Организация на пътуването или как всичко може да се обърка от самото начало
Цялата организация на това пътуване беше странна - най- странната, която ми се е случвала до сега. Макар и отдавна записана в списъка ми на желани дестинации, Куба не беше в челните му места. Обаче две седмици преди Коледа неочаквано пререди Бразилия и всички останали със случайно изпаднала супер оферта - седем дни на ол-инклузив във Варадеро с включени самолетни билети от Амстердам, трансфери от летището до хотела и обратно и визи - всичко това на цена по-ниска от цената, на която търсачките ми откриват само самолетен билет. След много светкавичен преглед на наличностите по кредитните карти и известна борба с резервационната система на TUI Netherlands /като опции за местожителство можеше да се изберат само Холандия и Белгия, съответно при адрес или телефонен номер, които са задължителни за попълване автоматично си попълва Белгия/Холандия и съответния код/, след няколко часа се сдобивам с резервация за двама за периода 31 януари - 7 февруари. На следващия ден, също след известна борба и няколко неуспешни опита, минава и плащането, успявам да уредя в комуникация през чата на сайта да ми оправят адреса и телефона и вече е сигурно - пътуваме за Куба!!!
Поради импулсивната покупка, скорошната дата на заминаване и многото празници между тях, времето ми за проучване и организация беше съвсем ограничено. Изначално ми беше ясно, че няма да лежим 7 дни във Варадеро - това не е нашият начин на пътуване /предпочитаме /поне аз/ да обикаляме и видим колкото е възможно повече от държавата в която сме/ и започвам да се оглеждам за интересни възможности. Тук помогна форумът и фактът, че в този период доста магеланци пътуваме за Куба и дискусиите около тази дестинация бяха доста оживени. Така решавам, че задължително трябва да видим Хавана и ще е добре ако можем да включим също Винялес, Тринидад и Сиенфуегос. Предвид факта, че имаме само седмица и сме без кола, цялата организация се завърташе около възможностите за транспорт между тези точки и/или между тях и Варадеро. Он-лайн проучването на възможностите за придвижване из Куба, обаче, и най-вече изборът и резервация на най-добрата от тях, се оказа сложна работа, а на организация на място поради малкото ни време не ми се иска да разчитам. Освен сайтът на Viazul: http://www.viazul.com , от който могат да се букнат билети и страниците на няколко агенции за таксита, чиито цени ме хвърлят в потрес, нищо друго не откривам в нета. Разбирам и за други автобуси - conectando, които возят от хотел до хотел, но неудобството при тях е, че имат по един автобус на ден и он-лайн не може нито да се провери наличност за конкретни дати, нито да се резервират билети (резервацията става само на място в офиси на Cubanacan).
В крайна сметка, първото, което се очерта като план беше от Варадеро да отидем в Хавана (има автобус на Виазул, който тръгва в 8 часа сутринта от Варадеро по линията Варадеро – Винялес с няколко междинни спирки в Хавана), да вземем нощувка в Стара Хавана, за да я обиколим за един ден, вечерта - Тропикана, на следващия ден до обяд - Хавана, после автобус в 14 ч. до Винялес (пристига във Винялес в 17,10), нощувка там, на следващия ден обиколка на долината и следобеда - връщане във Варадеро с такси. (В този вариант на програмата придвижване с автобус следобед от Винялес до друга точка /освен Хавана/ не беше възможно. Тринидад и Сиенфуегос са по-близо до Варадеро, така че решавам, че за да отидем до тях ще търсим вариант от Варадеро). Разбирам във форума, че Duke ще е в Куба по същото време, даже се гоним с по един ден в Хавана и Винялес, и след като се разбираме, че магеланска среща в Куба е желана и от двете страни, дръпвам нашите резервации за касите в Хавана и Винялес така, че да можем да се напаснем и да направим срещата възможна, и тръгвам да купувам билети за автобусите. Да, ама не L Тук уцелих първата греда – оказа се, че няма билети за нужната дата за нито един от автобусите на Viazul от Хавана до Винялес и се налага или отново да променяме плановете, или да се откажем от ходенето до Винялес, или да разчитаме, че ще намерим вариант на място. За щастие Duke подаде ръка и се разбрахме, че ще ни вземат да пътуваме с тях от Хавана до Винялес в наетата от тях кола.
Дотук добре – ясно е поне, че ще има един ден и една нощ в Хавана и на сутринта ще пътуваме до Винялес, където ще прекараме нощта. Тъй като при това положение имаме цял ден във Винялес, решавам, че е безсмислено да стоим там до обяд на следващия ден и става теоретично възможно да вземем сутрешния автобус за Тринидад. За него обаче отново няма места и в крайна сметка буквам билети за сутрешния автобус до Хавана и последният автобус от Хавана до Варадеро и така печелим още половин ден в Хавана. Имаме и потвърдени резервации за касите в Хавана и Винялес, и резервация за Тропикана, смятам, че поне тези точки от пътуването са сигурни и няма как да се обърка нещо /изобщо не съм познала, но за това по-нататък/ и с мисълта, че нищо повече не мога да направя предварително оттук, тръгваме.
Ден първи – пътуване и Варадеро
Придвижваме се безпроблемно с Turkish Airlines до Амстердам и прекарваме една нощ в хотел на летището, а на следваща сутрин поемаме с чартъра на TUI към Куба. Пътуването се оказва интересно – полетът започна със закъснение от два часа /бяха сменили предварително планувания Dreamliner с друг и обединили полетите до Варадеро и Канкун/, в самолета - само холандци и всички съобщения от капитана и екипажа, както и обслужването са само на холандски. Чувствам се като дебил, тъй като въобще не разбирам какво се случва.
На летището във Варадеро минаваме бързо и безпроблемно през имиграционните служби и секюрити контрол, куфарите вече чакат и набързичко минаваме през Cadeca – та да обменим малко пари, тъй като още на следваща сутрин тръгваме за Хавана / въпросната cadeca се намира отляво веднага след изхода от сградата на летището, курсът е по-добър от този в хотелите вав Варадеро/. Пред входа на летището чакат местни представители на TUI, които разпределят народа по различните автобуси за трансфер до хотелите /тъй като пътуваме с организирана пакетна почивка, трансферът също е включен/. Намираме си автобуса, където ни настаняват по списък, раздават ни пликове с „важна информация“ за нашето пътуване /естествено – всичко на холандски/ и ни уведомяват, че на следващият ден има среща с представителят на фирмата, който отговаря за групата. Безуспешно се опитвам да обясня на две различни представителки на TUI, че няма да присъстваме на тази среща и няма да прекараме следващите две нощи в хотела във Варадеро, тъй като ще сме в Хавана и Винялес /предварително съм изговорила това с холадската ТUI и имам инструкции да предупредя местния представител, който ще ни чака на летището, за да не настъпва паника когато не се явим на срещата и най-вече, след като установят, че не сме спали в хотела две нощи /. Явно обаче задачата и на двете е просто да ни натоварят на автобусите, тъй като въобще не ме слушат, а и двете повтарят „Днес само хотела, утре ще дойде човек, на него ще кажеш.“ След като всички от списъка вече бяха в автобуса, едната от каките се качи и обясни нещо на холандски. В крайна сметка, за да разбера единственото нещо, което ме интересуваше: кога е обратният трансфер към летището и има ли телефон на местния представител, трябваше да помоля едно момиче от автобуса за кратко резюме на английски J Бррр, бях забравила колко мразя да пътувам организирано и защо ….
Варадеро
Тъй като освен хубав плаж, Варадеро няма какво впечатляващо да предложи, ще го спомена с няколко думи само тук и няма да се занимавам с него нататък в изложението.
Представлява дълъг полуостров, като впечатлението по пътя при навлизането в курорта е като че ли се движиш по мост – водата е и от двете страни на пътя. По цялата дължина на полуострова са разположени хотели, повечето от които на първа линия.
Още с влизането в курорта ме връхлита натрапчивата аналогия със Слънчев бряг отпреди 30 години с хубавите и лошите му страни.
Хубавите – не е презастроено, между хотелите има разстояния и изглежда, че всеки от тях разполага с голяма зелена територия; плажът е прекрасен – бял пясък, тюркоазено море и достатъчно място за всички, без никой не ти стъпва по главата, както на нашите плажове.
Лошото – хотелите са стари /поне нашият/, строени с размах, но зле поддържани, не може да се разчита на звездите им; обслужването – по социалистически: храна и пиене – много и качествени, но доброто обслужване е срещу бакшиш, същото се отнася и за другите услуги. Камериерките например приемат за закон божи влизайки да почистват стаята да намерят по 1 кук бакшиш. Ние явно много силно сме разстроили нашата, тъй като веднага след пристигането си хвърлихме куфарите в стаята и хукнахме към Хавана и Винялес, т.е. нямаше ни три дни, в които не си е намирала кукчето в нашата стая. Като се прибрахме на третия намерихме хавлията сгъната във форма на лебед и пред него - собственоръчно написана от камериерката бележка, с която ни пожелаваше приятна ваканция J Разбрахме намека, но много се увеселихме – такова нещо не бяхме виждали.
Имаше и други забавни моменти от този тип – примерно бяхме оставили деня след пътуването до Хавана и Винялес за плаж във Варадеро. Да де, ама се оказа, че няма къде да легнем на плажа: свободни шезлонги няма /на голяма част от наличните нямаше хора, но бяха запазени с книга, чанта, хавлия и т.н/, а нямаме и плажни кърпи, за да легнем на пясъка /схемата в хотела е – плащаш депозит за плажни кърпи, срещу който получаваш кърпа и всеки ден си сменяш ползваната за чиста. Депозита го платихме още като се настанявахме, ама кърпи не можахме да вземем, тъй като работното време на пича, който ги раздава беше свършило, в деня пък, в който си бяхме там и бяхме отделили за плаж, пичът си беше на мястото, но кърпи нямаше - машината, която ги пере се била развалила/. Както и да е – този филм сме го гледали – намерихме си на първо време един полусчупен шезлонг, който никой не беше пожелал и се концентрирахме върху по-приятни неща като да се насладим на прекрасният плаж и океан в гарнитура с Куба либре и мохито. В течение на деня установихме какъв е номерът – до нас дойдоха семейство канадци, които след кратък разговор с един чичко, който разнасяше кокоси по плажа /оказа се, че работи в хотела/, си купиха два кокоса от него, дадоха му по един кук и си дръпнаха два от „запазените“ шезлонги, като му поръчаха да им запази и за следващия ден. Към 4 часа се сдобихме и с хавлии, които не пуснахме до заминаването си J
За да не съм крайна, трябва да отбележа че има и неща, за които се стараят, но може би не знаят как да направят. /Нека да не забравяме, че живеят изолирани от „империалистическата“ конкуренция, вкл. и тази от съседни острови пр. Доминиканската република/. Пример за това е анимацията – в нашия хотел правеха страхотни представления всяка вечер, в лобито вечер също имаше музика на живо, но дори и през ум не им минаваше, че може да се измислят някакви форми за забавление през деня /и това, според мен не поради липсата на база или персонал, а поради липсата на опит. Тук пък ми се натрапваше сравнението с Доминиканската република, където са царе на анимацията и те скъсват от забавление денонощно/.
Изводът поне за мен – Варадеро не е дестинация сам по себе си. За спокойна почивка - хубави плажове в Куба има и на други места, за любителите на ол-инклузива - има далеч по-добри дестинации.
Хубавото е, че при нас целта не беше Варадеро – използвахме го само за база и не сме имали никакви очаквания от него, поради което и не сме разочаровани, а по-скоро се забавлявахме с особеностите на местния ол – инклузив туризъм, в редките моменти, в които опирахме до него.
Ден втори – Хавана, о, Хавана
Рано сутринта след пристигането си в Куба грабваме една малка раничка с багаж за два дни и тръгваме към Хавана. Портиерът на хотела ни поръча такси до станцията на Viazul във Варадеро /още тук започва дрането с цените на такситата, което продължава и в Хавана, въпреки че там се пазарихме здраво. В конкретния случай нямаме избор, тъй като е рано и около хотела няма живо пиле/. Билетите за автобуса са предварително резервирани и платени, но трябва да сме на терминала един час по-рано за така наречения „check – in“.
Със слизането на станцията на Viazul ни нападат таксиметрови шофьори и започва предлагане на транспорт до Хавана, Тринидад и т.н. Повечето се отказаха, като им казах, че имаме платени билети до Хавана, но с най-упорития се разбираме, че след няколко дни искаме да отидем до Тринидад и Сиенфуегос и се договаряме да ни закара до там и обратно за 150 кук /за сравнение най-евтиния частен транспорт, който бях открила оттук през нета беше от порядъка на 300 кук/. Тъй като бързахме обаче не се разбрахме за точен ден и час /за което по-късно ще съжалявам/, а взех визитка и се уговорихме да му се обадя един ден преди датата, на която ще пътуваме.
Пристигаме в Хавана към 10,30 /тук е момента да кажа, че в посока от Варадеро автобусът има три спирки в Хавана – първата е в Стара Хавана – точно срещу музеят на революцията, втората в Хавана – Центро и последната – терминалът на Viazul в Nuevo Vedado/. Слизаме на спирката в Стара Хавана и макар да сме още в периферията й, гледката ме очарова – от помпозната сграда на Музея на революцията точно срещу нас, странната гледка на паркирали и преминаващи ретро-коли, вело-таксита и всевъзможни други превозни средства, до олющените фасади на сградите, които виждам малко по – встрани, всичко изглежда като обещание, че сме попаднали на място, различно от всичко, което сме виждали и ще бъде интересно.
Първата задача е да си намерим предварително резервирания апартамент. Избрала съм го съзнателно в сърцето на Стара Хавана, за да можем да я разгледаме за краткото време, с което разполагаме /Apartament Eden, Calle Lamparilla 420/, резервирала съм го през CasaHavanaParticular, имам многократно потвърдена по мейл резервация от агенцията, вкл. съм писала SMS на собственика кога точно пристигаме и въобще не очаквам това, което ще ни се случи там. Улицата покрай музея на революцията ни отвежда направо пред Флоридита, а след няколко преки се озоваваме на адреса, който търсим. Оказва се жилищна сграда на няколко етажа със заключена входна врата. След кратко въртене, питане в съседен офис и звънене по звънците, някакъв човек излиза отвътре и успяваме да влезем. Озоваваме се в тъмен вход с тясно стълбище и асансьор и тъй като не знаем на кой етаж е нашия апартамент, тръгваме от първия. За щастие там виждаме човек в коридора, разбираме, че нашият апартамент е на петия етаж и след малко вече сме там. Обаче в апартамента няма никого. Чукахме, драскахме по вратата – не; обадих се на собственика по телефона – не вдига. Е тук вече стана притеснително. Докато се въртим и чудим какво да правим, вратата на съседен апартамент се отваря и една жена излиза да мие пода. Впрегнах сили да извадя най-добрия испански, на който съм способна, обясних й ситуацията и попитах дали знае къде е собственикът. Женицата предложи да му се обади от своя телефон и след малко вече говоря с него. Наложи се да забравя, че не съм много сигурна в моя испански, че се притеснявам да говоря на този език по телефон, особено с хора с роден испански – изведнъж пропях като птичка, че и всичко разбирах. Обаче това, което ми каза хич не ми хареса – според него резервацията ми е била анулирана много отдавна от агенцията. Каза ми, че ще им се обади да разбере защо, а ние да стоим и да чакаме да ни се обади. Жената ни извади по един стол в коридора на апартамента си и седнахме да чакаме, какво да правим. След втория разговор разбрах, че резервацията ми била отменена от агенцията, защото не съм я потвърдила /което въобще не е вярно/ и че апартаментът не е свободен за вечерта, а след третия – че не трябва да се притеснявам, той лично ще потърси на други места и ще измисли нещо. Междувременно ние си седим на столчетата, жената си мие пода, ситуацията е направо сюрреалистична. След като видях, че апартаментът в който сме също носи знакът на casa particular и попитах дали не може да останем в него, женицата също започва да върти телефони и ме уведомява, че в този апартамент няма място, но едно момче тръгва към нас да ни настани на друго място. В този момент се обади собственикът на „нашия“ апартамент и ми каза, че ни е намерил много хубава стая в каса на съседната улица, където ни чакат. Записахме адреса и без да знаем точно къде отиваме и за какви пари, тръгваме към адреса. Преди това имаше целувки и прегръдки с милата жена, която ни помогна, добре че бях приготвила и подаръчета, та имахме с какво да се отблагодарим. Случки като тази ме накараха да се влюбя в кубинците – каквото и да се случи, има добри хора, които веднага са готови да помогнат и не винаги става дума за пари.
„Новата“ ни каса се оказа страхотна /може би дори по-добра от апартамента/ - реновирана колониална сграда с високи тавани, огромен общ хол за гостите и тераса за закуска на покрива с барбекю и гледка. Стаята – чиста и хубава, със самостоятелна баня. Настаняват ни за същата цена – 30 CUC и по 5 CUC на човек за закуска и даже поемат ангажимент да проверят в колко часа трябва да сме в Тропикана /имаме резервация за вечерта, но не помня кога трябваше да сме там/.
Вече спокойни, че няма да спим на улицата тръгваме по уличките на Стара Хавана. Какво да кажа – очарователна е. Прилича ми /а и Хавана като цяло/ на красива бедна жена - наследница на фалирал аристократичен род. Поразителен е контрастът между величие и упадък, аристократичност и запуснатост, съществуващи едно до друго. Красиви стари сгради във всякакъв стил - някои от които рушащи се, други, точно до първите – грижливо поддържани, тесни улички и широки булеварди, очарователни площади с великолепни сгради, приятни заведения и галерии, а зад ъгъла – олющени фасади и крепящи се на магия балкони. И сред всичко това – музика. Почти във всяко заведение има жива музика, салса се чува отвсякъде и хората са приветливи и усмихнати.
Изглежда, обаче наскоро си е намерила богат ухажор, тъй като на много места в града, вкл. в районът на Капитол текат мащабни ремонти. И тук, и на други места в Куба очакването на промяна се усеща във въздуха.
Потъваме в уличките на Стара Хавана, обикаляме Plaza de Armas със сергиите на букинистите, храмът Santa Isabel и Castillo de la Real Fuerza, продължаваме към Plaza de la Catedral с великолепната катедрала на Хавана, хвърляме едно око в прочутата Bodeguita del Medio /както е казал Хемингуей, „моето дайкири във „Флоридита“, моето мохито – в „Бодегита“ J/, стигаме до Plaza de San Francisco, където освен конвентът на Сан Франциско, на гърба му откриваме вълшебна градина /посветена на майка Тереза/ и православен храм -„Св.Николай Чудотворец“.
улички
... и площади
Plaza de Armas
Plaza de la Catedral
Plaza de San Francisco
...и вълшебната градинка с православния храм
паркинг...
...и паркинг
величие
... и упадък
Оттам се мятаме на туристическия автобус за панорамна обиколка на града. /Действа на принципа хоп-он-хоп-оф, има три линии, като доскоро цената е била 5 кук и е важала за всички три. Сега всяка линия има отделна цена и билетът за едната не важи за другите две. Тази, която си заслужава е линия 1 – обикаля Хавана Виеха, Парке Централ, минава покрай Пасео дел Прадо, по Малекон, през Ведадо /вкл. около Cementerio Colon/, площадът на революцията, Мирамар, Плая и обратно – цена 10 кук на човек/.
Хавана е вълнуваща и отвисоко – от втория етаж на автобуса се открива хубава гледка към крепостта и статуята на Христос, оживлението по Малекон и ясно се вижда разликата в стандарта в различните квартали.
Правим една пълна обиколка и слизаме на Парке Централ за разходка около Капитол и красивите сгради на Националния театър, хотел „Инглатера“ и „Телеграфо“. Обменила съм 5 кук в кубинско песо /куп/ и за да видим какво и колко може да се купи с тях, пробваме по един сандвич от улично заведение /20 куп бройката, много вкусен/. Следва дайкири във „Флоридита“ в компанията на любимия ми Хемингуей и под звуците на салса, изпълнявана на живо от приятния оркестър в заведението.
Минаваме през касата да се преоблечем и тръгваме към „Тропикана“. От касата ни посъветваха да вземем такси от пиацата пред „Флоридита“ или от тази пред хотел „Инглатера“. Вече сме изръшкали тази част, така че не е проблем да се оправим дотам. Още на ъгъла на „Обиспо“ и площадчето пред „Флоридита“ ни спират да ни предлагат такси и след кратък пазарлък и договаряне на цената /12 кук в посока/ ни водят към колата, паркирана в пряката. Автомобилът е ретро, на места по пътя издава такива звуци, че се чудим дали ще стигнем, но шофьорът е голям сладур - закара ни в крайна сметка, даже се разбрахме да ни вземе на връщане за същата цена.
„Тропикана“ е една от марките на Куба и със сигурност най-известното шоу в страната. Цените му определено не са по джоба на кубинците /75 кук, съответно 85 кук за маса с добра видимост към сцената и 95 – за маса пред сцената; има дрес -код; входът е само с предварителна резервация - http://www.cabaret-tropicana.com/ и очаквано публиката е само от чужденци. На входа атрактивно нагласена мадама от шоуто раздава цвете на дамите и пура – на мъжете. В куверта влизат и по чаша шампанско, половин бутилка ром, ядки и кола. Обстановката и шоуто ме връщат отново години назад, когато моите родители ходеха от време на време на бар /под бар тогава се разбираше точно това – подходящо облекло, програма и т.н./ Шоуто е невероятно – момчета и момичета, опънати като струнки, пищни костюми, хубава музика и шеметен спектакъл.
За финал и аз се разписах на сцената – след края на шоуто има аниматори от програмата, които канят публика на сцената и така танцувахме около час. Денят ми вече е пълен J Като се наиграх, нашият човек ни закара обратно в касата, наснимахме се с колата му и се прибрахме за бърз сън, че на сутринта тръгвахме за Винялес.
Ден трети – Винялес
Както вече споменах, имахме уговорка да пътуваме с Duke за Винялес и след бърза закуска в касата тръгнахме към мястото на срещата – хотел "Панорама" в Мирамар. Предният ден го бяхме видели от автобуса, имахме представа за разстоянието, затова пазарлъкът с поредното такси беше малко по-лесен. Закара ни за 10 кук, намерихме се с Duke и потеглихме.
Пътят с приятна компания винаги минава неусетно. Любувахме на красиви гледки, попаднахме и на кубинската система за пътуване на стоп. Стопира държавен служител, облечен в униформа, първо пита за документите на колата, после изигра версията за катастрофа между автобус и кон, в резултат на която автобусът е повреден, всичките му пътници – инженер – агрономи са на пътя и някой трябва да закара поне един да уведоми механика. Схемата стана ясна, колата – пълна, но все пак след съвещание решаваме, че ще вземем един. Майтапът беше, че върнахме първия, който ни изпрати, тъй като беше много едър и си поискахме някой по-слабичък J. Пичът беше готин, разказа ни разни неща за отглеждането на тютюна и производството на пури, даже се опита да ни направи тур в плантацията, в която работи.
Така в шеги и закачки стигаме Винялес и първо откриваме нашата каса /casa de Panchito y Norma/. Тук съм си контактувала по мейл директно със собственика, стори ми се много интелигентен и добър човек, и със сигурност знам, че ще ни чакат. Обаче и тук няма никого – обиколих отвсякъде, чуках – нищо. Двама мъже работещи пред оградата ме огледаха и ми казаха, че ако търся Панчито, той е на погребение, тъй като майка му е починала снощи. Е това вече ме разби /особено след вчерашната случка в Хавана/. Гледаме се и се чудим кое ще е по-добре за хората – да останем и да ги чакаме да ни настанят въпреки тежкия за тях момент или да си намерим друга къща и да ги лишим от дохода, който ще получат от нощувката. Сещам се, че тази каса ни беше препоръчана от съседка, при която първо исках да отседнем и решавам да търся нея, за да решим какво да правим. Междувременно покрай нас минава мъжът й, след малко идва и самата тя, кани ни в къщата си, звъни на хората и след малко идват да ни отворят. Също така звъни на хазяите на Duke и урежда да ги чакат на централната улица, за да ги заведат до тяхната каса.
След благополучното разрешаване и на тази драма тръгваме на обиколка из градчето. Централната улица кипи от живот – разноцветни къщички, тераски на ресторанчета, по улиците ходят туристи и местни мацки, криещи се от слънцето с чадъри, минават превозни средства от всякакъв вид, вкл. трактори, волски и конски каруци. Атмосфера на процъфтяващо провинциално място, а причините за това са тютюнът / в долината на Пиняр дел Рио и Винялес се произвежда най-качествения тютюн/ и невероятно красивата природа – скалните образувания, подобно на обрасли с растителност яйца са прекрасен фон на селцето.
Пробваме по една кубинска пица в местната Piza Central - продава се от прозорче в сграда на централната улица, яде се на крак, но е много вкусна и само за 20 куп /още не можем да похарчим 5-те кук, обърнати в куп/, после пием по едно мохито и тръгваме да търсим касата на Duke, където сме се разбрали да се видим следобеда.
Заедно правим обиколка на близките околности – минаваме покрай Mural de la Prehistoria /скала, на която са нарисувани сцени като в пещерна рисунка; няма нужда да се ходи точно до нея – вижда се от пътя/, изкачваме се на близкия мирадор за панорама към околността и на мирадора до хотел „Loz Jasmines”, откъдето се наслаждаваме на спиращи дъха гледки към долината.
Завършваме деня заедно - с ром и пури на терасата на тяхната каса с гледка към хълмовете и залеза, а после и с великолепна вечеря, приготвена от хазяите им. Толкова вкусни омар и риба не съм яла в живота си. Овкусени са с някакви подправки, които не разпознавам, но вкусът е невероятен – нищо не е излишно и нищо не може да се добави. Облизахме си пръстите и пак не можахме да се справим с количеството.
И този ден беше вълшебен – добра компания, красиви места, страхотно прекарване и магеланска среща на другия край на света. Какво по-хубаво от това.
Ден четвърти – Хавана – част 2
Сутринта опитваме от прочутите закуски на Норма /нашата хазяйка/. Поради особените обстоятелства предишния ден се постарахме да не притесняваме хората и изобщо не се мярнахме в касата – прибрахме се директно за сън. Тази сутрин се виждаме за малко с тях – посъвзели са се и краткия разговор потвърждава впечатлението ми, че са много хубави хора. Касата също е хубава, а закуската – обилна, по-разнообразна и вкусна от тази в Хавана. Разделяме се с тях с добри чувства и с надеждата, че ще се видим пак някой ден при по-добри обстоятелства.
Обратният ни път за Варадеро минава през Хавана /няма директен транспорт до Варадеро/, но пък така печелим още малко време в любимия ни вече град. Пристигаме в Хавана в 12,30, а автобусът за Варадеро е в 17,30 . Този път спирката е само една – на терминала в Нуево Ведадо и тъй като там няма нищо за правене /наблизо е само Cementerio Colon, но гробище не ни се гледа/, спазаряваме едно такси и тръгваме отново към Парке Централ. Нямаме конкретен план – мислим да отидем до Plaza Vieja, до която предния път не стигнахме и евентуално да се помотаем по Paseo del Prado. Този път се пускаме по друг маршрут из тесните улички на Vieja
Купуваме си пици от тази очарователна продавачка:
Когато стигаме до Plaza Vieja разбирам, че никъде другаде няма да ходим – площадът ме очарова с артистичната си атмосфера, красивите сгради, галериите и множеството елегантни заведения. Около фонтанът в средата е подредена изложба на латиноамерикански автори /една и съща пластика, изрисувана по различен начин от различните автори/, а в единия край на площада е прословутата статуя на жена с вилица, яхнала петел. Обикаляме галериите, даже си харесахме и купихме картина за вкъщи /според продавачът авторът е около 80 годишен, но сюжетът и цветовете са толкова жизнерадостни, че си го представям като младеж/. Накрая акостираме в едно от артистичните заведения и с чаша мохито в ръка попиваме от слънцето и невероятната атмосфера на това място.
Прибираме се във Варадеро вечерта. Още докато автобусът завива към входа на автогарата ми прави впечатление, че на паркинга отпред има само една кола /а автобусът е пълен и всички ще трябва да се прибират с такси от там до хотелите си/. Със спирането става ясна работата – шофьорът обявява, че Виазул предлага допълнителен сървиз – трансфер до хотелите на цена от 3 кук на човек и бързо ни прехвърлят на друг автобус. /Явно преди това са разгонили такситата отпред, а даже и шофьорите да са чакали вътре в станцията да закачат турист, тия от Виазул директно прихванаха целия поток/. Както и да е – нашият хотел е в началото, смятаме, че ще ни оставят първи, пък и ни е все едно как точно ще стигнем дотам. Да, ама шофьорът го проспа и ни остави на обратния курс - след като обиколи полуострова и разтовари пътниците от най-далечните хотели. Така без да искаме спечелихме панорамен тур на Варадеро, ако не бяхме толкова гладни вече, можеше и да го оценим по-високо.
Ден пети и шести – Варадеро
Следващият ден бяхме оставили за плаж във Варадеро, като се надявах в него да мога да организирам и пътуването ни за Тринидад и Сиенфуегос за следващия ден /който беше и предпоследен от престоя ни/. За Варадеро обещах да не говоря повече – в плажния ни ден се развиха случките с липсващите хавлии и шезлонги, описани в началото, но това не успя да ни развали настроението. Изкарахме си страхотен ден, а вечерта се впуснахме и в местните забавления – вечерно шоу, танци и т.н.
С организацията на пътуването до Тринидад и Сиенфуегос обаче нещата се закучиха. Споменах, че на тръгване за Хавана взех визитката на един шофьор, с който договорихме цена от 150 кук за това пътуване. Да ама се оказа, че не мога да му се обадя – моят телефон с изключен роуминг, в хотела имаше кабини за телефонни разговори, но линията цял ден беше заета, а когато в края на деня уж се освободи, отново не можех да избера нужния ми номер. Горчиво съжалих, че не му казах още тогава ден, в който да пътуваме.
Единственият резервен вариант беше организирана екскурзия с Cubanacan. Имаха бюро в хотела ни, но предлагаха екскурзията само в комбинация Санта Клара – Тринидад – Сиенфуегос с предвидено време за пешеходна обиколка само в Санта Клара и Тринидад. На всичкото отгоре се предлагаше в събота /последният ден от престоя ни преди тръгването обратно за Европа/. Докато се опитвах да се свържа с таксито, между притичванията до телефона направих и няколко тегела до бюрото на Cubanacan: разпитах подробно, заявих, че не ме интересува Санта Клара и искам да ходя само до Тринидад и Сиенфуегос, възмутих се, че не предлагат такъв вариант, помрънках, че няма престой в Сиенфуегос, който считам за най-красивият от трите града, и в крайна сметка след като разбрах, че друг вариант не ми остава, резервирах екскурзията, каквато я предлагат и се оттеглих с достойнство.
Налагаше се да прекараме следващия ден във Варадеро, а за капак излезе и буря, та не ставаше и за плаж. За разтуха направихме дълга разходка по плажа, опитахме се да им изпием пиенето и вечерта си спретнахме страхотен купон с едни момчета от Мексико и Чили.
Ден седми – Санта Клара, Тринидад и Сиенфуегос
Тръгваме рано, тъй като пътят е много. Вземат ни от хотела с микробус, в който вече са натоварени останалите ни спътници – предимно канадски пенсионери и една двойка шведи. Последните ни се израдваха, като разбраха, че и ние сме европейци и се обявиха за наши съседи J /от тази перспектива, наистина сме си близо/.
Екскурзоводката ни Мариам е много готина, знаеща и много иска да ни впечатли със страната си. Разказва за география, история, култура, живота на кубинците, като на места неизбежно се споменава революцията. Спираме за първата си почивка на място, наречено Австралия, откъдето Фидел е ръководил действията по време на офанзивата в Залива на прасетата. Още тук започвам да се пазаря с нея за Сиенфуегос – ще спираме ли, за колко ще спираме, не може ли да спрем за повече. Обещава, че в моя чест ще удължи времето на престоя /в крайна сметка на място ми даде 20 минути, но и това дойде много на канадците, които вече бяха гладни и жадни и бързаха за ол-нклузива в хотелите си/.
Санта Клара
Първата спирка по маршрута е Санта Клара, където се намира мемориалът на Че Гевара и бронираният влак с оръжия. С унищожаването на този влак Че, партизаните от отряда му и местното население са предотвратили настъплението на силите на Батиста към Хавана и така са спомогнали за окончателният успех на революцията.
Под огромният паметник има мавзолей с останките на Че и други партизани, загинали в битката за Санта Клара, а също и музей, съдържащ снимки и някои от вещите му. Има и вечен огън, а цветята на плочите на загиналите се сменят ежедневно. Въоръжени войници пазят комплекса, а след като ние излизаме от мавзолея, с изненада установяваме, че пред входа вече се извиват големи опашки /то и няма как да е, тъй като непрекъснато пристигат автобуси с туристи, а и както споменах самите агенции не предлагат тур до Тринидад без задължителна спирка на това място/.
Тринидад
Пътят към Тринидад продължава през планината Сиера Маестра. Редуват се живописни гледки на планински възвишения, тютюневи плантации, малки селца.
Спираме до една кула, от която робовладелецът е наблюдавал именията си и надзиравал робите си.
По обяд пристигаме в Тринидад и след като обядваме в местен паладар тръгваме из уличките на градчето. Тринидад е обявен за град – музей и за част от световното културно наследство. Централната му част е в типично колониален стил – красиви разноцветни къщи с изящно украсени тераси, катедрала в типично колониален стил, тесни улички. Красиво е и много по-чисто от Хавана. /Независимо от това поне за мен са несравними като мащаб и очарование – тук един ден би ми бил достатъчен, докато мисля че Хавана не би ми омръзнала и за седмици/
Влизаме в общинският музей – великолепна колониална къща, представяща животът в колониалната епоха с типични за епохата предмети от бита. По тясното стълбище се изкачваме на върха на кулата, откъдето се открива прекрасна панорама към града.
Минаваме покрай бар "Yesterday", а на сянката в двора му стоят четиримата от "Бийтълс".
За десерт, отиваме на място, където се приготвя качанчара – Мариам я описва като традиционна напитка с ром, мед и лимон, която непременно трябва да се опита. От цялата група само аз се навивам да опитам – много е вкусно, но идва доста хард за обедната жега. Както и да е, чак пък толкова не можа да ми се опре J
Сиенфуегос
Най – после стигаме до Сиенфуегос, разположен на брега на Карибско море и наричан „Перлата на юга“. Градът е строен от французи и това определено си личи – изглежда по европейски елегантен и подреден /поне това, което виждам пътьом/. Личи си, че е сравнително нов град и е внимателно планиран - широки улици, най – дългата пешеходна променада в Куба, елегантни сгради. Градът също е обявен за част от световното културно наследство.
Спираме за почивка при парка „Хосе Марти“ и Мариам тържествено обявява, че по принцип имаме 10 минути за почивка и снимки тук, но тъй като има човек със специален интерес към този град /демек аз/, в моя чест удължава почивката на 20 минути. На мен ми призлява, а канадците почват да ме гледат гадно /вече са гладни, по пътя не си купуват даже и вода и бързат за ол-инклузива си/. Обаче аз някакси не мога да ги съжаля и хуквам да си оползотворя минутките преди някой да е казал, че са много.
Паркът е разкошен – опасан от красиви сгради и с триумфална арка /единствената в Куба/ в единия си край.
Чудя се накъде първо да погледна и да снимам, криввам и в една от сраничните улички в посока, която според мен води към морето.
Познала съм, ама не е близо и за да мога да го видя и да се върна навреме се налага да подтичвам. Гадна работа са организираните пътувания, знам си го, ама в случая нямах по-добър вариант да стигна дотук, пък и по-добре да видя града за малко, отколкото изобщо да не го видя. По пътя обратно Мариам ми дава да чета пътеводител за Сиенфуегос, та да не страдам, че не съм видяла повече.
Ден осми – довиждане Куба
Сутринта преди полета успяваме да се топнем за малко в океана /въпреки, че бързо ни изкарват, тъй като бурята още не е преминала/, грабваме куфарите и тръгваме към летището. Летим до Канкун, откъдето се качват други туристи и оттам – към Амстердам. В самолета шокирам една от стюардесите с признанието си, че не разбирам холандски – мига на парцали и после при всяко минаване покрай нас ми говори много бавно и отчетливо на английски.
Европа ни посреща начумерена - на паспортен контрол на летището в Амстердам ни чака шпалир от тежко въоръжени полицаи /поне 20/. Така и не разбрахме с какво сме заслужили тази чест. Първоначално си помислихме, че докато ни е нямало е имало атентат или друг проблем в Европа. Спряха мен и мъжа ми, и като видяха че паспортите ни не са холандски, ме препитаха подробно: откъде идваме, къде отиваме, в същия ден ли си отиваме за България, в колко часа и т.н. Поискаха ми и бордни карти за полета до България и чак след като ги показах се успокоиха и ни пропуснаха. Явно с този съмнителен полет от Мексико и очевидно по-тъмните си от на бледоликите холандски туристи кожи сме им се видели съмнителни /откъде да знаят хората, че сме просто тъмни балкански субекти, а не мексикански такива J/.
Това е. Напънахме се с програма максимално възможна за условията и макар не навсякъде да стана по най-добрия начин и да имах нужда от повече време за някои от посетените места, все пак сме доволни. Добихме поне бегла представа за Куба, докоснахме се до очарованието й каквато е сега, поговорихме с хората, усетихме назряващата промяна. Надявам се да е за добро на кубинците, тъй като наистина го заслужават. Аз лично ще си спомням за днешната Куба с известна носталгия. Ако трябва да избирам само едно нещо, с което ще я запомня, това е затрогващата доброта, отзивчивост и топлота на хората, готови да помогнат на напълно непознати. При нашите преживелици това беше от огромно значение и съм безкрайно благодарна на всеки един от милите хора, които ни помагаха.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега