Тасмания- яркият смарагд на Австралия

Пътешествие в Австралия и Океания(VI –та част )

(Средно дълъг пътепис :))

Пътешествието ми, включващо Австралия, Вануату, Нова Каледония, Фиджи и Тасмания както се казва, е вече в миналото . В това адреналиново приключение , в което бях решила да пътувам сама, изминах със самолети, автобуси и фериботи и лодки около 49 900 км за 22 дена.

Усещам, че Тасмания ще е моята “черешка на тортата”!

След пет часа и половина полет от Фиджи до Мелбърн и след това още час и половина до Тасмания, за малкото време откакто съм тук, това което видях ме очарова напълно!

На летището туристите са подложени на двойна проверка на багажа-веднъж със скенер и още веднъж с куче.Това се прави с цел да не се внасят храни и други забранени неща в Австралия.

Макар, че в куфара имах мед от манука(много е полезен) други някакви лакомства, купени от предишните места, кучето надуши в куфара на две колежки храни, които както те обясняваха са“за хранене“, и така избегнах подробната проверка.

Освен, че хората са супер”friendly”, храната е много вкусна, виното е особено ароматно, Хобърт, главния град на острова, е изключително красив и подреден.

С нетърпение очаквах да видя повече извън столицата на Тасмания!

Избрах да посетя Тасманийския полуостров.

На картата Тасмания изглежда като бижу, висящо на врата на континентална Австралия - подходящо изображение за най-уникалния австралийски щат, бижу, за което имах очаквания, но видяното ги надмина.

Островната част на Австралия, Тасмания, се намира само на 240 километра югоизточно от континентална Австралия.

По-голямата част от флората и фауната не се срещат никъде другаде по света, а по-голямата част от населението на Тасмания дълго време се състои само от аборигени бушмени и британски поданици в изгнание. Известен като „Островът на вдъхновението“, „Таси“, както галено наричат острова, предлага изобилие от невероятни изживявания, от къмпингуване в храстите до среща с тасманийския дявол, извънземен свят, до който се докоснах за малко!

Сред местните, вкусни атракции препоръчвам морските дарове: омар, сьомга, екзотична дълбоководна риба, наречена атлантически толстолоб (отглеждана в морски ферми в Тасмания) и различни миди: миди, стриди, охлюви и всякакеи други животинки в черупка.

Островът е истински рай за сетивата. Тасмания е световно известна със своето меко и ароматно вино – най-добрите винарни се намират в долината Тамар, но пенливите напитки и местната бира не отстъпват по качество. Марките „Cascade“ и „Boag“ са популярни в цяла Австралия и са задължителни за опитване.

За любителите на гурме преживяванията, King Island е прочут със своите фабрики за сирене, а Хобарт е дом на фабриката на моя любим шоколад – „Cadbury“.

Напускайки Хобарт, пейзажът се променя в безкрайни изумрудени хълмове.

Тук е истинското царство на фермерите – покрай пътя се виждат идилични ферми с пасящи стада от овце, крави и коне, които допълват усещането за спокойствие и изобилие. Погледът се рее над стотици стада овце, които изглеждат като бели точици върху наситено зеления килим на Тасмания. Този спокоен, пасторален ритъм е сърцето на острова.

Но това, което наистина отличава Таси, е земята – място, където са запазени древни гори, недокоснати от човешка ръка, където огромните стволове падат само от старост.

Тасманийската джунгла в югозападната част е уникална дъждовна гора и царство на девствената дива природа. Това е един от последните умерени региони на планетата, останали недостъпни поради своята непроходима растителност.

Природата тук е толкова жива, че изглежда достойна за четката на художник. Въздухът е кристално чист и планински, езерата са с изворна вода, а каскадните водопади се редуват с безкрайни изумрудени долини. Разхождайки се, преминаваш през гигантски евкалиптови горички, гъсти гори и приказно красиви карстови пещери.

Контрастите са невероятни: страховити скали и нежни планински склонове, боядисани в цветовете на цъфтящи лозя; прозрачни океански заливи в синьо-зелено, които граничат със снежнобял пясък. Това е място, което те кара да спреш и просто да наблюдаваш.

Величествените планини, издълбани от ледници, и дълбоките езера на централното плато напомнят, че този остров е много различен от останалата част на Австралия. Това е свят със собствен ритъм.

Остров Тасмания е много различен от останалата част на Австралия.

Мистериозната и далечна Тасмания е открита от холандския мореплавател Абел Тасман през 1642 г. , който я нарича Земята на Ван Димен , на името на владетеля, екипирал експедицията. Островът е анексиран от Британската империя през 1802 г., за да се предотврати превземането му от Франция.

Но историята на Тасмания започва много преди европейците.Т я е била дом на тасманийските аборигени в продължение на поне 35 000 години. Когато нивото на океана се покачило и откъснало острова от континента, тези хора останали в пълна изолация за цели 10 хиляди години – до пристигането на колонизаторите.

За съжаление, началото на английската експанзия е истинска трагедия за местните жители. В рамките на само няколко десетилетия почти всички тасманийски аборигени са унищожени, а малцината оцелели от геноцида по-късно умират от инфекции, донесени от белите заселници.

Началото на развитието на цивилизования живот на острова също не е лесно и има криминален оттенък. В средата на 19 век британците основават тук наказателна колония за най-опасните затворници. И до днес тук са останали стари паметници, мостове, затворнически сгради и градове с грижливо запазена колониална архитектура - последните спомени за миналото.

Известно е, че дългата изолация на Австралия е превърнала Тасмания в истински „Ноев ковчег“ за уникална фауна. Екскурзиите дотук са единствените възможности да видите със собствените си очи легендарния тасманийски дявол – животно, чийто външен вид и звуци напълно оправдават името му. От 32-та вида защитени австралийски животни, цели 27 живеят в Тасмания: от сладките уомбати, които приличат на малки мечета, до тасманийски уалаби, птицечовки, ехидни и опосуми. Небето пък е територия на над 150 вида редки птици като какаду, медояди и розели.

Столицата на Тасмания, Хобарт, е не само най-южният град в Австралия, но и вторият най-стар град в Австралия.

Преди да се отправим към суровия полуостров, спряхме в Ричмънд. Това малко градче е като излязло от пощенска картичка от XIX век. Там се намира най-старият мост в Австралия, построен (разбира се) от затворници през 1823 г. Гледката на каменните сводове над река Коул, където плуват патици, е толкова спокойна, че е трудно да си представиш тежкия труд, с който е издигнат. Градчето е пълно с антикварни магазини и уютни пекарни, които допълват идилията, а също и с винарни.

Тасмания е най-зеленият щат на Австралия и най -яркият смарагд в нейната огърлица. Всеки, който е бил тук, е сигурен: няма по-красиво място на земята . Каквото и да напиша, за да усетите цялата природна уникалност на острова, определено трябва да видите всичко със собствените си очи.

Няма как да съм в Тасмания и да не посетя известната затворническа колония в миналото Порт Артър.

Между 1830 и 1877 г. 12 500 затворници излежават присъдата си в Порт Артър. Смятало се, че мястото е добро за такива лоши престъпници, тъй като е свързано с останалата част от Тасмания само чрез Eagle Hawk Neck - ивица земя, широка по-малко от 100 метра.

Най-тесният проход по протежение на Eagle Hawk Neck е обграден от “Dog Line “- свирепи кучета пазачи, а водите около него гъмжат от акули и огромни октоподи, така че да не се мисли за бягство.

Транспортирането на британските затворници в Австралия се появява в резултат на бедността, социалната несправедливост, детския труд, суровите условия на живот във Великобритания през XIX-ти век.

Индустриалната революция отбелязва и бум в дребната престъпност, затворите са пренаселени.

А и след Войната за независимост в САЩ, британското правителство започва да търси нови места за наказателни колонии.

Така се установяват в Нов Южен Уелс, който Джеймс Кук е посетил и поискал в името на Британската империя през 1770 г.

Първата наказателна колония в Нов Южен Уелс е създадена с пристигането на Първия флот в Сидни Коув през 1788 г. Между 1787 и 1812 г. всички британски затворници, които са признати за виновни и осъдени на транспорт в чужбина, отиват в Нов Южен Уелс.

Тасмания е втората колония, създадена от британците през 1803 г. По това време е известна като Земята на Ван Дименс.

Първите затворници пристигат през 1803 г., когато лейт-губернатор Колинс, недоволен от Порт Филип като колония, прехвърля групата си от 67 войници, 74 затворници и 40 свободни лица на юг в Земята на Ван Димен.

От 1818 до 1853 г. затворническите кораби са изпращани директно до Земята на Ван Димен вместо да спират в Сидни. През 41-те години на транспортиране около 67 000 затворници (64 206 от които идват директно от Великобритания), са пристигнали на над 300 транспортни кораба. Над 89 корабокрушения се случват около остров Тасмания през този половин век, много от които със затворници на борда.

Историята на затворниците в Порт Артър е завладяваща и често мрачна глава от миналото на Австралия.

Целта е да се създаде място, където осъдените да бъдат наказвани и поправяни, като същевременно се осигурява работна ръка за колонията.

Осъдените, изпратени в Порт Артър, често са били рецидивисти, извършили тежки престъпления. За тежки престъпления са се смятали кражбите, побоите, фалшификациите и нападенията. Убийствата и изнасилванията са се наказвали със смърт.

Много от тях са смятани за непоправими и че изпращането им в Порт Артър ще бъде най-голямото наказание.

Те са лишени от своята идентичност, свобода и достойнство и са принудени да работят в тежки условия, предназначени да сломят духа им.

Наказанието в Порт

Артър е брутално и безпощадно. Осъдените са били подлагани на физически и психически тормоз, като често срещано явление са бичуването и побоите.

Карали ги да работят дълги часове в тежки условия, често с неадекватна храна и облекло.

Най-зловещото нововъведение в Порт Артър е бил „Отделният затвор“ (Separate Prison), открит през 1848 г.

Това е система за психическо пречупване. Осъдените са били поставяни в малки клетки, където едва са могли да легнат. Пълната тишина е била задължителна – не им е било позволено да говорят, четат или пишат. Напускали са килиите само за час на денонощие, но дори и тогава са били принудени да носят качулки, за да не виждат лицата на другите.

Отделният затвор е работил до 1877 г. През 1853 г. Порт Артър е затворен като наказателно селище и сега е превърнат в туристическа атракция. а днес, през 2026 г., комплексът е един от най-значимите туристически и исторически обекти в Австралия.

Реставрираният „Отделен затвор“ се посещава от хиляди туристи всяка година.

Това не е просто атракция, а място за размисъл, където посетителите могат да се докоснат до мрачната и брутална история на наказателната система и да почетат борбата за оцеляване на затворниците, изпратени на края на света.

Днес историята на Порт Артър може да бъде опозната и откъм водата. Екскурзоводските корабчета отвеждат посетителите до различни части на бившата колония, включително до смразяващия „Остров на мъртвите“.

Там, в тишината на залива, са погребани около 1000 души – както служители, така и затворници, чиито съдби са останали завинаги свързани с този бряг.

Разхождайки се из територията на колонията днес, е трудно да не се насладиш на невероятната красота наоколо. Но ако за миг се спреш и погледнеш през здравите решетки с очите на някогашните каторжници, разбираш, че те едва ли са оценили това великолепие. За тях изумрудената гора и синият океан не са били природа, а стените на една непревземаема клетка.

Контрасти – ще кажат някои.

Въпрос на гледна точка – ще добавят други.

При всички случаи, това е история, която трябва да се помни.

Преди да се потопим в историята на порт Артър, спряхме в лавандуловата ферма. Ароматът те удря още от колата, а безкрайните лилави редици, гледащи към океана, са истинска терапия за сетивата. Тук дори сладоледът е с вкус на лавандула – странно, но задължително преживяване!

След историческата част на Порт Артър, се отправихме към крайбрежието, за да видим силата на природата.

Спряхме за снимки и кратко изследване на Maingon Bay Lookout.Оттук се открива величествена панорама към Южния океан. Гледката към острите Тасманийски скали (известни като Cape Pillar и вертикалните базалтови колони) е зашеметяваща. Тези каменни игли се издигат на стотици метри над разпенената вода.

Remarkable Cave (Пещерата Маркъбъл) е наблизо.Слязохме по стръмните стълби до тази „Забележителна пещера“. Тя е уникална с това, че морето е пробило два входа в скалата, а когато погледнеш отвътре навън, отворът има формата на самата Тасмания - природата е с невероятно чувство за детайл!

Един неочакван акцент в пътуването беше местното „автомобилно бунище“, както аз го нарекох наум или както ни обясни екскурзовода това било прочутото ретро гробище за коли в района и рай за фотографите. Десетки стари, ръждясали ретро коли, погълнати от тревата и храстите. Има нещо магично и носталгично в това как природата бавно си връща метала, превръщайки старите машини в част от пейзажа.

В заключение :

Тасмания е най-зеленият щат на Австралия и най-яркият смарагд в нейната огърлица. Тя е място на крайностите – от жестоката история на Порт Артър до божествената красота на бреговете ѝ. Каквото и да напиша, този остров трябва да се види със собствени очи, за да се усети неговата уникалност.