Доминиканска република-където меренгето е култура и начин на живот

'[b

Наближаваше рождения ми ден и пак ме засърбя крастата за пътуване. Този път изненадах себе си с избраната дестинация. Не че не ми се е ходело на Карибите, но не съм си представяла, че ще хукна на другия край на света с цялото семейство без да съм проучила предварително къде отивам. Обаче го направих J Благодарение на информацията във форума намерих неприлично евтини билети от Брюксел до Пунта Кана и без да мисля много напазарувах за цялото семейство за мартенските празници на 2015. Едва след това започна проучването и планирането какво ще правим там. Е тук вече се стреснах – първо от цените /все пак сме трима/, след това при откритието, че в самата Пунта Кана няма кой знае какво за правене извън лежане на плажа и ползване на ол-инклузив /не че е лошо, ама не сме типични плажни туристи/, а може би единствената културна забележителност е Колониалната зона на Санто Доминго. Абе с две думи уплаших се, че май не съм избрала правилното за нас място. Добре, че не се оказах права , а и на място се оказа, че меренгето също е култура и то такава, която страшно ми допада. След изчетеното тук и в други форуми и сайтове, и с безценната помощ на iva_a се поориентирах в обстановката и реших да разделим престоя ни на три части – една нощувка в Санто Доминго /заради колониалната зона/, две на северния бряг в Лас Теренас на полуостров Самана /за да гледаме китовете/ и чак накрая да отидем в Пунта Кана. И ето ни на път. Полетът от Брюксел е сутринта, затова решаваме да направим една нощувка в Брюксел /използвахме деня за разходка из Брюж/, но тази част от пътуването ще сложа в отделна тема, където географски й е мястото.

'[b

След 10 часов полет пристигаме на летището на Пунта Кана около 17,30ч. и още с първия поглед видяното ме очарова – летището представлява открит навес, отвсякъде се вижда околната зеленина и което е още по-готино – пуши се J /бях чела за това в дневника на makf1an, но е друго да го видиш с очите си/. След 10 часа абстиненция, това си е направо бонус!

Тук е и първият ми сблъсък с местната култура или така нареченото „доминиканско време” /което няма много общо с астрономическото/. Имам уговорка с местна агенция* за трансфер до Санто Доминго, дали са ми изрични инструкции от кой изход на летището да изляза и са се заклели, че там ще ме чака шофьорът им с табелка с моето име. Да, ама не. Пълно е с шофьори с табелки, но моят човек не е там. За щастие доминиканците са много отзивчиви хора и като ме виждат, че чета табелките, веднага питат коя фирма търся и се обаждат по телефона на колегата си. След пет минути вече пътуваме към Санто Доминго. Пътят е хубав и наоколо е много зелено, обаче ми се изправя косата от начина, по който шофират. Няма бърза и бавна лента, всеки кара където си иска и се престроява когато му скимне. Вместо да използват мигач за сигнализиране на маневрата си святкат с фарове в огледатата за обратно виждане, а в по-критични случаи добавят и клаксон. С наближаването на изхода от летище Санто Доминго и навлизането в града трафикът става съвсем френетичен. За капак доста от улиците в централната част са затворени и трафикът се пренасочва заради карнавалът, който е същата вечер /май ни върви на карнавали - и пристигането ни в Бали съвпадаше с Ого-ого парад/. Обаче е интересно – по улиците ходят хора, облечени в карнавални костюми и вдигат невероятен шум. Накрая пристигаме в хотела /Casa Sanchez Boutique Hotel/, който е в сърцето на Колониалната зона, в пряка на централната улица „Еl Conde”. Карнавалът минава съвсем близо до нас, но сме толкова пребити, че нямаме сили да търсим дори храна и решаваме, че ще го пропуснем /за щастие имаме уговорка с iva_a да отидем на карнавала в Пунта Кана след няколко дни/.

/*Агенцията, която ползвах за трансфера до Санто Доминго е Dominican plus /http://www.dominicanplus.com/. Трансферът ни отне допълнителни около 3 часа и 159 долара /това беше най-ниската цена, която открих в нета/, които можех да си спестя, ако при покупката на билетите знаех, че самолетът има стоп в Санто Доминго, но тази информация излезе доста по късно в сайта на Jetair, а и пътувахме с чекиран багаж, така че се наложи да си слезем в крайната точка според билета и да се придвижваме оттам./

'[b

Кратко историческо въведение: Доминиканската република дели един остров с Хаити. Островът е открит от Христофор Колумб по време на първото му пътуване към Америка през 1492г. /и наречен Испаньола – испанският остров/. Санто Доминго е основан и става столица на колонията при второто пътуване на Колумб. Градът е основан на 5 август 1494 г., от братът на Колумб - Бартоломю Колумб и е най-рано оформеното поселище в Новия Свят. Първоначално градът носи името на испанската кралица Изабела Кастилска - „Нова Изабела“. По-късно получава настоящето си име- Санто Доминго, по името на католическия орден, основан от Св.Доминик. За периодът от 1930-1961 г. се казва Суидад Трухильо (от испанската дума "суидад"-град и по името на най-дълго управлявалия доминиканския диктатор Рафаел Трухильо) /източник – Wikipedia/. Тук е живял и самият Христофор Колумб, както и неговият син – Диего Колумб, оттук са минали и много колонизатори /пр. този на Гватемала/, пирати и корсари /вкл. прословутият капитан Дрейк, който е окупирал града и преди да си замине е обрал всички ценности, в т.число бижутата на всички жени в града и оръжията на испанците. /информация от местния ни гид Рамирез/. Колониалната зона на града е запазила архитектурата и духа на тази епоха.

И така, закусваме набързо и хукваме да изследваме колониалната зона. Главната артерия в нея е пешеходната улица „El Conde”, която води до катедралата Primada de America /първата катедрала в Новия Свят/ и завършва на ул.”Las Damas” /първата улица в Санто Доминго/. В миналото „El Conde” е била разделителната линия между зоната, в която са живели богатите и тази на простолюдието. Ето как изглежда сега:

По пътя за катедралата ни пресрещат местни гидове, които предлагат услугите си за обиколка из Zona Colonial. Имаме си карта, а и вече съм изчела доста за забележителностите, но пред катедралата си харесахме един от гидовете /впечатли ни с перфектния си английски и ненатрапчивото офериране на услугата си/ и определено не съжаляваме за решението си. Рамирез /така се казва нашият човек/ се оказа изключително компетентен и влюбен в работата и града си, което неизбежно се предаде и на нас. За услугата си ни взе по 500 песос на човек /около 11 долара, в зависимост от курса/, които платихме без пазарлък накрая на обиколката /предполагам, че цената пада при преговори, но на този етап още не бяхме настоени на тази вълна/. И така, ето я колониалната зона:

Първата катедрала в Америка /Primada de America/ със статуята на Колумб, сочещ на север и нашето знаме . Женската фигура в основата на статуята е индианската принцеса Anacaona /Златно цвете/, която първа се научила да пише на испански./Иронията е, че самата Анакаона е била убита от испаците, както и цялото местно население – индианците таинос, които са били изтребени от оръжие или болести още в Колумбово време/.

Първата улица “Las Damas” /по време на диктатурата на Трухильо е била прекръстена на ул."Трухильо, което още може да се види по капаците на шахтите/. На тази улица се намира къщата, където за последно е живял Христофор Колумб, Националният пантеон, Кралските къщи /Las Casas Reales/ и слънчевият часовник, а в края й е площад Испания с Alcazar de Colon /къщата на Диего Колумб-синът на Христофор Колумб. На другия край на улицата е крепостта - Fortaleza Ozama /нея я пропуснахме поради липса на време/. Ето ги по ред:

Последният доминикански дом на Христофор Колумб

Пантеонът - тук са останките на героите на нацията, в т.число Хуан Пабло Дуарте – бащата на нацията, чийто образ можете да видите на всичките им банкноти. /За определен период от време /1821-44г./ целият остров е бил окупиран от хаитяните, които са наложили военен режим, забранили са испанският език и католическа религия, както и традиционните за бита на доминиканците боеве с петли. Борбата за независимост от Хаити е оглавена от Хуан Пабло Дуарте и на 27 февруари 1884г. е обявена независимостта на Доминиканката република/. Другото интересно за Пантеона е, че огромната лампа в центъра е подарък от Франко за доминиканския диктатор Трухильо, а декоративните решетки горе вляво са подарък от Хитлер /явно диктаторите са се подкрепяли един друг/.

Las Casas Reales - тук са живели Диего Колумб и съпругата му преди да построят новия им дом Alcazar de Colon, в по-късни времена оттук е въздавал правосъдие и диктаторът Трухильо до построяването на Президентския дворец

И слънчевият часовник на площадчето срещу Las Casas Reales

Панорама от площадчето срещу Las Casas Reales към река Ozama

Площад Испания и Alcazar de Colon /къщата на Диего Колумб - син на Христофор Колумб/

Първата болница в Америка

И фабрика за обработка на ларимар /полускъпоценен камък, който се среща само в Доминикана. Името му идва от първата сричка на Larisa /дъщерята на човекът, който създал първата фабрика за обработката му/ и Мar /море на исп./- заради синия цвят на камъка

Приключваме обиколката отново пред катедралата и се разделяме с любезния ни гид.

Пътьом обядваме на терасата на хотел Mercure Comercial на ул.Conde /страхотна риба за 200 песос на човек + 18 % данък, отново благодаря на iva_a, която ни го препоръча!/ и беж към хотела да си вземем багажа и да поемаме към Лас Теренас на полуостров Самана.Това беше най-рисковата откъм логистика отсечка от маршрута, тъй като пътувахме с междуградски автобус /собственикът на хотела ни в Санто Доминго ми отвори очите за тази опция/ , което изискваше първо да открием спирката му в Санто Доминго, а после – да разберем къде спира в Лас Теренас близо до нашия хотел. /В Санто Доминго няма официална автогара. Има няколко фирми, предлагащи транспорт до Самана, всяка от които има свой терминал на различно място в града, но само една от тях ходи директно до Лас Теренас /останалите са до Санчес или Самана, което налага придвижване с друг транспорт от там/. Естествено избираме тази с директния транспорт до Лас Теренас /Transporte Las Terrenas - http://www.las-terrenas-live.com/las-terrenas/transportes/guaguas-publicas.html .Автобусът в 13, 40 е голям и климатизиран и цената му е само 350 песос на човек /за сравнение - цената на трансфера с кола беше около 190 долара/, проблемът беше, че според Google maps посоченият в сайта адрес не съвпада с последващото описанията за местонахождението на спирката/.И тук притесненията се оказаха излишни – помолих на рецепцията на хотела да ни поръчат такси до спирката в Санто Доминго - момичето го направи с радост и договори с шофьора цената, а за Лас Теренас се оказа, че маршрутът на автобуса минава по улицата, на която е хотелът ни , така че ни оставиха директно пред вратата на хотела /Е, за да разбера това трябваше да питам на няколко пъти, тъй като в автобуса бели бяхме само ние и две американски семейства /също неориентирани като нас/, а испанският ми е базов и не беше достатъчен да схвана отведнъж какво ми обясняват местните, ама няма значение – свърши работа J/.

И така, следобед вече сме в La Dolce Vita Residence в Лас Теренас. Хотелът всъщност е апартаментен комплекс на първа линия /през пътя/ с чудесна градина и басейн и хубав италиански ресторант отпред. Ахваме от кеф като виждаме апартамента си – не че е нещо луксозно, но е много уютно и пипнато с вкус. Имаме си спалня, отделна стая, обзаведена с диван, маса и столове за хранене и напълно оборудвана кухня, и най-хубавото – огромна веранда с маса и столове и дори люлеещ се стол! Ние обаче бързаме да се доберем до океана, скачаме в банските и с мръсна газ се изстрелваме към плажа през улицата. Красота!

Откарваме там почти до залез и се прибираме да хапнем в ресторанта на хотела. /Чудесна храна, сметката за трима /вкл.бира и чаша вино/ - малко над 50 долара/. На следващия ден е националният ни празник, а на нас ни предстои тур с лодка, за да търсим китове. Прибирайки се в хотела установявам, че пичовете, от които съм го букнала /http://raymondgregory-toursamana.com/ за пореден път искат да им потвърдя, което леко ме изнервя /писали са ми преди два дни, но в това време ние пътувахме и обикаляхме, т.е. нямах интернет, въпрос на шанс беше, че в момента сме на едно място и видях мейла, за да мога да реагирам/. Както и да е отговарям им, пращам и SMS, и в чуденка дали ще го прочетат навреме и ще дойдат ли да ни вземат на другата сутрин си лягам.

'[b

Сутринта започва добре – получила съм мейл, че ще ни вземат за екскурзията с китовете. Обаче навън започва да вали . Оказва се, че това не е нещо необичайно – и в следващите дни се случваше от време на време да превали за кратко /главно през нощта/, но всичко приключва за около 20-30 мин. Шофьорът идва навреме и потегляме към пристанището на Самана. По пътя ни разказва разни истории за местата покрай които минаваме. /Тук отново страшно се изкефих на усърдието си да понауча малко испански преди да тръгна на това пътуване. Колкото и базови да са познанията ми, свършиха чудесна работа през тези първи три дни, в които не срещнахме англоговорящ освен Рамирез и рецепционистите на хотела в Санто Доминго /хотелът все пак е собственост на англичанин/. На пристанището ни посреща лично Грегори /единият от собствениците на агенцията, от която съм букнала екскурзията, между другото той също говори английски/ и ни натоварва на една лодка, от която се прехвърляме на друга /пълна с германци/ и потегляме да търсим китове. Лодката е голяма и хубава, с мощен мотор - за нула време се отдалечаваме от брега и навлизаме навътре в океана.

Там спираме и вече става интересно- около нас е пълно с други лодки, които също търсят китове. Предполагам, че се уведомяват взаимно, когато някой види кит, защото в един и същ момент всички дружно палят моторите и се юрват в една и съща посока. За наш късмет китовете са там и ни се показват от време на време. Лошото е, че вълните са големи и страшно клатят лодката докато е спряла, та кита тъкмо се покаже и се наглася да го снимам, носът на лодката се вдигне от вълна и на снимката излиза лодка вместо кит J

Все пак не е като да не съм ги хванала съвсем, а по-важно е, че ги видях.

След около два часа обиколка във водата и много „Ах”! и „Ох!” като видим кит, лодката се отправя към остров Левантадо. На германците май само им го показаха за по бира време, но нашия тур включва плаж и обяд на острова , така че грабваме по една пинаколада и се изтягаме на плажа. Голям кеф! Най-фантастичният плаж, който съм виждала /в началото бяхме само ние тримата, след около час се изсипаха тумби с хора от други лодки/, най-екзотичната пина колада, която съм пила /направена директно в ананаса/ и най-невероятния цвят на морето от всички плажове, на които сме били /вкл. доминиканските/. Ето за какво става дума:

Имаме и включен обяд. Носят ни салата, ориз, риба и пиле /количеството е огромно, но вкусът е малко странен – вкусно е, но явно обработват рибата и месото с някакви специални маринати и подправки, които са ми странни като аромат/. Към 15ч. ни качват на друга лодка и по обратния път се връщаме в Лас Теренас. Като изключим историята с потвърждаването, сме супер доволни от преживяното на тази екскурзия /това беше и най-ниската цена за тур за китове с включен остров и обяд- с трансфера от Лас Теренас до Самана ни излезе по 80 долара на човек/.

Следва кратка разходка из Лас Теренас, тъй като на следващия ден си тръгваме оттук и продължаваме към Пунта Кана. Селището е основано от французи и до днес френското влияние е силно /ако местните въобще говорят друг език освен испански, то тук това е френски/. Мястото не е толкова туристическо, колкото Пунта Кана и тук може да се види как живеят местните. Улиците са пълни с мотори /основно превозно средство тук/, малки магазинчета за хранителни стоки /Colmados/ и сувенири и тук –там - офиси на тур агенции. На всеки ъгъл има будка на местната лотария /пише Banco, ама не е банка, а лотария J/, музика звучи навсякъде. Минаваме покрай един гринго, който е паркирал колата до тротоара, отворил е вратите и е надул радиото до дупка, докато той самият е отвън и забавлява две местни девойки. Както коментира мъжът ми, ще остане без акумулатор, ама е гъзар. Е, тук е така – кой каквото и да прави, по някое време започва да припява нещо и поразкършва ханш в ритъм. Хич не е зле, и това си е култура и то такава, която все повече ми харесва /е разбира се ако не се налага да се върши сериозна работа, ама нали съм на почивка – на мен не ми се налага J/.

Ето малко от Лас Теренас:

'[b

Сутринта напускаме Лас Теренас и се отправяме към Пунта Кана. Очакваме с нетърпение магеланската среща с iva_a, но за съжаление тя в момента е болна и идва само съпругът й – изключително симпатичен и приятен човек. Е, и на него му се радваме и стискаме палци iva бързо да се оправи, за да се видим за карнавала на 7 март.

Пътуваме по живописен път, отново минаваме покрай Санто Доминго и към 14ч. пристигаме в хотела си в Пунта Кана. /Тук имах най-голямата драма при избор на хотел и се наложи на няколко пъти да сменя концепцията. Първоначално бях избрала друг хотел /с плащане на място/, но междувременно доларът рипна, та подскочи, видях, че няма да се справя с кеша /всички турове, трансфери и хотели също трябваше да плащам на място/ и букнах един апартамент /без храна/ в района на Лос Коралес. В крайна сметка, след консултация с нашия доминикански експерт iva_a отказах и апартамента, и в последния момент през немските търсачки /благодаря ти за идеята, makf1an/ открих и взех през Некерман Be Live Collection /платих го в евро оттук и ми се върза като цена горе-долу колкото нощувките в апартамента плюс предвидения бюджет за храна от около 100 долара дневно./ Оказа се добър избор – големи и хубави стаи, зелена и компактна територия с всичко необходимо, страхотен плаж, без да ни се налага да ходим 15-20 мин. през комплекса, за да стигнем до него, няколко басейна, ресторанти, барове и страхотна анимация. Тези момчета и момичета бяха като пружинки, по цял ден и нощ някъде нещо се случваше и организираха някакво забавление. А като за добре дошли ни посрещнаха с карнавал!

Страхотна фиеста, която продължава с меренге около централния басейн. На мен вече кръвта ми ври и се мятам да танцувам с първото черно момче от аниматорския екип, което ме покани /е в момента е синьо, защото е маскирано за карнавала :)/.

Nice, a

Вечерта продължава с карибско парти /музика на живо и танци около басейна/, а после карнавалът се пренася в театъра, където танцьорите - участници в карнавала направо ни отвяха с изпълненията си! Ето така ги разбирам Карибите!

Следващият ден прекарваме мързеливо - търкаляме се на страхотния си плаж, пием си коктейлите и се наслаждаваме на слънцето.

Наоколо тече поредната фиеста, а в градината на хотела се разхождат две розови фламинго.

Не ме свърта много на едно място и се включвам в обедния урок по меренге и следобедния по бачата – като не сме оттук, няма да се излагаме, я J. Нали довечера пак ще има танци.

'[b

Едно от интересните неща, които съм открила, че може да се правят тук е плуване с делфини и шнорхелинг с акули. Дъщеря ми тръпне да направи второто, а аз - да пипна делфинче. В района на Пунта Кана има няколко възможности за това - Манати парк /където обаче няма акули, а плуването с делфини е в басейн/, Dolphin Island /там има възможност за комбинация акули и делфини и нещата се случват в океана/ и Dolphin Explorer - паркът, който съм избрала за нашето приключение заради близостта му до нашия хотел и гъвкавото предлагане на програмите /има възможност както за комбинация акули и делфини, така и да се вземат по отделно, а също да се плати само вход, без участие в активностите. Ние така и правим, аз вземам Dolphin Explorer, дъщеря ми - акулите, а мъжът ми не иска да участва в нито едно от двете и идва като наблюдател /билетът му дава право да гледа и шоуто на папагалите и морските лъвове, които са включени и в нашите програми/. Не знам за колко предлагат програмите на място - аз съм ги букнала предварително през сайта им и с промокода ми излизат общо 183 долара за тримата.

И така, в посочения час за трансфер ни взема бусче от хотела и тръгваме към парка. На място нещата са супер организирани - на входа слагат гривни в различни цветове за различните програми и още там ни поема човек, който ни води през парка /разкошна растителност!/ към гардеробчетата, където да си оставим нещата. Раздават ни спасителни жилетки и след инструктаж /филмче на английски и устен инструктаж на испански/ ни повеждат към платформите, които ограждат нещо като басейн в океана и разделят на сектори местата, където са различните морски обитатели. Влизаме във водата и забавлението започва!

Моята програма включва делфинска целувка /правиш определен знак, при който делфинчето идва и те целува по бузата, след което чака ти да му върнеш целувката!/, след това вдигаш ръце и делфинът прави скок над теб, с друг знак те вози на корема, а после на гърба си и накрая - танцува с теб и пее! Е няма такава емоция! След като всички от групата се изредихме за всички номера и делфините ни показаха какво друго могат /скачаха в двойка, изправяха се над водата и какво ли още не/, излизам супер щастлива и отивам да видя какви ще ги върши детето с акулите.

Акулите са китови /доста едри добичета/ и свободно плуват в съседния на делфините сектор. Леко изтръпвам при вида им и при мисълта, че ще са в близост до детето ми. Обаче тя е на върха на щастието. Съпровождана от дресьор и по негови инструкции първо оставя акулата да се приближи към нея, след това я хваща през корема и я вдига за снимка /Ужас! /, а после я гали. Следва същото упражнение с морски котки в съседния сектор. Накрая идва и шнорхелинга - двете с дресьорката слагат маски и шнорхели и плуват в сектора с акулите /добичетата мързеливо са се струпали в единия ъгъл на сянка, обаче са там и нищо не ги разделя от плуващите/.

След като приключват вече мога спокойно да си взема въздух и се отправяме към съблекалните и душовете, където връщаме жилетките, преобличаме се и продължаваме към папагалското шоу.

И това си е голяма атракция - няколко шарени папагала изпълняват чудни номера - редят обръчи, карат колело по въже, опънато във въздуха, "пазаруват" и т.н. Ето някои от изпълненията:

Следва шоуто на морския лъв:

Доволни се прибираме в хотела. Тук пак заварваме поредното състезание и купон около басейна, а вечерта ни чака светлинно шоу и плажно парти /здрав купон на пясъка - дрес код "бяло"/

'[b

След лежерен предиобед /плаж, коктейли, урок по бачата на плажа/ е време най-после да се видим с iva_a. Вече е оздравяла и следобед идва с цялото семейство, за да отидем заедно на карнавала в Пунта Кана. Няма да обяснявам колко много се радваме и двете на срещата, Вече съм я питала за толкова неща и ми е помогнала толкова много с организацията на пътуването, че имам чувството, че я познавам от сто години. А малкият се оказва абсолютен сладкиш . И така, товарим се в колата и отиваме на карнавала. Това си е голямо събитие за града - има участници от цялата Доминиканска република и от съседни острови, цялото местно население е навън, нагласено за фиеста и съответно движението е безумно, а място за паркиране не може да се намери на километри от събитието. Да е жив и здрав мъжът на iva, че ни остави в центъра на събитието и остана сам да се оправя с логистичните проблеми. Карнавалът минава по централната улица и започва с парад на ретро коли.

Следват групите участници, които дефилират, от време на време спират, за да потанцуват пред публиката и да се снимат с нея и продължават надолу към края на улицата. До един момент успявахме да ги виждаме добре - имаше заграждения и охрана и уж идеята беше всички зрители да са зад загражденията. По едно време обаче някакви местни chicas /нагласени с прически и три номера по-тесни от размера им дънки/ прескочиха загражденията и се намърдаха точно пред нас, малко по-късно ги последваха и други местни и лудницата стана пълна. Ама какво да правиш, карнавал - за тях вероятно това е топ-събитието на годината. Ето го:

Все пак с Ива успяваме да се доберем до някои участници, за да увековечим присъствието на знамето на карнавала и доволни от успешно изпълнената мисия отиваме да се почерпим за срещата

'[b

Времето излетя докато се усетим и вече е време да си тръгваме. Прекарваме последни часове на прекрасния ни плаж и следобед обуваме дънките и маратонките /ужасно е неудобно след няколкото дни прекарани боси и по бански/ и потегляме към летището, за да се върнем в снежна София.

Доминикана разсея всички предубеждения, с които тръгнах, от което съм страшно доволна. Даже мисля, че успешно успях да се впиша в средата или поне направих каквото можах Фемилито също е във възторг от преживяното, а аз вече знам, че "култура" не се изчерпва с исторически, археологически и архитектурни паметници, а има и други измерения. Тази тук страшно ми хареса

'[b

Тук първо искам да благодаря на всички магеланци, които помогнаха с информация и направиха това пътуване възможно за мен /някои от тях дори без да го знаят/. Благодаря, момчета и момичета за споделените открития за билети /така успях да се сдобия с евтини билети /от Jetair до Доминикана и от airfasttickets до Брюксел и обратно/, дискусиите за хотели и всичко друго, свързано с Доминикана, обсъждано във форума, което ми беше страшно полезно при планирането. Естествено, огромна благодарност на iva_a за всички конкретни практически съвети и информация и подкрепата на място- безценно е да имаш човек на мястото на събитията!

Сега ще се опитам и аз да съм полезна на пътуващите след мен с малко практическа информация, почерпена от личния ми опит /за всичко друго iva_a е насреща/:

1. Валута - доминиканско песо. Според валутните калкулатори един долар би следвало да се разменя за около 45 песос, реалността на място обаче не е точно такава. Най-лош е курсът на летището - там курсът е малко над 37 песос за долар /дори в София "Никар" го продават на по-добър курс/. Наложи ми се обаче да обменя 100 долара още там, тъй като на следващия ден трябваше да платим за автобуса в песос, а времето не позволяваше да търсим друго бюро. После в Лас Теренас обмених на курс около 44 песос за долар, което си е ОК, в хотелът ни в Пунта Кана курсът беше 42-43 песос за долар, което също е много по-приемливо от летищния курс.

Почти всичко може да се плати и в долари /е тук вече няма гаранции по какъв курс ще ви ги сметнат/, но има неща като автобуси, градски таксита, вход в забележителности, които се плащат в песос. Няма нужда да се обменят много - само колкото ще ви е необходимо /ние обменихме общо 200 долара, които стигнаха за автобуса до Лас Теренас, такси до спирката, гидът и обядът ни в Санто Доминго, вечеря в Лас Теренас и някакви сувенири/. Обменните бюра са обозначени като Casa de cambio.

2. Виза и изходна такса - входната виза /tarjeta de turista/ струва 10 долара. Може да се получи на летището, от посолствата, както и он-лайн /http://www.dgii.gov.do/tarjetaTuristica/en/about/Paginas/default.aspx/ . Изходната такса е 20 долара. Някои авиокомпании включват тези такси в цените на билетите, така че проверете билета преди да купувате виза. Нашият случай беше точно такъв - Jetair бяха включили тези такси в цената на билета и ни дадоха визите още на летището в Брюксел заедно с формулярите, които се представят на имиграционните власти при влизане и излизане от Доминикана. На място не сме плащали нищо.

3. Транспорт

Тук вече зависи за какво ще ви трябва. За трансферите, които на нас ни бяха необходими, открих няколко компании, в които може да се направи он-лайн резервация /посочени са и цени/. Цените на всички са горе-долу еднакви, най - ниски бяха тарифите на Dominican plus, които ползвахме за трансфера до Санто Доминго. Ето сайта им: http://www.dominicanplus.com/, а ето и цени на конкуренцията: http://www.dominicanshuttles.com/. Давам ги само за ориентир, има и други възможности, тук и iva_a може да даде едно рамо с конкретна информация и помощ, аз просто не се сетих за този вариант, когато резервирах трансфера.

За транспорт между Санто Доминго и полуостров Самана по горе съм дала информация за директната линия до Лас Теренас /http://www.las-terrenas-live.com/las-terrenas/transportes/guaguas-publicas.html /. Има и други две линии /едната на Metro, ако не се лъжа/, които отиват до Самана, но не влизат в Лас Теренас.

4. Сигурност

Ако седите само в ол-инклузив хотела, едва ли ще имате какъвто и да е проблем със сигурността. Ние самите нямахме никакви проблеми, а и не сме видели такива, но при пътуването си из страната видяхме явни признаци, че имат проблем с престъпността. Навсякъде са с решетки на прозорците и терасите, видяхме и доста въоръжени хора по улиците. Особено в Санто Доминго и големите градове е хубаво да се внимава по улиците. Ива ни беше предупредила и при разходката си в Санто Доминго не носехме нищо ценно с нас, освен камерата и фотоапаратът на вратовете ни и малко пари в джоба /никакви чанти и дрънкулки/. В хотелите съответно държахме парите и паспортите в сейфа.

5. Вода - водата от чешмата не става за пиене. Бутилирана вода се продава навсякъде, използват я и за лед. В хотела ни в Пунта Кана освен за пиене /в хладилника/ ни оставяха и бутилирана вода за приготвяне на кафето.

6. Електричество - 110 V, контактите са тип "северноамерикански" /за щепсели с два плоски извода, или както там се казва/. За да се ползват българските уреди е необходим адаптер. Ние си купихме универсален адаптер оттук /без преобразуване на електричество, само адаптиран към различните типове контакти/-беше около 12 лв. с доставката. Видях да продават подобни и на летището в Брюксел. За зареждане на телефоните, апарата и камерата свърши работа, но за по-стари уреди, които работят само с 220 волта си трябва да е с преобразуване на електричеството /епилаторът напр. работеше на много ниска скорост и въобще не можеше да се използва при това напрежение/.