Торонто, Онтарио

И така, отдавна исках да разкажа за нашето пътуване до тези далечни земи, които посетихме в края на изминалото лято. Пътуването беше организирано малко в последния момент, тъй като решихме с мъжа ми да съчетаем полезното с приятното и да отидем на сватбено пътешествие в САЩ, като преди това минем и през Торонто, където да посетим един от клиентите на нашата компания, който отдавна ни кани. Ако предварително знаех какъв зор ще е с визата, сигурно изобщо нямаше да се захвана, но мъжът ми се оказа по-упорит от мен. Изпратихме документите си в консулството в Букурещ, тъй като в София си нямаме такова. Получаването на отговор отне около две седмици, но за съжаление отговора им не беше хубав за нас – отказ. Причината изтъкната от тях беше, че не сме доказали достатъчно добре, че не сме потенциални емигранти. Тук аз реших да им тегля една м….на и да не се занимавам с тях, но мъжа ми се запъна да пробваме пак. Последва лудо събиране на всякакви документи – дето се вика само акта за раждане на баба ми не изпратихме. Написахме им даже и писмо с обяснение защо не сме ги изпратили тези документи още първия път. J След две седмици получихме паспортите с визи за еднократно влизане в страната. И това се случи 3-4 дена преди да излетим. Купихме на бързо билети на Lufthansa и Air Canada и започнахме да събираме багажа.

Пътуването беше приятно, за щастие само с едно прекачване в Мюнхен и престой на летището около 3 часа. Мъжът ми много се впечатли на големия самолет, тъй като за първи път се качваше на такъв, след което изгледа всички възможни филми в самолета, голяма радост беше.

Тръгнахме от София рано сутринта и пристигнахме в Торонто около 3 следобед, тук часовата разлика работеше в наша полза.

Първата ни среща с Торонто беше много странна, очаквах да се почувствам като в Америка, а всъщност се чувствах като в Европа. Градът много приличаше на повечето европейски градове като архитектура, единствено по големите американски джипове можеше да се познае, че сме на друг континент.

Торонто е най-големия град в Канада, център на провинцията Онтарио – част от англо-говорящата част на Канада, въпреки че всичко е написано на два езика (английски и френски). Градът се намира на северозападния бряг на езерото Онтарио и е близо до границата със САЩ. Торонто се води нещо като икономически център на Канада.

Първото нещо, което силно ми направи впечатление е че почти всички улици са дълги от единия край на града до другия, разположени или перпендикулярно или успоредно една на друга, които правеха града като да изглежда като мрежа. Още на втория ден установихме колко практично е това, след като започнахме да се ориентираме и без карта.

Градския им транспорт се състои от 2 метро линии и трамваи, които вървят само по една улица, т.е. всяка дълга улица си имаше един номер трамвай, който върви по нея. Ние отседнахме в хотел, който се намираше на 30 мин пеша от центъра (downtown) или на 4,5 спирки с трамвая.

Другото, което ме впечатли в този град бяха самите хора – изключително толерантни, усмихнати и спокойни. За целият ни престой там не видяхме някой да се скара на друг или да направи забележка за нещо. Другото което ми направи впечатление е че нямаше дебели хора, жените се обличаха доста добре и пият много кафе (Имаше Starbucks на всеки ъгъл и сутрин всички вървят с чаша кафе в ръка). На една жена какво може да й направи впечатление. Мъжа ми ако питате ще каже колко много BMW-та карали. J

Торонто не е супер богат откъм забележителности град – имат една част с небостъргачи, която се казва Financial District и една част с молове и магазини, която наричат Entertainment District. Около езерото е силно индустриализирана зона, нямат плаж. Климатът в тази част на Канада е доста суров – лятото е горещо, а зимата е студена и ветровита. За пет дена, в които бяхме там имаше температури от 30 градуса през деня до 5-10 градуса максимална температура в един от дните.

И сега да разкажа какво интересно може да се види в Торонто:

1. Основната им туристическа атракция е купата CN (Canadian National)Tower, строена е през 67-ма и е била най-високата постройка по времето (533 метра), когато е изградена и дълго след това. По същество кулата е телевизионна антена, но на нея има изградена площадка за наблюдение, от която се открива страхотна гледка към града и езерото. За смелите има е стъклен под, по който да се разходиш, докато виждаш града под краката си.

2. Хокея е издигнат в култ в града. Местния им отбор се казва Toronto Blue Jays и когато имат мач града е буквално блокиран от фенове на отбора. Тези, които не успеят да си купят билет седят отвън и случат мача по радиото. Има много зали и музеи свързани с хокея, които не срещнаха интерес от наша страна J

3. Замъкът Casa Loma, което на практика е една къща, строена в готически стил в която е живял Sir Henry Pellatt, който е известен финансист и виден деец на града. Е тук, признавам си, не можаха да ни грабнат много. Европейците замъци ни дай, гледали сме много по-величествени. Още повече, че всичко е взето от европейската култура, така че нищо ново не видяхме.

4. И не мога да пропусна да разкажа за TIF (Toronto Film Fest), това е голям филмов фестивал, който се провеждаше точно по времето, в което ние бяхме там. Успяхме да гледаме филма Gravity около месец преди официалната си премиера. Чакахме и George Clooney да дойде за представянето на фолма, ама не дойде. Е нищо де, филма си заслужаваше а залата в която го прожектираха беше огромна, не съм виждала такова нещо. Изобщо в целия град си личеше едно такова приповдигнато настроение заради този фестивал. Градът беше пълен а актьори, дори видяхме някои по-известни. Имаше и много доброволци, които обикаляха и приканваха хората да посетят фестивала.

Останалото са улици, магазини, молове и подобни неща, с които няма да ви занимавам. Като цяло за града мога да кажа само хубави неща, може би защото отидох с нагласата да не очаквам кой знае какво. Има хубав, младежки дух в града, определено пак бих се върнала, макар и да знам че няма да е скоро. Ще разкажа и за пътуването ни до Ниагарския Водопад, но ще го направя в отделен разказ, така че тръпнете в очакване :)

Ето и малко снимков материал (извинявам се за качеството, но е снимано с непрофесионална техника):