Въпреки че се намира в сърцето на Европа, малко се знае за Швейцария - страната на банките, шоколада, часовниците и вечния неутралитет, символ на икономически и културен просперитет. Страна, известна с една от най-добрите образователни системи в света, според много проучвания дом на някои от най-щастливите хора, а същевременно в нея действат някои от най-странните закони, за които някога сте чували. Confoederatio Helvetica отдавна бе привлякла моето внимание и нямаше как да не се възползвам от редкия шанс, предоставен ми от спечелването на конкурса на ,,Образование без раници" за популяризиране на Khan Academy, най-голямата онлайн образователна платформа в света, да се потопя за седмица в местната култура и ежедневие. Отивах в Базел, град, близо до границата с Германия, където щях да живея в местно семейство и да посещавам учебните занятия в тамошна гимназия.
Ето как на 07.04.2018 се озовах на барселонското летище ,,Ел Прат", чакайки да се кача на самолета за Швейцария. Летището на Базел е уникално, защото се намира на територията на 3 страни - Германия, Франция и Швейцария, като обслужва съответно градовете Фрайбург, Мюлуз и Базел. Още при качването в самолета имахме възможност да се насладим на един от най-френските специалитети - стачката. Точно в този ден всички превозвачи се бяха хвърлили да стачкуват, а тъй като трябваше да кацнем на френска територия, нямахме позволение да излетим и си повисяхме около час на летището. Неволята сближава и неусетно се оказах въвлечен в непринуден разговор с млада двойка германци, връщащи се във Фрайбург от почивка в Барселона. След като обсъдихме обстойно състоянието на немския национален отбор по футбол и как никой в Германия не харесва новобогаташите от РБ Лайпциг, изведнъж излетяхме - явно блокадата беше вдигната. Скоро кацнахме и трябваше да се сбогувам с новите си приятели. На летището опашката се разделяше на три посоки - за Германия, Франция и Швейцария, като единствено швейцарската част се охраняваше от страховити наглед типове в пълно бойно снаряжение. Минах покрай тях с привидно невъзмутим вид и влязох на швейцарска територия. Там ме чакаха приемната ми сестра Свеня и майка й, които ме натовариха на колата и поехме към дома им.
Не можах да се сдържа да не снимам тоалетната на домакините със съответния знак
Перуански платна по стените
Семейството беше изумително топло, грижовно и изключително гостоприемно. Свеня беше наполовина швейцарка, наполовина перуанка, крайно интересна смесица, за която ще разкажа по-нататък. Те живееха в Мюнхенщайн, малко, но изключително красиво предградие на Базел. Там се намираше и гимназията, която щях да посещавам през следващата една седмица. Въпреки късния час ме чакаше лазаня и огромна кутия с шоколади като подарък. Нямаше как да отвърна на това топло посрещане освен с подаръците, които носех от България. Мускалчетата с розово масло, красивите картички и пътеводителят на немски за Пловдив ги зарадваха много и докато се наговорим както подобава, вече беше късно през нощта. С топлото посрещане получих и въведение в някои от правилата, на които се крепи Швейцария. Забранено е пускането на вода в тоалетната (респективно и ползването на душ) след 22:00 ч., за да не се безпокоят съседите, като ако бъде раздразнен, комшията има пълното право да повика полиция, която да вземе мерки срещу безсрамника, дръзнал да се погрижи за личната си хигиена в този неподходящ час от денонощието. Забранено е също простирането на прането на терасата, ако тя гледа към улицата, а водачите на автомобили подлежат на санкция, ако не са измили колите си. В същия момент обаче марихуаната е легална в този кантон и мало и голямо се трупа по каналите на Рейн, пословични с вечната миризма на запалени масури...
Неделната сутрин започна отново с шоколад. Повече, отколкото е здравословно, но точно толкова, колкото е необходимо за добро настроение. Свеня и майка й бяха подготвили още една изненада за мен - от мен се очакваше да се кача в колата и да не задавам въпроси къде отиваме. Леко обезпокоен, се наместих на задната седалка и потеглихме. Крайната цел се оказа Гемпен - най-високата точка в околността, откъдето се разкриваха изумителни гледки към съседните Франция и Германия. Срещу няколко франка можеш да се качиш на метална кула, откъдето гледката е още по-зашеметяваща.
Франция е само на хвърлей разстояние
Поглед от върха на кулата
Моята домакиня бе пределно мотивирана да ми покаже всичко в рамките на тази седмица, така че след завръщането ни в Мюнхенщайн забързахме към трамвайната спирка, за да хванем десятката към сърцето на Базел. За нещастие, трамваят профуча точно пред нас и Свеня започна да се вайка колко много има да чакаме до следващия, тъй като било почивен ден. Свикнал да чакам по един час през уикендите за автобуса от Пловдив до Ягодово, където живея, тъжно си помислих, че може би не е било писано да видим Базел този ден. Можете да си представите изумлението ми, когато след точно 180 секунди един лъскавичък, безшумен трамвай, екипиран с климатик и безплатен WiFi се материализира сякаш от нищото. Това ли било чакането?!
Първото нещо, което бие на очи в Базел, е чистотата. Градът беше чист до степен на стерилност, някак нереално дори. Второто е култът към Федерер. Големият шампион е роден именно тук, като ликът му е на всеки билборд, реклама, вестник, дори има и улица, кръстена на него. Трамваят ни изплю в центъра на града, точно до Елизабетинкирхе, една от основните забележителности. Свеня умело ме прекара през най-приятните места за разходка и за един ден успяхме да видим общо взето всичко. Лично за мен крайбрежната алея покрай Рейн, заедно с Мюнстър (голямата катедрала) бяха най-симпатичните места в този наистина приятен град. От върха на катедралата гледката зашеметява, а разходката по миниатюрните улички и площадчета ще изтощи батерията на телефона ви (не знам дали има друго място, от което се върнах с повече снимки).
Още от красивите къщи в Стария град
На някои места къщите са почти долепени
След като се наситихме на гледките от върха на катедралата, беше време за още един от специалитетите на Базел - разходката с корабче по Рейн. Реката разделя града на Голям и Малък Базел, като плаването между двете части е незабравимо изживяване, подсилено още повече от мисълта за сладоледа, който ме очакваше на отсрещната страна.
Гледка към Рейн
Рейн е средището на социалния живот в Базел
Там някъде случайно попаднахме в антикварен магазин, в който са пръв път се сблъсках със Schwyzerdütsch, или швейцарския вариант на немския. Той прилича по-скоро на отделен език, отколкото на диалект. Този лингвистичен Франкенщайн е напълно неразбираем дори за самите германци, като самият той си има диалекти в отделните кантони. Въпреки доброто желание да се запозная с него предварително, се оказа, че думите нямат определен правопис или изговор, така че научаването му е мисия невъзможна. Повечето младежи владеят книжовния немски, тъй като учебните занятия се провеждат на него, но голяма част от по-възрастните швейцарци използват единствено диалекта си. Във въпросния магазин побелелият продавач вложи всичките си усилия в съставянето на изречение на нормален немски, но резултатът бе плачевен. Както и да е, беше време да се връщаме у дома, където ни чакаше раклет, първото ми традиционно швейцарско ястие. След горчивия ми опит със немската кухня се отнесох с известно недоверие към твърденията, че това най-вкусното ястие на света, но скептицизмът ми се оказа напълно неоснователен. Раклетът се приготвя на двуетажен грил, като на първото ниво се запича кашкавалът, а на второто - беконът. Всичко това се омесва с варени картофи и царевица, имаше също и кисели краставички и чесън. Дали защото беше много вкусно или аз просто бях много гладен, но две порции от него изчезнаха на секундата. В чашите ни непрекъснато се доливаше чай от майката, изявен ценител и любител на тази напитка.
Време за почивка обаче нямаше, защото Свеня беше запазила билети за кино. Внимание! В Швейцария е ... скъпо. Ама много. Бях предупреден при никакви обстоятелства да не купувам пуканки от киното, цената им надвишаваше неколкократно тази на билета... В чест на латиноамериканския произход на моята домакиня гледахме някакъв мексикански филм за нещастен американец, дошъл да търси късмета си в страната на ацтеките. След този изпълнен с преживявания ден бях смъртно уморен, но нямаше как да откажа любезната покана на майката за още чай. Пиенето на чай прерасна в дълбокомислен разговор за живота в Швейцария, Перу и България, който за пореден път ми доказа едно нещо - въпреки че може да сме от различни страни и да говорим различни езици, хората сме абсолютно еднакви... Нощта постепенно напредваше, а следващият ден беше моят първи швейцарски учебен ден. След поредната чаша чай домакините обявиха, че е време да си лягаме. Въпреки умората бях силно развълнуван - предстоеше ми да отида на училище в страната с най-добро образование в света.
Още малко от сладурските улички на Базел
С моята домакиня Свеня на брега на Рейн
Първият учебен ден за мен в Швейцария започна с физика, което не беше чак толкова зле, колкото може би звучи. Вероятно бях зашеметен от ултрамодерната и многофункционална сграда, в която се помещаваше гимназия ,,Мюнхенщайн". Или от асансьора, непрекъснато сновящ между шестте етажа на училището. Вероятно голяма роля изигра и изключително пъстрият клас, в който се оказах - имаше представени Алжир, Тунис, Мексико, Колумбия, Перу, Венецуела, Италия, Сърбия, Босна, Испания и, разбира се, Швейцария. Всички имаха швейцарско гражданство, много от тях плод на смесени бракове, и всички до един се отнесоха изключително дружелюбно към непознатия младеж от далечна България. Още през първото междучасие вече имах уговорки за свободното си време до края на седмицата - футбол с някои от момчетата, посещение в зоопарка с част от латиноамериканците, голф с група момичета, уговорка за пица с другия ученик на обненна програма (също швейцарец, но от френската част, дошъл да научи немски) и още много други. Смаян от това топло посрещане, много бързо забравих първоначалното си притеснение и започнах с интерес да наблюдавам дали наистина образованието в Швейцария е чак толкова добро. Е, беше. Основната разлика бе в начина, по който протичаха учебните занятия - почти изцяло под формата на дискусия. Без значение дали ставаше въпрос за увеличаване на данъците (любимо занимание на швейцарците) или решаване на сложно математическо уравнение, всеки без страх от грешка изказваше мнението си, а учителите поощряваха тази активност от страна на учениците. Бариери между двете страни нямаше, дори често виждах учители и ученици да си услужват със запалки и цигари в междучасията. Преподавателят по икономика прояви огромен интерес към учебния процес в България и бе изумен да научи, че при нас ученици могат да бъдат изпитвани устно и дори понякога без предупреждение. На оценките в Швейцария не се придава чак такова значение, на година учениците получават не повече от 4-5 по предмет. Обучението продължава 13 години. Учениците сами избират сферите, в които да се развиват, като притежават и великолепни условия за това - за природните науки имаше не отделни кабинети, а отделни етажи.
Великолепно поддържаното игрище на гимназията
Гледката от кабинета за дисекции по биология
В отделението по биология имаше огромен аквариум, а учениците изучаваха устройството на рибите чрез ... дисекции, извършвани от самите тях. Първокласното оборудване продължаваше и в спортните зали (3 на брой!), както и във високотехнологичния кабинет по музика. Преподава се широк спектър от предмети (от журналистика през икономика до японски език), като се постарах да посетя часове по всеки един от тях, а на обяд задължително има един час пауза. За мой ужас, часовете след нея продължаваха и често краят на учебния ден беше чак в късния следобед. Денят на средностатистическия ученик обаче далеч не свършваше тук - повечето бяха част от някой местен спортен клуб и имаха тренировки. Свеня тренираше плуване и ме предупреди, че тренировката е тежка. Имайки зад гърба си 6 години опит в отбор по плуване, смятах, че една треенировка, била тя и в Швейцария, не може да представлява чак такова предизвикателство. Сбърках. Много. Юнашки издържах до края й, но след това заспах в автобуса на път към апартамента и дори и чаят на майката на Свеня не можа да ме изкуши. Спортът се взима много на сериозно тук и резултатите не закъсняват. Училището разполага с огромна трапезария, в която имах привилегията на гостуващите ученици да се храня безплатно. Един ден, докато бях погълнат от колебанието кой точно шницел е достоен за моето внимание, чух: ,,К'во е това сега?". Сепнат, се обърнах и потърсих източника на българска реч, която не бях чувал вече почти седмица. Така се запознах с Невена и Маги, от Благоевград, на обмен за 3 месеца в гимназията. Веднага ги включих в плановете си за седмицата и ги запознах с хората от класа ми.
Хайвер, изваден от рибата в час по биология
Една седмица определено не е достатъчна, за да опознаеш напълно една страна и нейните обитатели. Оказа се напълно достатъчна обаче, за да разбера къде е най-хубавата (и същевременно евтина) пица в Базел, къде правят най-добрия горещ шоколад, как точно да не застрашавам живота на околните, докато се опитвам да играя голф и как да изписвам японската азбука харагана. Достатъчна беше и да създам трайни приятелства с хора, които са толкова различни, а същевременно принадлежат към една и съща страна. Когато човек пътува, той неибежно потегля, натоварен със стереотипи, без значение дали го осъзнава или не. Никога преди не бих дал швейцарците като пример за топъл и гостоприемен народ, но ето че едно местно семейство се грижеше за мен като за принц в продължение на цяла седмица. Храната се оказа страшно вкусна, като освен раклет хапнах и рьощи - панирано месо с кашкавал и варени картофи, и алпийски макарони. Разбира се, далеч не всичко е перфектно - цените са невероятно високи, дори и за самите местни. Ако знаеш кога и къде да отидеш обаче, можеш да спестиш, без да се лишаваш от нищо. Новите ми приятели бяха и невероятно щедри, като почти никога не бях оставян да платя за каквото и да е, колкото и неудобно да се почувствах след сигурно 100-ния път, в който някой ме почерпи сладолед. Ядох пица на брега на Рейн с компания от съученици и няколко зеленоглави патици, които всячески се опитваха да се доберат до парченце от храната, карах електрически велосипед, дори правих тест по английски заедно с класа. Част от моята задача в гимназията бе да бъда нещо като ,,посланик" на България. Бяха ми отделени два часа да представя страната си, нейната култура, традиции и история пред новия си клас. Презентацията ми предизвика огромен интерес и учителката се видя принудена да удължи с още един час времето за въпроси, защото те не секваха и любопитството сред съучениците ми нарастваше лавинообразно. Мога да потвърдя, че няма нищо по-приятно от това толкова много хора от различни страни да се избиват да задават въпроси за странатa, от която идваш.
С някои от съучениците ми в Базелския зоопарк
Групата за голф в парка ,,Grünе 80" , Мюнхенщайн
В малките предградия на Базел цари неземно спокойствие
Езерото до гимназията
Швейцарската точност също я имаше, но само в известна степен. Трамваите и автобусите пристигаха с точност до секундата, но повечето хора... да кажем, че аз бях пръв на уреченото място при повечето уговорки. Изключително съм благодарен за невероятния шанс да отгърна леко булото на ежедневния живот на една страна, за която сякаш се знае твърде малко, въпреки че се намира в самото сърце на Стария континент. Dangge, Schwyz!
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега