Citybreak в Будапеща през пролетта

През есента на 2011-та за първи път посетих Будапеща и бях сигурен, че някой ден отново ще се върна в този невероятен град. Преди няколко месеца получих предложение да я посетя отново и без много да се чудя отворих Kayak, за да си взема билети... Имах редица ограничения за дните и часовия пояс на пътуването и така се получи долу-горе следното:

петък:

DUS-VIE, LH 3096

VIE-BUD, OS717

понеделник

BUD-VIE, OS718

VIE-DUS, LH3089

Петъчните полети минаха доста скучновато - нищо извънредно и/или интересно... Първият полет беше изпълнен от А319 на Луфти - от доста време не ми се беше случвало да засичам такъв самолет на този полет и то в петък - обикновено е А320/А321. Въпреки всички недостатъци и недомислици в организацията на летището във Виена, трансфер вътре в шенгенското пространство е доста оптизиран откъм време и усилия. Вторият полет беше едва 35 минути и кетърингът включваше това:

Още при пристигането на летището си личеше липсата на легендарните Малев - полупразен апрон, върху който почти по диагонал се разпъваше палатка, превърната в терминал за услугите на Ryanair, позанемарено летище и качествен downgrade на такситата - от Шкода Супърб, Фолксваген Пасат и шофьори с вратовръзки на Форд Фокус, Опел Зафира и съмнително изглеждащи водачи...

Фактът че вече бях видял основните забележителности натежа в полза на лежерната разходка в събота. Все пак бяха останали няколко дребни неща за виждане. Първата спирка беше статуята на Роналд Рейгън, недалеч от сградата на парламента - намира се на площада, на който е и паметника на Съветската армия, посолствата на САЩ и Великобритания, магазина на Ферари и офиса на Bank of China - доста интересна комбинация... Катедралата Св. Ищван си е все така на мястото, а кафенетата около нея бяха пълни:

Моята разходка продължи към зеления мост (на Свободата), където се натъкнах на нещо интересно: туристическият лайнер "Русе" (ака бабовоз) беше акостирал на брега при Пеща:

Останалата част от деня изкарах в мързелуване на слънце и затова ще споделя няколко снимки от предишното пътуване:

Хоп он-офф:

Халите:

Ержебет:

Гледка от Буда към Пеща:

Св Гелерт:

паметник на Ференц Лист до бул. Андраши:

Площадът на героите:

Българското посолство (на бул. Андраши):

Будапеща през нощта:

Рибарските кули, които са били построени като укрепление за отбрана, ни никога не са ползвани по предназначение:

Парламентът:

Събота вечер беше заделена за руин бар - сграда, която е била изоставена, купена почти за без пари, боядисана и превърната в бар/дискотека на няколко етажа. Било задължително да има нещо странно - в този, в който бях аз, стадо зайци препускаха по тавана на най-голямата зала, а на стената имаше статуя на жена с глава на сова... Беше интересно и някак странно едновременно...

Неделята беше определена за посещение на парка Мементо, в който са изложени статуи от комунистическия период на страната. Всички знаем за събитията от 1956-та, а като потвърждение на факта, че унгарците съвсем не харесват комунизма ще споделя, че въпросният парк е отвъд табелата за край на града - има градски транспорт, с който се пътува около 45 минути (автобус номер 150). В центъра, при началната спирка на трамвай 47:

Паркът се оказа по-малък от очакваното и не съм много сигурен дали си струваше входа от 1500 форинта (около 5 евро) - на  входа ни посрещнаха трабантче, статуя на Ленин, старо радио, от което вървяха военни маршове и сувенирен магазин /  каса. Централно място е отделено на 2 статуи на Георги Димитров, изработени от български автори:

Някакви унгарки се забавлява с тази статуя:

Цялостното впечатление - нищо невиждано за един източноевропеец - същите начумерени хора с пушки в ръце, петолъчки, житни класове, работници, ... Звучи ви познато, нали?

Местните ми гидове ме заведоха в едно кафе, в което няма да намерите туристи - намира се на бул. Андраши, на втория етаж на една книжарница (от веригата Alexandra). Софийският му еквивалент е кафе "България" в едноиммения хотел (с падащите прозорци); аудиотирията е много сходна - 60+; разликата е, че цените са напълно нормални (около 1-2 евро за напитка и пак толкова за десерт). Залата на заведението има много интересен таван, а през по-голямата част от деня има и пианист, който свири:

Като цяло е интересно, ако сте видели всичко друго и се чудите с какво да запълните времето...

Централната гара е доста красива:

За финал една снимка от новата част на летище "Ференц Лист", построена с пари от ЕС:

Ами това е... Надявам се да ви е било интересно. Всякакви мнения/препоръки/забележки/коментари са добре дошли