През есента на 2011-та за първи път посетих Будапеща и бях сигурен, че някой ден отново ще се върна в този невероятен град. Преди няколко месеца получих предложение да я посетя отново и без много да се чудя отворих Kayak, за да си взема билети... Имах редица ограничения за дните и часовия пояс на пътуването и така се получи долу-горе следното:
петък:
DUS-VIE, LH 3096
VIE-BUD, OS717
понеделник
BUD-VIE, OS718
VIE-DUS, LH3089
Петъчните полети минаха доста скучновато - нищо извънредно и/или интересно... Първият полет беше изпълнен от А319 на Луфти - от доста време не ми се беше случвало да засичам такъв самолет на този полет и то в петък - обикновено е А320/А321. Въпреки всички недостатъци и недомислици в организацията на летището във Виена, трансфер вътре в шенгенското пространство е доста оптизиран откъм време и усилия. Вторият полет беше едва 35 минути и кетърингът включваше това:
Още при пристигането на летището си личеше липсата на легендарните Малев - полупразен апрон, върху който почти по диагонал се разпъваше палатка, превърната в терминал за услугите на Ryanair, позанемарено летище и качествен downgrade на такситата - от Шкода Супърб, Фолксваген Пасат и шофьори с вратовръзки на Форд Фокус, Опел Зафира и съмнително изглеждащи водачи...
Фактът че вече бях видял основните забележителности натежа в полза на лежерната разходка в събота. Все пак бяха останали няколко дребни неща за виждане. Първата спирка беше статуята на Роналд Рейгън, недалеч от сградата на парламента - намира се на площада, на който е и паметника на Съветската армия, посолствата на САЩ и Великобритания, магазина на Ферари и офиса на Bank of China - доста интересна комбинация... Катедралата Св. Ищван си е все така на мястото, а кафенетата около нея бяха пълни:
Моята разходка продължи към зеления мост (на Свободата), където се натъкнах на нещо интересно: туристическият лайнер "Русе" (ака бабовоз) беше акостирал на брега при Пеща:
Останалата част от деня изкарах в мързелуване на слънце и затова ще споделя няколко снимки от предишното пътуване:
Хоп он-офф:
Халите:
Ержебет:
Гледка от Буда към Пеща:
Св Гелерт:
паметник на Ференц Лист до бул. Андраши:
Площадът на героите:
Българското посолство (на бул. Андраши):
Будапеща през нощта:
Рибарските кули, които са били построени като укрепление за отбрана, ни никога не са ползвани по предназначение:
Парламентът:
Събота вечер беше заделена за руин бар - сграда, която е била изоставена, купена почти за без пари, боядисана и превърната в бар/дискотека на няколко етажа. Било задължително да има нещо странно - в този, в който бях аз, стадо зайци препускаха по тавана на най-голямата зала, а на стената имаше статуя на жена с глава на сова... Беше интересно и някак странно едновременно...
Неделята беше определена за посещение на парка Мементо, в който са изложени статуи от комунистическия период на страната. Всички знаем за събитията от 1956-та, а като потвърждение на факта, че унгарците съвсем не харесват комунизма ще споделя, че въпросният парк е отвъд табелата за край на града - има градски транспорт, с който се пътува около 45 минути (автобус номер 150). В центъра, при началната спирка на трамвай 47:
Паркът се оказа по-малък от очакваното и не съм много сигурен дали си струваше входа от 1500 форинта (около 5 евро) - на входа ни посрещнаха трабантче, статуя на Ленин, старо радио, от което вървяха военни маршове и сувенирен магазин / каса. Централно място е отделено на 2 статуи на Георги Димитров, изработени от български автори:
Някакви унгарки се забавлява с тази статуя:
Цялостното впечатление - нищо невиждано за един източноевропеец - същите начумерени хора с пушки в ръце, петолъчки, житни класове, работници, ... Звучи ви познато, нали?
Местните ми гидове ме заведоха в едно кафе, в което няма да намерите туристи - намира се на бул. Андраши, на втория етаж на една книжарница (от веригата Alexandra). Софийският му еквивалент е кафе "България" в едноиммения хотел (с падащите прозорци); аудиотирията е много сходна - 60+; разликата е, че цените са напълно нормални (около 1-2 евро за напитка и пак толкова за десерт). Залата на заведението има много интересен таван, а през по-голямата част от деня има и пианист, който свири:
Като цяло е интересно, ако сте видели всичко друго и се чудите с какво да запълните времето...
Централната гара е доста красива:
За финал една снимка от новата част на летище "Ференц Лист", построена с пари от ЕС:
Ами това е... Надявам се да ви е било интересно. Всякакви мнения/препоръки/забележки/коментари са добре дошли
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега