трябва да изписват името като Wroclaw.

Това е чувствителен въпрос за поляците, но аз лично не виждам проблем в това. По същия начин те говорят за Wilno и Kowno, а не за Вилнюс и Каунас. Приятно ли им е на литовците да наричат столицата им Wilno? Нещата се усложняват от факта, че някога там са живели много поляци. Така стоят нещата и с Вроцлав-Бреслау. Градът е един и същ, просто го наричат различно. Това не означава непременно териториални претенции, нито опит за фалшификация на историята. Нещо повече: на летището на всички табла пишеше Breslau, и дори при гласовите съобщения на английски (?!) произнасяха името на града по този начин. Просто за немците градът се казва така, и толкова. На италианците сигурно също не би им харесало, че поляците наричат страната им Wlochy; какво да кажем за германците, които според славянското име на страната си са... неми?! Но е трудно да убедиш хора, за които всичко немско е свързано с агресия, разрушения и страдание. А истината е, че без германските инвестиции, сега Полша би изглеждала по-зле от България.

И в заключение, нека се оплача от летището в Дортмунд. Толкова е мизерно, че не се учудвам на ниските цени на полетите до него. Има само 12 залички с някакви седалки на 15 години; няма климатик, така че изпукахме от жега; след проверката по сигурността можеш да си купиш храна или напитки само от 1 място, разбира се, на безумни цени- половин литър "пепси" беше 3.50. На някои от залите дори не пише кой номер са, така че доста хора вървяха насам-натам объркани (особено румънци и поляци). Така че ако разполагате с много време, не си го прекарвайте на летището. Единственото положително е това, че нямаше паспортна проверка (още едно доказателство за доброжелателността на германци към поляци, за разлика от англичаните например). Така спестихме доста време, което иначе щеше да прекараме в поредната опашка. А другото положително е... че прекарах 8 самобръсначки в ръчния си багаж! Не знам как стана това, но не ми се струва нормално. Все пак сега имам 8 самобръсначки от Франция за спомен :- )