До Канада без червена лада

Ех, Канада. Желанието ми да посетя тази страна се зароди още когато бях 10 годишно хлапе, когато кумовете на моите родители заминаха там да градят своя живот. Те винаги са ни канили на гости, но все не успявахме да отидем по една или друга причина.  Преди близо 2 години Кумът (аз така му викам, въпреки че не е мой кум 😄 ) беше в България и аз му обещах, че ще направя всичко възможно най-скоро време да отида. Около 1 година търсих билети,  но така и не намирах някоя офертичка, която да ме грабне. Греда. Тогава все още не знаех за този форум и малко след вписването ми тук  офертата дойде благодарение на @Костов (когато най-малко очаквах - хиляди благодарности отново). Е, и то каква оферта – тръгване от Люксембург през Париж до Торонто и обратно. Веднага писах по facebook-ския канал:  „ - Там ли сте по това време?“ „ – Там сме.“  Ама този Люксембург как така оттам – о, идеално, аз в тази страна не съм бил, значи отивам ... и тук магеланският дух се включи с пълна сила. Костов беше дал идея как да се стигне до там от София. Всичко точно . Билети взети. И това става на 14 август 2018 , а пътуването чаааак през април/май месец следващата година. И започна едно „чакане“. Честно мислех си, че никога няма да отида в тази държава. Просто имам спомен, че отиването до там е трудно, знам, че кумовете трудно отидоха, или поне това си спомня детската ми глава от преди 20 години. И дори по време на престоя ми в Люксембург , все още не можех да повярвам, че отивам в Канада. Тя толкова далеч, толкова голяма, къде ти аз дребния човек от малък град ще отиде там. Това е първото ми стъпване в Северна Америка, изобщо на запад от континентална Европа. Но стана... Стана.. и съм щастлив!

Тъй като по-голямата част от местата в това мое приключение са с френско-говорящо население, аз съм решил твърдо, че ще говоря на френски. В краен случай ще минавам на английски. Уча го, не го знам перфектно и ми е трудно  говоренето, но желание за говорене имам голямо. Това ще е френско пътешествие.

Започнах своето пътуване от Люксембург. Центърът представлява малък средновековен град (самото име на държавата научих, че означава малък замък), който страшно ми хареса. Направих това, което най-много обичам да правя – разхождах се из малките улички, наслаждавах се на гледката от горната част на града, пих бира и пак се наслажавах на тишината. През цялата вечер чувах птичките да чуруликат. А на сутринта имаше мъгла. Това е единственият студен елемент, който харесвам. Е, страхотна гледка (доколкото се вижда) и усещане за мистика.    

За първи път спах и в хостел. И там добре мина. За съжаление се успах с 30 минути и по бързата процедура се изнизах към летището. Ама проблемът не ми беше, че ще изпусна самолета, а че няма да изгледам новия епизод на Game of Thrones преди да напусна Европа. Епизодът се казва „The long night”, а аз щях да изживея “The long day”. Докато в града беше мъгла, на летището слънце. И аз се въртя и крия на gate-a от него, защото този епизод е ужасно тъмен. Сигурно съм изглеждал много смешен, но мен не ме интересува. Остана ми половин час до края на епизода, но трябваше да се качвам на борда. И за първи път пътувам с такъв самолет - Aircraft De Havilland DHC-8-400. Усещането беше супер яко, все едно не съм в самолет.

След кратък полет, следва кратък престой на парижкото летище, в който успях да догледам целия епизод. И се започна. Ох,  за първи път съм и в такъв голям самолет - Boeing 777-200, що народ, що чудо. Този дълъг полет ми мина супер неусетно. И най-сетне кацнах в Торонто. Но това не е краят на моя дълъг ден. След няколко часа имам полет към Квебек. Имах и една кратка среща с приятели на летището. Те се отправиха към Монреал. Опитах се да не заспивам по време на последния ми полет за деня, но веднага щом седнах съзнанието ми ме предаде и се събудих в Квебек. Кацнах в полунощ. Бях си запазил стая в една къща. Но тъй като пристигах прекалено късно, шефката ми беше оставила инструкции как да вляза (и да пазя тишина) и да се самонастаня. Хубавото в тази резервация беше, че имаше включена домашна закуска. Отзивите в нета бяха страхотни. Влязох по терлици в къщата и опс, хайде в леглото. Чакаше ме ден, в който да открия канадско-френския град.

След заслужения сън, който си дадох, станах и отидох към кухнята. Запознах се с шефката Патрисия и разбира се първо трябваше да се разберем на какъв език да говорим. „ -Mais bien sûr, en français“. И започна представянето на закуската. А, то една закуска. Леле ядеш и плачеш. Домашно приготвен хляб, палачинки, домашни конфитюри, ох, ох, вкусотия. Напълно си заслужаваше. Ау, все едно цялата цел на пътуването беше да отида и да похапна.

По време на закуска се запознах със съседката от съседната ми стая – японка, която също обикаля сама из Канада. Е, запознахме се и се разбрахме вечерта да ходим да ядем poutine (традиционно канадско ястие) в препоръчано заведение (Chez Victor) от шефката Патрисия. Там били най-хубавите в цял Квебек.
 

След това преминах към разглеждането на града. Вървя, вървя, времето е доста приятно – лек студ, но пък слънчево и уникално приятно за разходка. А, усмивката ми не слиза от лицето, на 101% е, чак лицевите мускули ме заболяват. Страшно много съм доволен.

След Квебек се отправих с автобус към Монреал. За първи път имах толкова тихо преживяване с автобус. Пълна тишина, шофьорът дори не слушаше музика на радиото, камо ли да запали цигара. Имаше малко телевизорче, на което се въртяха правилата за поведение в автобуса и че тяхното нарушаване не се толерира.

Още с влизането в Монреал усетих нещо неприятно ... Този град не ми хареса, заради времето ли, заради боклука, който според мен беше прекалено много, заради чистия и светъл Квебек, не знам. След моето пристигане, настаних се в апартамента на една млада двойка, която даваше една стая под наем. Всичко беше точно и слязох към центъра за разходка. Успях да се разходя , но някакси тези големи сгради не ме впечатлиха. Точно стигнах Notre Dame Basilica of Montréal и заваля лека градушка. Скрих се до входа на Банката на Монреал и за щастие градушката премина скоро и продължи само лек дъжд. Успях да се разходя още малко и обратно към квартирата.

Предполагам, че заради часовата разлика, още в 21:00 канадско време аз заспивах. И ставах в 06:00 без аларма. В 7:00 вече бях в кварталната пекарна, кафенце, кроасан и се отправих към парка Mount Royal. Това, което ми направи впечатление, че в пекарната имаше предложението да си носиш собствена чаша за кафе и така кафето ти ще струва по-малко. Повечето заведения имаха табели с надписи Apportez votre vin (на български носите си пиенето/виното 😄 ).

И така с бодра крачка към парка. Естествено обиколих го по най-дългата пътечка, изкачих се горе и наблюдавах.

След това се срещнах с моите приятели. Бях им забравил адреса, затова влязох в едно кафене за малко топлинка, силно кафе и безплатен нет. Оказа се, че те са точно на ъгъла зад кафето. Как успях да уцеля улицата им от цял огромен град, не знам. Късмет. Те бяха наели кола и обиколихме доста с нея из града. Пак се качих и в парка, но по друг път. И така приключвам с този град, който не успя да ме впечатли. Може би следващия път.

След Montréal излетях до Торонто – полетът ми кацна на малкото летище, разположен на островите в езерото Онтарио. Слизайки от самолета се усетих, че бях забравил да си сваля картата на провинция Онтарио (на телефона имам само на провинция Квебек). Знам точния адрес, откъдето трябва да взема автобуса за Niagara Falls. Знам, че пътят, който трябва да измина е във формата на буквата Г. Имах около 1 час и 50мин, за да успея. Ами използвах друг подход , за да се ориентирам. Баба ми не е имала gps или мобилна карта. Та, ще използвам стар подход. На всяка автобусна спирка има карта на града. И така се ориентирах през кои улици да мина. Минах и през площада с надписа Toronto. Въпреки леко мрачното време, градът ми хареса.

Успях да взема автобуса навреме и потеглих към роднините в Niagara Falls.

С пристигането в града веднага направихме една бърза обиколка край водопада. Бях нагостен от моите роднини така както си знае традицията. Аз заплаших, че ставам през нощта да бъркам в хладилника, но бях предупреден, че те му слагат катинар. 😄  Бях впечатлен от къщата им – голяма кухня, голяма печка, голям, огромен хладилник, всичко в голям мащаб. Въпреки че къщата ми се стори много малка отвън, тя е огромна отвътре. Има 4 нива/етажа, които се припокриват едно с друго. Градинката отпред подредена, няма ограда, чистота и разкош. Винаги съм харесвам такива къщи – най-вече липсата на ограда.

Вечерта отново отидохме до водопада, но поради липса на вятър, пръските вода си стояха „на място“  пред водопада и той не се виждаше, чуваше се само. Впечатляващ беше за мен.

Минахме и през една гаражна разпродажба, което само по американските филми съм го виждал (първи спомен в „Алф“). Повечето неща се продаваха за някакви съвсем символични цени, но имаше и скъпи елементи (над 20CAD).

Отскочихме и до града Niagara-on-the-Lake. Супер приятно малко градче с къщички, отново доста впечатляващи за мен.

Вечерта пък направихме и една обиколка покрай реката Ниагара до „края“ – Fort Erie. А САЩ се намираше само на няколко завъртания бътърфлай. И наблюдавах залез със любими за мен цветове.

Поне разбрах едно със сигурност за неверните съпрузи. Те никога не биха отишли в тази кръчма: 😄

Следващия ден посетихме град Торонто. А времето беше повече от прекрасно:

Последен ден – ех, не можех да повярвам, че трябва да си ходя. Но станах и се разходих из прекрасните къщички в Niagara Falls. Изпих си кафето на верандата на слънце и се наслаждавах на тишината. Бях доволен от всичко, което направих. Точно това и исках.

Разбира се минахме и за последно покрай Голямата вода, за да може да я видим и в тази топла светлина, както и бонус - една бърза обиколка из квартала на богатите, в който къщите станаха по-големи, по-хубави и, е, по-скъпи:

Започва връщането към Стария континент - Торонто до Париж. За съжаление не успях да мигна по време на полета - гледах филми, слушах музика и неусетно кацнахме рано сутринта. Принципно трябваше да продължа към Люксембург, но бях решил да остана един ден в Париж и оттам да се върна към България. Стиснах палци, за да не изживея случая на „Lufthansa и случаят с изпусната отсечка“. Така че директно към RER-a. В Европа съм, на територията на Европейския съюз, т.е. имам възможността да провеждам телефонни разговори и имам нет. Каква идилия, друго си е. Времето мина неусетно и стигнах центъра на френската столица. Отправих се към хотела, за да оставя багажа. Бях решил да посетя операта „Гарние“ – исках да видя тези тавани, които в някоя тема АлександраКо ги беше описала. Греда. Операта не работи днес. Добре, ще вляза в Лувъра. Отивам там. И няма никакъв човек на входа. Отново греда. И той е затворен ден (не е понеделник, вторник сме). Няма значение. Мисля къде не съм бил. Musée d’Orsay. Тук вече ми провървя и той работи. Разгледах го, но липсата на сън си каза думата и изведнъж всичките ми сили свършиха. Реших, че ще ходя и ще дремна за един час и после пак ще продължа. Да бе, да. Изобщо не чух алармата. И някъде към 20:00 се събудих. Обиколих квартала. Хапнах и пак към хотела за сън. Видях и Notre Dame de Paris след пожара. Ми на мен си ми харесваше пак. Преди да се шмугна в метрото, се насладих и на красивата сграда на градския хотел – Hôtel de Ville , т.е. кметството.

На другия ден тръгнах към Бове, бях решил да разгледам центъра за двата часа, които ми оставаха. Стигнах на летището, взех автобус до центъра (вече не си спомянм номера), за около 15 мин бях в центъра – кметството, площада, un petit restaurant pour manger и хоп към българска земя.

C’est le fin на моето канадско-френско приключение. Супер много съм доволен от това, което ми се случи. Мечтая си пак да се завърна в Канада. Един ден със сигурност ще стане.

Впечатлен съм от:

• „малките“ къщички;
• Начина на шофиране – спазване на ограниченията и аз не усетих никакво напрежение, свиркане на забавянето на знак Arrêt (Stop);
• Тяхната интерпретация на винетката – нямат както при нас. Всичко е директно включено в цената на литъра гориво - колкото повече караш, толкова повече плащах данъка, защото рушиш повече. Елементарно, Уотсън. :D
•  Усмихнати и вежливи хора.