антарктида

Антарктида – далечна и прекрасна

Антарктида единствена все още си няма пътепис във форума и това ми се вижда крайно несправедливо спрямо този отдалечен и уникален континент. Ще направя опит да поправя тази несправедливост 😊

Ден първи: Настроението е приповдигнато, намирам се в град Ушуая и дойде време за дълго планираната и очаквана експедиция към Антарктида. Фирмата с която ще пътувам е Antarpply Expeditions, кораба е сравнително малкия Ушуая събиращ до 90 пътници. Това, че кораба е малък си е недостатък при прекосяването на протока Дрейк, но е сериозно предимство за самата Антарктида. На Антарктида на едно място могат да слизат едновременно най-много 100 човека, т.е. с малък кораб всички пътници правят всичко, докато при големите не е така. Отседнал съм в хостела Paisaje del Beagle и отивам на закуска в трапезарията намираща се на най-горния етаж от който се открива прекрасна гледка към пристанището. Един кораб е пристигнал и да, това трябва да е точно моя Ушуая, разтоварващ пътниците от предишната експедиция. Май наистина вече няма какво да се обърка, потегляме привечер. Деня минава в разходки из града, а малко преди 16ч. вече съм на пристанището. Процедурите минават бързо и безпроблемно, в 16.30ч. съм пред кораба и се запознавам с други пътници. Междувременно на пристанището са пристигнали още 2 круизни кораба, а нашия Ушуая изглежда мъничък спрямо тях. Качваме се на борда, почват да ни разпределят по каютите и тук ме чака страхотна изненада. Имам втори ъпгрейд на каютата и то с още цели две нива. Така, след като съм платил за стандартна тройна кабина, намираща се на най-долната палуба, се отзовавам в двойна лукс кабина на най-горната палуба. Много Ви благодаря Antarpply за подаръка от над 3‘000 usd! Следва кратко запознаване с екипажа на кораба и ръководителите на експедицията, а после излизаме на палубата да си вземем довиждане с града Ушуая. Преди вечерята има кратък брифинг за предстоящите дейности, а на него идва и първата лоша новина за деня. В протока Дрейк има голяма буря, с вълни до 12 метра, налага се да изчакаме на изхода на канала Beagle, ако потеглим по план ще се окажем точно в центъра на бурята. Какво да се прави, такъв ни бил късмета.

Ден втори: Въртим кръгчета около изхода на канала Beagle, любуваме се на гледките които се откриват към Патагония и на делфините, играещи си около носа на кораба. Част от времето минава в лекции, а идва и новината, че привечер потегляме и ще минем през тила на бурята. Доктора на експедицията ни раздава хапченца за морска болест.

Ден трети: Пътуваме с максимална скорост в открития океан, придружават ни няколко вида птици и често се качвам до капитанския мостик където е интересно, а и се вижда информация в реално време къде се намираме. Отново има интересни лекции, а вълнението все повече се засилва. Следва брифинг с инструкции как да подготвим каютите за предстоящата нощ. А тя е тежка, кораба се мята наляво – надясно, нагоре – надолу, дори и в леглото не можеш да се задържиш на едно място и все ти се струва, че ще се изтърсиш от него въпреки преградата, която има.

Ден четвърти: Кораба се тресе бясно, замъквам се трудно за закуска тъкмо когато са почнали да раздигат, от цялата експедиция едва 10-на човека са успели да отидат на закуска, останалите пазят каютите. На мостика научавам, че вълните са около 8-10 метра. Отново ни информират да внимаваме, за съжаление сме имали инцидент и за един от пътниците експедицията вече е приключила, ще трябва да пази каютата чак до връщането в Ушуая. Към обяд навлизаме в спокойни води, вече се виждат айсберги и първите острови, предстои ни и първото слизане на Антарктида. Мястото е Half Moon Island, намиращ се точно до остров Ливингстън, където е българската база. Всички се вълнуват, а благодарение на големия зуум на фотоапарата разбирам, че множеството черни точки по скалите и снега са всъщност пингвини. Имам късмета да съм сред първите на лодките и стъпвам на острова когато почти още няма други хора. Природата е дива и величествена, а пингвините са много и са толкова забавни, тук си е тяхното царство 😊

Ден пети: През нощта сме се придвижили към следващото място на което ще слизаме – Hydrurga Rocks. Слизаме почти веднага след закуската, а освен многото пингвини и птици, има и такива поспаланковци 😊

Прибираме се за обяд на кораба, а той се е насочил към следващото и най-важно място за слизане за цялата експедиция. Причината е, че се намира на континента, по-точно на антарктическия полуостров – Brown Station в Paradise Bay. Междувременно е изгряло слънце, айсбергите са станали доста, забелязваме и кит по пътя. Под слънчевите лъчи Paradise Bay напълно оправдава името си. Стъпваме на континента, разхождаме се до малката височина над базата, любуваме се на дивата красота на Антарктида. Следва разходка с лодка из залива, а за завършек на чудесния ден са ни спретнали барбекю 😊

Ден шести: Сутринта слизаме на Cuverville Island, на който има една от най-големите колонии пингвини, около 5‘000 двойки. Пингвините са навсякъде, и на брега, и във водата. Отново следва разходка с лодка из залива, а за след обяд програмата е неизвестна, чака ни извънреден брифинг, надяваме се да са ни приготвили някоя приятна изненада.

Да, ама не, информират ни, че в протока Дрейк ще има нова буря, по-силна от предишната, с очаквани вълни до 14 метра. По плана на експедицията ще минем точно през центъра на бурята, което било много опасно и за пътниците, и за кораба. Капитана е настоявал да си тръгваме веднага за да изпреварим бурята, но с ръководителите на експедицията са постигнали компромис – като за последно пътьом ще спрем на Deception Island. Пустия му проток Дрейк, за втори път ни е прът в колелата. Каквото такова. За успокоение ни обясняват, че Deception Island всъщност е калдерата на активен вулкан, а входа към него е много красив, специално ще анонсират когато стигнем за да излезем на палубата и да се любуваме на красотите. Освен това там се предвиждат три алтернативни дейности – разходка из останките на стара китоловна база, разходка по брега или потапяне във водите на Антарктида. Ха сега де, дали банския който за всеки случай сложих в багажа да влезе в употреба? Времето напредва, а острова все още е далече, дали няма да го пропуснем? Присещам се, обясняваха ни, че най-хубавото време за експедиция е през месеците ноември/декември/януари, денят е най-дълъг и има най-много време за различни дейности без да се бърза. Деликатно подпитвам ръководителя на експедицията какви са условията за потапяне във водата, може би е малко по-топличка заради вулкана. Не, водата е около нула градуса, толкова е и въздуха. Не било за всеки, но все пак докторката щяла да е там, имала и дефибрилатор. Голямо успокоение, няма що 😊 Подочувам и украинската група да коментира дали да влизат във водата, отказаха се. Това не е добре, хвалеха се колко били тренирани уж за това. Имам още някой и друг час да помисля. Минава и вечерята, чак към 20.30ч. анонсират, че острова наближава, да излезем да видим влизането в залива. И това не ни се получи, ниска облачност, вятър, вали нещо като суграшица, видимост почти никаква. Както и да е, поне наистина ще слезем, няма да го пропуснем. Минава 21ч. и слизаме на брега. Ровя из камъните по плажа, уж да усетя топлото отдолу, никакво го няма. Топвам ръка във водата, ледено. Разглеждаме останките от китоловната база, която е имало навремето, да, природата си взима своето, и чрез суровия климат, и чрез изригванията на вулкана. Полека се завръщаме към брега, част от хората се връщат с лодките на кораба. Какво пък, като ще е гарга, нека да е рошава, не ми се иска след време да съжалявам, че съм имал възможност пък не съм го направил. Групичка от 5-6 човека взаимно се подкрепяме и даваме кураж, започва бързо разсъбличане и един по един скачаме във водата. Потапяме се целите и после излизаме на вятъра. Другите почват да се обличат, а аз се присещам, че съм забравил да дам фотоапарата на някой да документира събитието. Вадя го от якето, давам го да ме снимат и пак обратно във водата 😊 Връщаме се на кораба, набързо горещ душ, малко по-късно кораба потегля. От палубата си взимаме сбогом с Антарктида.

Ден седми: Не се случва нищо интересно, в открития океан сме, времето е мрачно, има ниска видимост, вълнението на океана се засилва. Имаме някоя и друга лекция, както и предупреждения за подготвяне на каютите за предстоящата тежка нощ.

Ден осми: През нощта вълнението доста се е засилило, на закуска слизаме не повече от 10-на човека. Вълнението продължава да се усилва, към обяд вълните вече са 10-12 метра. На обяд сме повечко, около 20-на човека, глада си взема своето 😊 Чиниите се задържат трудно дори на противоплъзгащите подложки, а умението на сервитьорите да разнасят и балансират с таблите при тези условия ме изумява. Разбира се, както и предния път при такива условия, супа не ни сервират. Иначе на мен ми е много забавно, разминах се с морската болест, бързо се пригодих и към движението на кораба, почти не ползвам перилата да се държа. Няколко човека се разхождаме свободно из кораба, малкото други извън каютите едва-едва се придвижват, стъпка по стъпка, с 2 ръце здраво хванали перилата. За нещастие пак имаме инцидент, въпреки многобройните предупреждения да се внимава с това, лошо премазани пръсти от врата. Често се качвам до капитанския мостик, а гледката е като по филмите, големите вълни се разбиват в носа на кораба и го заливат с вода. Понякога водата стига чак и до горната палуба където е капитанския мостик, ето защо са били чистачките на стъклата там 😊 Привечер вълнението по затихва, забелязваме и бряг, върнахме се в Патагония.

Ден девети: Имаме цял ден и ни казват, че ще направим нещо, което не е правено от друга експедиция – ще навлезем в залива и канала южно от остров Наварино. Мястото е девствено, красиво и почти недостъпно – стига се само с хеликоптер, корабче или с коне по земя, пътища няма. Имаме и интересна лекция – в Патагония освен яганите е имало още три други различни племена. Следобяд имаме тържество, правим обзор на експедицията, връчват ни сертификатите за стъпването на Антарктида, както и флашка с формата на кораба Ушуая на която са записани най-интересните моменти от експедицията. Привечер потегляме към канала Beagle.

Ден десети: Събуждат ни рано за закуска, слънцето грее и Ушуая ни посреща усмихната. След закуската изчакваме властите да оправят документите на кораба и си взимаме довиждане с пътници и екипаж. Това беше, много хубаво, но и кратко.

Останалото: няколко дни разпределени между Буенос Айрес и Ушуая (Аржентина), Пуерто Уилямс (Чили), Колония дел Сакраменто и Монтевидео (Уругвай).

Буенос Айрес:

Ушуая:

Националния парк до Ушуая и влака на края на света:

Колония дел Сакраменто:

Монтевидео:

Пуерто Уилямс: специално внимание бих искал да обърна на това най-южно разположено градче в света. Много ми хареса, още автентично, незасегнато от масовия туризъм, сравнително трудно достъпно. До него стигнах с корабче от Ушуая, реално пътя е Ушуая – Пуерто Наварино (половин час корабче през канала Beagle) – Пуерто Уилямс (около час и половина по сушата с бусче). Има си и летище, както и пристанище. За градче намиращо се на края на света имат учудващо богат и безплатен антропологически музей, природата е девствена и непокътната. Изкачването до хълма със знамето (Cerro Bandera) над него напълно си заслужаваше, част е от 3-4 дневния трек Dientes de Navarino. От хълма се откриват страхотна гледка към „зъбките“, Пуерто Уилямс, канала Beagle, Ушуая. Като куриоз мога да отбележа факта, че от цялата ми обиколка точно в единствения ресторант в Пуерто Уилямс успях да ползвам картата си Diners, никъде другаде не можах да направя плащане с нея.

Равносметката - повече от достатъчна: страхотни спомени, седмия ми континент, 2 нови държави, най-южно разположения град в света.