Австралия ми беше мечтана дестинация от много години. На първо място в списъка ми с дестинации за пътуване. Тъкмо зимата на 2019/2020 започнах да разглеждам процеса за виза и хоп - чак края на февруари 2022 започнаха отново да се разглеждат кандидатурите за туристически визи. На 28-ми февруари пуснахме заявките за виза, като на сайта беше отбелязано, че до издаване на виза може да минат 30 дни. След 10-тина дни дойде и съобщението, в което искат списък с документи и други детайли, с които да подкрепим заявките си за виза. Изпратихме и зачакахме. Измина 1 месец , през който времето за издаване на виза се стопи на няколко дена. Не може да се отговаря на имейлите, само по телефон може да търсиш информация. През това време приятелят ми реши, че системата им е "забила" и просто си качи наново някой от документите. Това взе че сработи и той получи виза след няколко дни. Аз последвах неговия пример и в началото на май вече притежавахме чаканите визи.
В края на май си закупихме билети от и до Сингапур от промоцията на Turkish Airlines за периода 21.09 -22.10. Самата логистика за Австралия стана в последствие. След това се чудихме как да въртим - Мелбърн или Кернс първа и съответно последна точка. В крайна сметка се сдобихме с полет Сингапур - Кернс
Кернс
Пристигнахме някъде към 7 часа вечерта, там вече е тъмно. Супер изморени от път, пристигаме точно на главната с музика, ресторанти, пияни хора, хора по бански, тотална лудница. Казах си: Е леле, какъв е този Съни Бийч. Първата вечер спахме в хостел, тъй като нещо поначало не бяхме сметнали правилно нощувките и така и не си намерихме стая в последствие в хотела , който бяхме избрали. Излизаме бързо за да хапнем - все пак ресторантите масово работят до 9 вечерта. Поглеждаме менюто отвън на един от пълните ресторанти - пица 38 AUD. И почвам да плача, ей тук ще умра от глад. Както и да е, сядаме в друг ресторант, хапнахме различни неща, обаче подправени с азиатски подправки, оказаха се пикантни. Пак плача 😄Направихме малка разходка по еспланадата покрай морето. Веднага ми направиха впечатление плаващите пеликани наоколо. Оправяме се за сън - на другия ден ни чака гмуркане.
Ставаме по тъмно, отиваме да си оставим багажа в хотела , който сме в следващите дни и се връщаме наобратно по еспланадата. Вече почваме да се усещаме на място. Слънце, зеленина, природа, спокойствие.
В плануването за гмуркането за рифа имаше голямо чудене, тъй като аз не плувам особено и не се чувствам комфортно в дълбоки води. Направих едно пробно в Гърция преди това, оцелях и се успокоих, че ще мога и на рифа да се гмурна. Приятелят ми пък, който е добър плувец и на гмуркането даже се оправя сам, без да го държат за ръчичка като мен, обаче реши, че няма да запазваме гмуркане, щото сме можели да настинем преди това. Това обаче не трябва да е никакво притеснение, специално фирмата, с която ние бяхме – Оcean freedom , не ти взима парите, докато не се гмурнеш. Тоест и да сте платили, ще ви ги върнат. В крайна сметка ние заявихме гмуркане, когато се качихме на лодката. Попълнихме документи, направиха ни кратко обучение. За който не знае – фирмите имат лицензи и оперират на определени части от рифа, не е като на други места, където ти обещават яката екскурзия, а като пристигнеш не можеш да видиш нищо от хора. Пристигнахме на първата точка за гмуркане и докъдето ти око стига не виждаш друга лодка. Разделиха ни на група 1 и група 2 за гмуркането, ние попадайки в група 2 , първо се възползвахме от разходка с лодка със стъклено дъно. Доста добре се виждат различни видове корали, гигантски миди, рибки. Ако имате късмет ще видите костенурки и акули, ние за съжаление не видяхме. Дойде ред на гмуркането. Потапяме се във водата, минаваме бърз инструктаж какво да правим с маски, бутилка. На частта, в която трябваше да симулираме, че изпускаме дихателния апарат и после си го слагаме в устата, аз нещо се панирах, но бързо ме успокоиха. Един от инструкторите ни хвана под ръка и оттам нататък всичко мина спокойно. Наистина е много красиво, виждаш какви ли не причудливи форми и цветове. След като излязохме от гмуркането, аз вече съм с чувството, че съм превъртяла живота и искам само да си почивам. Приятелят ми обаче иска да ходи на шнорхелинг с водач и аз му казвам: Заминавай!. Гледайки го как си хваща маска и шнорхел и тръгва, какво да правя – тръгвам и аз. Аз през цялото време бях със спасителна жилетка. Имате си водач, който спира на дадени места, гмурка се , сочи нещо и после ви разказва. Беше доста образователно цялото преживяване. Следва обяд, на който, ако искате да продължите с гмуркането, не трябва да употребявате алкохол. На втората точка за гмуркане се озовахме на място, където при отлив се образува мини частен плаж. Беше наистина доста красиво. Ние тук правихме само шнорхелинг. И на двете места нещата се виждаха доста ясно и близо и само с шнорхелинг. Тук успяхме да видим един скат скрил се между коралите, трябва да се гледа внимателно. Прибрахме се към брега много доволни.
От вечерта по-интересното беше как си седим под едно цъфнало дърво и чуваме разни цвъркания. Аз гледам нагоре чудейки се какви са тези черни птици, а приятелят ми казва: А те защо гледат надолу? И така осъзнаваме, че са така известните летящи лисици, които се хранят с нектар. Всяка вечер ходехме да им се радваме. Нямаше други такива луди.
На следващия ден сме на разходка в дъждовната гора. Пътувахме около 2 часа може би и за старт имахме разходка с лодка. Много им се бях наточила на тези соленоводни крокодили. Обачеее... ние попаднахме в тези 2% хора, дето не успяхме да видим. Имаше висок прилив и освен една чапла и една змия, друго не видяхме. И в общи линии настроението тръгна леко надолу. Другите акценти на пътуването бяха гледка от високо към морето, имаше едночасова разходка по пътека в гората, където водача в общи линии разказва интересни неща за растителността в района. На тази разходка успяхме да видим и един гущер от семейството на вараните, goanna е на английски. Обядвахе в Cape Trib Beach house, от където имаше достъп до плажа, където беше много красиво, но успяхме да отделим сигурно няма и 10 мин на плажа. Водиха ни и на едно поточе скрито в гората, където който иска може и да се къпе. И после пак 2 часа люшкане наобратно. Честно казано аз не се изкефих много на този ден и може би бих разцепила нощувки между Кернс и Порт Дъглас, ако имам пак възможност.
От тук ни оставаше още един ден в Кернс , който не бяхме запълнили предварително. След разочарованието с крокодилите, тръгнах да проучвам как да ги видим в една от фермите наблизо, само че от днес за утре не беше възможно. И се спрях на третия ден за влакчето до Куранда, което пак не беше сигурно, тъй като имаше само 1 влак, а не два както обикновено (все пак туристическия поток още не се беше възстановил от covid) и можеше да няма места. Успяхме да си купим места рано сутринта. Пътуването с влакчето беше доста приятно, има си аудио гид, който разказва история за спирките и като цяло как и защо е строена линията. Откриват се доста впечатляващи гледки. Самата Куранда не е нищо особено поне за мен – магазинчета за сувенири и места за ядене. Там посетихме Butterfly sanctuary, за коалите имахме друга локация. Аз лично връщането с влакчето малко го проспах.
Храната е това, което най-много не ми хареса в Австралия. След няколко дни вече имах наблюдения, а и както каза един местен: Върха на кухнята ни е пилешки шницел с пържени картофки. Така че няма какво много да се очаква наистина. Освен скъпа , беше и не особено вкусна. Салатите някак си хич не ги тачат. Доста азиатска храна има. Бях изумена как ядат суши от цяло руло. Стек от кенгуру единствено е само за туристите, местните не ядат кенгуру. Но си признавам, че и аз опитах и беше хубаво – като добър телешки стек.
Airlie Beach
Следващата локация за нас беше Airlie Beach , най-вече заради Whitehaven beach. От Кернс до тук пътувахме с влак. Самолетът беше много скъп и може би само 2 дни в седмицата, трудно е да си паснете. Колата се оскъпяваше много в една посока и затова се спряхме на влака. Влакът си беше като самолет, само че с по-голямо разстояние между седалките, можеше да се гледат филми, да се слуша музика. Не е експресен влак със скорост, която да замазва пейзажа, може да гледаш спокойно природата по крайбрежието. Към 6,7 вечерта пристигнахме хотела, всъщност се водеше хостел но ние бяхме в отделно бунгало и като цяло беше доста приятно, заобиколен си от растителност. Оказа се трудно да си намерим вечерта маса за хапване, така че резервирайте предварително, ако имате път натам. На следващия ден ни предстоеше разходка до Whitehaven съчетана и с шнорхелинг. Това също не бих го направила така. През нощта и на сутринта валя, аз се молех да я отменят тази екскурзия, че с тия открити моторни лодки, както и очаквах -умряхме от студ. Уви не я отмениха. Час и малко може би пътувахме до Whitsunday island, където се намира плажът. На самият остров няма никакви сгради, нито едно заведение или магазинче, само една скрита тоалетна е построена. Първо се разходихме към платформите с гледка, за жалост беше облачно, така че магията на цветовете не успя да се открие за нас на 100 %. Мирисът на евкалипт обаче беше навсякъде, ясно от изпаренията от дъжда беше доста наситен. След това слязохме на самия плаж, пясъкът е направо като брашно – толкова бял и ситен. И тъкмо стана време да си ходим, взе че изпече слънце. Е, такъв ни бил късмета. Следобед предстоеше частта с шнорхелинга. Оказа се място до острова. Пуснах приятеля ми пръв във водата за да каже дали си заслужава, тъй като си ми беше студено и не бях сигурна, че искам да се мокря и после да ме духа по пътя наобратно. Той потвърди опасенията ми, че няма никаква видимост. На второто място атракцията беше храненето на рибките и там вече реших да вляза да се намокря. Нямаше нищо общо с рифа в Кернс, така че със сигурност бих препоръчала отделна разхода за Whitehaven плажа и отделна за рифа. Вторият ден просто си oстанхме в градчето и си починахме на един от плажовете там. Едно от малкото места в Австралия, в които ядох вкусна храна беше заведението Mika. От тук вече попадаме в Бризбън.
Бризбън
Посреща ни мрачно време. Влакът от летището до центъра беше в ремонт и се люшкахме в автобуси доста време, не беше приятно с големите куфари, ама хич. Поне хотелът ни е на центъра. След като се настанихме се отправихме към градската ботаническа градина съвсем случайно. Всъщност още от слизането от автобуса ни направи впечатление, че навсякъде има ибиси. И в градината бяха още повече, в комплект с местните пуйки. Доста ни хареса, предвид колко е уредено и е парк със свободен вход. На вторият ден бързахме да гласуваме , добре че поне ни уцели в голям град , че да може да я свършим тази работа. И после наобратно към центъра и оттам към Koala sanctuary.
Ей тука беше много яко. На входа ти дават храна за кенгурата. Освен резерват за коали, тук има и всякакви други животни – птици, влечуги, тасманийски дявол, други торбести. Още с влизането попадаш между огражденията за коали, които са на една ръка разстояние от теб. Вметка- аз съм на принципа, че което не предвидено да се пипа , язди и тн. така си остава и за мен и не съм се възползвала никъде от опцията да се гушкам с коали, само си ги гледах. Някои от мъжките издаваха mating sounds. Прителят ми пък веднага се лепна за клетките не смеещите се кукабура, надявайки се да ги запише как се смеят, чака, чака и естествено, когато си тръгна от клетките им те започнаха да се смеят 😃 Аз лично много се радвах и на тасмнийските дяволчета. След разходката между коали се озовахме при кенгурутата. Това беше най-забавната част. Попадаш в един голям двор, където кенгурутата са на свобода около теб. Моят приятел първо малко го беше шубе да пипне някое от по-здравите. Ама след като веднъж се осмели , то после не може ш да го откачиш – даже си намери и модел за снимки , който се изправи до него и беше доста забавно. Имаше и женски с малки, като малките се показваха да хапват. Като събитие в резервата имаше и хранене на лорита. Ние го хванахме в края – дават ти хранилки с трици и птиците те наобикалят отвсякъде, като междувременно те и нацвъкват 😃 Накрая се върнахме да си говорим с какадута, най-вече приятелят ми. Последни излезнахме през изхода на резервата.
На следващия ден отидохме до планината Coot-tha, по-скоро хълмче. Добре, че беше слънчево. Там си откарахме цял ден – стигнахме до последната спирка с градския, полюбувахме се на гледката отгоре за някакво време, разгледахме възможните пътеки и се отправихме пеша към ботаническите градини надолу, които отново са със свободен вход. Доста по-мащабни и красиви от тези в самия град. Разделени са на територии, има си карта. Интересно е и има доста за разглеждане.
Друг парк в града , който си заслужава вниманието са градините на Roma street. Ние им отделихме около 2 часа сигурно за разходка. Пълно е с водни дракони навсякъде и могат да изникнат изненадващо във всеки момент, имахме късмет да погледаме и няколко как се бият. Spectacle garden е най-красивата част откъм аранжировка и цветове – растителността е организирана в различни геометрични фигури. Иначе разхождайки се из парка може да забележите и спящи летящи лисици.
Сидни
След Бризбън по план трябваше да стигнем Улуру, но уви малко преди заминаването Jetstar отмени единия от полетите ни. Поне с връщането на парите, както за този така и за другия полет, въпреки че не са част от една резервация, нямаше драма. И вместо да измисляме друга логистика си казах: Е, все една седмица в Сидни ще има какво да правим. И като се почна дъжд, дъжд, дъжд. Всяка вечер новините бяха в стил: Brace yourself, the flood is coming. Даваха как изселват цели села заради наводнения в района. И това беше вторият път , в който страдаха от такива наводнения за последните месеци. За Австралия може да е 9-тата най-дъждовна година, но за Сидни беше най-дъждовната изобщо. И така с нашия късмет. За първия цял ден си създадохме пешеходен маршрут тръгвайки от Централна гара стигайки до Операта. Беше поносим дъжда до обяд, докато стигнахме Harbour Bridge. Като по поръчка се изви буря, точно като се качихме на моста и за секунди станахме на мокри патета. След това естествено търсехме къде малко да се постоплим и така попаднахме на друго място, където останах доволна от храната - ребрата Ribs & Burgers The Rocks.
Oще преди моста за пръв път видях Операта. Доста по-малка отколкото очаквах. Такова беше и първото усещане на други близки като им пращах снимки. Та така след обяд се запътихме да я видим отблизо. Знаейки вече, че всеки ден ще ни вали разгледахме опцията за тур вътре в операта, такъв имаше чак след няколко дни. Запазихме си. Разхождайки се около сградата чувам как пазачите си говорят нещо от сорта: I see it coming. Оглеждам се и аз го виждам , вече ми е познато – буря. Този път поне успяхме да се скрием, докато отмине. След това се разходихме в градините наблизо и се прибрахме. На следващият ден имахме walking tour, честно казано го препоръчвам – поне нашият гид беше доста забавен и историите бяха интересни, понаучихме доста за града. Само дето този ден си ни удави, както се казва. Много от хората си тръгнаха дори по средата на тура.
Предвид метеорологичните условия от плана ни отпадна Blue Mountains.
На третия ден бяхме в Taronga zoo, поне до ранния следобед не ни валя. Естествено на входа , като туристи ни упътиха към секцията с местни животни, аз след Koala Sanctuary-то тук хич не се впечатлих. В самия зоопарк има и хотелска част и кенгурутата ти скачат пред прозореца. В зоопарка си отива цял ден, поне за нас така се получи. Избор от храна нямаше никакъв(освен нали пържени картофи и панирано пиле, но аз бях на такъв етап , че като видех нещо подобно предпочитах да умра от глад). В самия зоопарк има програми на определени часове, ние май се възползвахме от 3 неща – беседа с пазачите на слонове, която не беше нищо особено. Другите две бяха шоу с тюлени, определено ни хареса. Но може би най-впечатлени останахме от представлението с птици, така че него го препоръчвам на всяка цена 😃
Следващият ден се падаше събота, денят с прогноза за най-много валежи и си бях казала : стига мъка, ще си лежа цял ден , какво пък толкова, че съм дошла на другия край на света. Още рано сутринта усещам някакви визуални смущения. Ставам – то слънце. Мобилизация и тръгнахме към Бондай. Ами беше си хубава разходка - плаж, слънце, вълни. След като се полюбувахме на плажа, направихме и част от разходката Bondi to Bronte. Препоръчвам. Тук беше активност като за половин ден, но дъжда се задаваше. Вечерта беше предвидена за един от рестораните на високите етажи в града. Аммм, реклама няма да правя, да храната беше хубава и гледката също, макар че ние не успяхме да си запазим час, който желаем, тъй като първоначално имахме резервация в конкурентен ресторант и те я отмениха заради друго събитие може би 2 дни преди това. За цената, която плащаш по-скоро не бих повторила.
На последния ни пълен ден беше и тура вътре из операта. За мен сградата на операта си е произведение не само на архитектурата, но и на изкуството. Бяхме и в двете зали – Концертна и Джоан Съдърланд Театър. Турът е доста професионален, разказва се богата история като защо е построена сградата на това място, политически препятствия по време на строенето, архитектурни такива, съобразяване с акустиката в залите, абе много информация. След културния тур в операта се отправихме на пазар. Paddy’s market. Същите made in Chinа сувенири се продават и в лъскавите gift shops, само че на двойна и дори тройна цена. Освен заради цените си беше и културно преживяване. Има и щандове тип Женски пазар, от където можете да се сдобиете с пресни плодове и зеленчуци. На следващия ден отпътувахме към Мелбърн.
Мелбърн
Първият ден следобеда имахме време за разходка из града, а пък и беше слънчев. Минахме през Carlton Gardens. Интересното беше, че като опитахме да пуснем малкия ни дрон ни нападнаха гарвани и свраки, от които не можахме да се отървем дори и след като прибрахме дрона. След това минахме покрай сградата на парламента, която обаче беше в ремонт и лека по лека се запътихме към река Яра минавайки и покрай гарата на Flinders street. По реката можеше да наблюдаваме тренировките на множество клубове по гребане. След това се запътихме към Ferderation square, който се оказа място за културни събития. В откритото пространвато има чадъри и столчета тип шезлонг , където може да си поседнеш и просто да се наслаждаваш. Последната стъпка от тази разходка беше Hosier lane, отсечка известна с графитите си. Всъщност се оказа, че в Мелбърн има много такива. В центъра има и безплатен градски транспорт – разпознаваеми трамваи в зелен цвят. Те обаче не обикалят само центъра, определен като безплатна зона, така че ако се възползвате от това трябва да следите до къде са безплатните спирки.
Аз лично до Австралия най-много исках да дойда заради Great Ocean Road. Интересното е, че като разказвам на познати никой си няма и идея. Хмм... Ние направихме кръгов маршрут за 1 ден, честно казано множко си е за един ден и трябва да бързаш. Взехме си колата към 8:30 сутринта. След Мелбърн при нас първа спирка беше Lorne. Минахме през посетителския център в градчето, което се оказа доста полезно. Жената там ни извади карта и предвид нашите планове ни очерта над какво да се фокусираме. Първо се отправихме към Teddy’s lookout и по пътя натам коала ни мина път. Спряхме и я наблюдавахме как се чуди на кое дърво да се качи. Сл ед гледката посетихме и водопад Erskine. После се отправихме към Kennett River Nature walk, където е известно, че може да наблюдаваш коали в естествената им среда, ние успяхме да видим 3 или 4 коали и разнообразие от много птички. На тази част от пътешествието беше доста мрачно и хладно. Следваща спирка за почивка: Apollo bay. А пък след това направихме разходка (Maits Rest) из тропическата гора. На следващата гледка , а именно Castle cove, слънцето вече беше паднало ниско и облаци нямаше в този момент, така че можеше да се насладим на една доста романтична картина. Крайна цел на маршрута ни са 12-те Апостола. Но преди това решаваме да спрем на Gibson Steps. От името може да се предположи че има една стабилна бройка стъпала за слизане и съответно за качване. Аз лично с думи не мога да опиша преживяването си. Безкрай и безвремие в едно. Наистина изумителен пейзаж. Далече от нас имаше малка група азиатци, които се снимаха, но съвсем спокойно можеше да бъдат игнорирани и да имаш усещането, че си сам на плажа. Двете скални образувания във водата се наричат Гог и Магог. Не ми се тръгваше , но времето вече доста беше напреднало и трябваш да стигнем до следващата спирка. И така стигнахме заветната точка Дванадестте апостола. Йей. Сбъдната мечта. Нямаше наплив от туристи, но може би се дължи и на не особено приятното време. Аз се радвам, че поне не ни валя в този ден. Гледаш и слушаш как вълните се разбиват в скалите и честно казано повече не ти трябва. Стъмва се и е време да потегляме наобратно. Тъкмо си говорим как не сме виждали кенгурута през деня и рязко се залепихме за таблото на колата когато едно уолаби се облещи пред нас. През останалата част от пътя си карахме бавничко.
На следващия ден бяхме предвидили Philipp Island. Цял ден студ и дъжд. То така или иначе от предния ден слушахме кмета на Мелбърн да призовава от радиото, ако нямаме спешна работа да не излизаме. В общи линии на острова може да се разхождаш и без да влизаш в платените паркове/атракции, които са 4 и имаш комбиниран билет с отстъпка, който не те задължава да ги посетиш в един ден, но за нас само това беше опцията. Билетът си купихме от посетителския център на острова. Първо посетихме фермата на Churchill Island, където има домашни животни като коне и овце, музейна част със запазен стил и бит от заселването на малкия остров и след това. Още с влизането на Phillip island ни направиха впечатление и местните гъски. Освен парковете си бях набелязала и една гледка (Pinnacles Lookout) и макар че привидно изглеждаше да има път за кола до там, накрая се оказа че няма и предвид метеорологичните условия и не многото време, което имахме , не продължихме. От парковете следваща точка беше Koala Conservation Reserve с малка музейна част. Разходката в самия парк не е дълга, реално има 2 оградени пространства, в които са пуснати коали. Има табели колко мъжки и женски коали има, което го прави интересно дали ще успееш да видиш всичките. В целия парк имаше разбира се много птички, смеещата се кукабура и тя беше сред тях. Денят вече напредваше и отидохме към Nobbies center, реално музей на тема Антарктика. Запълнихме ако един час там. Някои хора минаваха доста набързо оттам, но аз обръщах внимание на всяко бутонче, звук, видео. От тук тръгнахме по черния път, който води към наблюдателницата на пингвинчетата. Пътят е доста приятен, може би не засякохме други коли. Но пък за сметка на това ни наблюдаваха десетки уолабита.
Пристигаме за парада на пингвините. Бяхме си взели Penguin Plus. Където реално си на открито и пингвинчетата минават пред теб. General опцията ми се стори далече, но може и от там да се вижда добре, нямам идея. Има и трета опция, която е на същото място като Penguin Plus, но си под земята и имаш наблюдателница точно на нивото на пътечката, по която минава пингвините. Ръмеше и естествено площадката беше мокра, та се връщахме за дъждобраните, поне да седнем на тях. Бяхме седнали на второто стъпало, естествено първото е най-добре, но има и значение към коя страна точно ще си, тъй като пингвинчетата се появяват леко вляво, но след това действието се развива вдясно и доста от тях поемат по пътеката вдясно към гнездата си. Преди да се появявт естествено имаше история за местообитанието, колко пингвини живеят тук, какъв цикъл на живот следват и други. Сред любимите ми факти, които ни разказаха е че мъжките пингивини с най-големи коремчета са най-желани, защото това е знак, че са налапали най-много риба 😃 Имаше и един дразнещ момент в цялото изживяване , а именно забраната за снимки – като аргумент беше дадено ползването на светкавица. Естествено всеки се опитваше да снима, постоянно се правеха забележки. Стъмни се и почнахме да чакаме пингвинчетата да се прибират. Прецопваха през едно поточе точно пред нас и определено имаше позьорчета и сред тях – някои се устремяваха към гнездата, но други започваха да се тръскат и пощят точно пред нас .Определено беше запомнящо се – интересно и забавно. Особено за приятеля ми, това е едно от любимите му преживявания.
На следващата сутрин отпътувахме от Австралия.
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега