Ах, тази Нова Зеландия, ах, тези новозеландски овчици -част първа

   Прочетох преди време в standartnews.com следната публикация „Овчица намери пътя към дома след 7 години” . В нея се разказва как през 2013 г една fвца от остров Тасмания се отделила от стадото си поради избухнал пожар и потънала в неизвестното. Наскоро същата била забелязана отново сред своите посестрими, от които я разделили изминалите 7 години. Върнала се сама – пораснала и порядъчно…вълнясала. Сваленото от гърба руно на бегълката тежало 30 килограма!

   Тази случка ми припомни разказа на новозеландския екскурзовод, който ни придружаваше по пътя от гр. Крайсчърч към гр. Куинстаун. По неговите думи през 2004 г друга овца е имала почти същото преживяване.

   Едва ли някой не е чувал за новозеландските пуловери от мериносова вълна и никой не е изненадан, че Н.Зеландия е рай за добива на тази животинска продукция. Територията на държавата е малко над 268 хил. кв. км,    простира се на два големи острова и - Южен и Северен и на още около 700 малки парченца земя сред Тасманово море и Тихи океан. Южният остров е по-голям от Северния – има площ над 150 хил. кв. км. Релефът му е разнообразен, а климатът прохладен и умерен. По-голям от България, на Южния остров живеят само 1,1млн. жители. Затова тук е съсредоточено селското стопанство на Нова Зеландия, като водещо е именно животновъдство.

   Отглеждат се предимно овце и крави. Колко глави е едрият рогат добитък, не се дава точна информация. Само дето с просто око се вижда, че са много! Стотици хиляди, може би и милиони... Пътищата, по които се движехме, на доста места бяха обрамчени с кравеферми.

   Разбрахме, че една кравеферма има стада с хиляда до 2 хиляди крави. Те пасат в отделни парцели, оградени от слабоелектризирани телове и живи плетове – дървесни пояси. Пастири няма. Животните се наблюдават с камери, но те няма и къде да избягат. Сутрин и вечер са приучени да получават зоб. Сами отиват на определените места, където са познатите им ясли. За да стигнат до храната си, стъпват върху кръгли, въртящи се платформи, събиращи по 68 крави наведнъж. Тогава върху виметета им се поставят доилни апарати. Докато си вземат дажбата, животните биват издоени. Платформата е направила пълния си кръг и всяка крава слиза от нея, за да направи място на следващата. Около 2000 крави се назобяват и в същото време издояват за около два часа. Те се връщат сами на пасището. Там, на открито, където преминават и дните, и нощите им. Млякото им незабавно влиза в процес на преработка. Тук, на място. Защото производството е затворено и млекопреработвателните съоръжения са също насред пасищата.

   Овцевъдството е поминъка, който разнася по света славата на новозеландската мериносова вълна. Както сочи статистиката, на човек тук се падат по 10 отглеждани овце. Тоест, овчият брой кръжи около 45 милиона брави!

   Така под 5 милионна Нова Зеландия произвежда млечни продукти за 100-милионно население! Основната част от тях се изнасят и продават в чужбина. Отличното им качество е отдавна неоспорима величина и износът носи добри приходи на фермерите. С тях те си поддържат, обновяват и разширяват фермите, но едва ли стават бързо милионери. Защото селското стопанство в Нова Зеландия е напълно лишено от държавни субсидии и само пазарната икономика е тази, която определя кой какъв каймак ще намаже на своята филия…А толкова задръстен пазар от продукция никак не е лесен.

   Но да се върнем към овчиците. Ето какво чух с ушите си от придружителя на групата ни в Н. Зеландия, за който се предполага, че е най-добре запознат с местните истории от първа ръка. Затова препоръчвам да се вярва на тази история, а не на други интерпретации из разни сайтове.

   Имало един фермер – може да го има и сега, той е реална личност, с овчи стада и с фикс-идея да си увеличи печалбите и да влезе в редиците на най-известните новозеландски фермери. Денонощно си блъскал главата как да стане това,  но така и не успявал да измисли нещо положително. Овцете му пасели по близки и отдалечени пасища в равнината и в планинските местности. Почти целогодишно стадата прекарвали под открито небе. Никой не се занимавал с тях, пак така, както и при кравите, пастири липсвали. Само когато започвали дъждовните месеци, докарвали стадата във фермата. Една мериносова овца обаче веднъж се загубила, но едва ли някой забелязал липсата й сред толкова много животни.

   След 6 години, когато пак някой от фермата отишъл да прибере овцете преди дъждовния период, намерил тази овца. Впрочем, тя си се върнала сама в стадото. Но станала на ръст едва ли не като магаре! Шест години никой не бил стригал вълната й и руното се диплело на етажи под гушата й почти до земята. Никой не я и нападнал, разкъсал или изял, защото в Нова Зеландия…няма хищни животни! Няма вълци, няма мечки, няма и чакали! Няма го дори „най-страшния” „звяр” в съседна Австралия –кучето динго. В Н.Зеландия най-страшни са глиганите, но знайно е, че те хрупат жълъди и замезват с дребни гризачи!

  И така, намерената вълнясала овчица била прибрана от стопанина си и изведнъж на него му просветнало как да стане по-богат и известен. Поканил той медиите да ги запознае с огромното си животно, което междувременно кръстил Шрек, може би защото обраслата рунтавелка приличала много на грозното едноименно зелено чудовище. После завел Шрек в едно телевизионно студио и демонстративно, пред цялата телевизионна аудитория, му остригал вълната!/Тя тежала 27 кг! Ах, новозеландците как обичат да стрижат овце!/.

   И като се почнала една реклама…Сложили снимката на Шрек на постери, от които цял свят научил и заговорил за новозеландското овче чудо. Десетки вестници писали за него и телевизии го показвали. Отвсякъде се стичали хора да го видят с очите си и да си правят снимки с рунтавата му осанка. Използвали го за благотворителни цели. И т.н.,и т.н...Веднъж дори вкарали овцата-героиня в Новозеландския парламент „да се здрависа” с премиера…Че и рожден ден й спретнали…върху айсберг/такива в Н.Зеландия още ги има…/!

   Шрек добре се отплатил на своя стопанин. Когато дошъл края на земния му път, той се споминал от старост. Сега от неговата история са останали този препариран стилизиран овен и тази дървена къщичка, пълна с негови снимки и снимки с феновете му! Срещнахме къщичката на крайпътната отбивка Tapras в Централно Отаго, където спряхме да я разгледаме и там от сувенирния магазин една дама от групата си купи миниатюрно бурканче с мед от манука…за 20 щатски долара! Килограмът му тук май излизаше към 200 долара!

 Това е дървото/на някои места храст/ манука, от което пчелите извличат този толкова скъп мед, който в Нова Зеландия наричат "течно злато"

При тези цени как да не е "злато"...