Ах, тази Нова Зеландия, ах, тези новозеландски овчици -част първа

ТАМ, НА КРАЯ НА СВЕТА, КЪДЕТО НАДОЛУ ВЕЧЕ НЯМА НИЩО

 

   Прочетох преди време в standartnews.com следната публикация „Овчица намери пътя към дома след 7 години” . В нея се разказва как през 2013 г една австралийска овца от остров Тасмания се отделила от стадото си поради избухнал пожар и потънала в неизвестното. Наскоро същата била забелязана отново сред своите посестрими, от които я разделили изминалите 7 години. Върнала се сама – пораснала и порядъчно…вълнясала. Сваленото от гърба руно на бегълката тежало 30 килограма!   

    Тази случка ми припомни разказа на новозеландския екскурзовод, който ни придружаваше по пътя от гр. Крайстчърч към гр. Куинстаун на Южния остров. По неговите думи през 2004 г друга овца е имала почти същото преживяване.

   Едва ли някой не е чувал за новозеландските пуловери от мериносова вълна и никой не е изненадан, че Н.Зеландия е рай за добива на тази животинска продукция. Територията на държавата е малко над 268 хил. кв. км, простира се на два острова- Южен и Северен и на още около 700 малки парченца земя, зареяни в близкото море и в Тихи океан. Южният остров е по-голям от Северния – има площ над 150 хил. кв. км. Релефът му е разнообразен, а климатът прохладен и умерен. По-голям от България, на Южния остров живеят само 1,1 млн. жители. Затова тук е съсредоточено селското стопанство на Нова Зеландия, като водещо е именно животновъдство.

   Отглеждат се предимно овце и крави. Колко глави е едрият рогат добитък, не се дава точна информация. Само дето с просто око се вижда, че са много! Стотици, хиляди,  може и десетки хиляди... Пътищата, по които се движехме, бяха обрамчени с кравеферми.

   Разбрахме, че една кравеферма има стада с хиляда, до 2 хиляди крави. Те пасат в отделни парцели,оградени от слабо електризирани телове и живи плетове – дървесни пояси. Пастири няма. Животните се наблюдават с камери, но те няма и къде да избягат. Сутрин и вечер са приучени да получават зоб. Сами отиват на определените места, където са познатите им ясли. За да стигнат до храната си, стъпват върху кръгли, въртящи се платформи, събиращи по 68 крави наведнъж. Тогава върху виметета им се поставят доилни апарати. Докато си вземат дажбата, животните биват издоени. Платформата е направила пълния си кръг и всяка крава слиза от нея, за да направи място на следващата. 2000 крави се назобяват и в същото време издояват за 2-3 часа. Те се връщат сами на пасището. Там, на открито, където преминават и дните, и нощите им. Млякото им незабавно влиза в процес на преработка. Тук, на място. Защото производството е затворено и млекопреработвателните съоръжения са също насред пасищата.

   Овцевъдството е поминъкът, който разнася по света славата на новозеландската мериносова вълна. Както сочи статистиката, на човек тук се падат по 10 отглеждани овце. Тоест, овчият брой кръжи около 50 милиона брави!

Така под 5 милионна Нова Зеландия произвежда млечни продукти за 100-милионно население! "Лъвският пай" от тях се изнася и продава в чужбина. Отличното им качество е отдавна неоспорима величина и износът носи добри приходи на фермерите. С тях те си поддържат, обновяват и разширяват фермите, но едва ли стават бързо милионери. Защото селското стопанство в Нова Зеландия е напълно лишено от държавни субсидии и само пазарната икономика е тази, която определя кой какъв каймак ще намаже на своята филия…А толкова задръстен пазар от продукция никак не е лесен.

   Но да се върнем към овчиците. Ето какво чух с ушите си от придружителя на групата ни в Н. Зеландия, за който се предполага, че е най-добре запознат с местните истории от първа ръка. Затова препоръчвам да се вярва на тази история, а не на други интерпретации из разни сайтове.

   Имало един фермер – може да го има и сега,той е реална личност, с овчи стада и с фикс-идея да си увеличи печалбите и да влезе в редиците на най-известните новозеландски фермери. Денонощно си блъскал главата как да стане това, но така и не успявал да измисли нещо положително.Овцете му пасели по близки и отдалечени пасища в равнината и в планинските местности. Почти целогодишно стадата прекарвали под открито небе. Никой не се занимавал с тях, пак така, както и при кравите, пастири липсвали. Само когато започвали дъждовните месеци, докарвали стадата във фермата. Една мериносова овца обаче веднъж се загубила, но едва ли някой забелязал липсата й сред толкова много животни.

   След 6 години, когато пак някой от фермата отишъл да прибере овцете преди дъждовния период, намерил тази овца.

   Тя сама се върнала в стадото и била станала на ръст едва ли не като магаре! Шест години никой не бил стригал вълната й и тя се диплела на етажи под гушата й почти до земята. Никой не я и нападнал, разкъсал или изял, защото в Нова Зеландия…няма хищни животни! Няма вълци, няма мечки, няма и чакали! Няма го дори „най-страшния” „звяр” в съседна Австралия –кучето динго. В Н. Зеландия най-страшни са глиганите, но знайно е, че те са тревопасни!

  И така, намерената овчица с ръст на магаре била прибрана от стопанина си и изведнъж на него му светнало как да стане по-богат и известен. Поканил той медиите да ги запознае с огромното си животно, което междувременно кръстил Шрек, може би защото обраслата рунтавелка приличала много на грозното едноименно зелено чудовище. После завел Шрек в едно телевизионно студио и демонстративно, пред цялата телевизионна аудитория, му остригал вълната!/Тя тежала 27 кг! Ах, новозеландците как обичат да стрижат овце! За това ще ви разкажа във втората част на моя разказ/.

  И като се почнала една реклама…Сложили снимката на Шрек на постери, от които цял свят научил и заговорил за новозеландското овче чудо. Десетки вестници писали за него и телевизии го показвали. Отвсякъде се стичали хора да го видят с очите си и да си правят снимки с рунтавата му осанка. Използвали го за благотворителни цели. И т.н.,и т.н...Веднъж дори вкарали овцата-героиня в Новозеландския парламент „да се здрависа” с премиера…Че и рожден ден й спретнали…върху айсберг…/да, в Н.Зеландия все още има такива!/

    Шрек добре се отплатил на своя стопанин. Когато дошъл края на земния му път, той се споминал от старост. Сега от неговата история са останали този препариран стилизиран овен и тази дървена къщичка, пълна с негови снимки и снимки с феновете му! Срещнахме къщичката на крайпътната отбивка Tapras в Централно Отаго,където спряхме да я разгледаме и там от сувенирния магазин една дама от групата си купи миниатюрно бурканче с мед от манука…за 20 новозеландски долара! Килограмът му май излизаше към 200-300 долара!

Щастливи

дресирани говеда

Още по-щастливи овчици. Ако са от мериносовата порода, новозеландците не ги пускат на паша нагоре по баирите, защото копитцата им са много нежни, да не се наранят

Шрек-беглецът

Такъв го намерил стопанинът му

Овцата приживе привлича повсеместен интерес. Прегърнали се, като че ли са сестри...

Къщата на Шрек

Специална овца - една на 30 милиона/тогава/...

Група деца с благотворителни акции,подкрепяни от Шрек

Един стилизиран Шрек

Няма как да я подминеш

Спреш ли на паркинга, ще изпиеш едно кафе и ще си купиш бурканче новозеландски мед

 Това е дървото/на някои места храст/ манука, от което пчелите извличат този толкова скъп мед, който в Нова Зеландия наричат "течно злато"

При тези цени как да не е "злато"...