Ах, тази Нова Зеландия… – част втора ТАМ, КЪДЕТО ДОЛУ ВЕЧЕ НЯМА НИЩО – част втора

 ЗЕМЯТА НА ДЪЛГИЯ БЯЛ ОБЛАК

  „Когато ни питат къде е Н.Зеландия, ние отговаряме: На края на света, където долу вече няма нищо!”- ни осведоми местният екскурзовод.

   Разказана набързо, историята на Нова Зеландия звучи така. На двата й големи острова и на стотиците малки късчета суша във водите на близкото море и на Тихи океан живеели маори. Те не са местно население, а се предполага най-общо, че са полинезийски заселници, които първи се установяват тук само преди около 1000 години. На 1600 км от тях, най-близката им голяма земя – континентът Австралия, е вече открита от гладни за нови територии холандци. Приближават и външно пообикалят Австралия още португалци и испанци, но се натъкват само на мочурища, на пустинни и пустеещи земи. Всред опустошителната жега не се вижда и никакъв знак за човешко присъствие. Експедициите си казват:”Тука няма нищо!”, обръщат корабите и тръгват да колонизират други места по света.

   Англичаните обаче, които по същото време губят своите колонии в Северна Америка, се чудят къде да си преместят затворниците. По принуда те одобряват за заселване Австралия с нейните блата и с комарите в покрайнините й и през 1770 г австралийските аборигени се сдобиват с нови господари.

   Британската отвъдморска територия бързо се облагородява и започва да се пълни с всякакви европейски емигранти, тръгнали да търсят в неизвестното благоприятен старт за икономически и социален просперитет. Част от тях- първо англичани, ирландци и англо- австралийци, започват да се прехвърлят и в съседната Нова Зеландия. Европейски компании се готвят да закупят големи територии и да се заселят  там. Изолираната, непозната островна държава скоро става притегателен център за нови заселници от цял свят, а това отключва все повече поводи за конфликти и стълкновения с местното население. Доста от нашествениците свършват във врящи на огъня казани за маорска вечеря…

   Изведнъж на английската кралица Виктория - кой знае защо? - й станало мило за беззащитните маори, изпратила при тях свои парламентьори, които им казали: „Вижте сега! Тук идват какви ли не узурпатори…Не може някой от тях да не ви направи своя колония и да ви пороби. Я елате под нашето крило, ние няма да ви колонизираме, а ще ви пазим и закриляме!”

   Няма да разказваме как по-нататък местните били убеждавани в чистите помисли, в благосклоноста на кралицата и в нейното нетърпение да защити справедливите маорски права и собствености, да им осигури мир и английски ред. Знайно е,че Англия няма /вечни/ приятели. Тя има /вечни/ интереси.Като им подрънкали малко паунди, водачите от Конфедерацията на обединените маорски племена и повечето от самосиндикално управляващите племената си вождове се съгласили да отскочат до местността Уайтанги в т.н. Залив на островите на 6 февруари 1840 г и да приемат 9 документа, че са готови да станат британски поданици. Които вождове недочули, че има такава далавера, били най-съвестно издирвани 7 месеца от капитана от Кралския военноморски консулат на Нейно Величество Уилям Хобсън и негови помощници. Те им носели на крака договора от Уайтанги за подпис из островите. Въпреки това не всички вождове успели да подпишат документите, но 500-те, които го направили, били достатъчни те да станат валидни.

    И така, британската корона получава от маорите всички права и правомощия на суверенна власт в Нова Зеландия, като им оставя ограничено самоуправление. Запазва се пълното им изключително и необезпокоявано притежание на техните земи, имоти, гори, добив на природни ресурси, риболов и т.н. Уговорено е занапред, ако местните искат да продават недвижима собственост или ако тя подлежи на отчуждение, пълно предимство на придобиване да имат само англичаните. Това, разбира се, бързо довело до силно разширяване на английските владения чрез покупко-продажби или конфискации, а нерядко и по не съвсем честни и морални към маорите начини, което и сега понякога е повод за оспорване и нови договорки.

   До ден-днешен поредната британска кралица  Елизабет II-ра е кралица и на Нова Зеландия. Обаче тя няма и не упражнява никаква власт тук. Представлява я генерал-губернатор. Н. Зеландия е конституционна монархия, но без систематизирани в конституция закони/то и самата Великобритания няма писана Конституция, де/. Реалната власт е в ръцете на назначаван от генерал-губернатора  министър-председател.

   Все пак маорите, подлъгани да допуснат британците в своите земи едва ли не за шепа лири стерлинги, не се оказали толкова лековерни. Или са захитрели впоследствие с нечия помощ. И до сега те ревностно настояват за спазване правата им на идентичност и самоопределение, на равенство и недискриминиране, на участие във вземането на решения, на заетост, здравеопазване, образование. Макар да са изтласквани към не толкова благоприятни райони,  продължават да притежават земи, природни обекти и природни ресурси, като добиваният в страната нефрит, например. Въпреки че са само около 17 на сто от новозеландското население, съставено и от много други етноси, усилено се мъчат да не допускат да бъдат обезличени. Предпочитат да живеят в съвместни общности, които наричат племена, но от нов, съвременен вид. Едно такова „племе” може да има хиляди жители. Това са хора с различни професии, с различна степен на образование, работещи в различни сфери из различните градове, но постоянното им местообитание е при техните маорски корени.

    При променящите се социално-икономически условия на съвременния живот в Нова Зеландия маорите те успяват да издействат от правителството много средства за запазване на традициите, културата и езика им. Почти навсякъде около племенните селища държавата създава специални културни центрове, в които се практикуват традиционните маорски занаяти и се развива уникалното им народно художествено творчество. Центровете играят ролята и на туристически такива, където хора от цял свят се запознават с неподправената маорска самобитност. Със закон маорският език е определен за официален на Нова Зеландия заедно с английския , като на него може да се говори дори в определени съдебни производства. /Има и новозеландски писмен език. А има и трети официален език – жестомимичният./. Навсякъде в държавните институции надписите са на двата езика, като почти всички официални наименования пазят и оригиналните си маорски имена. Самата Нова Зеландия на маорски се казва Aotearoa/Земята на дългия бял облак/ и коренното население упорито си я нарича така. Думата пък, казват,  идва от името на първото кану, с което първият полинезиец е пристигнал на островите.

   Странното е, че почти 95 процента от маорите не само че не говорят вече маорски, но не го и разбират. Обаче искат той да е официален. Не такива са други използвани тук езици като френски, хинди, самоански, мандарин…           

     В Нова Зеландия хората са само 5 % от живите същества. Останалите 95  процента живинки са животни. Страната има 0 километра сухопътна граница, но с бреговата си линия от близо 15,2 хил. километра е 9-та в света по този показател. Силно сеизмична е – тук са регистрирани 90 на сто от земетресенията в света. Макар и чести, трусовете не са особено силни. 75 на сто пък от световната вулканична дейност също е на новозеландска земя. Островната държава има 123 летища. 6 от тях са международни, но само от Крайстчърч и от Окланд има директни полети към най-близките й държави Австралия и Фиджи/при 5 милионно население, кой ли пълни самолетите на толкова много летища?/. През едно от летищата й минава железопътна линия!

    Нова Зеландия единствена в света имаше официален магьосник. Той беше назначен  да популяризира град Крайстчърч чрез своите магьоснически действия, но и да предизвиква с тях дъжд в Н. Зеландия и в "близката" Австралия.  Преди около 3 месеца магьосническата му кариера обаче приключи по много прозаична причина: позволявал си е да говори унизителни неща за жените.

   По брой заведения McDonald’s на глава от населението новозеландците са втори след САЩ и в такова заведение е превърнат дори летял самолет – то пък е най-доброто сред 34000 други в света. Че жените тук първи в света получават изборно право, е известно на всички. Известно е  и, че и трите най-главни ръководни постове в държавата: министър-председател, генерал-губернатор и главен съдия,  в момента се заемат от жени, единствено тук в света. Но справката ми днес показа и, че още куп новозеландски жени са министри в своето правителство: на външните работи и търговията; на вътрешните работи; на полицията; на националната сигурност и разузнаването, на митниците; на  жените; на опазването на Нова Зеландия; на  жилищното строителство и т.н.  Това е, с което държавата в далечна Океания продължава да ме изненадва и очарова.

   Първият град в Н. Зеландия, който посещаваме, е и първият и най-стар град в страната - Крайстчърч. Той е пострадал жестоко от две силни земетресения – през 2010 и 2011 г. Пораженията върху сградния му фонд са такива, че сградите не се възстановяват, а се събарят и се изграждат нови на тяхно място. Този град е с най-сухия климат в страната. Тук вали два пъти по-малко от най-влажния - столицата Уелингтън. Крайстчърч е географски уникум, защото е един от осемте двойки градове в света, които имат почти точен антиподален град (град на точната противоположна страна на Земята). Това е Ла Коруня, Испания.  Има 7 музея, като най-интересен е Кентърбърийският. В него, наред с множеството експонати от историческо и социално естество за държавата и региона,  се пази богата колекция от световно значение на антарктическа тематика. Защото тя  съхранява уникални предмети и писмени източници от двете антарктически експедиции на Робърт Фалкон Скот и групата учени, която го е придружавала и пътем е работила в музея. Създадена е зала с експонати от живота и делото на "бащата" на ядрената наука - новозеландецът Ърнест Рдърфорд.

   Заради откъснатата от света държава дълго време музеят  е малко известен и слабо посещаван, затова през 1957 г на фасадата му е издълбан стихът от Библията „Ето, това са части от Неговите пътища, но колко малко се чува за Него (Йов 26.14)”… Сега положението е друго. Преди пандемията той вече привлича в Крайстчърч по половин милиона туристи годишно.

  Често Крайстчърч е наричан "градът-градина" на Нова Зеландия, тъй като има около 400 хектара изключително красиви поддържани цветни и зелени площи и обществени паркове с растящи  в тях уникални растителни видове.

                                   Следва продължение...

Така англичаните заварват преди два века  своите все още  подопечни

Центърът на Крайстчърч. Сега той е модерен, красив град

Пострадалата от земетресението през 2011 г катедрала

Музеят "Кентърбъри"

Докато не биват нарязани, тези камъни могат да минат за обикновен речен пълнеж. Но всъщност това е нефритът , собственост на маоритеНефритът е традиционен материал и много ценен от маорите. От него те са изработвали тези оръжия-бухалки, украшения, тотеми, остри предмети за бита си, част от които са в асортимента и  на настоящи занаятчии

Наричат  Крайстчърч град-градина