гваделупа

Гваделупа, Френски Антили

ГВАДЕЛУПА

Гваделупа (Гуаделупе, Guadeloupe) е отвъдморска територия на Република Франция в т.нар. Френски Антили, която също така е част и от Европейския Съюз, но не е част от шенгенското пространство. Наред с това идват всички привилегии – ЕС-роуминг, пътуване с лична карта (препоръчват за всеки случай да се носи паспорт, но не ни беше необходим), 220V ток с европейски стандарт контакти, парична единица – ЕВРО и др. Столица на държавата е Бас-Тер, кръстена на едноименния остров, а най-голям град е Поант-а-Питр, където де факто е и единственото летище действащо като международно.

ПРЕДИСТОРИЯ

В един априлски следобед случайно видях новите полети на LEVEL от Париж до Гваделупа и Мартиника. В същия ден не съм си и представял, че ще купувам билети или пък, че в близките години ще отида на Карибите, но когато половинката дойде и и споделих, тя просто каза „Да отидем“. Само до няколко часа вече бях убедил още една двойка да дойдат с нас и така набързо сглобих летателната схема:

Aegean Airlines: Sofia – Athens – Paris (CDG)

LEVEL: Paris (ORY) – Pointe-a-Pitre

LEVEL: Pointe-a-Pitre – Paris (ORY)

Aegean Airlines: Paris (CDG) – Athens – Sofia

Купихме си пътуване от април за началото на декември. Обикновено планирам пътуванията 3-4-5 месеца напред, но много рядко в такава перспектива. Това ни даде доста време за планиране, размисъл над това, което сме купили и най-вече време за вълнение.

Първоначално след бърз преглед в интернет бяхме сигурни, че Мартиника е нашата дестинация (сега също мисля така), но след още малко чудене решихме да отидем в Гваделупа, поради това, че островът е по-голям и има доста малки острови наоколо. Идеята беше да се разходим доста наоколо, но цените на колите под наем и най-вече цените на разходките с корабче ни разколебаха силно. Освен това решихме, че може би ще е по-добре да се отдадем на почивка и мисля, че това ни се отрази много добре.

Направихме доста мащабно проучване (обикновено не проучвам много мащабно) и решихме да спим в района на Le Gosier, тъй като е първото място по т.нар. Ривиера, което е най-близо до летището и до главния град – Поант-а-Питр. Това ни даде предимства в логистиката, а също имахме достъп и до магазини и хранителни вериги наоколо.

ОЩЕ В ЕВРОПА

И в двете посоки имахме по една нощувка в Париж. Тъй като и в двете посоки се налагаше смяна на летище (от Шарл дьо Гол към Орли и обратно) проучих най-евтината опция за това и платихме само по 8 евро на човек на посока. В самия Париж не се разхождахме, тъй сме ходили. Вместо това използвахме времето за почивка преди и след презокеанския полет.

След първата ни нощувка в Париж се насочихме към летище Орли със силно приповдигнато настроение и нетърпение за първия ни презокеански полет.

Орли определено не ми стана от любимите летища. Това, че проверката за сигурност е изнесена преди гейтовете си е малко кофти. Там имахме доста време и успяхме да видим дори как буксира дърпа самолета към ръкава ни.

ПРЕЗОКЕАНСКИ ПОЛЕТ С LEVEL

За първи път пробвах авиокомпанията и съм силно впечатлен. Като за Low-cost нещата са определено много добре: Конфигурация 2-4-2 на Airbus A330 при положение, че други бюджетни авиокомпании оперират този самолет в конфигурация 3-3-3; Безплатен (все още) inflight entertainment и то с разнообразни предавания, но без карта и локация на самолета; Удобни седалки (като новите та Turkish Airlines) с добър legroom; Добри селекция и цени на кетъринга на борда; Не разделят пътниците в самолета, а също така ни угодиха и на каприз относно къде да стоим, когато се чекирахме на летището, въпреки, че онлайн тази услуга се плаща и то доста скъпо; Както при всички IAG авиокомпании освен стандартен ръчен куфар имахме и безплатна бройка втори малък багаж, което беше предостатъчно за пътуване от 10 дни.

Почти деветте часа полетно време минаха много бързо. Почти през шест от тях наблюдавахме залеза, тъй като летяхме в западна посока. При кацането отново ни изведоха през ръкав и бързо, дори без паспортен контрол се насочихме към изхода на летището, където усетихме топлия декемврийски въздух на Карибите.

ПЪРВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Първото впечатление беше 40-те евро за по-малко от 10км път, които ни взе таксиджията, но когато си турист и таксито няма алтернатива става така. Настанихме се около 22:00ч местно време в хотела, който надхвърли очакванията ни доста. Тъй като часовата разлика с България е 6 часа вече бяхме доста изморени, но отидохме до плажа, който беше към нашия хотел. Веднага след това си легнахме и заспивахме докато слушахме вълните, които бяха точно под прозореца ни, а също така чувахме и някакви птици, които определено не бяхме чували преди.

Събудихме се малко след 5 сутринта заради часовата разлика. Щом се показахме на терасата видяхме изгрева и веднага разбрахме, че сме в рая. Бяхме големи късметлии, тъй като по мое мнение нашата стая беше единствената с двойна тераса гледаща едновременно към океана и към басейна на хотела. Изчакахме още малко и се насочихме към закуската, което започваше от 6:15 – доста добре съобразено с европейските туристи.

ДЕН 1: LE GOSIER

Първият ден го прекарахме в опознаване на района. Бях забравил да си взема джапанките, за което ми се подиграваха, но за сметка на това пък носих шнорхел в куфара. Разходихме се 2-3 километра. Накупихме нужното, проучих някои близки места, на които ходихме следващите дни, а следобеда прекарахме на плажа, който е към хотела. Оказа се обаче, че водата точно там е доста мътна (от пясъци) и не се виждаше дъното. Плажът беше миниран с дупки от раци. Те се разхождаха навсякъде, но изглежда, че не представляват опасност за човека. Привечер направихме втора разходка. Тогава видяхме и колибри.

ДЕН 2: ILET DU GOSIER

След предварително проучване сутринта се насочихме към кея в близост до плажа Datcha, от където хванахме малка лодка към близкото островче – Ilet du Gosier. Струваше само 5 евро в двете посоки на човек. Островът е безлюден и ограден от коралов риф. На него има един фар, който изглажда като изоставен, както и заведение за обяд и напитки. Водата тук беше кристална с много възможности за гледане на подводен живот при рифовете. Температурата на водата беше около 27-28 градуса, което при температура на въздуха 29-31 градуса си беше направо супер комбинация. Прекарахме почти целия ден на островчето. Имаше доста хора, но си намирахме различни места, където да постелим хавлии. Чувал съм, че в най-активния сезон става претъпкано, но когато ние бяхме в началото на Декември си беше ОК.

В Гваделупа почти няма опасни животни. За разлика от Мартиника, където си имат змия отровница, която е ендемит,  то в Гваделупа няма отровни змии. Успяхме да видим една медуза на брега, но беше единичен случай. Акули също не видяхме. За сметка на това обаче има отровно дърво. Забравих му името, но е маркирано с червен кръг и човек трябва да се пази от него, особено когато вали дъжд. Толкова е токсично, че има риск от тежки последици по кожата, а дори и смърт. На това островче обаче такова дърво не видяхме, но кокосовите палми представляваха сериозна опасност и винаги се оглеждахме, когато вървяхме под тях.

След като стана доста горещо окол 15:00ч се насочихме към малкия кей и хванахме корабчето, което върви на всеки 15-30мин обратно към брега. Там за първи път видяхме така популярното карибско създание – игуана. Не изглеждат агресивни животни, напротив – страхливи са, но е хубаво човек да си има едно на ум. След това попаднахме на карибски базар, който се провежда веднъж седмично в Le Gosier. Продаваха тонове домашен ром с различни вкусове и плодове вътре, подправки, странни плодове и дори месо.

Хранителния ни режим беше тотално сбъркан и това пролича още първия ден. След като закусвахме в 6 сутринта не огладняхме преди 14:00, което е 20:00 българско време, та вероятно си карахме на обяд и вечеря само според биологичния ни часовник, та след базара се насочихме към първото място за хранене. Там имаше нещо интересно, което се нарича bokit. Това представлява сандвич, но вместо с хляб се прави с нещо като мекица. Доста нездравословно, но много вкусно. Имаше различни вкусове – с шунка, с пиле, с телешко и т.н.

ДЕН 3: PLAGE DE LA CARAVELLE

Най-вълнуващият ден! Вървяхме около 2,5км пеша до близката магистрала, за да хванем автобуса за Sainte-Anne. Очаквах да видя спирка, но се оказа, че не винаги има такава. Имах приблизително разписание за автобуса и стигайки на магистралата типично за тропиците заваля из ведро без предизвестие. Докато се опитвах да разбера какво ми говорят на френски относно автобуса в една близка барака дъждът спря. После видяхме, че се задава автобус и просто махнах с ръка и той спря. Беше някакси… доста карибско. Стар автобус със силна креолска музика, а ние бяхме единствените туристи там. Слязохме в центъра на Сен-Ан, който е нещо като най-добрият курорт на острова. След като пихме по кафе се запътихме пеша към главната ни цел – Plage de la Caravelle. По пътя минахме покрай разни колиби на рибари, а също така и покрай много красиво блато с водни лилии. Целият ни маршрут беше в близост до океана и на края след километър криволичене под кокосовите палми стигнахме въпросния плаж. Каравел се води нещо като най-красивият плаж на острова. Това е така, може би защото се стопанисва от известната верига хотелски комплекси Club Med. Поддръжката на плажа е на изключително високо ниво. Чисто и подредено е, а всички палми са с вече одрусани кокоси.

Водата е кристално чиста, а има и корали наблизо. В най-западната точка на плажа има дори дълбини, които са близо до брега, по-източно става по-плитко. На Каравел си има дори игуана, която хотела са си кръстили и се разхожда спокойно из шезлонгите. Ние обаче видяхме поне още няколко игуани. Отседнахме в страни от шезлонгите под едно дърво и прекарахме деня в шнорхелинг. След това по една пряка пътечка се върнахме към главния път, като пътьом не пропуснахме да изядем по един букит. Вечерта прекарахме в басейна, както и почти всяка друга вечер на острова.

ДЕН 4: НЕДЕЛЯ

В неделя на острова няма никакъв обществен транспорт, а повечето магазини работят само вечерта. Странното е, че някои от тях затваряха още от събота. Бяхме си накупили страхотно сирене бри, франзелки, черита, вино и други такива глезотии. Денят прекарахме на плажа и в басейна на нашия комплекс, а освен това намерихме и пряк път, по който стигнахме съседните на нас комплекси. Направихме по няколко снимки, видяхме, че за пришълци няма сянка и се върнахме, та така си мина деня в мързел.

ДЕН 5: POINTE-A-PITRE И DESHAIES

Като цяло това беше ден наполовина изгубен. Отидохме до главния град, от където хванахме автобус за прочутия плаж Дешайе. Пътувахме много, а разстоянието беше кратко. Когато пристигнахме видяхме, че плажът не е нищо особено. Интересното беше, че имаше много малко хора и отсреща се виждаше една скала, която излиза от морето. Повървяхме километър пеша край един път през хълма и отидохме от другата му страна, където имаше един голям резорт с интересни къщички – Langley, който почти бях резервирал за нашето пътуване. Добре обаче, че се отказах, тъй като в тази част на острова логистиката е много трудна и общо взето можеше да се наложи да си прекараме цялата почивка на един плаж, който не беше от най-красивите. Бързо разбрахме, че мястото не е интересно и се върнахме, за да хванем автобуса на обратно, който изпуснахме за секунди. За щастие имаше магазин, от който бяхме купили вода и десперадо (нещо между бира и коктейл или сайдер, не зная), които изпихме на спирката чакайки почти час следващия автобус. След като хванахме автобуса се върнахме обратно в Поант-а-Питр, където в търсене на букити се озовахме на оживена търговска улица с намаления и силна креолска музика. Въпреки, че бях с жена се разминах с дивия шопинг и не купихме нищо друго освен магнити. Градът не изглежда добре. Доста разрушени постройки, миризлив рибен базар, разбити улици и т.н, но опасност за туриста няма. Както по-късно разбрахме местните имат нещо като неписан закон, че турист и проститутка не се пипат. Ако някой посегне на турист е много вероятно местните буквално да го линчуват, тъй като туристите носят основната прехрана на местното население. Само за проститутките не разбрах защо са толкова пазени, но сигурно нещо свързано с туристите ще да е.

ДЕН 6: ПОСЛЕДЕН ДЕН

Успяхме да спазарим хотела да задържим стаята си до 18:00ч, тъй като полета ни беше вечерта. Прекарахме деня в мързел и на басейна като за последно. След това се насочихме към летището, но този път с обществения транспорт, който се движи до към 18:30. Пътуването до летището отне около час, но беше много евтино. Не успяхме да се класираме за бизнес салон, тъй като той по някаква причина беше затворен. Летяхме цяла нощ над океана и кацнахме в 11:00 на следващия ден в Париж. Там отново минахме града транзит, спахме и на следващия ден хванахме полета си за София през Атина.

ОБОБЩЕНИЕ

Дестинацията е страхотна като за първи път на Карибите. Гваделупа и Мартиника до колкото разбрах са местата с най-добра инфраструктура, най-малък културен шок, а съответно са и най-лесни за европейския турист. Доста безопасно е и ефтино се стига заради силната конкуренция на авиокомпаниите, които летят до там – LEVEL, Air Caraibes, Air France, Corsair, TUI, Neos и други бюджетни авиокомпании.

В списъка ни с дестинации за 2019г вече е Мартиника. Това преживяване трябва да се повтори!