И през ум не ми е минавало, че Саксония е като неизчерпаема мина – където и да копнеш на картата можеш да поставиш флаг - място задължително за посещение! От онези места, които наричаме съкровищници на отминали епохи.
Аз си мислех, че там освен Дрезден, Потдсам и евентуално Лайпциг, друго съществено няма.
Заблуда! Ама от големите!
Признавам, че за Майсен не знаех нищо, макар той да е отдавна наложил своето име като меката на порцелана. Живее в сянката на Дрезден (то в тази група кой ли не е), но носи своя удивителен чар с гледката, която се открива през моста и надвисналия над него замък Албрехтсбург.
А градът се оказа точно по мой вкус - все едно някой знае какво обичам най-много и е сложил щипка от всяко от тях. Има невероятен старинен град, разположен на хълм, както моя роден Пловдив, има от онези малки, тесни, виещи се павирани улички, напомнящи пак на Филибето. Има пъстри фасади, с причудливо заоблени форми и фигури, има врати, разказващи истории. Има и от любимия ми фахверк. И не на последно място всичко това гарнирано със специално отношение към детайла.
А Бог дал и много слънце след като три дни ни лашкаше в лоното на леден вятър.
Впрочем знаете ли как разбрах за града – както казваше една особа някога – на едно кръстовище. Е, не точно, но от уличните табели човек може да научи много.
Освен с порцелана Майсен се гордее и със своите вековни исторически здания. Разположен е на живописната река Елба, а гледката, която се открива от отсрещния бряг е просто фантастична. Дори и през студения все още март, когато слънцето щедро се раздава и огрява всичко гледката е от ония, които запечатваш на чипа, за да си я имаш винаги и да ти топли душата.
2-годишната пауза не се е отразила на пътешественическата ми интуиция. Бързо надушвам като куче следите къде да се освободим от возилото, но и да е сравнително близо до замъка и централната част. Още по-бързо откривам съвременния фоникуляр, който при това напълно безплатно (в Немция тази думичка не я обичат и всичко тук има официална тарифа, даже и платената любов) ни отвежда за секунди до замъка. Прима! Цветно, пъстро, оживено, църквата, крепостните стени – гледката този път отсам реката. И тя е не по-малко задушевна. Въздъхвам и си представям какво ще е след около месец, когато зеленото ще се подава от всички възможни страни. Няма обаче време за изпадане в екстаз, часовникът цъка и тръгваме по дългия тунел, на който има приканваща табела, че ще ни отведе до долния град. Спускаме се ние по него, като змиорки се извиваме и стигаме до заключената му порта. Ама нали сме си от Изтока нас една врата няма да ни върне по всичките тези една дузина стръмни стъпала, а и време нямаме – ей! Как така прецизността да информирате за всичко ви е убегнала. Ще да е защото и вие сте като нас, а не като братята ви баварци – от едно тесто сме, то се знае, мигар да не ви харесва.
В Майсен трябва да се види готическата катедрала. Тя е на преклонна възраст – съществува още от 989 година. В този й вид е съхранена обаче няколко века по-късно – някъде в средата на 13 до началото на 15, когато е завършена.
Естествено в Стария град доминира крепостната стена на замъка. Той се смята за най-стария в цяла Германия, макар и той в този си вид да е от 15 век. Историческите сведения разкриват, че първообраза на Албрехтсбург се издига на една скала над Елба още през 929 година. Тогава крал Хенри I полага основите на първото дървено управление. Мястото е изключително стратегическо – замъкът е заобиколен от три страни с вода – около него преминават Елба, Мейса и Триебиш. Първоначално служи като военна крепост, но после се превръща в резиденция. Кралството се развива бурно в следващите векове и търпи видоизменения, за да стигне до 15-ия век – оттогава повече замъкът не е променян и за това се смята за удивителен шедьовър на готическата архитектура.
Още през последните 20 год. на 19 век Албрехтсбург отваря врати като музей. Днес тук се пази и историческа книга, която пресъздава историята на цялата саксонска провинция чрез картини.
Благодарение на богатите находки от каолин градът процъфтява векове вече със своя Майсенски порцелан, отдавна извоювал си световна слава. Първата фабрика в Европа е построена именно в Майсен и тя е вече на 312 години.
А в долния град уличките се вият пъстри, шарени и посвоему уютни. Макар да е делничен ден времето е съблазнило половината град и всички са нащъкали като мравки навън. Кафенета и ресторанти са препълнени – кипи истинският живот бурен, щастлив, ароматен. И се оглеждам и виждам нещо, което бях забравила - лица - толкова много красиви човешки лица. А хората се усмихват широко истински и неподправено...
Все пак Саксония, която бе най-бурна през последните 2 години, най-сетне е отново свободна. Научаваме новината от радиото, че абсолютно всички рестрикции отиват в миналото.
Майсен, Майсен – ах, ти колко си прекрасен!
Дали пък да не те заменим с пустата Бавария, в която няма изгледи скоро да дишаме с пълни дробове!?
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега