Вануату-най-застрашената от природни бедствия държава в света

Пътешествие в Австралия и Океания( III –та част )

(средно дълъг пътепис :))

Пътешествието ми, включващо Австралия, Вануату, Нова Каледония, Фиджи и Тасмания както се казва, е вече в миналото . В това адреналиново приключение , в което бях решила да пътувам сама, изминах със самолети, автобуси и фериботи и лодки около 49 900 км за 22 дена.

Вануату-най-застрашената от природни бедствия държава в света

Време беше да кажа довиждане на Австралия за кратко. От тук до края на пътешествието ми из тази част на света щях да съм сама.Обезпокоих за последно домакините ми в Бризбейн, за да ме закарат на летището. Добре, че децата са стабилни и постоянното разкарване до летището и обратно тези дни не им наруши комфорта, но все пак не беше много готино да ангажирам цялата къща заради мен, ама децата нямаше как да останат сами. Разделихме се на летището с уверение от моя страна, че и другата година ще им дойда на гости и че ще се видим в България, чекирах багажа и се качих на самолета.

Тук е и мястото да кажа, че напускайки Австралия, никой не ми направи забележка за съдържанието на куфара ми, а в него бях сложила всички намерени по брега части от коралчета, които на практика се бяха вкаменили. За да се кача на самолета за Вануату изискват да се покаже резервация за полет,  с който ще напуснете страната и съответно си бях разпечатала.

Полетът от Бризбейн е около два часа и нещо, пристигнах привечер, докато слязох от самолета, докато си взех багажа, докато смених пари, почти се стъмни, а започна и един  противен дъждец.Бях си платила трансфер до хотела, който съответно го нямаше(не плащайте предварително във Вануату, та се наложи в движение да се разбера с един шофьор, който беше натоварил едно австралийско семейство.

И така, метнах се в бусчето и потеглихме. Понеже си следя постоянно навигацията, видях че подминахме моя хотел, предположих че първо ще закара туристите, с които си имаше уговорка, а след това и мен. Така и стана, но с тъмнината отвън и плющящия дъжд, лекинко се обезпокоих, когато останах сама

Хотелският комплекс беше луксозен, самостоятелни вилички, със собствени басейни, разкошна гледка към най-красивата лагуна, която съм виждала, изобщо комфорт.

Ще попитате:

-„Къде е това Вануату? Не сме и чували за такава страна!“

И аз не знаех много за тази държава. Едва няколко дена преди пътуването, започнах да чета за нея и то неща, свързани с безопасността, ако пътува сама жена.

Но ето няколко думи за Вануату:

Вануату (Вечната земя) е една от най-необичайните островни групи в Тихия океан, често наричана „недокоснатият рай на Океания“. Сравнително млада страна по отношение на туризма, Вануату вече е успяла да си изгради репутация на една от най-добрите курортни държави на Меланезия, широко известна със своята природа, отличително население, невероятни традиции и разкошен подводен свят.

Република Вануату се намира на изток от Австралия на архипелага Нови Хебриди и заема 83 острова, чиято обща площ е само 12,2 хиляди квадратни километра. км. Икономиката на страната е една от най-слабо развитите в света, но нивото на грамотност е 74%. Страната е селскостопанска, но туристическият й сектор се развива активно.

За моята почивка във Вануату бяха нужни около 140-150 щатски долара на ден за хотел със закуска. Отделно всяка екскурзия струва около 120 $, с включен обяд. И като прибавя 35-40 $ за вечеря, общата картина се оформя.

Във Вануату има повече от 100 езика, предимно езиците на местните племена. Официалният език е бислама. Това е креолски език, базиран на английски. Малко над 6000 души го смятат за свой роден език, като всички те живеят в столицата. Но почти всеки разбира Бислама. Официалните езици са френски и английски, но в провинцията е трудно да се намери човек, който ги говори свободно. Така че официалните езици са три: френски, английски и бислама.

Климатът на повечето острови е влажен екваториален, но на планинските острови времето се влияе значително от надморската височина и посоката на пасатите: от над ветрената страна (югоизток) климатът е екваториален, от под ветрената страна (северозапад) е малко по-сух тропически.

Малката тропическа страна е застрашена от циклони, вулкани, цунамита и почти всекидневни земетресения и това я прави най-рисковата държава в света за живеене.

Хората от Вануату са приятелски настроени към туристите и са отворени за комуникация.

Местната валута се нарича вату. Но австралийският долар също е в обращение и се приема от повечето магазини и ресторанти. Затова е по-добре да влезете в страната с него. Американският долар не се котира много добре -в български лева излиза около 1.56 лв., а аз го бях купила на 1.87 лв.

Националната кухня на Вануату е богата на риба и морски дарове. В кафенетата и ресторантите има много европейски ястия, но всички те са различни от обичайните: готвачите им придават специален вкус.

Традиционното ястие лап-лап се прави от ямс, банани и маниока в кокосово мляко и се приготвя като пудинг, което специално на мен не ми хареса много.

Месните рулца със зърнени храни, увити в бананови листа, се наричат симборо.

Тук ядат задушени летящи лисици и печени гълъби.не опитах тези вкусотии.:)

Кокосовият рак, който някога е бил основна част от туристическата хранителна сцена на островите, вече не се предлага, тъй като видът е близо до изчезване.

Сред екзотичните напитки е кава. Тази напитка действа осезаемо релаксиращо. Местните го използват вечер и по традиция го правят само мъжете. В Европа редовната консумация на кава се счита за вредна и вноса и е забранен.Още в първата ми утрин, човека, който почистваше моя  басейн, ми предложи кава😀Аз не разбрах какво говори, помислих,че кава е някакво насекомо и го попитах опасно ли е.А той се ухили и каза, че не само е напълно безопасно, но действа "like drugs".  Късметлийка съм си и това е😀Благодарих все пак на човека.

На островите има малко атракции. Архитектурата ще заинтересува тези, които преди това не са били запознати с колониалния стил. Почти всички интересни сгради са съсредоточени в столицата Порт Вила на остров Ефате.

Посетих няколко забележителни места на остров Ефате. Има само един асфалтиран път, който обикаля острова, а и той е в доста лошо състояние, та общо взето си е мъка.

Бях отседнала в Порт Вила, който причудливо се извива около брега на залива Вила, а кварталите му се изкачват по стръмните склонове на околните планини. Този очарователен град, носещ отпечатъка на няколко култури, традиционно се смята за най-колоритния град в страната, съдържащ както бизнес райони с изцяло европейски вид, така и уютни зелени селца в покрайнините.

Порт Вила е столицата и най-големият град на островната държава Вануату в Тихия океан. Островите са открити за първи път през 1606 г. от испанския мореплавател Педро де Кирос, по-късно са посетени от известния френски изследовател Луи-Антоан дьо Бугенвил, а след това и от легендарния британски капитан Джеймс Кук.   

 Порт Вила се намира в югозападната част на остров Ефате. Въпреки кратката си, почти 200-годишна история, той вече два пъти е сменял името си - Фансвил и Вила.

През 1906 г. град Вила е официално обявен за столица на колонията.

Днес Порт Вила е не само голямо търговско пристанище, което приема товарни кораби и пътнически круизни фериботи.

В града има много хотели, кафенета и ресторанти за всеки вкус, казино, няколко хранителни пазара, магазини, спортен стадион и отлични голф игрища. Университетът на Южния Пасифик привлича студенти не само от региона, но и от Австралия.

В предградието се намира международното летище Бауерфийлд, което приема полети от много страни. Пътуването от България отнема поне 32 часа с трансфери в Сингапур или Доха, а след това в Сидни или Бризбейн. До града от летището се стига с редовен автобус или такси. Таксито е на цена около 20$(американски долара).

Заслужават внимание Англиканската църква в Табага, близо до летището, Католическата църква (градската катедрала), Университетът и Презвитерианската църква в парк „Индипендънс“. Недалеч от предградието Намбату има цяла поредица от крайбрежни пазари, известни с най-добрите цени на храната и пълната липса на шум и суета. Гробището в Анабру е известно със старите си крипти и цветно украсените китайски и виетнамски надгробни плочи.

След столицата се отправихме на изток и спряхме  на едно място, наречено Eden on the River, в което ни разказаха историята на вануатската игуана, дори взех една в ръка.

Показаха ни кокосов рак, както и костенурки.

Говоря в множествено число, защото на тази екскурзия бяхме заедно с една австралийска двойка.

Едно красиво място беше Blue Lagoon!

Синята лагуна е обградена  от дървета и храсти, изолирана от суматохата на Порт Вила и главния път на Ефате и представлява страхотен фон за неизбежната снимка в Instagram. Водата е кристално чиста, сладка и прекрасна за плуване-very fresh water!:) Водата  ме привличаше с тези любими цветове, скокнах  в нея и поплувах.

Има изградени дървени платформи и стъпала, от които смелчаците скачат с въжета във водата. Доста забавно!

Следваше още едно място с кристална, сладка вода-Eton village.

Тук водата се влива в океана, а гледките са божествени!

Тop Rock(Отгоре на скалата), разположен в живописния регион Саама във Вануату, е задължителна дестинация за пътешественици, търсещи както приключения, така и зашеметяваща природна красота. Това беше следващото място, което посетих.

И тук гледките са спиращи дъха!

Пътуването до върха е вълнуващо и възнаграждава авантюристите с уникално “view “ към разнообразието на острова.

Пътеките са достъпни, така че всеки, който желае може да го посети.

Районът е богат на биоразнообразие, което  дава шанс да се запознаем с местната дива природа и да се потопим в жизнената атмосфера на острова.

Фотографите ще намерят това място за рай, с безброй възможности да уловят магичните гледки и ярките залези. Топлината и гостоприемството на местните добавят допълнителен чар към посещението. Бяхме посрещнати с ароматни смутита от грейпфрут, манго и ананас.

След това ни поднесоха и обяд, приготвен простичко, но беше много вкусен.

Навсякъде има забавни и насочващи табели, от рода на:” шнорхелинг от дясно”, “шнорхелинг от ляво”, “дърво, от което се изработва кану” и т.н.

Излишно е да пиша, че и тук кораловия риф е под краката ни, рибите и коралите се виждат с просто око, а водата е кристална и тюркоазена, както е по тези места.А пък туристите пристигат тук основно за да се гмуркат  и наслаждават на кораловите рифове.

Hideaway island е единственият морски резерват в страната, красотата на острова и около него е неописуема. Това е  5-звезден курорт за гмуркане, който предлага сертифицирани инструктори/водачи за начинаещи и напреднали, както и първокласна екипировка за гмуркане, лодки и джетовена разположение на гостите.

 Колко безумно забавна може да бъде една почивка?

Някои от местата за гмуркане са Hangover Reef, където нежните корали и кораловите гъби представляват щастливо място за хиляди многоцветни риби;

Kathleen Reef, където ви посрещат огромни,  жълти и червени ветрилообразни корали;

The Wall, стръмно гмуркане до 90 метра със зашеметяващо цветни риби, плуващи наоколо, и пленително красивата East Side Story с риби клоуни и риби ангели, плуващи около гмуркачите!

На Hideaway Island се намира и една от малкото подводни пощенски станции в света, така че пътешествениците могат да пуснат няколко пощенски картички на завистливите си приятели! 

Освен подводните забавления, на острова има и много неща за правене. Препоръчаха ми посещение на великолепните каскадни водопади Меле или пък  разглежданена самия остров. Но аз предпочетох мързеливото излежаване на плажа.

Барът и ресторант „На плажа“ сервират вкусни пресни морски дарове и местна кухня, както и коктейли, вина и алкохолни напитки.

Вкусна храна , красиво море и небе, разкошна и буйна зелена  растителност и безметежно блаженстване!

На връщане от остров Hideaway island, посетих и малко предприятие за производство на кафе. Кафето Tanna идва от остров Танна, отгледано под сенките на вулкана Ясур-активен вулкан, който оказва огромно климатично влияние върху целия остров и прави кафето Танна толкова уникално.

Кафето е 100% Арабика. Дълбоките и богати вулканични почви, обилното слънчево греене и обилните валежи са същността на този напълно натурален продукт. В допълнение, естествената ферментация, изсушаването на слънце, обработката в същия ден и местното печене гарантират, че точно тази есенция е уловена във всяко едно зърно.

Вануату е рай за пътешествениците, които обичат диви плажове, коралови рифове и самотни островчета.

И понеже си падам по такъв род забавления, посетих още  два острова- Пеле и Какула.

Остров Пеле се намира на около 18 км северно от остров Ефате(където съм отседнала). Това е много живописен вулканичен остров с пясъчни плажове и тюркоазени води. Предпочитани място за гмуркане с шнорхел и гмуркане във и близо до морската защитена зона Нгуна-Пеле. Защитена е, защото има различни видове животни, които са изчезващи видове, а ние видяхме огромна пъстра костенурка.

Пътуването с лодка обикновено е приятно, тъй като водата е спокойна и различните острови са с  красива природа. Но днес морето се бушуваше и никак не беше кефско. Постоянно си мърморех под носа, че това е едно от най-безумните ми хрумвания

Все пак докато наближавахме острова, започнах да оценяваме красотата на стръмните хребети, истинска джунгла, които образуват впечатляващ фон на белия пясък и тюркоазената вода. Лодката ни спря и ние скочихме в кристално чистата вода. Направихме няколко крачки към зашеметяващия пясъчен плаж. Лодката ни спря пред Charlie's Bungalows, където  малко по-късно ни сервираха вкусен обяд.

Плажът отпред се нарича Turtle Beach и беше идеален за снимки. Истински тропически рай.

Аз си намерих красиви миди и още по-красива раковина, които заеха мястото си в багажа ми, наред с остатъците от коралите. Тук имаше още по-красиви коралчета, но мидите бяха много големи и тежки, та не взех и от коралите. А кораловите рифове предлагат наистина уникална гледка, заедно с обитателите им, които са с всички познати, а и понякога с неназовими цветове.

Остров Какула е малък частен остров, бивш луксозен курорт, който е струвал 45 хиляди щатски долара на вечер, но проектът се е провалил. Сега основната сграда е изоставена, а цялото крайбрежие е пълно с красиви дървета, но така острова е още по-красив. В близост има и риф, както и лагуна.Но в края на деня човек е преситен и дори този рай  донякъде дотяга.

Прибрах се в хотела, направих няколко снимки в басейна( само за лично ползване), любувах се на зашеметяващия залез, след това вечерях в ресторанта вкусна рибка и понеже тук рано се мръква си легнах.

На другия ден след обяд щях да напусна хотела, а дотогава реших да поплувам в красивата лагуна,  на която само се любувах от моята вила.

Попитах служителката на рецепцията как да стигна до брега и дали е частен.

Нямаше как да сляза по кратката пътечка, защото била разрушена от голямото земетресение, което беше станало през  отминалия декември, та трябваше да заобикалям. А на въпроса дали мога да плувам в лагуната, тя шокирана ме изгледа и каза,че там не се плува!

Когато я попитах защо, тя ми каза, че е не е подходящо и че водата не била топла, а много студена.Оказа се, че на лагуната можех да се любувам от безопасно разстояние.

Така че, останах във вилата и покрай басейна.

Бях се уговорила с рецепционистката да ми извика такси за около три часа и половина преди полета, тя ми каза, че много си поръчвам таксито, все ка аз настоях и когато отидох да и кажа,че е време за таксито, взе да „върти разни телефони“ и накрая ми каза,че наблизо нямало такси!

Все пак накрая намери едно, което като пристигна много се чудех дали да се кача, ама нямаше време за разсъждение и се метнах в едно старо, мръсно и в убасно състояние превозно средство. А шофьора беше като бусчето- мръсен, бос, със скъсана тениска…беше голям фарс това такси, ама успя да ме закара на летището.

Чекирах си багажа, дадоха ми билет за самолета без място  и ме натириха да чакам в една зала, в която имаше два неработещи монитора, за информационни табла да не говорим. На няколко пъти питах дали това е залата за международните полети, те ме уверяваха, че съм на правилното място. Накрая обявиха полета за  Нова Каледония и аз бях първа на опашката, но като нямах място, нямах и сигурност. Служителката ме провери, каза да минавам, а аз я попитах на кое място да седна. Тя докато се чудеше какво да ми каже, колегата-пътник за да мен ми каза, да сядам където си избера и че нямало места)).

Така се озовах на витлов самолет,  с който трябваше да пътувам за Нова Каледония. Полетът е около час и малко.

Всичко мина по мед и масло и се озовах на летището в Нова Каледония, където не всичко мина по мед и масло.

 Но за това ще пиша в следващата част.