43 часа в Берлин, но пък какви...

Маршрут: Бургас-София-Берлин и обратно

Дата: 03.03-05.03.2018

Брой пътешественици: 9 /всички от женски пол/

Транспорт: автобус,метро, самолет, влакове- най различни :)

Всичко започна от едно провалено пътуване до Милано, за да се стигне до Берлин 

След като не успяхме да грабнем евтините билети до Италия, случихме на такива до столицата на Германия и то точно за почивните дни около националния ни празник, за да избегнем вземането на отпуск. Перфектно – купуваш билетите през Ноември и имаш 3-4 месеца, за да организираш пътуване, дебнене на евтин хотел и т.н. , все пак решихме да пътуваме нискобюджетно.

След като премина еуфорията от коледните и новогодишните празници вече беше време да плащаме хотели и да систематизираме програмата. Благодарение на Гери плана за обиколката на най-интересните места стана по немски прецизен.

Започнахме да дебнем в Air BnB и Booking за изгодни предложения за нощувка. За щастие изскочи оферта за хотелче на перфектна цена и отлична локация /точно до централната жп гара – отправна точка за всичките ни миткания/. Също ни устройваше и това, че не изискваха предварително заплащане на избраните нощувки и имахме възможност за безплатна анулация /ако излезе още по-добра оферта/. Сега единственото, което ни остана е да чакаме с нетърпение да дойдат набелязаните дати – 03-05.03.2018.

Транспорта до и от столицата си го организирахме поотделно, защото бяхме голяма група, а и някои тръгнаха още на 02.03 – нетърпеливци 😉  Първоначалният план бе да използваме родните железници , за да стигнем от Бургас до столицата, но след кратка преценка на съотношението време за пътуване- цена – условия набързо се пренасочихме към възможните автобусни и автомобилни превози. Еви, Галя и Ина, най-нетърпеливите за пътуването, тръгнаха още в петък /04.03/ използвайки групи за споделено пътуване във Facebook. Гери, Деси, Яна, Дени и Рони се придвижихме с автобус, който бе директен - само със спирка на летището. А Жаси избра също автобус, но в различен час от нашия, защо не ѝ продали билетче, за да е с нас, въпреки че имаше места  😞

И така на 03.03 в 7.00 имахме лагер сбор на автогара Юг в Бурас. Всички от автобусната група се явиха  навреме и в 7.30 потеглихме към столицата. Беше националният празник на България и се навършваха 140 години от освобождението от Турско робство и с надежда за много интересни празненства и прояви в София потеглихме по магистралата. В автобусчето се пътуваше учудващо комфортно с таблетчета на седалките и доста малко пътници – около 15, пет, от които бе нашата група.

 Разцъквайки Candy Crush неусетно се оказахме в София. По пътя проверихме дали има някакви предвидени събития в града, към които да се присъединим. С учудване разбрахме, че Столична Община не е предвидила нищо друго освен празничния третомартенски военен парад и заря,  безплатен вход на няколко музея и галерии за съжаление далеч от центъра и не в нашата посока. Какво за бога става?!? 140 години освобождение а само един парад??? Та ние в Бургас за Никулден всяка година имаме цяла седмица изпъстрен с прояви празничен календар, а на самия ден на всеки  час се случва нещо интересно и в града, така че гостите и жителите да имат празнично настроение. Малко посърнали рашихме да се отдадем на стандартните забележителности в центъра на столицата.

Около 12 автобусчето ни стовари на централна гара в София и вместо с метро към центъра се отправихме пеша към „триъгълника на властта“, за да се срещнем с останалите от групата. Вървейки си към „пъпа“ на София минахме покрай Лъвов мост, където имаше сватба, а ние туристически открихме с първото селфи:

Тъй като бе валял сняг предните дни и пътуването ни за малко да пропадне заради циклон, който бе парализирал Европа, много се зарадвахме на ясното слънчево време /доста скоро щяхме да се разочароваме/. Вървейки си по разбитите тротоари по главите ни се сипеха пръски от покривите на сградите, а снегът не бе добре почистен, но това бе само началото... Събрахме се всички /без Жаси – тя все още не се бе свързала с нас да доуточним къде ще се видим/ до Съдебната палата и дружно решхме, че първо ще задоволим повика на стържещите си коремчета, а после и нагона на пътешественическите си души. И така се отправихме да търсим рерсторантче по „Витошка“ и поредното разочарование.... Повтарям – денят е 03.03.2018 – Национален празник, 140 години от Освобождението и България е председател на Европейския съюз, и какво да видим  - когато се очаква, че столицата ще е пълна с официални гости, туристи, почиващи граждани и т.н. главната улица е непочистена и е едно кишаво блато ,приличащо на оризище, и прогизваш, и се хлъзгаш на всеки две-три крачки 😞  Проверихме няколко заведения и след като не намерихме места , решихме да се върнем към първоначалния план и да се насочим към малко вегетарианско ресторантче в една от пресечните на булеварда. Там наистина храната и атмосферата бяха страхотни. С напълнени коремчета се отправихме към Славейковото пазарче, за да открия книжка обещана на детето, неиздаванa вече. Както винаги, не ме разочароваха и ми я откриха. Следващата спирка бе Народният театър и поредното селфи вече в почти пълен състав:

От там по пресечните решихме да пием кафенце и да убием времето до полета, разочаровани от липсата на събития в столицата. Насочихме се към приятно кафенце на Графа – „Двата Жирафа“ – но за съжаление и там както почти на всякъде нямаше места , та свихме отново към прогизналата Витошка. След приятен отдих в заведение и една лимонада по-късно вече бе време за метрото , което да ни отведе към летището и истинския старт на приключението Берлин. Минахме естествено да се населфим и пред Президентството:

Решхме да хванем метрото от Университета и да се поразходим по жълтите павета , но уви , площада пред Народното събрание бе затворен заради парада и ако искахме да преминем през него ни очакваше засилена проверка през метални детектори, а и ние с тези ранички – единствения ни багаж – летим с Rayan и само ръчен взехме, та щеше да е доста трудноТака че по заобиколна уличка достигнахме до подлеза на метрото. Отново чуденка по български – как може схемата на метрото да е след чекирането на билетчето, а не преди нея, за да знаеш на къде искаш да тръгнеш ??? Но нищо спирката ни бе все пак най-новата – Терминал 2 на летището  🙂  Там след вратите към нас се присъедини и последния член на групата – Жаси. Вече в пълен състав се отправихме към чек-ина и проверките а от там и към „нашата птичка“ , която да ни отведе към Германия.

Полета не бе лош , за щастие без турболенция, но пък със супер рязко излитане, но ще отдадем това на испанския пилот  😉 

 След 2 часа бяхме вече в Белин - на летище Шьонефелд. От там на 2 минутки пешком бяха и влакчетата към центъра. Набързо преминахме през машинките за билетчета, все пак бе около 22.00 часа, а температурата навън започна стремглаво да пада -  ние тръгнахме от София на +10.

За съжаление правеха ремонт на част от линията и трябваше да сменим влакчето, което бе директно до централната гара и се наложи да чакаме на открито и судено – поне към минус 5 клонеше термометъра. Там доста от нас позамръзнаха и в следващото влакче направиха ето това /обуваха по 2 чифта чорапи/ :

През прозорчето пред нас се редеше нощен Берлин и неусетно пристигнахме в чудото на инженерната мисъл, което много ме впечатли – Централната Гара:

Това е гара на n-на брой нива /5/ и е строена 11 години, като крайната цена е близо 10 млрд. Евро.

За щастие хотелът ни бе в съседство и въпреки че бе почти полунощ /натрупахме и закъснение покрай ремонта на линията/ на рецепцията ни очакваха. Набързо се настанихме, въпреки че бяхме 9 кокошки, излишни крясъци нямаше, защото се разпределихме предварително по стаите. И така за съжаление трябваше да проспим следващите 6-7 часа от пътешествието в Берлин, но да презаредим батерийките.

На следващата сутрин станахме рано и някои зкусихме от тези вкусотийки:

За 10.00 бяхме записали безплатен тур http://www.neweuropetours.eu/Berlin/en/sandemans-tours/tour-view/FREE-Tour-of-Berlin?date=18/01/2018 , който започваше от Бранденбургската врата,но със снимането и спирките преценихме, че е по-добре да тръгнем час по-рано. Това е цялата група пред хотелчето:

 И така през парка напряко към портата първо ни посрещна замръзналата Шпрее:

Термометъра показваше минус 6, а усещането бе около минус 13.

Набързо се щракнахме пред „дома“ на канцлерката и Райхстага:

От там напряко през парка, където даже видяхме и малка катеричка. Ако бяхме тук през друг сезон, когато всичко е зелено със сигурност щеше да ми стане любимо място:

Излязохме в гръб на вратата  🙂

Естествено се снимахме и отпред:

На ъгълчето на Starbucks бе срещата с гида, за която бяхме подранили въпреки снимките, но това даде удобната възможност да се постоплим, да не забравяме усещането за минус 13 и силния вятър , които се проявиха в последвалите снимки с закрити нослета и замръзнали по бузите сълзички.

Срещнахме се с екскурзовода, който като разбра, че сме 9 поиска да раздели групата, което не бе проблем, но в последствие ни оставиха заедно – супер! Нямахме търпение да започнем да гледаме забележителностите.

Поради местоположението ни започнахме от Бранденбургската врата пред която вече се бяхме „населфили“  🙂 

Бранденбургската врата:

Това е една от най-известните забележителности на Берлин. Постоена е между 1788 и 1791 година по дизайна на Карл Готард по заръка на Пруския крал Фредрих Вилхелм II. Царя решил да си построи „вратичка“, през която да минава като се прибира в двореца си, използвайки само средната арка, а останалите били за плебеите. На върха ѝ заръчал да се постави прекрасна статуя на древногръцката богиня на мира Ирина в каляска теглена от 4 коня. Естествено както обикновено се случва пруската империя западнала и Наполеон я завладял. Страдайки от комплекси вероятно заради ниския си ръст /макар че някои източници сочат че император Наполеон е бил висок 164 см, все пак не е лилипут/ Бонапарт взел статуята със себе си в Париж за да ѝ се радва /той май заграбваше и статуята на конете от Базиликата Сан Марко във Венеция, явно има фетиш към статуи със коне/. Естествено малко по-късно статуята е върната в Берлин , за да ѝ се порадваме и ние.  Бранденбургската врата по време на Втората Световна Война е сериозно засегната от бомбардировките, но отцелява и е била реставрирана. Все пак немците са запазили дупките от куршуми по нея и по много други сгради , за да помнят хората ужаса от войната и да не повтарят грешката на изминалите поколения:

Естествено преминахме през средната арка, да не сме простосмъртни, та нали сме се отправили да „завладяваме“ забележителностите на Берлин.

За кратко след като преминахме вратата се спряхме, за да погледнем отново Райхстага и да разберем , че там където е била стената, днес лежат ето такива павенца:

Точно до Бранденбургската врата в перфектния център на Берлин се намира Паметника на жертвите на Холокоста. Той е разположен на парцел  разчистен след падането на Брлинската стена. Въпреки че мястото е доста апетитно, точно до Американското посолство и прекрасния Тиергартен парк, германците са решили там да отдадат почит на загиналите няколко милиона евреи. Представлява 2711 бетонни блока с различна големина и височина.

Разходката между тях ме накара да се почуствам доста странно, не зная от историята или от духащия вледеняващ вятър, но чувството бе замръзващо. Някои от нас вече бяха неразпознаваеми:

На пресечка разстояние от монумента е бил разположен бункера на Хитлер. За щастие немците са решили да го разрушат и на негово място да направят паркинг, за да няма идолопоклоничество. Снимки от там няма, защото на мястото има паркирани коли и комунистически панелни блокчета 🙂 

Следващата спирка от пешеходната ни обиколка бе ето тази прекрасна сграда, която в началото помислих, че е строена през комунизма, а тя се оказа доста по-стара. Пред нея е сниман един прекрасен филм, макар и с Том Круз в главната роля – „Операция Валкирия“.

Това е построената през 20-те г. на ХХ век сграда на Луфтвафе. След загубата на ПСВ на германците било забранено да имат ВВС и те като построили сградата и създали министерството на гражданската авиация, дошли американците и британците и ги попитали – Вие да не си правите военновъздушни сили? –  Те естествено отрекли, като казали, че е само за граждански цели. Всички знаем какво се случило след това... Сградата остава незасегната от бомбардировките над Берлин, тъй като пускащите бомби съюзници искали да запазят ценните документи на нови изобретения намиращи се в нея. И както каза нашия много любезен гид и до ден днешен сградата буди страх у всички германци, тъй като в нея се намира Данъчното  😄

Минахме покрай една туристическа атракция, която дружно бяхме отхвърлили поради студеното ветровито време, но в друг сезон би била доста приятна. А именно извисяването с балон на 35 м. и поглед отгоре над града:

Бяхме достигнали половината от пешеходната ни обиколка и бе време да отпочинем и да се стоплим в едно приятно кафенце. Някои от нас се стопляха от минусовите температури ето така:

След приятната пауза за пръв път зърнахме стената /части от нея/. Точно тези сегменти ги запазили, защото в подножието им открили, че има казарми на Гестапо и умните германци направили атракция 2 в 1:

Само на няколко пресечки от тук бе Checkpoint Charlie. Не, че е кръстено мястото на някой Чарли, а просто в английската азбука „С“ е трета буква и американските военни така обозначават цифрите във военната си терминология. Та това е бил третия пропусквателен пункт, когато я е имало стената. Той е бил един от най-важните, защото през него са минавали основно дипломати. Ето така изглежда днес пункта:

Войникът на билборда е последният американски войник служил на пункта преди затварянето му, а от другата страна е снимката на руското солдатче.

Този пункт играе важна роля малко след построяването на стената, а именно през октомври 1961 г. ,само 2 месеца след като е издигната.  На 27.10.1961 един американски дипломат решава да премине през пункта за да отиде на опера и руският войник му поисква паспорта. Това не е било нужно, защото дипломатите са минавали само с някакво талонче, което показвало че имали това право. Естествено действайки по американски -  се оплакал на посланика, който пък решил да показва „мъжка сила“ и изкарал танковете пред пункта. Виждайки американските танкове, руснаците преминали по цялата прекрасна Мауерщрасе с всичките си налични танковеи ги стоварили от тяхната страна на барикадата. Така в продължение на 12 часа руснаците и американците се гледали с насочени оръжия /мерейки си на кого му е по-голямо... дулото/ и  с пръсти върху бутоните за ядрените ракети - докато Кенеди и Хрушчов се разбрали, че е дребно недоразумение на свръхинициативен войник и изтеглили танковете. /"Кратък прочит на студената война"  автор - моя милост/ Никога и до сега света не е бил по-близо до Трета Световна Война /може би и през Кубинската криза, но това са други локуми/. Историята не помни дали все пак американския дипломат е отишъл на опера...

Отправяйки се през живописно паркче достигнахме и Жендарменмаркет

Площад Жендарменмаркет е може би най-красивият площад в Берлин. На него са разположени 2 катедрали и концертаната зала. Построени са втората половина на 18-ти век. След като пруския крал си построява катедрала в която се служи на латински и немците искат такава в която да се молят, но да разбират какво се говори. Така благоразположеният крал решава, че отсреща ще построи същата катедрала за своите поданници. Но тъй като строителите били германци построили своята катедрала с 1 метър по-висока, за да бъдат те отгоре /пак ме навя онази мисъл с меренето на...куполите/. Между двете катедрали е разположена концертната зала на Берлин която е в същия стил. По време на ВСВ сградите на площада са разрушени до основи и това, което видяхме са реставрации но статуите украсяващи прекрасните куполи са оригинали. Немците по време на ВСВ ги скриват в минни галерии и на това се дължи сегашния им черен цвят /от въглищата/. Тук ви препращам към филма - Пазители на наследството https://www.imdb.com/title/tt2177771/ , който доста добре описва тези събития.  Днес на този площад се провежда коледният берлински пазар. Естествено не минахме и без групово селфи:

От там се отправихме към Бабелплац:

В това малкото прозорче, което се намира в долния десен край на снимката се помещава „най-тъжната библиотека на света“. На това място през 1933 г. са изгорени над 250 хил. книги, които са били в разрез с нациската доктрина. Сградата в дъното е университета Хумболт, от чиято библиотека студентите са извадили въпросните книги и са ги подпалили. През прозорчето в земята се виждат празни лавици за всичките тези книги, които са били унищожени през този ден.

А това е въпросната опера, до която не е успял да достигне американският дипломат от Checkpoint Charlie :

Това беше краят и на пешеходната ни разходка с гид, от която останахме предоволни. Ето ни и цялата група с испанеца, който ни разхождаше в германската столица и провеждаше беседа на английски на неанглоговорящи - Дейвид :

Неусетно бе станало време за обяд и ние се насочихме към следващата си дестинация, свързана с естествените ни нужди за храна по това време от деня.

Пътят ни преминаваше от Жендарменмаркет към островът на музеите и крайната ни точка Александерплац. Още от България си бяхме харасали и запазили маса в Хофброф – бах ма... му 🙂  /Hofbräuhaus/   http://www.hofbraeuhaus.de/en/welcome.html

Тъй като бяхме напреднали във времето, а Деси, Яна и Гери имахме резервация за Berlin Dungeon https://www.thedungeons.com/berlin/en/ в 14.00 за шоуто на английски , нямаше да успеем да се насладим на обяда там и решихме да го преместим на следващия ден. Решихме да обядваме някъде в близост. Останалата част от групата бе предвидила да посети “Битака“ на Берлин и да се срещнем след това на East Side Gallery.

И така пешком се отправихме към Александер плац. Пътят ни преминаваше през прекрасния остров на музеите. Той е разположен на малко островче на р. Шпрее, което е свързано с прекрасни мостове към останалата част на града.:

Комплексът се състои от 5 музея построени през 18 век. За съжаление нямахме достатъчно часове /все пак бяха само 43.../, за да им се насладим и набързичко ги нащракахме отвън:

Берлинската катедрала

Крайната ни точка за момента бе някакое местанце около Александерплац, което да ни смигне.Точно до Дънджъна ни се хареса заведение с пици – колко германско 🙂  Добрата изненада бе че вътре предлагаха и типично немски неща като Вурстчета и прекрасна местна бира. Добрата храна ни накара да простим нелюбезното отношение на сервитьорката.

От тук малко набързичко изскочихме Гери, Деси и Яна , защото наближаваше часът на шоуто Berlin Dungeon. Тъй като бях очарована от Дънджъна в Лондон, макар да го бях гледала близо 10 години по-рано, реших да не пропусна и този в Берлин. Не съм разочарована, доста ни понаплашиха с Яна, а Гери ми е идеала за смелост след посещението там...

Останалата част от групата се отправи към берлинския битак:

Казаха че не било нищо особено и даже разочароващо /цените му вообще не били биташки.../ но пък за сметка на това имали доста приключения със объркани влакчета и спирки...но главния отговорник маршрути и придвижвания – Гери бе останала с нас в Дънджъна.

Жаси след обяда реши да се разходи до един от музеите в съседство и имахме „чак“ след шоуто с нея, за да се съберем двете групи. След бързичко вмъкване в един сувенирен магазин, се отправихме към гарата на Александерплац, за да вземем влакчето към East Side Gallery. На Александерплац се намира и телевизионната кула на Берлин. Най- високата точка /365м/, от която може да се наблюдава градът. Във сферата на върха има ресторант и наблюдателна тераса. Кулата е била построена през годините , когато Берлин е бил разделен,тъй като в Източен Берлин е трябвало да има отделна телевизия, и сигналът да е толкова силен, че да заглушава „капиталистическите телевизии“. За това телевизионната кула в Берлин е построена в средата на града, на един от най-посещаваните площади в днешни дни, и остава единствената телевизионна кула в Европа в сърцето на столица. Ние за съжаление нямахме достатъчно време за да се качим на кулата, въпреки, че асансьора изминава 200 м. за 40 секунди, и се наснимахме само в подножието ѝ:

Хванахме влак, но не какъв да е, а на 2 етажа . Бях много щастлива, защото на такова чудо до сега не се бях возила:

Спирката ни бе Оустбанхов където бе началото /или края/ на запазената част от стената, която в момента е най-голямата в света галерия на открито с над сто рисунки. Дължината ѝ е 1,3 км и стената е покрита с графити на известни художници. От стената в днешни дни са направили символ на свободата, изразена чрез уникалните графити на художици от целия свят.  Едни от най-известните графити са тези изобразяващи целувката между Леонид Брежнев и Ерих Хонелер и „изскачащото“ от стената трабантче, но всички са уникални и заслужават внимание.

Ето ни и нас пред част от графитите:

Тъй като започваше да се стъмва, а и ние бяхме на крак още от 8 сутринта и температурата за съжаление през целия ден не се покачи над нулата, бе време да се насочим към хотела за бързо освежаване и постопляне и да се отправим към запазената маса за вечерта. Набързо се щракнахме до все още замръзналата Шпрее на фона на моста Обербаум:

Набързичко напазарихме сладки вкусотийки за България в супермаркета и с S- бан към хотела.

Вече понаконтени и по-важното затоплени се запътихме със следващото ни превозно средство в Берлин- трамвайчето към Brew Dog bhttps://www.brewdog.com/bars/worldwide/berlin-mitte   Мястото предлагаше пица и салатки /за това „предвидливо“ обяда ми не бе пица  😉 /  и уникални и различни видове бира 🍻. Чакаше ни запазената маса макар и с грешно изписаното име Gargana :

Но за сметка на това опитах една от най-интересните пици – тика масала ?!?

Уморени към полунощ се отправихме обратно към хотела отново използвайки трамвайчето,с чийто ватман Галя имаше желание да си поговори и със съжаление разбра, че вратичката му се заключва, а стъклото е тъмно и не става и с жестове даже да се разберат  🙂

Така приключи и втрорият ни ден в Берлин...

На следващата сутрин се събудихме доста раничко, имайки предвид, че предната вечер стояхме до след полунощ и на някои доста им тежаха главите на сутринта... Но в 7.30 освободихме стаите, стегнахме раничките и се запътихме към Централната гара, за да се снабдим с прекрасните закуски и да се отправим към Западен Берлин,за да разгледаме „капиталистическата“ част на града.

Спирката ни бе до зоологическата градина, част от която видяхме през прозорците на влака. Целта ни бе църквата Кайзер Вилхелм. Построена през 1891-1895 г. в чест на  германския император. През ВСВ църквата сериозно е засегната от бомбандировките, но въпреки че се намира в западната част на града, тя не е реставрирана, за да бъде спомен за ужасите на войната:

От там се насочихме към Хардрок кафе от където Ина искаше да си купи сувенир и което се намираше само на 2 пресечки разстояние. Но за съжаление то бе затворено и нямаше как да го изчакаме за започне да работи.... Преследваше ни лошото време, термометърът не се покачваше над нулата, а и имаше опасност от „черен лед“ според телефона на Галя 🙂  В интерес на истината доста се хлъзгаха плочките и хората от градската подръжка бяха насипали пътечки от ситна фракция, която прави сцепление м/у „хлъзгавите обледенени плочки“ и  ботушките. Ето на тази снимка се вижда този тип посипка, ама пък и шахтата е оригинална 🙂 :

Използвахме отново перфектния градски транспорт, като този път се качихме на автобус  🙂 . Бях започнала да броя различните видове транспорт, които ще използваме. Слязохме на Потсдамерплац. Това е площад в Западен Берлин, който е бил реновиран след падането на стената и сега на него се помещават доста модерни сгради. Тук всяка година се провежда и прочутото Берлинале. При откриването на площада през 20-те години на 20-ти век тук е бил монтиран и първият светофар в Европа. Сега тук са сградите на Даймлер – Бенц , Сони и други международни гиганти. Имаше прекрасен закрит площад с доста заведения за хапване и магазини, но за съжаление студа ни накара само да се щракнем набързо и да се отправим към Източен Берлин за малко шопинг, тъй като скъпоценните минутки в Берлин неуморно изтичаха. Ето ни и населфени отново:

Следващата ни спирка бе Александерплац и един набелязан от вчера магазин. За да стигнем до там хванахме метрото /последния предлаган в Берлин транспорт, който все още не бяхме ползвали/. Общо взето се возихме на всички видове транспортни средства в столицата на Германия , освен лек автомобил /който може да си караме и в България, а и вечерта мъжо трябваше да ни вземе от София с колата/ и файтон , който дружно решихме че е доста миризлив 🙂

И така стигнахме до магазина на Александерплац, където аз се отделих от групата, защото не съм шопохолик и реших да разгледам отново острова на музеите. Преминах през парка и разгледах по-подробно фонтана на Нептун, за който нямаше време предния ден. Фонтана е дар за града от императора и изобразява четирите германски реки – Рейн, Елба, Одер и Висла. Много е красив, но за съжаление не работеше поради отрицателните температури:

Фонтана е разположен в парка точно срещу кметството на Берлин:

Срещнах се в уговорения час с останалите и заедно отидохме към Хофброф бах ма.. му 😉  - традиционен немски ресторант, който предлага баварско меню и уникална атмосфера. Хапнахме предоволно къривурстчета поляти с баварска бира и се отправихме към летището с поредното влакче...

Така след 2 часа и половина кацнахме на летище София и приключиха нашите 47 часа в Берлин 😞.  След прекрасен полет с нормално излитане от отново испански пилот, но явно този беше благоразположен към пътниците си 🙂 се озовахме в нашата столица.

На летището се разделихме с част от групата.

Чакаше ни мъжо, който имал инцидент на родната магистрала – срещнал се с дупките около Пловдив и му се случило ето това:

Малко след полунощ се прибрахме и в любимия Бургас...

Ето и по подробна програма на всичките 43 часа в Берлин:

Пътуване с обществения транспорт:

В София: 1,60 лв. за билетче / 4,00 лв. дневна карта

В Берлин:

3,40 Евро/ билет от Летището до хотела

4,40 Евро/ човек – за зона АВ (за 04.03.) Групов билет за 5 човека

4,60 Евро /човек – за зона АВС (за 05.03.) Групов билет за 5 човека

Десислава Иванова

Март 2018