"Битката при Драва"*

Кой съм аз,че да пиша и описвам военни учения?

Не съм журналист,нито военен анализатор по бойна подготовка и тактика,не съм и писател.

Аз съм магеланец!!! Зареден съм с авантюристичен дух и изгаряща жажда за пътешествия,а също и човек успяващ да извлече максимума от едно военно приключение гарнирано с лек туристически привкус.Ще се постарая поне от части да пресъздам събитията и предизвиканата емоцията на участниците в това титанично по размери занятие.Дано това мое усилие накара вас да прочетете разказа ми докрай,а не да го затворите след първите няколко реда!

На 01 юни потеглихме със стар раздрънкан автобус „Сетра ”,на непосилното дори и за туристическа агенция,правеща екскурзии тип „гледки през прозореца” -56 часово пътуване.Точно толкова време ни бе нужно за да изминем 2250 километра от Казанлък до тактическият военен полигон в Дравско Поморско в Полша. Километър след километър,час след час напредвахме бавно към крайната ни цел.Използвах познанията си по този маршрут и влезнах в ролята на гид."Вляво вижте това,в дясно онова,обърнете внимание на хълма с крепостта,минаваме през река....,сега сме в Ниски Татри"-редях аз и така пътят ставаше по-лек. На всички им бе интересно,от което изпитах огромно задоволство!

Лежерното пътуване продължи до магистралата Краков-Катовице,където ни се случи следната случка:На пункта за плащане на магистрална такса по пътя за Катовице ни спря полиция.Полицаят забеляза автобуса от далече,защото следеше номерата на превозните средства с мощен бинокъл.Учудихме се на размаханата стоп палка,при положение,че имахме табели за НАТО конвой,но спряхме.Оказа се,че има бедстващ българин- шофьор на ТИР и полицаят е търсил автомобил с българска регистрация за да може евентуално да се окаже някаква помощ.Е,спряха точния автобус/повечето от колегите в автобуса бяха майстори по ремонта на автомобилна и бронетанкова техника,също имаше и множество шофьори на специализирани машини/.Веднага се запретнаха ръкави,извади се инструмент-чукове,ключове и след половин час всичко бе отремонтирано.Тогава си помислих,че каквото и да става оттук-нататък,ние вече сме си свършили работата и сме защитили един от девизите на армията „В служба на народа”.

Не мога да опиша с думи какво е да се пътува три дни в автобус без да имаш нощувка по пътя.Не мога да го опиша,но щом сега пиша значи съм го преживял и то два пъти.Стоически устояхме на този ад на колела и живи-здрави пристигнахме на мястото,където щеше да се проведе новата битка за река Драва.

Река Драва е само 170 километра дълга,но множеството притоци и делтата са толкова красиви,че по нея има стотици изградени туристически маршрута за пешеходен,велосипеден и речен туризъм.Особено популярно е прекосяването на Дравско с каяк,а и също „мокрото ходене”/газене в коритата на потоците и рекичките/Природата е феноменална а езерата са кристално чисти и неземно красиви.

Именно на това вълшебно място се намира един от най-големите тактически полигони в Европа.Ние бяхме част от 31000 военни,със 3000 единици бойна техника ,102 самолета и вертолета и 15 бойни кораба,чиято цел бе да покаже „ мускули” в близост до Русия .

Интересен за отбелязване факт е,че на територията на полигона има населени селца до които се стига по пътища включени в националната пътна мрежа на Полша,а самият полигон е отбелязан само с предупредителни и забранителни табели.Няма огради,няма заптиета,няма „Биг Брадър” вижда всичко.Това за мен бе доста странно,при все това,че има и две летища, използвани от ВВС на страните членки на НАТО и от участниците в учението.

Нашият лагер бе изграден близо до селцето Конотоп и неговото стрелбище.Заедно с нас занятие водеха и 100 военнослужещи от македонската армия,което ни накара да бъдем изключително внимателни на тема политика и история с цел тренировките да не се превърнат в истински бойни действия.А те бойните действия макар и наужким си бяха като на война.Именно това ме накара да кръстя този разказ „Битката при Драва”.Имаше дни в които тренировките продължаваха по повече от 17 часа. Тук искам да направя един извод преди да продължа: Ако нашите войници са нахранени и им е осигурена баня след завършека на тренировъчният ден,те са способни на чудеса от храброст!

Тренировъчните дни на българските военнослужещи.БМП-1 в действие.

Американската,полската,румънската , шведската и българската артилерия обсипваше полигона с безброй снаряди а тътена от експлозиите бе разтърсващ.Шведските сухопътни войски форсираха езеро след езеро,а американските парашутисти от Airborne извършваха десант след десант. Всеки ден пехотните войски нападаха и отблъскваха противник след противник и така до последните няколко дни,които бяха и финалната щриха на този сюрреалистичен сценарий.

Денят „Х” започна с атаката на няколко двойки самолети F-16,СУ-22 и Миг-29/единият бе български/ Изсипвайки целият арсенал от бомби върху изстрадалата полска земя те се оттеглиха за да дойде времето на артелерията-40 минутен тътен оприличим на бомбардировка от периода на Втората Световна Война .Всички „противници”,които бяха все още живи бяха атакувани от американските хеликоптери –Апачи и полските Ми-17 и Ми-8 а след тях дойде и пехотата.Първо бе направен мащабен десант от американска парашутна бригада,като си скочиха с цялото въоръжение.След като стигнаха земята набързо развърнаха оръдията с които скочиха и започнаха масиран обстрел,след тях настъпиха и танковете Ейбрамс и Леопард и множество машини на пехотата Брадли,БМП-1 и какви ли още не.Мащаба на военните действия бе умопомрачителен,а мисията бе изпълнена-„мускулите бяха напомпани”!!!

Атаката на СУ-22 и F-16.

Стига сме воювали, време е да се върнем към по-интересната част-туризма.

Град Дравско Поморске е малко симпатично градче със седемстотин годишна история,дълго време е бил част от Германия до споразумението от Постдам,когато се предоставя на Република Полша .При сраженията през Втората Световна Война градът е напълно разрушен и след това изграден наново.В днешно време близо да малкият градски площад се извисява голямата готическа „Църква на Възкресението” строена през 14-15 век.Близко до тях е "Мемориалът" посветен на загиналите руски войници в битката за Дравско.Самият паметник е един от множеството подобни из цяла Полша/два танка Т-34,качени върху импровизиран хълм/.Зад мемориалът започва красивият градски парк Шопен в който расте огромен вековен дъб/природна забележителност/ с диаметър на дънера повече от 5 метра.Около него е разположен мегалитен полукръг отбелязващ настъпването на новото хилядолетие.Сред алеите в парка засадени широколистни дървета има множество заведения и спортни площадки.На един километър от центъра е и "Мемориалът" и военното гробище на загиналите за освобождението на областта - полски войници от 1-ва Армия.

Дравско Поморско-"Църква на Възкресението"-изглед от към парк Шопен.

Мемориалът в чест на загиналите руски войници.

Военното гробище на загиналите полски войници.

Езерата пръснати навсякъде из Дравско са стотици и са кое от кое по-хубави.Много от тях са обозначени със знаци за естествен водоем с разрешено плуване.Това е показателно за чистотата на водата.Условията за риболов са страхотни,но трябва да си купите разрешително за това от кметството на близкото село.Риба има много а и бира също! За животинското разнообразие по-добре само да спомена,че на ловците в нашата група им бе до плач.Сърни,елени,диви свине,лисици,чакали,бобри,зайци и безброй птици-малки и големи,грабливи,прелетни и пойни.Има и зубри!!! На множество места има изградени специални площадки-рампи,на 3-4 метра височина,за наблюдение на европейските бизони.

Езерото със звучното име котел /Kociol/

Една примерна карта за да добиете представа за броя на езерата в Дравски окръг.

Селцата са пъстри и разнолики.Къщите на живущите там са истинска наслада за окото с техните пъстроцветни фасади .В Конотоп местните жители поддържаха градинки в обществените площи и бяха украсили същите със странни дървени фигурки свирещи на различни инструменти.

Конотоп.

Тръгнахме обратно към България.Надявах се,че след като всичко е приключило успешно ще спираме малко по-често и на различни места с цел да опознаем и видим поне малко от Полша.Минавахме транзит през страхотни места.След като подминахме и Познан спряхме за повечко време в градчето Долск.Докато всички решиха,че ще отдъхнат/камо ли правеха нещо друго в автобуса/ аз реших да се поразходя.Градчето е много приятно с красив малък площад и кметство с жълта островърха часовникова кула.Има красива дървена църква построена през 1618 год. и голяма готическа църква „Св.Архангел Михаил” от 12 век, извисяваща се над страхотен плаж, на брега на красивото Долско езеро.Беше неделя и на плажа имаше доста хора,а в езерото бе пълно с уиндсърфинги.Може да си представите,какво бе учудването на местните жители,събиращи слънчеви лъчи на плажа, при появата на униформен военен и то от чужда армия,с апарат в ръка/воайор в униформа/ .Почуствах леко неудобство,че смущавам спокойствието им и продължих разходката си из малките улички на града.

Долск.

Продължихме по пътя към дома.На входа на Вроцлав автобуса се счупи.Веднага разрових хард диска в главата ми и бях готов да поема на разходка из прелестния град.Да ама не!За първи път съжалих,че се возя в един автобус с майстори.Американска хоби лента ,малко импровизация и доста сръчност бяха достатъчни за отстраняване на повредата.Следващата спирка бе Банска Бистрица.Там автобуса се скапа тотално.Обадиха се за друг автобус да дойде от България да ни вземе.Вече бях направил плана къде ще се спи,какво ще се гледа,но отново греда.Шефът на превозваческата фирма се обади и каза на шофьорите си да тръгват,пък до където стигнат.

Пълна лудост!!! Бавно,бавно с 60км/ч се придвижихме до селцето Nagyoroszi в Унгария,само до границата със Словакия.Там спряхме за осем часова почивка. Реших да я използвам максимално за да разгледам и да се запозная с историята на това селце.

Оказа се,че селото е едно от най-старите в Унгария и е с близо 1000 годишна история.То е част от природният туристически маршрут „Зелен път” и е спирка на най-красивият железопътен маршрут в страната на Маджарите.Оставаха ни още около 1000 километра,който взехме за 24 часа.От тук нататък почти не спирахме с изключение на задължителната спирка за хапване на плескавици в Сръбско.Така се прибрахме по родните места-доволни къде повече,къде по-малко,но все пак доволни.Всичко приключи успешно на същото място от където тръгнахме 21 дни по-късно.

Nagyoroszi

П.П. Моята генерална оценка е отлична,а дали другите мислят като мен мога само да гадая?!?.

Ще завърша разказа си с една снимка,която показва много. Дано,да ви е било интересно!!!

Уважението показано към нас и България е крещящо изразено на лицето на ефрейтор Нагазака!!!

*Приликата с великата отбранителна битка при река Драва през Втората Световна Война е случайна.