Щирия-Зеленото сърце на Австрия

 Щирия-зеленото сърце на Австрия.

След  дълго лятно бачкане ,в началото на месец Септември ,дойде време и за нашата почивка.Предстояха ни осем дни на релакс в областта Щирия.Тази малко посещавана и оставаща в страни от туристическите пътеки област е един скрит диамант,който ние имахме честта да открием и да му се насладим в пълният му блясък.Но всичко по реда си.

След кратка логистична подготовка и сключване на задължителните застраховки ,здравни за нас и авто-асистънс за колата,бяхме готови да потеглим на път.А той пътя хич не бе кратък.Предстояха ни 1550 км до мястото ни за настаняване в сърцето на зелената област Щирия.Щирия е областта с втората по големина територия в Австрия.Населението и е над 1мил. и 200 хил.души.Столица на областта е футуристичния и иновативен град Грац. 

Карта на Щирия и герба на областта.

Ден 1: Голямото пътуване от  Казанлък до Палич и Суботица    840 км.

Пътувахме три коли с шест възрастни и пет деца.Тръгнахме в 03:30 на 07.09. и след три часа и половина бяхме на българо-сръбската граница.По пътя ни,бяхме задминати от множество коли на прибиращи се към Европа турски-гастарбайтери.На границата се бе образувала не малка опашка,но не се забавихме много.Винаги съм отчитал като страхотен бонус единият час който се печели още с влизането в Сърбия.Така със спящи деца в колите започна прекосяването на западната ни съседка.Пристигнахме в Палич/близо до границата с Унгария/ в ранният следобед и противно на очакваната от мен, натрупана от пътя  умора в спътниците ми,те пожелаха да се разходят из малкото градче,преди да се отдадат на заслужена почивка.

Палич е симпатично курортно градче с голям парк на брега на Паличкото езеро и страхотни къщи и вили построени в стил Ар нуво премесени с мотиви от унгарския фолклор.Градчето е започнало да се обезлюдява,поради изселването на жителите му в страните от Западна Европа и населението му е предимно застаряващо.Интересно е да се отбележи,че над 50% от населението на града е от унгарци! Кратка разходка из парка ни отведе до брега на езерото,където потърсихме място за отмора и възстановяване.Такова място е ресторанта за морска храна/Ridlja carda/.Порциите са грамадни и страшно вкусни,но рибената чорба е и доста люта,което е присъщо за унгарската кухня,но не и за сръбската.Изпихме по няколко бири –LAV/страхотна светла бира/, починахме си,полюбувахме се на Паличкото езеро,посмяхме се, похапнахме обилно и бяхме готови за нови предизвикателства.Моите спътници с техните деца решиха да посетят  местната зоологическа градина от която останаха много доволни,а ние решихме да разгледаме Суботица.Така следващите пет часа отделихме на северният сръбски град.Градът със сто хилядно население е известен със своето кметство в стил Ар нуво и страхотната си синагога.Паркирахме близо до центъра на паркинг тип синя зона и само след секунди пред нас се разкри приказното кметство.С високата си 76 метра кула  и огромна сграда с флорални елементи от керамика и ковано желязо,кметството те пленява от пръв поглед.Наложи се да го обиколим няколко пъти за да можем да го разгледаме от всички страни и от всички възможни гледни точки.Има площадка за наблюдение,която е на височина от 45 метра,но възможността за посещение е само в 12:00 часа.Синагогата в Суботица е една от  сградите които непременно трябват да се видят, поне според автора на книгата  „ 1001 Сгради” -Марк Ървинг.Именно в тази книга бях прочел за синагогата и нейното плачевно състояние и това,че е включена в списъка със 100-те най застрашени монументи в света.В последствие четох за масивна кампания от страна на сръбската държава и в частност на обществеността на град Суботица за набиране на средства за възстановяването на синагогата.Всичките тези неща на куп ме изстреляха като куршум към това бижу в стил Ар нуво.Колко бях изненадан от гледката разкриваща се пред очите ми в момента на съзерцаването и!Синагогата се издига величествена и неземно красива,след явно приключилата вече масивна реставрация.Страхотна работа на реставраторите с невероятен получил се резултат. Самата сграда не е отворена за посещение/поне когато отидохме ние не беше/,но говорих с местни и те ми споделиха,че интериора бил запомнящ се.Е нищо,ние се полюбувахме на екстериора и това ни бе напълно достатъчно.Следващите час-два прекарахме разхождайки се  из пешеходните зони на града.Не пропуснахме да си купим и храна и напитки за следващия ден,който щеше да премине отново в път.

Палич.

Суботица-Кметството.

Синагогата.

Ден 2 : Отново на път от Палич до Sankt Peter am Kammersberg     690 км.

Втория ден започна с изненада.Поради спукана гума на едната кола и времето нужно ни да намерим  вулканизатор работещ  в ранната съботна утрин се забавихме с час и половина,който се надявахме да избием с по-бързо каране по пътя.Да ама не! Сръбско-Унгарската граница е кошмара на всеки пътуващ към цивилизованият свят или по-точно към Европа без граници или така нареченото Шенгенско пространство.Границата бе буквално задръстена със „европейски турци”,но за сметка на това работеха всичките 10 гишета за пропускане на автомобили.Отне ни около един час да преминем на унгарска територия.Винетка си купихме от будките веднага след границата на цена от 14 евро.Искам да  отбележа,че във обменното бюро/банка в дясно от павилионите за винетки може да се плаща с дебитна/кредитна карта и цената на винетката е 13 евро.Не си купувайте винетка за Австрия от тук.Цената и е с 4 евро по-скъпа от реалната,която е 9 евро ако платите на австрийската граница.Преминаването през Унгария премина спокойно и според плана,въпреки течащите ремонтни работи по околовръстното на Будапеща и натовареният трафик по цялата отсечка от Рьоске до Никелсдорф.Именно там където на времето се е намирала границата между двете държави сега е направен импровизиран пропускателен пункт,на който всички коли минават една по една и подлежат на проверка ако се окаже нещо подозрително.Получават се задръствания и преминаването отнема време-нещо с което ние вече не разполагахме.И тук сигурно ще попитате за къде е това бързане? Отговорът е,че трябваше да стигнем до големите магазини,които си бяхме набелязали и се намираха близо до Мурау,но работеха с намалено работно време тоест до 18:00 часа, защото бе събота и след това да се настаним в къмпинга,а настаняването бе до 19:00 часа.Затова след преминаването на унгарско-австрийската граница дадохме цялата газ на света и горкото Пежо се почуди в какви температурни режими да работи. „Бързата работа срам за майстора”-пропуснахме отбивката за Матерсбург по вина на навигацията и така се озовахме на околовръстното на Виена.Не че е болка за умиране тези 40 километра в повече,но сметките с горивото излязоха грешни.Не заредихме в Сърбия гориво на 2.80 лв./л.,не заредихме и в Унгария на 3.00 лв./л. а заредихме на OMV на околовръстното на Виена за 3.20 лв./л. „Хитрата сврака с двата крака”.Заредихме толкова,колкото да стигнем  и това бе правилният избор. Навсякъде из Австрия цените на горивото варират и то в голям ценови диапазон. Разликата стига почти до 1 лев и от тук до края на нашето пътешествие не заредихме гориво по-скъпо от 2.50 лв./л.На места бе даже под 2.40 лв./л. но пустите му бензиноколонки са само на неразбираемият за нас австрийски език или пък беше немски?!?

Без да си позволяваме спирания за почивки благополучно пристигнахме на паркинга на Lidl в малкият град Мурау около 17:30 часа.Имахме на разположение половин час за да се запасим с храна и напитки за следващите ден-два.След това се отправихме към къмпинга,където буквално размазани от умора се настанихме в уютни мобилни къщички с прекрасна гледка към близките възвишения.Бе време за хапка-пийка на храна,бира и ракийка!

Sankt Peter am Kammersberg

Ден 3: Региона на Мурау

Това бе първият пълен ден от нашата почивка,който нямаше да прекараме основно в колите.След обилна закуска приготвена от половинките ни,направихме кратък разбор на предстоящият ден и решихме да посетим водопада Gunstner. Едно от най-красивите места в Долен Таурен е именно Gunstner Wasserfall.Водопада е висок 65 метра  е поредица от три каскади и две чаши и е най-високият водопад в област Щирия .По цялата му дължина има изградени дървени стълби водещи до мостове и площадки за наблюдение от които да се насладите на очарованието на водните каскади.Хубаво е да си носите дъждобрани или непромокаеми якета,че се вдигат доста пръски и може да се понамокрите.В началото на пътеката има малък парк с животни,където децата спокойно могат да прекарат един час.Внимавайте когато храните козичките,защото се изправят на задните си крака и могат да наранят с копитцата си някое разсеяно дете. В Gasthaus  Wedam можете да похапните домашно приготвен щрудел и да изпиете по някоя друга бира.Така поне направихме ние. Всички останаха доволни от разходката и не искаха и да чуят за прибиране,а и времето бе чудесно,затова реших да  ги заведа до Обервьолц Щат.Най-малкият град в Щирия със своите само 1001 жители е чудесно запазен средновековен град с крепостни стени, отбранителни кули и площад от 14 век.На  площада имаше нещо подобно на сбирка на ретро мотори,но основната атракция според мене бе пристигането на местните жители с техните семейства качени на излъскани до блясък малки тракторчета.След Обервьолц приятелите ми решиха да си починат като същото реши да направи и жената.Аз и децата обаче кипящи от енергия се метнахме на колата и поехме към селцето Свети Ламбрехт и неговият едноименен Бенедиктински манастир.Манастирът датира от 11 век а църквата отстояща и до ден днешен е построена  през 1262 година.Абатството може да бъде разгледано ,но само като част от група с екскурзовод,като групата трябва да е минимум от пет човека.За съжаление ние бяхме само трима а и часовете за посещение които са 10:45 и 14:30 бяха минали,така че се задоволихме с разходка из градините на абатството.Деня клонеше към своят край,но ние намерихме още малко сили в изморените ни нозе и се запътихме към селцето Шьодер,което се явява врата към забележителният планински проход  Solkpass.Прибрахме се  „у дома” малко преди залез слънце.Всички се събрахме около трапезата и на сладка раздумка  с местна бира и тънки мезета изпратихме в историята този страхотен първи пълноценен ден.Трябваше да си починем  добре за да можем да издържим предвидено за следващия ден предизвикателство -глетчера Дахщайн.

Gunstner Wasserfall

Обервьолц /Oberwolz Stadt/-старата порта и крепостните стени.

Местните идват на площада със страхотните си возила.

Свети Ламбрехт /Sankt Lambrecht/

Шьодер /Schoder/

Цветни къщи покрай пътя.

Ден 4: Дахщайн глетчер и замък Траутенфелс

Станахме рано и се приготвихме за път.Закуската я бяхме планирали да е на глетчера и затова от леглата се качихме в колата.Тръгнахме в 06:20 часа като се надявахме да пристигнем навреме за да хванем кабинковия лифт за глетчера Дахщайн в 08:15 или 08:30.Предният ден бях проверил натовареността на лифта и в часовете след 09:00 положението бе стряскащо. Нямаше свободни места,което означаваше,че ще се качват по 90 човека на всеки 15 минути. Трябваше да стигна навреме и това ми бе цел номер 1.Първо,обаче трябваше да мина през живописният Solkpass.Със своите завои и височина от 1788 метра,прохода си бе истинско предизвикателство за децата а и за жената,с оглед на това,че им става лошо по завоите.Незнам какво стана,красотата ли ги заплени или пък нещо друго,но всичко бе наред,въпреки стръмно виещите се серпентини.Solkpass е уникално красив проход!Толкова ми хареса,че за времето на нашата почивка го преминахме цели четири пъти.Това ме накара да прочета малко за него и с голяма изненада разбрах ,че е бил затворен до началото на месец юли ,като в продължение на почти една година са отстранявали щетите от огромни наводнения случили се през 2017 година.Цели три километра от пътя и сега липсват /без асфалт/,но валяци постоянно валират макадама и бих казал,че за черен път, е в отлично състояние.Малко  след прохода навлязохме в областта Рамсау.Това е мястото където жената иска да живее.Огромни красиви къщи обсипани с безброй цветя,ливади с нереално зелен цвят,хотели от алпийски тип сливащи се със заобикалящата ги растителност,островърхи планини и кристални езерца- превърнати в естествени водни басейни за забавление.Ограничението от 50 км./ч. ни позволи да се насладим на тази неземна красота в цялата и прелест.Пристигнахме на станцията за кабинковия лифт в 08:11 ч.,което означаваше,че мисията е изпълнена и ние благополучно ще успеем да се качим с кабинката в 08:30 ч. Срещу скромната сума от 112.50 евро се сдобихме с билети включващи качване/ слизане + трите атракциона на ледника за двама възрастни и едно дете а мъника бе с безплатен достъп.

Екипирани като за зимни условия/якета,шапки,ръкавици/за по малко от 5 минути пристигнахме на ледника Дахщайн.Предупреждавам,че хора със синузит може и да изпитат дискомфорт/болка от рязкото изкачване на лифта-аз го изпитах!Ледника ни посрещна с перфектно време-лек вятър и температура на въздуха от 4 градуса по целзий.Колко бях изненадан ,че на моста и „ Път към нищото” няма никой! Това бе перфектният момент да ги посетим и те да са само за нас.Стъпването на моста бе първия момент в който жената и децата трябваше да се справят със страха от височини.Смея да отбележа,че бяха много смели и надминаха очакванията ми.Дори малкият Алекс премина сам по моста.След моста стигнахме до стъклената рампа със звучното име „Път към нищото”.Гледките са…уау!!! Нямам думи! Влязохме и в ледения дворец,на който децата се зарадваха адски много,но е доста  хлъзгаво и трябва много да се внимава!Разгледахме ледените скулптури и излязохме.Снега ни очакваше.Последваха минути на снежна забава от която пострадахме и аз и жената.Децата ни обсипваха със снежни/ледени топки без грам пощада.Какво ли са си мислили: „Ох сега ни паднахте”! Бяха минали повече от два часа от както слязохме от лифта и сега бе време да се подкрепим/освежим седнали удобно на кафенето.Докато хапвахме и си пиехме топлите напитки се появиха облаци които направиха гледката към околните върхове още по красива.Не искахме да си тръгваме от тук.Мястото е приказно,но ние трябваше да продължим нататък,към следващата забележителност в списъка ни,а тя бе приличащият на казарма-замък Траутенфелс.Но първо трябваше да си валидираме билета от платеният път до лифта с цел да избегнем таксата от 14 евро.Да ама билета се оказа,че сме го забравили в колата.Ще го мислим като слезем.Сега ни предстоеше слизане и то на покрива на лифта.Силно препоръчвам-още едно страхотно преживяване/май думите страхотно и уникално ще са най-използваните в този пътепис/! Валидирах билета на касата,като обясних какво се е случило и поехме пътя към Траутенфелс за по напряко през световно известният ски курорт Шладминг.

По препоръка на @juriwaro ,замъка бе включен в нашата програма и отново не съжалявахме.Просторни зали със чудесни експонати и спиращи дъха гледки към хълма Гриминг-това е Траутенфелс.Мраморната зала с барокови фрески от 1670 година е страхотна,стига в нея да няма временна  експозиция.А каква сюрреалистична картина се разкрива от заобикалящите замъка поля?!? Вижте сами!  

Използвайки,че в този ден не бяхме предвидили повече забележителности, връщането през Solkpass го направихме с много спирания за да може да се насладим на красотата на прохода.На всеки завой има изграден кът за сядане и това са перфектните места за наблюдение и отмора. Прибрахме се в къмпинга,където ни очакваха нашите приятели,които на свой ред бяха посетили Red Bull Ring и то напълно безплатно.Плащали са единствено в шоп зоната и за картингите които са карали.Иначе са се разхождали повече от два часа из трибуните и са наблюдавали тестови изпитания на коли с марката Audi.За завършека на вечерта какво да ви кажа-отново като предната вечер,но този път наблегнахме на светли бири Schladminger.

Дахщайн глетчър /Dachstein-Gletscher/

Път към нищото /Treppe ins Nichts/

Моста -отвеждащ ни към Ледения дворец и Път към нищото.

Дахщайн-изглед от долната станция.

Траутенфелс и хълма Гриминг

Ден 5: Област Каринтия

Нов ден нов късмет.Да ви кажа честно програмата ни бе направена по дни и само сменяхме реда на посещение на забележителностите според времето.Затова на този ден решихме да тръгнем на юг и да посетим две от топ забележителностите на област Каринтия,а именно замъка Burg Hochosterwitz и дървената кула Pyramidenkogel.

След около един час шофиране по перфектните австрийски пътища бяхме в подножието на величествената крепост Burg Hochosterwitz .Хохостервиц е типичен пример за средновековна крепост.Изградена на хълм и защитена от 14 порти,всяка представляваща защитно съоръжение блокиращо достъпа до вътрешната част на крепостта.Изграждането му започва през 860 година,като до средата на 16 век крепостта постоянно се реконструира.Влязохме срещу скромната такса от 15 евро за възрастен и 8 евро за дете до 15 години и започнахме изкачването на не много ниския хълм.За щастие крепостта така е построена,че не се усеща въобще денивелацията и прехласнати в разкриващите се картинни пейзажи изведнъж се озовахме на крепостното площадче.Решихме,че е време за бира и хапване и веднага се озовахме на една от множеството дървени маси обслужване от ресторанта на крепостта.След това разгледахме музеят в които има множество оръжия изоставени от Наполеон и арсенал от оръжия принадлежащи към различни епохи.По стените има портрети на владетели свързани с историята на замъка.Децата бяха особено впечатлени от „малкият” рицар със скромната височина от 2.25м. и меч дълъг почти два метра.

Денят започна чудесно,но никой не подозираше какво ни предстои?!?

Пътят към Pyramidenkogel се вие покрай невероятно красивото езеро Вьортерзее на брега на което са позиционирани множество градчета и селца включително и столицата на областта-Клагенфурт.Самата кула е наследник на първоначално изградената на това място дървена платформа за наблюдение и последвалата я 54 метрова стоманена кула,която през 2008 година посреща невероятните 5 милиона посетители.Отправила взор към небесата със стоте си метра височина,днешната кула е построена през 2013 г. и е най-високата дървена кула за наблюдение в света.Качването със скоростният асансьор е препоръчително за тези които имат фобия от височини,а при нас това бе по-голямата част от групата.Аз се качих само с големият син,като заплатихме 14 евро за мен и 6.50 евро за него.Всички други категорично отказаха да се качат и естествено ние се съобразихме с тяхното решение.Около кулата има изграден хубав парк с катерушки и пързалки за децата и добър ресторант за възрастните.Именно там ни изчакаха останалите членове на групата,докато аз и синковеца обикаляхме площадките за наблюдение,всяка от която е на различна височина,най-високата от които е на 70 метра/въпреки,че чичко гугъл казва,че е на 83 метра/.Тук е и най дългата пързалка с дължина от 120 метра,но има ръстово ограничение и се заплаща допълнителни 4 евро.Гледките от върха е истинска наслада за очите и веднъж съзерцал тази красота,тя остана завинаги запечатана в съзнанието ми.Тръгнахме си /поне аз/ със страшно нежелание от тази топ забележителност и само след 10-тина минути спряхме на брега на езерото Вьортерзее в малкото градче Reifnitz.Там се намира култовата скулптура на VW GTI издялана от цяло парче скала.Кратка разходка по брега ,малко снимки върху Голфу и в късния следобед  на деня тръгнахме обратно към „зеленото сърце на Австрия”.Още един ден отмина,а ние сме на седмото небе от всичко видяно до момента.

Хохостервиц /Burg Hochosterwitz/

Вьортерзее /Worthersee/

Pyramidenkogel

Reifnitz-VW GTI.

Ден 6: Халщат

Какво да ви разкажа за Халщат?Толкова много има изписано за него и толкова много фотоси има публикувани в интернет пространството от този малък австрийски град, окичил се с титлата най-красив малък  град в света. Но все пак: Пленителен!Разкошен!Невероятен! Думи които можете да чуете от устата на всеки турист имал възможността да се докосне до него.За да не е съвсем постен разказа ми за този ден ще ви кажа,че отново минахме пътьом през Solkpass но този път бяхме цялата група.Всички мои приятели бяха във неописуем възторг от това което им предложи от към гледки ,този така заобичан от мене проход.Преминахме покрай Бад Митендорф  със своята ски шанца за ски полети и Бад Аусей /Bad Aussee/ -известен с провеждащият се в края на месец  Май-Фестивал на Нарциса и с огромната си емблема на Мерцедес служеща за мост на мястото където се събират три местни реки. В това време на годината туристите не са нетърпимо много,но паркинг  1 бе изцяло зает,така че спряхме на паркинг 2. Всичко бе прекрасно,до първият досег с негово величество китайския турист.Не бе проблема в това,че разглеждат града/това и ние правихме/,а в това,че го разглеждат мъкнейки куфари.Доста неприятно,неудобно а и шумно!Все пак това не можа да ни развали доброто настроение и ние си прекарахме чудесно.Дори на църквата с изрисуваните черепи хванахме някакъв „мъртъв” час и си я разгледахме съвсем спокойно,необезпокоявани от абсолютно никого.На така известната Точка на  мълчанието /Point of silence/ от където са всички тези незабравими фотоси на Халщат циркулиращи в интернет,имаше само  няколко човека.За мое голямо съжаление никой от нашата група не изяви желание да се качи до площадката-Skywalk извисяваща се високо над Халщатското езеро,за да можем да зърнем езерото и града от високо.Поради тази причина пропуснахме и горещо препоръчаната от вас солна мина,явяваща се най-старата такава в света.Как се надявах само някои от тях да размисли и поне да се качим на лифта от Обертаун до площадката Петте пръста/5 Fingers/,но и в това мое желание не срещнах грам подкрепа.Не се оплаквам,въпреки,че в момента написаното от мене може да ви се стори като оплакване, все пак бях запланувал качване до тези площадки,нещо което сигурен съм ще се случи някой ден. Слънцето отдавна бе прехвърлило зенита си и това бе знак за нас да се ориентираме към тръгване,защото пътя до Sankt Peter am Kammersberg  бе около два часа.Паркинга се плаща на часове-за час,за два,за три,от три до шест и т.н.т.Ние заплатихме 8.50 евро за близо четирите часа които прекарахме в Халщат,и по мое мнение тези от три до шест часа даващи ти право на колата да седи на паркинга за тази цена са напълно достатъчни за да се посетят всички забележителности на градчето.Мисля,че тук е мястото да споделя с вас за един страхотен маршрут,който аз за съжаление не можах да направя,но бях достатъчно добре разучил и повярвайте ми няма да съжалявате.Изкачвате се с кола до Gasthof Trisselwand оставяте колата по протежение на пътя и тръгвате по маркираната пътека към  Тресенщайн /Tressensteinwarte/.За около 40-тина  минути ходене ще стигнете до четири етажна дървена платформа от която се разкрива невероятна гледка към езерото Алтаузеe/Altaussee see/ и езеро Грундлзее/Grundlsee/-две от най-красивите езера в Залцкамергут. Също ще наблюдавате и планинска панорамна гледка,простираща се от ледника Халщат на Дахщайн  та чак до хълма Гриминг.Абсолютно си заслужава и препоръчвам горещо,а и е напълно безплатно!Въпреки,че в този ден посетихме само Халщат и не направихме и една крачка планински преход  се прибрахме доста изморени,макар разстоянията между къмпинга и забележителностите които посещаваме да са къси.Забравих само да допълня,че се върнахме отново през Solkpass,но този път спряхме да похапнем малко преди върха,от където започва пътека отвеждаща  до серия от ледникови езера с нереална красота. Вечерта бе особено приятна и превъзбудени и развълнувани от приключението Халщат дълго си бъбрехме пиейки бирички.Всички с нетърпение очакваха утрешния ден,в който им бях приготвил огромна изненада.

Халщат./Hallstatt/

Халщат изглед от Point of silence

Solkpass

Ден 7: Адмонт и Национален парк Гезойзе.

В този предпоследен ден решихме да се отправим към Адмонт и неговото абатство.Преминавайки през изключително живописният път B114 стигнахме до сгушеното в подножието на национален парк Гезойзе,малко градче Адмонт,чието абатство е дом на най-голямата манастирска библиотека в света.В построената в бароков стил  библиотека се съхраняват около 70 хил. тома,като най-ценните сред тях са 1400 книги с датировка от 8 век.Закупихме си фамилен билет за 2 възрастни+2 деца за 25 евро,заплатихме такса в размер на 5 евро за да мога да снимам в абатството/библиотека,природо-научен музей,музей на изящните изкуства и готическия музей/ и влязохме.Веднага след входа следват три зали,в две от тях се прожектират филмчета показващи историята на абатството,а трета зала е …уау.С помощта на мултимедия и огледала,заставайки пред  парапета се създава усещането,че си в сфера или кошер и от всякъде надничат хора,а тези хора сме самите ние.След тази зала се отправихме към библиотеката а там прекарахме повече от 30 минути.Разгледахме скулптурите,таваните изрисувани със стенописи  от Просвещението,лавиците с книги разделени по раздели-теология,история,различните издания на библията и църковни книги,география и др,направих снимки със съмнително качество-заради тъмнината и излязохме.Всички останахме силно впечатлени.С приповдигната настроение от видяното до момента се отправихме към природо-научния музей,който също се оказа много добър.Стаята с восъчни реплики на повече от 200 вида ябълки,залата с над 50 хил.насекоми,залите събрали всички представители на местната фауна а и не само на местната,залите с вкаменелости и не на последно място изследователската стая-там децата наблюдаваха различни насекоми през микроскоп,изучаваха звуците издавани от различните насекоми и се забавляваха истински.Музея на модерното изкуство го минахме набързо,понеже не сме любители на съвременното изкуство. Наскоро отворения Готически музей е създаден в отговор на повишения интерес към религиозната скулптура от късното средновековие.Сред експонатите ще видите различни образи на Дева Мария и множество други произведения на изкуството свързани с католицизма.След готическия музей се отправихме към манастирската църква,която се явява първата нео-готическа църква в Австрия,доминирана от двете си над 70 метрови кули.Последва кратка разходка покрай манастира сред дивна растителност и изключителни гледки към заобикалящите ни отвсякъде планински склонове.Настъпи време да се отправим към Национален парк Гезойзе/Gesause/. В самото начало на парка има изградена площадка за отмора и забавление/Erlebniszentrum Weidendom National Park/ с кътове за хранене под дебела естествена сянка и островърхи шатри против дъжд,с лабиринт за децата,с огромни люлки тип легла за възрастните,с бинокли за наблюдение на спиращите дъха непрестъпни скални масиви,с образователни площадки за флората и фауната на парка,с изградена рампа за наблюдение на обитаващите тези земи –бухали,с множество седянки покрай бурната река Енс,с мостове и дървени пътеки на които на специални устройства можете да наблюдавате пейзажите във всички сезони,с безплатен високо-скоростен интернет и какво ли още не.Това бе мястото на което си направихме пикник и прекарахме невероятно четири часа изминали все едно бяха един миг.В този ден остана време само за едно последно нещо и то бе да изпием по един Puntigamer/чудесна светла бира/ на гостоприемницата Gasthof zur Bachbrucke.Кухнята е много добра а порциите са огромни.Почти по тъмно се прибрахме по обратният път през Hohentauren наслаждавайки се за последно на тази изключително красива част на областта.

Библиотеката в Адмонт.

Абатството.

Църквата.

Национален парк Гезойзе/Gesause/

Място за отмора и забавление.

Ден 8: Мурау

Последният ден от престоя ни в Щирия си го бяхме оставили за лежерна разходка до близкото Мурау и за грандиозно завършване на почивката с барбекю и биропиене.Имахме и рожденичка в групата-малката красавица Стефи ставаше на 12 години и щяхме да и празнуваме рожденият и ден.

Мурау е поредното средновековно градче с повече от 800 годишна история.Центъра е малък и компактен с неизменната за всеки град статуя на Дева Мария,но за съжаление бе в ремонт.За сметка на това,времето бе прекрасно и разходката покрай река Мур бе страхотна.Без да влизаме по замъци и църкви,бавно-бавно стигнахме до местната пивоварна Murau,произвеждаща няколко вида бира,които вече бяхме опитали а и до изхода на деня отново щяхме да пием.Решихме за последно да опитаме местната кухня и седнахме в ресторанта на Der Murauer Gasthof Hotel  Lercher.Групата ни бе голяма и това правеше по-трудно намирането на маси за толкова много хора.Е там намерихме! Готино заведение с чудесен изглед от терасата,чудесен персонал,вкусна храна и студена  бира.Отново огромни порции.За наше нещастие докато обядвахме за първи път заваля дъжд.Наложи се да отидем до паркинга да вземем колите и да си приберем домочадието.Малко се понамокрихме но какво от това.Предстоеше голямото печене и не по-малкото пиене.А дъжда продължаваше да си вали.С няколко големи слънчеви чадъра за прикритие от дъжда и много ентусиазъм разпалихме барбекюто.Можеше да започнем с печенето и биропиенето.Един час преди залез слънце дъжда спря и Щирия ни дари с изключителна картина.Слънчевите лъчи пробиваха ниската облачност,която се носеше между възвишенията,осветявайки ярко боядисаните къщи на местните жители и католическата църква в Sankt Peter am Kammersberg .Нереална картина от един реален свят!Вечерта не мина без задължителната торта,свещи и Happy Birthday в чест на рожденичката ни.Не окъсняхме много понеже на следващият ден ни очакваше по-голямата част от обратният път към дома.

Мурау /Murau/

Sankt Peter am Kammersberg

Ден 9:  от Sankt Peter am Kammersberg   до Свилаянац в Сърбия.

Настъпи момента,когато трябваше да кажем довиждане и до нови срещи на „Зеленото сърце на Австрия”.Рано сутринта тръгнахме към България с цел да изминем по голямото разстояние от 1550 км до дома още първият ден,за да може на следващият да се приберем нормално без закъснения.Поставената цел бе да изминем  980км. до сръбският град Свилаянац където без предварителна резервация се надявахме да намерим хотел за да пренощуваме.Отново имахме случка със спукана гума/скъсан винтил/,но хубавото в случая бе ,че на отбивката на която бяхме спрели имаше сервиз.Е,трябва да отбележа,че механика го нямаше и се наложи да му звънят от съседната на сервиза бензиностанция и след като дойде се оказа видимо да кажа „неадекватен” за да не употребя друга крайна дума и в продължение на половин час се опитваше да махне винтила.Присъдата бе страшна и буквално ни подкоси краката,но какво да се прави.Отремонтирането на скъсаният винтил струваше на моят приятел скромните 2000 динара или по-точно 17 евро.Махнахме с ръка и продължихме нататък.По тъмно стигнахме в Свилаянац и се настанихме в къща за гости Talija.Приятен хотел с невероятен ресторант.Там прекарахме остатъка от вечерта пиейки Зайчарско-светла местна бира и Жълт Ос-местна сливовица.А кухнята….майко мила! Какви огромни порции и колко вкусно е всичко,а и колко е евтино! Персонала на ресторанта бе много мил и ни обгрижва като царе.Момчетата работещи там бяха посещавали не веднъж България и видимо се радваха,че им гостуваме.Супер доволни от всичко през тази вечер взехме решение да си направим един кулинарен тур подправен с щипка забележителности в западната ни съседка още следващата година.

Ден 10: от Свилаянац  до Казанлък

Сутринта не бързахме и бавно и мързеливо се измъкнахме от леглата,закусихме отново в ресторанта,където нашите сръбски приятели ни почерпиха по един Жълт Ос/те това закусвали/ и се отправихме към България.Границата я минахме бързо и безпроблемно,а след това по северната тангента заобиколихме столицата на България и се отправихме към Казанлък.Спокойно без да бързаме в късният следобед на 16.09. се прибрахме там от където тръгнахме преди десет дни. Изминахме точно 4048 км. и видяхме пейзажи за които дори не бяхме сънували.Сега взора ни е отправен към друга част на света,но никога няма да забравим Щирия-„Зеленото сърце на Австрия”

П.П. Извинявам се предварително за огромният брой снимки превърнали този пътепис във фото-разказ,но не можах да намеря подходящите думи за да ви опиша уникалността на местата които видях. 

Благодаря!