Куба Либре или Тираджии в пустошта, епизод Куба

Здравейте магеланци,

Ето и моя дан за общото благо - финансов пътепис с практична информация, цени и т.н. Ще публикувам и няколко снимки без претенции за качество, доколкото същите са правени с 10-11-годишна сапунерка и телефони. Нямам претенции и за изчерпателност, а посочвам информация, която мисля, че ще помогне на някой. И така-а-а ...

Ден 1

Благодарение на инфото на Сънчо закупихме билети за Куба от ТУИ Белгия от Брюксел до Варадеро за 400 евро/двупосочния с връщане през Канкун. София-Брюксел го взехме за 160 евро/двупосочния за Economy Light + 1 чекиран багаж от австрийските авиолинии с трансфер през Виена, защото ми омръзнаха вечните стачки на Луфтханза, а от България Еър „не познават парите“ за директния си полет. Не исках да рискувам с лоукоста до Шарлероа (а отделно не се и връзваха датите на отиване и връщане с полета на ТУИ).

Седалките на полетите София-Виена и Виена-Брюксел са 2х2 и все съм инсталиран до прозореца.

В Брюксел спахме за 62 евро в Ibis budget Hotel Brussels Airport. Има безплатен шатъл от/до летището. Таксито хотел-летище е 16-17 евро (2.60 евро/км официална тарифа). В едно каре са разположени няколко хотела (2 ибиса и някакви други), като в другия Ибис има и ресторант. Взехме такси до центъра (50 евро в задръстванията и 38 евро на връщане), разгледахме Гран плас, пикаещия и хапнахме.

Ден 2

Хващаме фрий шатъла в 4 часа и в 4.10 сме на летището. Минаваме през гишето на ТУИ (вдясно от чекинга, оцветено в цветовете на ТУИ), за да си вземем туристическите карти/визите (включени в цената на самолетния билет). Показахме ваучера за броя визи, които трябва да получим (ваучерът го получихме с мейла със самолетните билети). Чекваме един куфар 20кг, слагат ни лепенки на ръчния багаж (не гледат строго за бройки, размери и т.н.) и се качваме на самолета. Самолетът е Boeing 787 Dreamliner със седалки 3х3. Ние сме економи и на мен ми е малко тесничко на краката. Тук следва да отбележа, че ние бяхме 4 човека и търсихме безплатна конфигурация 2х2, а то все ни даваше 3х1 + 1х1, т.е. единият човек изолиран, че трябваше да платим 10 евро, за да преместим едната седалка. Обаче искам да споделя, че като рефрешвах в анонимен режим системата веднъж се обърка и ми предложи безплатно седалки в луксозния економи клас с extra leg room (пътувахме в него на връщане от Варадеро до Канкун и си е харабия) – не можах да ги запазя, защото нямах инфото за запазване и сесията изтече. Пак ги даде 3х1 + 1х1, но с едни 15 евро можеше да преместим 1 седалка и да се ширим за 15 евро вместо за 60 евро (ако сменим всички седалки). Така че ви насърчавам да рефрешнете 10-15 пъти, за да си букнете седалки без да плащате по 15 евро/седалка, ако решите да пестите. Следват 7 500 км и 10 часа полет. Самолетът предлага стандартното за презокеански полет: филми, музика, игри и т.н., като филмите са много актуални. Има USB за зареждане на техниката или възпроизвеждане на съдържание на флашка.

Кацаме предсрочно във Варадеро Juan Gualberto Gomez Airport. Бяхме 9-ти самолет (канадците си го имат за местно това летище) и нямаше ръкав, който да ни обработи. Чакаме на пистата за рулиране. Препоръчвам да отидете до тоалетната 30 минути преди кацане, доколкото тоалетните не се използваха докато чакахме за обработка, а отделно се оказа, че няма тоалетни преди митническата проверка на летището, а нали разбирате колко човека са в тези 9 самолета. Вземаме багажа и излизаме на входа.

Вляво (с гръб към входа) е Кадеката (курсът е леко дървен с 1-2 КУК-а на 100 евро; примерно другите дават 1,03 КУК за евро, там дават 1,01 КУК; доларите се облагат с 10%), върви бързо.

Вдясно на 150 метра зад един ъгъл са рентакаровете. Давам резервацията от www.cubatravelnetwork.com. Платили сме Geely CK от VIA Rent-A-Car с кредитна VISA от БАКБ и получаваме точно такова.

Снимка на 2 червени дяволa (нашият е десния) от мирадора над Винялес

Договорът се попълва на ръка върху бланка от химизирана хартия: 11 дни х 77 евро наем (това ти го вземат още при резервацията, другото се плаща на място); 11 дни х 10 евро застраховка (въпреки доплащането за „пълна застраховка“ самоучастието пада до 350 евро, а не до 0, като отделно колата трябва да се паркира на охраняем паркинг, че липсващи части не се покривали); 30 евро допълнителен водач (имайте предвид, че веднъж ни спира полиция и провери дали водачът е вписан в договора); 20 евро такса вземане от летище (тази такса си я измислиха служителите на място; не фигурираше никъде в договора за разлика от другите, но не ми се започваше с лошо). Дават ми колата с резервна гума, крик, ключ и 28 литра гориво за 350 км. Жилетка, пожарогасител и други европейски глезотии липсват. Трябва да върна колата с 28 литра, иначе трябва да платя по 1,2 КУК/литър неустойка. Оказа се, че всъщност това е фиксирана цена на бензина за туристи навсякъде и аз като се замисля сега трябваше да върна колата празна и да платя неустойка, защото аз от престараване я напълних с бензин за 550 км, т.е. с бензин за 200 км горница, ама здраве да е. Внимавайте с колата при вземане – тези отбелязват в предавателния протокол само бруталните щети, а при връщане гледат и малките драскотини. Но аз бях описал всичко и нямах проблем. Всъщност е най-добре да направите едно видео (не снимки) на целия автомобил, защото приятел взе едновременно с мен втора кола Пежо и при връщане го жулнаха с 15 евро, че му липсвала антената, а такава всъщност изначално нямаше. Отделно за този клас ми поискаха 200 КУК депозит. Може да го дадеш от кредитна карта (моята VISA от БАКБ не сработи), може да го дадеш и в кеш (такъв е моя случай). При картата има 3% такса от сумата ако удържат нещо, но при кеша е голямото дърво: на мен ми върнаха 200 КУК депозит, аз няма къде вече да ги харча, обменяш ги на Кадеката обаче вече при курс купува 1,11 КУК за евро (а курс продава 1,03 КУК), т.е. на 200 КУК веднага загуба 16 евро. Така че внимавайте с обмяната на евро: сменяйте малко по малко, за да нямате една бала КУК-ове за обмяна накрая при този марж купува/продава. Отделно внимавайте в какво състояние е колата: на моята липсваха заден десен мигач; ляв габарит (карах нощем на стоповете за мъгла) и двата стопа (светеше само третата стоп-светлина). Бяха й чупили задното стъкло, като никой не си беше направил труда да изчисти багажника от малките стъкла – просто залепили новото стъкло крайно левашки с черен силикон и това е! Предният прозорец е мръсен и аз отварям капака и наливам вода в казанчето за чистачките. В този момент усещам, че всъщност си мия краката – казанчето е счупено и ако искаш да си измиеш стъклото пускаш чистачките и след това сипваш вода с бутилка по стъклото. Иначе колата приятно ме изненада: освен запалка имаше и USB изход, така че си зареждахме техниката в движение. Багажникът събра 1 100-литров куфар, 1 80-литров куфар, 2 кабинни багажа и 1 стандартна раница, което като го видях си признавам, че ахнах. И последното нещо относно колата: ако планирате ходене до Cayo Jutias или подобно ви трябва кола с висок просвет, каквата е Geely. Пежото на приятелите ми се скъса да търка гърнето, прагове и всьо що е отдолу. Видях Мерцедес Е-клас от REX, който целият беше разпран отдолу (висяха му всякакви неща) от пътищата им с дупки, кратери и липсващи настилки, за които ще напиша няколко приказки по-надолу. Всъщност дори аз изкривих предна дясна стоманена джанта, но за тях явно е ежедневие и не ми го направиха на проблем като връщах колата. Предупредиха ни да внимаваме за кражби на части и нарочно пукане на гуми в Сиенфуегос, Тринидат и Камагюей.

Офтопик за шофирането: Като цяло пътищата им не са от най-лошите и може да се поддържа максимално разрешаната скорост (с изключение на пътя към Cayo Jutias). По-скоро проблем правят множеството видове превозни средства по тях (конски каруци, триколки, велосипеди, мотопеди, всякакъв вид самодейно сглобени мотори, камиони и пикапи), които се движат с ниска скорост и имат склонност да спират внезапно на пътното платно (да, не отбиват встрани), за да вземат някой стопаджия. Не е необичайно по средата на пътя да спрат две насрещно движещи се коли, за да си поприказват водачите (в такива случаи само чужденците бибиткаха неистово ). Няма обаче типичните за България просташки засичания, пререждания по светофари и т.н. Чак се чудя защо са им издрани и очукани колите при условие, че спазват дистанция, на нерегулирани кръстовища се изчакват и си дават път и т.н. Стопаджиите като цяло се пазят и не навлизат на платно. Има някои продавачи на местни продукти обаче, които стоят на осовата линия и влизат по средата на моята лента на движение с тави в ръце, като само се обръщат като ветропоказатели по посока на идващ автомобил и леко се преместват отвъд осевата линия в другата лента при разминаване с автомобил (това мен лично ме изнервя и при разминаване с такива намалявах драстично скоростта). Не разчитайте да намерите бензиностанции (цената на бензина за чужденци навсякъде е 1,20 КУК за газолин спесиал) и на двете магистрали, като внимавайте при шофирането там, че на някои места липсва настилка (т.е. изстъргали са я за преасфалтиране до чакъл (точно така - чакъл), ама да сложат знак тцък). Да се презумира, че под всяка локва има дълбока дупка. Шофирането нощно време не е оферта (ще пиша по-долу). Като цяло аз рядко карах с максимално разрешаната скорост едно заради пътните условия и второ заради правилото в Куба, че ако стане ПТП (недай си Боже с ранен или загинал) ти се взема паспорта и стоиш в Куба до приключване на разследването, което нерядко трае 2-3 месеца. Отделно, че освен на магистралите другите пътища имат готини гледки и жената снима ли, снима.

Офтопик за навигацията: Използвах OsmAnd (по препоръка на Duke, на който пак благодаря за пътеписа му, който ни даде много идеи и инфо). Като цяло съм доволен, защото има много полезна информация, която можеш да си активираш на слоеве. Бях си въвел предварително точките за навигация (с помощта и на Google Maps), за да не губя време на място. Единственото, което ме озадачи беше, че въпреки, че бях задал най-бърз маршрут често навигацията искаше да ме прекара по селски пътища - примерно от Винялес към Плая Ларга към 25км ме е водила успоредно на магистралата?!?; отделно от Санта Клара към Варадеро пак „забрави“, че същестува магистрала, въпреки, че я има в картата на навигацията и като се качиш на нея ти вика преизчислявам и давай направо. Затова препоръчвам като ви даде маршрута да zoom out и да видите откъде иска да ви прекара и евентуално да коригирате.

Че да продължим нататък: Натъпкахме багажа, преоблякохме се с летни дрешки и отпрашихме към първата спирка Saturno cave, която е само на няколко км от летището. Вход 5 КУК. Има безплатен паркинг и заредено капанче. За любителите на дайвинг (на места е дълбоко 22 метра)/шнорхелинг е абсолютно задължителна спирка. Аз лично си бях закупил специално за Куба комплект профи френски маска и шнорхел и веднага влязоха в употреба. Отделно съм екипиран и с обувки за плуване. След 10-часов полет плуването в хладната вода (сигурно 25+ градуса) беше перфектно, а с гледките под вода направо феноменално. Ако нямате очила/маска изпускате много – то и така пещерата си е внушителна, но подводната гледка с пречупената слънчева светлина е невероятна. Плицикам се към 20 минути и трябва да тръгваме. Позабърсвам се, хавлията на седалката (толкова е топло, че между две спирки банските ти изсъхват на тебе) и гаааз.

Извинявам се за отвратителното качество, но ще даде представа за мястото. Камъните под плувеца в центъра са на дълбочина над 2 метра, но водата е кристална.

Следващата спирка е на още няколко км - Playa El Coral (реално се намира тук). Представлява коралов бряг без пясък и влизаш от дек или стълба в морето. Има много камънаци в морето (тъмните места на снимката долу), около които се крият шарени рибоци. Интересно за шнорхелинг и дайвинг. Има безплатен паркинг и малко капанче. Предлагат организиран шнорхелинг за 10 КУК, дават под наем маски и т.н., но реално ако имаш екипировка може да си влезеш самостоятелно.

Продължаваме по крайбрежния път към El Mamey. Има ресторантче и веднага ни канят на пури, ром и каквото се сетиш. Няма време и продължаваме – искаме да стигне по светло в Хавана, че да си търсим касата по тъмно не е оферта.

Хващаме Via Blanca (пътят за Хавана зад ресторанта; доста качествен път; дори дигнах 100 км/ч) и следващата спирка е Bridge Bacunayagua (най-високият мост в Куба). Паркинг 1 КУК, има барче с пиня колада в ананас с ром, кокосови орехи и всякакви щуротии, щандчета със сувенири и т.н. Спират доста автобуси. 10-15 минути снимки и пак нататък.

Започваме с пясъчните плажове. Първият е Playa de Jibacoa. Всъщност има няколко плажа в тази зона, наречена общо Playa de Jibacoa и ние разгледахме най-западната. Мъчат се да съхранят плажа девствен (наслагани едни табели в този смисъл), няма къде да паркираш, навсякъде антипаркинг устройства от типа на камъни, дървета, варели и т.н. Ние паркирахме тук и ходихме на изток до лагуната с езерцето (около 500-600 метра). Със снимките и бавната разходка си отиде към час. Хубав пясък, но много камъни и плуването ще е зор. Към лагуната пясъкът взема надмощие и може да се влезе в морето без обувки. На този плаж няма почти нищо като туристическа инфраструктура; зад него има много бунгала – явно нещо като ведомствени станции. На западната част на района (плажа пред The Memories Jibacoa) има шезлонги, водни спортове и т.н. (поне според билбордовете, де).

Палим джапанките към последната ни спирка преди Хавана - Playas de Este. Западно от хотел Tropicoco има огромен паркинг за 1 КУК. Отиваме на плажа – УАУ, защо нямаме повече време Разкошен плаж, фин пясък, топла вода, палми, сламени чадърчета ... Няма начин – въпреки вятъра и залязващото слънце ще се къпим. Прецакахме пристигането по светло, ама здраве да е, т.е. дупе да ни е яко с нощно шофиране

Тръгваме в сумрака към Хавана и пристига на фарове. Няколко „преизчислявам“ от навигацията и сме пред касата (на края на тунела още докато сте на ниво -1 трябва да завиете надясно, а не да се качвате на ниво 0; аз не видят тази отбивка за автомобили (височина само около 2,50м и има доста надран таван – явно доста високи превозни средства са се опитали да минат ), че въртях после малко; още щом видите, че таванът свършва се мушвате надясно в малката отбивка; тунелът се гмурка надолу и после нагоре – като започнете да се изкачвате намалете скоростта, за да не я пропуснете, има 2 ленти и никой няма да ви бибитка, още повече като ви види номера на МПС, започваш с „Т“ – туристико).

Касата е Aby's Casa in Cuba (info@casaincuba-aby.com). Всъщност това е блокче с 12 апартамента, като 8-9 от тях са каса партикулар. Едната мацка (от апартамент 2) знае английски и върти бизнеса на цялата сграда. Нямахме проблеми с резервацията. Нас ни настаняват в апартамент 10. Разкошна стая – за трите дена 3 пъти ни сменяха чаршафите, кърпите, сапуните, имаше зареден минибар на отлична цена (1 КУК за кен безалкохолно или 500мл минерална вода; 1,5 КУК за кен бира Кристал или Буканеро; 2 КУК за бутилка вносна бира; 2 КУК за коктейл, приготвен от хазаина, който се справя перфектно; принципно такива са стандартните цени по заведенията с изключения на коктейла - стандартът е 3 КУК; някои кубинци бъркат коктейли на верандата си на първия етаж пред туристите и като минаваш покрай тях ги продават в 200мл пластмасова чаша take away за 1 КУК), климатик и т.н. Закуската беше чудесна – яйца с чипс от банани, нещо като палачинки, плодове, фреш, кафе, чай, мед, тостове ... Закуската се сервираше в искания от нас час (дори бяха съобразили смяната на времето с 1 час, докато при приятелите ми бяха проспали този факт и дремахме). Имаше welcome дайкири, което е супер добро (дори по-добро от прословутия бар Флоридита). С 2 думи каквото и да похваля – малко е. Цената е 40 КУК (30 + 2х5 закуска). Приятелите ми бяха в други апартаменти и казаха, че е било добре, но само добре, не УАУ.

Питаме за охраняем паркинг. Мацката се усмихва и ни казва: Знам, че за европейците улицата отпред изглежда ужасно, но е сигурна! (в интерес на истината едно франсе си държа точно същото джили  2 дена отпред и нямаше грижи). Ние все пак си настояваме за охраняем паркинг и тя ни праща пред хотел Инглатера. Палим колите и натам. Паркираме се тук и се почва пазарлъка – уговаряме се 5 КУК/24 часа/1 кола от исканите първоначално 10 КУК/24 часа/1 кола (ако искахме можехме още да се пазарим, ама не ни се занимаваше повече; аз играех лошото ченге, че си тръгвам с колата, а приятелят ми се уговаряше). Чичакът вади от чантата едни ламинирани тарифи, ценоразписи – показва таблици, сочи, че не може 5 КУК, ще го уволнят и т.н. – айде у лево! И тъпото е, че всяка вечер е различен чичко и всяка вечер играем цирка с лошото и доброто ченге В интерес на истината бяха много коректни – през деня можеш да си вземеш колата и като се върнеш чичката надуе свирката, разбута колите (всъщност там има стоянка за американските коли за разходка) и ти намира пак място за паркиране.

Насочваме се към Los Nardos. Ба-а-а, в 21 часа има опашка към 30-40 човека. Отказваме се и се бодваме в един тапас бар 360 (или нещо подобно се казваше) тук някъде. Лобстерът и октопода (по около 10-12 КУК) бяха ОК, но платото морски дарове беше изненада. Сервират раци и всякакви такива щуротии и пада голяма борба. По едно време донесоха клещи, че да не се мъчим толкова.

Вече 26-27 часа сме на крак и се отправяме към леглата.

Ден 3

Закуската ни чака по часовник. Вторият ден е посветен на Хавана Vieja. Разглеждаме наред отвън. На обяд приятелите и жена ми сядат да хапнат на Plaza Vieja. Аз като тежък пехотинец, изповядващ разбирането, че всяка минута на маса през светлата част на деня е загубена, продължавам сам. Разглеждам и се качвам на кулата на Basílica San Francisco de Asis (2 КУК), западно от базиликата, но в двора на базиликата има паметник на майка Тереза, както и гръцка църква. Като се продължи по улицата покрай морето на югоизток има и руска църква. Забивам се из зоната около Iglesia del Espiritu Santo (бях единственият турист, но не усетих някакъв проблем; като цяло в Хавана и Варадеро има много полиция по улиците) – има много красиви, но неподдържани къщи. Моите хора са приключили, забирам ги и продължаваме. Настаняваме се в La Bodeguita Del Medio – бройките на мохитото за деня започва да се губи. 10 000 туриста, камери снимат някакъв филм, жива музика на двата етажа, мохито по 5 КУК-а, има и ресторантска част на втория етаж и на първия зад бара ... Пеят ни на ушенце, чакат с шапката и минават към следващите туристи.

Поразвеселени решаваме, че сега му е времето да се возим на американска кола. Аз съм си наумил разходка на розов кадилак кабрио с бял кожен салон (нещо като разходка на неизживян сводник). Обикаляме няколко стоянки и тцък. На едната стоянка единият организатор ни каза, че я има 5 кадилака, я не в Хавана (лошото е, че и аз не видях Кадилак, доколкото те са висок клас, а в Куба има безброй коли нисък клас Форд и Шеви) и почва да звъни на единствения розов. Казва ни, че бил на боя и така моята мечта пропадна Компенсираме я някак с лилав Понтиак кабрио с бял кожен салон. Пазарлъкът почна от 60 и стигна на 40 КУК за 1 час разходка (ние бяхме 4 човека и не ми се занимаваше повече). Не се връзвайте на ламинираните оферти, които били уж официална твърда тарифа без право на отстъпки – вадейки телефона да звъни за Кадилака човекът си изтърва „официалните“ тарифи и се видя, че на различните ламинирани оферти има еднакви снимки на колите, нооооо различни цени и то доста различни . То всъщност всички разговори в Куба започваха с „Hello, my friend! Where are you from?”, демек опипват почвата колко да те резнат. А ако знаех каква е порнография е тази разходка щях да свалям до 20 КУК - всъщност ти се качваш, возиш се малко и спираш на площада на революцията, където ти казват да слезеш да си правиш снимки. Слизаш, правиш снимки на паметника, на колата (по негово предложение си правиш снимка на шофьорското място, след което веднага се започва да се искат допълнително пари, защото не било включено в цената – леко ме ядоса и не получи нищо за това просташко изнудване), след което искаме да тръгва, а той се ослушва и си приказва с другите шофьори наоколо. Накрая тръгваме и хоп пак спираме – този път да си правим снимки на паметника на Джон Ленън. Накрая по Малекон-а до стоянката. Реално колата се движи под 30 минути и минахме точно 10 км. При слизането той продължава да мрънка за пари за снимките, а отгоре на това идва и организатора, който си иска бакшиш, че ни бил уредил невероятно автомобилно изживяване! УАУ, ти да видиш наглост! Реално после си спряхме на улицата американско такси за 4 човека за 4 км за 4 КУК без пазарлък – вярно, не беше кабрио, но за 40 КУК щеше да ни изръчка 2 часа по всички забележителности. Така, че ако не държите на кабрио храбро спирате американско такси (не вземайте от стоянка) и се пазарете за пълна обиколка по посочен от вас маршрут.

Минаваме през паркинга, вземаме едната кола и отиваме на Fortaleza de San Carlos de la Cabaña да гледаме Cañonazo Ceremony от 21 часа (8 КУК + 1 КУК паркинг).  Изсипват се 10 автобуса с туристи, отделно рентакар, абе сума ти и народ. От 20 часа започват едни разходки напред-назад на едни момчета, облечени в испански униформи. Присъствал съм на издигане на американски флаг и този тип военна церемония в Хавана нямаше нищо общо – всъщност си беше типично по кубински – разпуснато На тея момчета барем една строева подготовка да маршируват в крак да им бяха направили :-D Връщаме се на паркинга да разиграем сценката с добро/лошо ченге, пак 5 КУК и пак към Лос Нардос. Пак опашка. Тръгваме да търсим нещо за ядене, жената каза, че батерии са паднали и седнахме на едно заведение (името беше нещо като La Pergola – имаше перголи над цялото заведение, пада се отдясно в посока Плаза де Армас, има врати от ковано желязо) по централната им улица Obispo. В края на деня има само пилешка или свинска пържола на грил за 7,50 КУК (нищо особено като вкус). Хапваме набързо и лека-полека към леглото.

Ден 4

Закуската ни чака по часовник. Днес е за разходка в Хавана центро и Ведадо. Обикаляме пеша – стигаме Университета, хотел Хавана Либре, знаменитата Копелия (лично за мен една идея по-добра от скрежина; има фризери на Нестле с местни модели сладоледи, които са ОК), спускаме се надолу към хотел Национал, където си запазваме билети за кабаре Паризиен (х35 КУК). Нашите приятели трябва да отидат до летището в Хавана, за да вземат трета двойка, която ще се присъедини към нашето пътешествие, та пропускаме коктейлите на последния етаж в El Fosca. Хващаме такси на стоянката пред хотел Национал до хотел Инглатера – забива ни секирата 10 КУК, но нещо никой няма желание за пазарлък. Пристигаме пред Инглатера, бием си среща в 16 часа в бар Флоридита, те вземат едната кола и към летището, а ние с другата кола отпрашваме към Castillo De Los Tres Reyes Del Morro. Някак си винаги съм свързвал Хавана с фара в тази крепост на входа на пристанището. Паркинг 1 КУК, билет 6 КУК. Разглеждаме крепостта (недейте да очаквате нещо УАУ – експозициите на фона на подобни в европейски крепости са направо мизерни; това важи за всичките 3 крепости, които разгледахме: 2-те в Хавана и 1 в Ягуа). Запътвам се към фара, катеря се по тесните стъпала и воала съм горе. Тръгвам да разглеждам и чувам някакви думички „но, но“ и веднага използвам жокер обади се на приятел, а именно най-добрия приятел на кубинците: КУК-а Бодвам 1 КУК и човекът ми отвори чак самия фар, за да видя вътре лампата и системата от лещи. Омазах се до уши в смазка (фанелката даде фира – не се изпира) въртейки се като змия по целия механизъм, но пък бях като малко дете, получило огромна близалка.

Времето лети, вземаме червения дявол и тръгваме към El Cristo de La Habana. Паркинг 1 КУК, цък-цък снимки, гледаме 1 група млади американски джизъси как благоговеят пред паметника и слушат притчи, след което тръгваме на обратно. Пътьом спирам до парка на кубинската мощ, където има останки от сваления U2 и се прибираме вкъщи за бърз душ и преобличане преди вечерната културна програма.

В 16 часа сме монтирани в бар Флоридита и се започва с дайкиритата (х 6 КУК – тук се бяха изхвърлили най-яко от цяла Куба; обичайно цената е 3 КУК за коктейл). Музика, туристи, джангър ... Като цяло дайкиритата не бяха нещо УАУ – правеха по 4 блендера едновременно, всичко на око и всяко дайкири беше със собствен вкус, доколкото съотношенията се менят (барманът явно не беше достигнал мастър левъл да ги прави всеки път еднакви без мерителни пособия). Минаваме през паркинга да разиграем цирка с 5 КУК и се отправяме към Лос Нардос. Уви, дори в ранния час - 18 часа пак има опашка. Този път сме твърдо решени да влезем и се нареждаме. Чакаме към 30 минути, но честно да ви кажа за съотношението качество/количество/цена е трябвало и предните 2 дни да чакаме чинно. Отделно предните дни ние пак загубихме по толкова време да въртим да търсим нещо за вечеря. Влизаме, атмосферата е готина, храната също – това е моето място № 2 за вкус на храната в Куба. Единственото негативно поне за мен е, че климатиците са настроени на 20-21 градуса и след ден на 30 градуса ми е направо шок за тялото. Цените са харабия – в tripadvisor има снимано цялото меню, така че няма да задълбавам. Сервират бързо. Излизаме към 19.45 часа и спираме американско такси на улицата за хотел Национал – човека иска 4 КУК за всички (а сутринта платихме на оня от стоянката 10 КУК). Пристигаме в 21 часа както искат от кабарето (шоуто започва в 22 часа, но искат да си там към 21 часа, за да няма напред-назад. Отделно масите са навряни една в друга и се започват големи маневри ако някой иска да влезе/излезе. Дават ни по 1 мохито, включено в цената на билета и шоуто започва по график в 22 часа и свършва по график в 23.45 часа. Като за парите си става (една идея прекалено туристическо), въпреки факта, че за 70 КУК, които дадохме общо (а с приятелите ми 140 КУК), в който и да е бар щяха да ми свирят цяла нощ на ушенце каквото искам, а живата им музика е действително жестока. Отделно, че в някои заведения имат и по няколко танцьора и си става направо кабаретна програма. Ама айде – отметнахме го от програмата. Излизаме и вън има 100 таксита, но голяма част от тях си чакаха хората (трябваше и ние да си уговорим нашия за 4 КУК да ни чака). Бяхме изморени и партито с отварящ се покрив в 24 часа в Cabaret Turquino до хотел Национал остава за следващия път. Мръдваме наляво по улицата пред хотела и хващаме 1 американско такси за 5 КУК. Таксито е „намазано“ с едни сини неони, вътре дъни кубински рап и водачът изглежда 14-15 годишен. Жена ми изказва определени съмнения дали водачът има изобщо години за книжка, а за наличието на книжка въобще не се коментира, като в този момент колата бясно потегля ... назад до първата пресечка, където се бият спирачки, прави се обратен завой и гааааз към Малекон-а. Закара ни за норматив тип бързи и яростни, Куба. Леглото ни зове, че утре ще е тираджийски ден.

Като цяло за мен пешеходната екскурзия в Хавана центро и Ведадо си бяха загуба на време – можеше с такси (с хопон/офф пак губиш време, защото не са начесто) да се разгледат за малко време. Много по-добре си прекарах във Виеха и по крепостите на другия бряг. Но пък така останаха неща за разглеждане за другия път, когато ще успея да стигна и до Сантиаго де Куба, Гуантанамо, Кайо Санта Мария и Гуардалавака.

Ден 5

Закуската ни чака по часовник. В 9 часа отивам да вземам колата. Пускам навигацията – праща ме по Малекона и после по Прадо. Стигам до и тръгвам по Малекона, но понеже съм много хитър решавам да не ходя до Прадо, а да мина през малките улички напряко. ГОЛЯМА грешка. Тръгвам по уличките, които са еднопосочни и какво да видя: улицата е преградена с верига от сградата от лявата страна на улицата до сградата на дясната страна. И децата си играят на воля. Попържвам и почвам да търся еднопосочна улица в моята посока. Тръгвам по нея и на едно кръстовище някакъв ми маха да спра, ама аз както казах вече съм много хитър и си мисля, че това са от онези хинетерос (измамници), дето търсят балъци и гаааааз. И познайте – след 100 метра пътят е разкопан перпендикулярно от ВиК и няма минаване. Аварийни и дай назад. Пичът на кръстовището ми се хили като минавам покрай него. Разгеле след 25 минути успях да мина 3-те км. Изводът е: не се правете на хитри, а използвайте основни пътища. Хвърляме багажа и даваме на навигацията Finca El Pinar, Alejandro Robaina. Навигацията се омайва, другата кола взема водачеството – и тя се омайва и в крайна сметка едва в 11 часа поотделно (даже двете коли успяхме да се загубим една друга) успяваме да се измъкнем от Хавана и се набираме като змейове по т.н. магистрала. Прецакахме програмата за деня, ама какво да се прави. Към 13.30 часа пристигаме в плантацията. Паркинг 1 КУК (ако купите пури ви го спестяват), билетче 2 КУК. Цялата беседа е към 30 минути – ОК е за цената. След това имате възможност за дегустация на различни пури, като имат официални пури за износ (с бандерол), а имат и контрабанда за пушене в Куба. По стената висят снимки на Жерар Депардийо със стария Робайна, отделно с Джеки Чан и негов автограф за Рабайна (брей, че известна тази плантация).

Тръгваме към Cuevas de Santo Tomas (реално се намира тук) и пристигаме към 15.45 часа. “Sorry, last entry at 15.30!”

Преглеждам програмата и виждам, че Cueva del Indio също е с кратко работно време и гааааз към нея. Червеният дявол се носи като хала и успяваме за последния вход в 16.50 часа (вход 5 КУК). Цялото нещо е към 30 минути и е ОК за цената.

Пак преглеждане на програмата и тръгване към Mural de la Prehistoria. Спираме отпред пред бариерата и правим снимки през оградата – реално няма за какво да се слиза дори от колата.

Пак преглед на програмата и тръгване към мирадора над Винялес Los Jasmines.

Вече е към 18.30 часа и тръгваме към касата, която е Casa de Dr. Panchito y Norma (casapanchitoynorma@nauta.cu; 30 КУК + 2х5 КУК закуска). Колата дреме на улицата пред касата – нямало проблеми и нямаше проблеми. Нямаме проблем и с резервациите, настаняват ни в нея и в съседната каса. Условията са ОК, само дето матракът е тотално избушен и естествено аз потъвам повече в него и жената ми се нанизва отгоре (не се хилете, не е това, което си мислите!). Цяла нощ я пъдих от мен, ама тцък. За вечеря ни водят под охрана, заедно с една друга двойка туристи, до едно заведение с фикс цени – всичко по 12 КУК. Нашият пъдар (хазайката от другата каса) ни предава лично под опис на келнера (дори спираше да изчака ако някой изостава, че да не би някой да дезертира) и ни настаниха на голяма маса. В цената беше включена супа (която така или иначе бях решил да си поръчам, защото влизайки в ресторанта минах покрай маса със супа и ми замириса жИстокУ – беше някаква зеленчукова и много вкусна), основно по избор, гарнитури ориз и разни други и плодове за десерт. Алкохолът се плаща отделно, но е ОК като цена. На връщане от една бензиностанция се закупува бутилка ром за 4,50 КУК и домашното парти е налице.

Всички по леглата по някое време или по-скоро по никое време.

Ден 6

Закуската ни чака по часовник. Днес планът е Кайо Хутиас / Cayo Jutias, на връщане да минем пак да се пробваме на Cuevas de Santo Tomas и да нощуваме в Плая Ларга. Майката си трака - 470 км преход по кубински пътища. Провеждаме следния разговор с хазаина:

-        -  Which one is the road to Cayo Jutias?

-        -  This one.

-        -  Is it good?

-        -  No, it’s just better.

Не звучи обнадеждаващо, ама тръгваме по маршрута, маркиран по-долу в зелено. В никакъв случай не минавайте по шорткъта, маркиран в червено – ще страдате (на отиване навигацията ни „прекара“ в буквалния смисъл, на връщане си карах по царския път – не че е хубав, ама е доста по-хубав точно както каза хазаина).

По някое време Пежото се отказва (остърга гърнето, прагове и квото се сетите с ниския просвет) и се връща. С червеният дявол продължаваме, като жената мълчи буреносно – имам късмет, че колата е с ръчка, а жената кара автоматик и оцелявам. Карането е 1-ва, 2-ра, 1-ва, 2-ра ... (след 30 минути) ... 1-ва, 2-ра, 1-ва, 2-ра ... (след 60 минути) ... 1-ва, 2-ра, ... (след 90 минути) ... 1-ва, 2-ра, 3-таааааааа, уф пак 1-ва ... Резултатът: 60 км за близо 2 часа и 1 изкривена предна дясна джанта.

Снимките са от местата, където можеш да караш на 3-та и нагоре и където всъщност компенсирам карането на 1-ва и 2-ра На големите дупки беше животозастрашаващо от страна на жена ми да спирам и да я тормоза с допълнителни мои приумици

Пристигаме към 10.30 часа (има снимки на pay toll в трипа, но няма такъв в момента) и човекът на паркинга ми забива 3 КУК за паркинг. К‘о речи?!? 2 часа друсане, караш ме да паркирам в царевичака и 3 КУК паркинг?!? Връщам колата 300 метра назад и се паркирам директно в тази отбивка до плажа. Няма никой, кеф. Облачно, прекапва, ама каквото таквоз.

Вадя цялото морско оборудване и скачам в морето. А-а-а, гадост. Пясъкът е толкова бял и фин, че прибоят го завърта и цялата вода изглежда като мляко – никаква възможност за шнорхелинг от брега. Разходки по плажа, снимки на фара и в 12 часа потегляме към пещерата. И без това след 11 часа взеха да пристигат рейсове, таксита с туристи и най-голямата простотия – някаква дърта американска морга с високо окачване, която дрифти бясно по пясъка, а чуждестранните келеши вътре куфеят.

Като цяло пак бих отишъл, но ние (жената, де) не бяхме готови за такова друсане; отделно приятелите ни се върнаха; отделно от предния ден ни остана за разглеждане и пещерата и с това бавно каране и много км за минаване през деня обстановката се напрегна. Реално ако бяхме видели вчера пещерата днес нямаше да е толкова тегаво и щяхме да стигнем в Плая Ларга по светло, защото пещерата, заедно с времето за изчакване преди влизането ни отне към 2 часа.

Пак 1-ва, 2-ра и в 14 часа сме пред пещерата, паркинг 1 КУК. Супер, влизане след 20 минути с още 3 двойки. 10 КУК билет, 90 минути guided tour. Слагаме каските (ако има някой гнуслив да си носи боне) и влизаме. Сложете си само обувки с грайфер, друго не ви трябва (топло е, сухо е), ръцете трябва да са ви свободни. Ние бяхме само 8 човека и ни питаха по кой маршрут искаме – лесен или труден (приятелите ни с Пежото са влезли с огромна група и са ги прекарали без право на избор по лесния маршрут). Избрахме трудния и беше супер, въпреки че на практика нямаше почти никакво обезопасяване и доста често бяхме залепени като гербови марки по камъните. Имайте предвид, че групите ги водят сутрин и следобед и в часовете около обяд може да имате късмет да сте малко като нас. Излизаме и гледаме нагоре по баира пъпли американска група от около 100 човека. Помолиха ни за каските и ги свалихме още преди да сме слезли долу. До пещерата е El Moncada (Че Гевара се е крил тук по време на съпротивата), вход 1 КУК.

В 16 часа (мале-е-е, колко закъсняваме) отпрашваме тепърва за Плая Ларга на 370 км. На магистралата се оказва, че няма бензиностанция в посока Хавана (по направление Хавана-Винялес има 1 горе-долу по средата; принципно няма проблеми с бензиностанциите с изключение на двете магистрали – внимавайте). Стрелката за бензин легна кротко като умряла, лампичката за бензин светна дискретно (в смисъл, че ако не я гледаш внимателно няма да я забележиш, че свети), бордкомпютърът показва резерва за 60 км ... Стигаме Хавана и давам на навигацията да търси първата бензиностанция – добираме се до нея буквално на изпарения. Жената търси нещо за ядене и се връща с 1 мастербокс с шоколадови бонбони. Тръгваме на форсаж – то е ясно, че ще карам по тъмно, вече въпросът е колко точно. И тук навигацията ме дъни: жената и аз почваме да се чудим на някакви табели за начало и край на населени места, а уж трябва от Хавана да хванем Аутописта Национал на изток. Zoom out на навигацията и се оказва, че 25 км караме успоредно на нея през села и паланки. Откачих, завих на една табела в посока магистралата и карам, въпреки, че навигацията ми вика да правя обратен завой, че няма вход. Решил съм да вляза в магистралата дори ако трябва да прекося тревния остров между платната, да мина през полето с червения дявол (едва ли ще е по-лошо от пътя за Кайо Ютиас) или каквото там трябва само за да се кача на нея. За мой късмет има вход и се набирам на 5-та предавка. 40 км преди Плая Ларга обаче е вече тъмно, на платното излизат да махат стопаджии и съм принуден от съображение за сигурност да намаля до 80км/ч. Тук разбирам, че всъщност колата ми е ужасно мръсна и отвътре: спирам и с мокри кърпи започваме да чистим стъклото отвътре, че иначе все едно карам нощем в мъгла (на следващата сутрин загледах колата и забелязах, че лостчетата за мигачи и чистачки не са чистени никога, а и така беше с почти всичко друго. Всъщност имаше лепенки на стъклото на китайски, които не бяха премахнати, а отпред вдясно още стоеше непочистено лепилото, с което се залепят документите за колата при внос. Мърлява работа, ама поне вървеше за момента). Карането по тъмно си е кошмар: пешеходци, велосипеди, мотопеди, каруци – всичко без светлини или светлоотразители. Отделно всички карат на дълги светлини. Аз възприех следната тактика: карам като див на дълги по средата на платното; като се появи кола в насрещното превключвам на къси и намалям на 30 км/ч, след като се разминем пак дълги и пак газ, за да наваксам. Пристигаме към 21 часа директно в  Tiki Bahia de Cochinos. УАУ – калмари с доматена салца 10 КУК – феноменални (ястие № 1 в Куба); скариди 10 КУК, лобстер 12 КУК. Заведението е супер.

Ей тези 2 порцийки сгънах за вечеря (дясната са калмарите).

Настаняването е в Villa Rio-Mar (moticacuba@gmail.com; moticacuba@nauta.cu; 30 КУК + 2х5 КУК закуска) и следва първи фалстарт. Хората на Duke ни отрязаха, че сме били само за 1 нощ (хубаво, де, ама сме 6 човека?!?) и от трипа избрах тази. Препотвърдих им със СМС резервацията си, ама той не бил получил СМС и бил дал едната стая. С 300 зора се вдига да търси 1 стая – намира, ама според приятелите ми е била пълна морга. Иначе условията в неговата къща са отлични. Колата дреме на улицата отпред и нямаше проблем. Гледам една местна кола беше цяла нощ със свалени прозорци и ключ на контакта, а друга беше оставена само отворена, но без ключ.

Лягам каталясал от шофирането в км и в нощен режим и трамбовката – уморен, ама много доволен.

Ден 7

Ние спим в стая до кухнята и хазаите започват да тракат в 06.50 часа в подготовка на закуската. Излизаме в 8 часа и виждаме, че за 70 минути има само подредени прибори и нарязани плодове на масата Лека-полека изваждат и останалата част и до 9 часа имаме най-богатата закуска в Куба: курабии, палачинки, плодове, омлети, кафе, чай, ... Правим дъъълга разходка по плажа на запад от кея – кеф.

Качваме се на червения дявол и минаваме от другата страна на залива до плажа пред хотела – не съм впечатлен, другият ми хареса повече. Продължаваме към Cueva de los Peces. Паркинг 2 КУК. Има туристическа инфраструктура. Жабата (т.е. моя милост) веднага скача в гьола сред дърветата (задължително се гмурнете в левия му край зад камъните, където рядко някой се сеща да отиде; иначе централната част е доста блатясала). Не е чак УАУ, НО-О-О жабата скача в морето срещу паркинга и УАУ, УАУ, УАУ ... Гледам и не вярвам на ушите си! Невероятно – оказвам се сред сигурно 500 тропически разноцветни риби. По космите на ръцете ми са се прикрепили малки балончета въздух и рибите ги „кълват“ – абе целият съм заобиколен от риби. Направо лудница! Трябва да тръгваме Ех, още малко време ми трябваше ...

Това се вижда отгоре, отдолу е рибешка супа

Забърсвам се, хавлията на седалката и към Punta Perdiz. Паркинг 2 КУК. Има богата туристическа инфраструктура. Жабата пак в морето – и тук има риби, ама не са толкова много и са по-навътре. Трябва да влезеш на 100-на метра, ама понеже съм сам не смея, че не знам течения има ли и т.н. Има дайвинг център. Плицикам се 15 минути и трябва да тръгваме към Playa Giron. Целият път е осеян от паметници в памет на загиналите другари на Кастро при отблъскване на американските наемници както ги водят.

Пристигаме в Playa Giron пред музея на кубинската мощ. Паркинг 1 КУК. Снимаме само отвън. Минаваме през плажа, за да видим „невероятния“ бетонен паметник в чест на отблъскването на американския враг и потегляме към Jagua Castle. Пътьом минаваме покрай недостроена им ядрена централа (малко преди Jagua Castle). Паркираме отпред и с учудване забелязваме, че не идва никой местен, който самоотвержено да пази колата ни за 1 КУК, докато ние разглеждаме каквото искаме и колкото искаме. Само една кака ни даде визитка на ресторант, но ние нямаме време. Вход 5 КУК. Каката с билетите ни пита какъв език говорим и на отговора „английски“ ни казва да се присъединим към някаква група, че тъкмо започвала обиколка с гид на английски. Всъщност беседата беше на испански, а гидът на групата англоговорящи превеждаше Гидът спретна страшно шоу накрая – вдигане и спускане на ръка на подвижния мост и то няколко пъти. Аз лично за сефте виждам крепост с работещ подвижен мост, като лично този всяка вечер го вдигат при затваряне на крепостта.

КУК-овете са ни на привършване (абе направо си бяхме взели назаем 200 КУК) и тръгваме към Сиенфуегос, площад Jose Marti, паркинг 1 КУК. Минава 17 часа и Кадеката е затворена. Напътват ни към банка и обменяме. Зад банката виждаме супермаркет и влизаме – баааааа, 5 литра минерална вода за 1,90 КУК (преди това купувахме 500мл за 1 КУК и 1,5л за 2 КУК). Хвърляме една туба в багажника и следващите дни преливаме в по-малките бутилки.

Тръгваме към касата - Hostal los Mares (hostallosmares@gmail.com). Нямаме проблеми с резервацията и се настаняваме. 35 КУК + 2х5 КУК закуска. Тук ще спим 2 вечери. Колата паркирана в двора за 1 КУК (това малко ме дразни, всъщност много). Първата вечер 1 двойка спи в съседния Marco Polo Hostel за 30 КУК + 2х5 КУК закуска + колата безплатно в двора и каза, че касата, закуската и сървиза са били УАУ. Като им гледам рейтинга така ще да е. Да не се отклонявам: нашата каса също е ОК; проточният бойлер гръмна, че се наложи да го сменят, ама се справиха чевръсто. Удряме по 1 душ, преобличане и излизаме на кратка разходка и вечеря. Хазаите препоръчаха вечеря във Finca del Mar. Добра атмосфера, телешкото е добро, ама цените са резачки: основното от 15 до 30 КУК, бирата 335мл за 3 КУК?!? (нямаше друго мяста с такава или по-скъпа цена на бирата; всъщност над 1,5-2 КУК-а не съм виждал бира), десерти (сладолед или плодове) по 5-10 КУК. Сервитьорът се мъчи да се прави на оригинален: тук ще ви направя промоция 1 КУК, там 1 КУК и т.н. Накрая като го питахме де ни е отстъпката, която ни обеща, той започна да се измъква – слаб сървиз (по-долу ще пиша за сървиз във Варадеро, където ми падна шапката). Компанията скромно си поръчва за сефте само по 1 бира с вечерята

Поръчваме си закуска за 8 часа и леглата ни зоват.

Ден 8

Закуската закъснява, а приятелите от Марко Поло вече са при нас. Развеселихме се обаче от факта, че чайникът с млякото е родно производство от Китка, Нови пазар. Разгеле в 9.30 часа успяваме да тръгнем и в 9.50 часа сме на първата цел за деня - Laguna Guanaroca. Абсолютни късметлии сме, защото ние запълваме последните бройки за деня и затварят атракцията. Цена 10 КУК, като разходката си е ОК за цената. Пускат само по 30 човека на ден. Лодките са 5 х 2 туриста + гребеца, т.е. на 3 тура минават всички. Цялата галимация е 2-2.30 часа. От рецепцията те водят през горичка, показват ти различни дървета, птици, паяци и т.н. После сядаш в лодката по двойки и гребецът започва епично 45-50 минутно гребане. Човекът гледа да се приближи максимално (все пак си носете мощни обективи), за да имаме хубави снимки на фламинго, показва ни пеликани, корморани, чапли и т.н. Естествено ни уведоми, че гребе 30 дни в месеца за 10 КУК заплата и не е излизал от Сиенфуегос. Аз понеже отчитам, че гребането си е зор, а и човекът се старае да завърти лодката така, че да имаме добър ъгъл за снимки и ни показва разни неща, съм ларж и искам да дам 3 КУК бакшиш, но жената отсича 1 КУК. Ама съдбата си знае работата (ще пиша малко по-надолу).

В 12.10 часа се отправяме към следващата точка Делфинариума. Пристигаме към 12.40 часа. Наточили сме се да плуваме с делфини. Билетът за шоуто е 10 КУК, а плуването е 50 КУК (включва и шоуто). Лелката ни казва, че следващото шоу е в 14 часа, а плуването ще е след него. Каза да се явим към 13.45 часа за билети. Приятелите ми сядат в барче на по бирка, а жабата се екипира и се набира към Плая Ранчо Луна бийч. С тъга минавам покрай дайвинг клуба (опцията беше или фламинго или дайвинг) и правя един тигел на плажа, след което се мятам във водата в западния край на плажа, като гледам кога моите хора ще излязат от барчето, че аз нямам часовник. Нямаше много неща за гледане. Позабърсвам се и айде на делфините.

Шоуто започва и дресьорите канят доброволци за помощници при номерата с делфините. Ако искате безплатно делфините да ви вдигнат във въздуха трябва да сте по бански и да се отзовете на повикване № 3 (при № 1 и № 2 доброволците не влизат във водата) – тогава вземат един мъж и една жена, нахулват им спасителни жилетки, скачат във водата, заставаш вертикално във водата с леко разтворени крака (за да може делфините да се сместят един до друг отдолу), делфините те изстрелват вертикално нагоре за краката във въздуха и зрителите оценяват кой се е справил по-добре с позирането. Ако си си платил делфините ще те вдигнат по малко по-друг начин – започват да те бутат хоризонтално както си легнал по корем на водата и постепенно те изправят вертикално във въздуха. Повикване № 4 е за деца – делфините ги дърпат в ПВЦ лодка. За мен си заслужава да се платят тези 50 КУК – делфинът те влачи във водата, танцува с теб и т.н. Дискът със снимки е 40 КУК, като това не е цена на човек, а общо за групичка (от нашата БГ група се престрашихме 3 човека и си делнахме по 13 КУК). Естествено ако си сам ще трябва да платиш 40 КУК. В делфинариума има барче, душове и съблекални за след плуването. Преобличаме се и отпрашваме към Сиенфуегос за разходка.

И тук идва ред на съдбата! Пътят към Сиенфуегос минава отново покрай Laguna Guanaroca. И аз си мисля: Ей, ако сега видя нашия гребец ще му дам още 2 КУК, пък нека жената ме бие после! И в този момент го виждам на пътя пред мен, как го возят на багажника на колело. Спирачки, обратен завой и мисията е изпълнена!

Пристигаме и паркираме на Parque Jose Marti. Ба-а-а, пак няма самоотвержен пазач на коли. После забелязваме нашия пазач от вчера, ама той е зает да тъпче нещо като баница и не ни отразява. Разглеждаме Palacio Ferrer,

Сега този под в Palacio Ferrer политически коректен ли е? Ембарго ще слагаме ли, к‘во? А, пардон, то имало

арката, театъра и т.н. Минаваме по главната им улица (Авенида 54), гледам оригинален магазин на адидас,

Адидас, батки-и-и ...!

спускаме се по Кале 29. Палим колата към касата. Душче, преобличане и навън. Разглеждаме Паласио де Вале и околностите и започваме да се оглеждаме за вечеря. В Паласие де Вале не познават парите, както и в ресторанта срещу него. Влизаме в Covadonga. Бати и гадната дупка се оказа! Чакаш 45 минути за каквото и да било. С жената поръчахме сангрия, а ни докараха някакъв бяло-червен коктейл. Паеля с пиле за 10 КУК, а получаваш разварен ориз с 2 пилешки фенера! Скаридите за 12 КУК бяха приемливи. Десертите са сладолед с цена резачка. Изобщо не стъпвайте там. Като цяло цените (спане, ядене и т.н.) за мен в Пунта Горда са незаслужена резачка. Чак някаква неземна красота да е – е, за мен не е! Първа линия на плажа покрай рибарския кей в Плая Ларга (снимката по-горе) за мен беше в пъти по-красиво.

Довършваме вечерта с бирички на верандата, заявяваме закуска за 8 часа и по леглата.

Ден 9

Уф, закуската пак закъснява. Единият приятел влезе в кухнята да помага, че иначе закуската щеше да се слее с обяда.

Тръгваме към първата спирка за деня Водопада Ел Ничо. Паркинг 1 КУК. А ето и цените на всички забележителности в Topes de Collantes:

Жабата се подготвя за плуване, плащаме на касата (всъщност можеше да се влезе директно диверсантски от паркинга – има някаква ограда с бамбук и тел, ама бая хора си бяха направили дупки, че 10 КУК си е бая пара) и тръгваме нагоре. Минаваме няколко езерца и изведнъж пътеката ... свършва?!? Къде е водопада? Един гид на група сочи надолу и вика, че е това гьолче, просто няма вода и не е величествено. Гледам и не вярвам на ушите си! Аз съм се наточил за плуване, а то има вода, колкото да си измиеш краката Правим снимки и слизаме към ресторанта (вкусно и евтино) до входа. Приятелите и жената засядат, а аз продължавам да недоумявам откъде са снимките с широките тераси, палми и т.н. Разглеждам подробно картата и установявам, че под шосето (т.е. срещу входа на паркинга) трябва да има още забележителности (маркирани под № 7 и № 8).

Тръгвам надолу и УАУ – там са правени всички известни снимки на водопада от нета. Каскадите продължават над 500 метра надолу по реката. Сигурен съм, че голяма част от туристите не разбират, че всъщност има 2 части за разглеждане, защото за 1 час в долната част я срещнах 10 човека, я не, докато в горната на тесните места се изчаквахме за да се разминем. А е много девствено и красиво. Ако ходиш без да снимаш или поне без да избираш по 5 минути правилния ъгъл за снимка може да ти отнеме 2 часа за двете части, но със снимките може и да отнеме доста (имаше семейство фотографи на една от терасите, които може би около 20 мин се подготвяха за 1 снимка – светлината мериха, дистанционен спусък сложиха, триножници ...).

Тръгваме към Тринидат. Карам директно към касата, където ще оставим червения дявол в паркинга и ще продължим пеша разходката в града. Касата е Casa Bernardo (casabernardo@gmail.com; 25 КУК + 2х5 КУК закуска + 2х10 КУК вечеря + 3 КУК паркинг). Няма проблеми с резервацията. Касата е ОК. Има лека миризма на канал в стаята и налягане на топлата вода е ниско, ама няма да я купувам стаята. Настаняваме се и питаме за паркинга. Една мацка от къщата ни упътва и тръгваме. Лесно го намираме (всъщност е вътрешен двор на къща) и паркираме колата. Обаче собственикът иска ключовете на колата, за да може да размества колите. Гледам, че вътре има още 2 туристически коли + Пежото на приятелите ни, правя бърза консултация дали ключовете на Пежото са оставени и след утвърдителен отговор решавам със свито сърце да ги оставя и аз (без ключове няма каско, ама пък бяхме предупредени да пазим колата в Тринидат). В главата ми нахлуват едни спомени отпреди 10 години от Атина, където си бяхме наели хотел на 100 метра от Синтагма, а се оказахме в центъра на страшно гето. От хотела тогава ни упътиха към паркинг, където на входа ни посрещнаха двама човека с пушки, които ни взеха ключовете и паркираха сами колата – изобщо не пускат никой в паркинга. На излизане си даваш талона и те ти я изкарват и предават, като представяш и документ за колата. Тогава нямаше проблеми – надявам се и сега. Собственикът вика дай 3 КУК, аз отговарям, че Бернардо ми е казал 2 КУК, а той вика „аз съм сайбията и аз определявам цените!“. Е, аргументът е железен и давам 3 КУК.

Тръгваме на обиколка в Тринидат по маршрут, предложен от НДжеографик.

Местният еврофутбол

Центърчето и до 2-3 преки около него са ОК, но стигайки до Iglesia de la Popa жена ми вече е втрещена и губи и ума и дума, и звук и картина ...

Отделно един пичлигар на 10-11 години гонеше по улицата един кон, който яростно се противеше, а туристите се пазеха. Картинката беше като от маалата в Сливен или Пазарджик

Както и да е минахме обиколката на Тринидат по предложения маршрут, което ни отне без влизане в музеите 1.30 часа, а с мотането за сувенири 2 часа. Като цяло жената за първи път не е доволна – прекалено преекпонирано за привличане на туристи. Връщаме се в касата, къде следва душ и подготовка за вечеря. По препоръка на Duke сме си заръчали Red Snapper. В уречения час масата е сложена и я захващаме. Има супичка от черен боб, която е супер, след което Бернардо носи една тава с риба, която е може би 3-4 кг. Отделно сос, гарнитури, ориз и каквото се сетиш. След оная помия от вчера вечер ядем като попски деца на Задушница и пак не можем да ометем всичко. Имаше някакво кремче за десерт, което също беше вкусно. Като цяло беше много вкусно и поставям тази вечеря под № 3 след Плая Ларга и Лос Нардос. Като цяло вечерите в касите бяха много вкусни и съжалявам, че не напоръчахме повече такива.

Заръчваме закуска за 8 часа и се бухваме в леглата.

Ден 10

Закуската леееко закъснява, но като качество е добра. Тичам да се кача на кулата на San Francisco de Asis и отивам да взема колата от паркинга. И се започва: ела, влез, my friend. Вкарват ме бааавно в една дупка, където на един мизерен матрак спи някакъв мъж и от гардероба се сваля кутия. Бааавно се отваря и изненадааа: пури. Аз съм си научил урока „но фумар“ и приключваме сравнително бързо (подканя да взема за приятели, сувенир, подарък, ама аз тцък). Бааавно се отваря гаражната врата и той изкарва колата, която е завряна на 20см от друга кола.

Хвърляме багажа и към 9.30 -10 часа тръгваме към Playa la Boca. Бордкомпютърът отчете бензина и рязко свали оставащите ми км от 260 на 180 км – гадост, явно са ми източили към 5 литра бензин от резервоара Спираме на плажа (чакълест плаж, не си заслужава и снимка да поствам, камо ли описание да правя), вадя багажа, за да проверя дали гумата, крика и т.н. са в багажника (в София преди 12-13 години си оставих ключовете така на паркинг, защото бързах за сделка и като ми дотрябва комплекта за смяна се оказа, че са ми откраднали резервната гума, крика, ключовете, отвертки и т.н.; с 2 думи всичко под кората). Поне тук тези неща са налични.

Продължаваме към Плая Анкон. Правим само кратка фотопауза (жабата е на сухо), че имаме бая километри за днес. Плажът изглежда добре – палмички, ситен пясък ...

Зареждаме бензин и тръгваме към Torre de Iznaga (от нея робовладелецът е следял плантациите отгоре и с камбаната е слагал начало и край на работния ден. Между другото същият този шебек Изнага е живял в „къщичката“, която заема цялата дясна страна на Плаза Майор в Тринидат ако си с лице към църквата). Паркирате безплатно където намерите. Вход за кулата 1 КУК. Има тоалетни, 100 барачки със сувенири, автентична преса за мачкане на захарната тръстика с магаре (магарето го нямаше, ама имаше бол туристи да въртят пресата). Пийваме за 1 КУК прясно изцедено на преса сокче от захарна тръстика (захарна тръстика с малко лайм, че иначе си е бая сладко) и отпрашваме към Санкти Спиритус.

Влизаме в града и веднага на пътя изскача един чичко със зелена светлоотразителна жилетка, който ни прави знаци къде да паркираме. Веднага се вижда, че е пират (официалните места за паркиране са очертани и служителите носят оранжеви жилетки с надпис Havana Club и бадж, а този чичко използва едно уширение на пътя, където да паркират колите), но гледам наредени вече 3-4 туристически коли и решавам да спра. Отделно пиратите пазят доста по-зорко, постоянно са до колите, а конкретно този ти отваря и затваря вратата, както и се грижи за отваряне и затваряне на огледалата. Абе фул сървиз. Прави ми знаци като Луи дьо Финес, че неговите очи са върху моята кола, при което мен ме напушва смях, защото той и визуално прилича на него и си го припомням в ролята му в полицаят от Сен Тропе. Цена на удоволствието 1 КУК. Обиколката е около час, час и малко. Градът си заслужава – прилича малко на Сиенфуегос, т.е. има си център с главна улица, магазинчета и т.н.

В магазинче за сувенири продавачка ни заговаря: обяснява, че брат й е работил в България, а тя е учителка по английски език и има афинитет към езиците. Понеже за първи път виждала българи ни издекламира едно изречение на български почти без акцент с въпрос дали е ОК (все врънкала брат си да я научи на нещо и той я научил на това): „Аз тебе няма да те науча на български, защото аз говоря добре, а ти говориш лошо!“ При което ние прихваме в смях. На връщане откриваме случайно тук истинска фабрика за пури и придобиваме представа как стават нещата в индустриален мащаб – това за бедрата и гърдите на кубинките в процеса на завиване на пурите не е истина! Малко по-нататък на ъгъла до El Capuchino има хлебарница и купуваме 1 кекс, който с вкуса си ме връща в детските години. Точно в този триъгълник отпред е и т.нар. паркинг.

Интересно творчество по стените на къщите им. Тази бяла панта на живо изглежда доста добре точно на ъгъла на оградата.

Отиваме към колата, чичкото се набира, отваря огледалата, вратата, навигира ни при маневрирането и маха за сбогом. Поемаме към Камагюей. Пътят е добър въпреки знаците (тройно критичен участък така да се каже) и набримчвам червения да лети.

Е, да, ама не, както казваше Петко Бучаров. Разминаваме се с един камион и от силната настрещна въздушна струя задната броня на дявола се откача (късмет, че се откачи само отляво и се задържа на дясната част). Спирачки, аварийни и на банкета. Следва монтаж в полеви условия – нагласяне и потупване с ръка, за да хванат щипките. Не става – следва подритване с крак и воала.

В това време получаваме СМС от приятелите ни, които бяха пристигнали вече в Камагуей - Casa Eduardo y Geraldine ни е изпържила с резервациите. Мацката била дала стаите, затова закарала моите хора до друга каса за нощувка, ама настоявала да вечеряме при нея, защото ни била сготвила уговореното (изрично се чухме с нея същата сутрин за препрепрепотвърждаване на резервацията и уговаряне на вечеря и тя каза, че всичко е ОК). А познайте от 3 пъти какво са й чули ушите! Новата каса е Duran's hostals (касата е нова, даже не можах да намеря нищо за нея в нета; rodolfoelpurial@gmail.com и rodolfo.duran@nauta.com.cu). Местоположението е супер, условията са супер, вечерята и закуската са супер – с 2 думи нареждам тази каса след тази в Хавана. Цената е 30КУК + 2х5 КУК закуска + грубо 2х10 КУК вечеря. Паркингът е 2 КУК на около 100 метра от касата. Вечерята е заръчана за 19.30 часа и ние сме измитаме с мръсна газ на разходка. И това градче е приятно. Разхождаме се около 2 часа и остават някои места за разглеждане по картата, но вече е тъкмо, пък и наближава часа за вечеря.

Вечеряме, уговаряме закуска за 8 часа, душче и лягане.

Ден 11

Аз не мога да оставя нещо набелязано за разглеждане неразгледано и ставам в 06.30 часа и се измитам сам да митарствам. Вали

Но пък е неделя сутрин и най-накрая успявам да вляза в кубинска църква, всъщност дори в 4. Първата е Santo Cristo del Buen Viaje, като до нея има гробище с красиви паметници (никога не съм си представял, че ще снимам гробища и чак сега разбирам защо гробището Колон в Хавана го имат за топзабележителност).

Оръшквам всичко по плана и след контролното позвъняване, че закуската е сервирана цъфвам в 8.15 часа на закуска. Хапваме и отпрашваме към Cayo Coco с идеята ако пристигнем овреме да се гмуркам, че не успях в Плая Ранчо Луна.

Наближаваме към дигата, която води към острова, виждам вдясно спряна кола с местни, отляво полицейска будка, а зад тях будка с бариери. Навигацията измрънква „pay toll“, аз поглеждам към нея и като си вдигам погледа гледам как полицая маха да спра веднага. Аз се чудя к‘во става, защото карам с 30км/ч. Спирам, отварям прозореца, полицаят чуква с токове и ми рисува с ръце във въздуха кръг и ми казва „PARE”, демек тяхното „Стоп“. Аз вдигам рамене и викам де е това PARE, а той ми сочи надясно. Обръщам се и виждам пред кубинската кола един знак PARE забит на кол върху джанта. Слагам си най-сърцераздирателната физиономия и поглеждам мило полицая, който се нахилва. Вземат ни паспортите, записват данните и айде по живо по здраво. Следва 2 КУК такса, вдигат бариерката и гаааз. Пътят представлява дига, която свързва много островчета, като отстрани на пътя в мангровите горички виждаме фламинго.

Паркираме на паркинга точно на това паркомясто (безплатно). Жената слиза от колата и реакцията й е УАУ ...

Излизам и аз ... пак УАУ ...

Боже-е-е, такива цветове на водата действително съществували! А aз си мислех, че е фотошоп. Тюркоазени води, фин бял пясък, чудо ... Правим тегелче за около 30-40 минути (Blue diving е затворен ) и тръгваме към Cayo Guillermo c Playa Pilar.

Комунизъм ...

Пристигаме на паркинга (1 КУК). И пак УАУ ...

М@мк@ му и прасе – къде сбъркахме с България?!?

Мъка-а-а ...

Още мъка-а-а ...

Хапваме на кръчмето риба и скариди (по около 10 КУК). После жабата се засилва с все екипировка в морето. Водата е кристална, но няма много неща за гледане (в смисъл рибите не са УАУ). Тръгвам после към западния края на острова, където съм виждал снимки как хора се бухват от някаква скала в дълбокото. КАРАМБА, всичко е затворено с метални огради, едни гавази вардят и 6 крана строят някакъв комплекс. Връщам се и се търкулвам на плажа. Малко разходки и трябва да си тръгваме, че пак ще караме на фарове, ама голяма хубост тук и трудно се тръгва (всъщност бяхме останали само няколко човека с 3 рентакара накрая). Вземаме 2 камериерки от автостоп и литваме към Морон. Хващам една кола за пилотна, че с тези фарове на дълги си е зор шофирането. Pay toll 2 КУК и на излизане.

Самият Морон дори и по тъмно изглежда като дупка, ама е най-близката база за спане до Кайо Коко. Оставяме камериерките и следва „тенк ю вееери мааач“, а ние отговаряме „денадааа“ (т.е. „няма защо“ – това сме го научили покрай анимационните филми за Дора изследователката и е от малкото испански думи, които знаем наред с мохито, дайкири, куба либре и подобни). Касата е Hostal Belkis (guillermocp@nauta.cu; 25 КУК + 2х5КУК закуска), като имаме 1 стая тук и 2 в друга каса. Пак греда. Втората каса ни била очаквала сутринта (при условие, че изрично писах, че пристигаме в интервала 5.30pm-6.30pm) и била дала едната стая, но можело да вземем другата. Нашата мацка от Белкис откача и следва разговор на висок глас. Естествено приятелите отказват и хитрата сврака си остава само с 1 заета стая вместо с две. Мацката намира нова каса, но и двете двойки на сутринта коментират, че е била „базова“ (културно определение за мизерна) – всъщност явно харата са си дали тяхната къща, защото по гардеробите им стояли техните дрехи и т.н. Иначе Белкис е супер, със зареден минибар с ниски цени, има шампоани и сапуни от Melia Cayo Coco (демек ще се отъркаме в лукса) Мацката от Белкис ми урежда паркинг в съседна къща за 2 КУК.

Заръчали сме вечеря с риба за 21 часа за по 10 КУК. Сервират предястие, основно и десерт (перфектен крем карамел – самият карамел имаше много интересен вкус). Бирички Кристал по 1,5 КУК.

Заръчваме закуска за 8 часа и отиваме да видим тези шампоани и сапуни

Ден 12

Закуската ни чака по часовник и е отлична (касата мога да я класирам под № 3 след Хавана и Камагюей). Тук се разделяме с едните приятели – те заминават с Пежото за Хавана, а ние с дявола заминаваме към Варадеро.

Тръгваме към Санта Клара и навигацията ни прекарва по селските пътища (не знам дали не беше по-добре да минем по магистралата). Спираме безплатно на The armored train park и Мавзолей на Че. Палим джапанките към Варадеро. Навигацията пак иска по селски пътища през Санто Доминго и Колон, но ние намираме магистралата и пердашим по нея до отбивката на Jaguey Grande.

Пристигаме към 16.30 часа в касата – този път няма ядове. Касата е Norma's B&B (normasbedandbreakfast@gmail.com; 40КУК + 2х5 КУК закуска, не предлага вечеря). Стаята е тип студио с хладилник, микровълнова, кухненски бокс и т.н. Малко е мрачна, защото е с едни амбразури за прозорци, но е чисто и е ОК. За сефте в Куба хазяинът седна за 5 минути на масата отпред и ни даде цветна карта с всичко около касата му, като ни обяснява с 2-3 думи за всяко едно. Отделно е на 100 метра от океана (то всъщност се оказа, че всичко е така, доколкото Варадеро е дълъг, но тесен полуостров). Колата дреме на тревата пред къщата – тук било сигурно, нямало да има проблеми и нямаше проблеми. Приятелите ни отиват да пият коктейли и да пушат, а жабата тежко екипирана се набира към плажа.

Уф, пак мъка ...

Amore mio ... и то си е баш така!

Духа обаче свиреп вятър и океанът е бурен – жабата се ограничава с кратко излежаване и дълга разходка по пясъка + влизане в 1 комлекс на ол инклузив. Варадеро е един Слънчев бряг от добрите му години: плаж, 1 ред хотели, улица или плаж, 1 ред хотели, улица, каси и пак улица. Има добра инфраструктура, не е презастроен, има заведения за всеки вкус. До нашата каса имаше рок клуб, където свиреха страхотно лайв. Има делфинариум, дайвинг, снорхелинг, скайдайвинг, дискотеки и т.н.

Вземаме душче и тръгваме към ресторанта за вечеря, за който си направихме резервация за 20 часа. Избрахме Varadero 60 заради препоръки в Лонли планет. Първото впечатление от обстановката е отлично: обзавеждането, картини и фотоси по стените, винтидж предмети навсякъде, жива музика ... И се започна едно поръчване като за последно (то всъщност беше последно): коктейл скариди, ойстери, телешко, морски фантазии, фондю, паста - абе общо-взето каквото имаше в менюто. Храната е вкусна и мога да я поставя под № 3 заедно с тази на Бернардо от Тринидат. Една идея е надценена, но в рамките на приемливото (изобщо не може да се сравнява със Сиенфуегос и изгъзиците им с цените). Обслужването обаче е перфектно: бяхме поръчали бутилка бяло вино и келнерът погрешка явно от приглушената светлина или от факта, че пред мен имаше само 1 чаша ми наля вода в чашата ми с вино (чашите се различаваха незначително като форма, но аз нямах чаша за вода – аз съм жаден, а не мръсен, че да си поръчвам вода). Веднага отнесе чашата и ми донесе нова, заедно с ново вино за сметка на заведението. След това поръчахме диджестиви Самбука и ни ги сервираха невероятно с огньове и т.н. (намалят допълнително светлината в сепарето, палят алкохола, прехвърлят от едни чаши в други – лудница). Жалко, че не бяхме готови за снимки или видео, пък и се втрещихме от ефектното поднасяне и само блеехме без да се усетим да снимаме, но в нета има доста клипчета на тази тема.

Приятелите ни тръгват към касата, а ние се забиваме в Calle 62 по препоръка на хазяина. Жива кубинска музика с танцьори, които вземат на сцената и посетители, правят се състезания между тях и т.н. Като свърши мястото в заведението се преминава на танци на тротоара отпред (заведението е открито, без огради и т.н. и можеш да гледаш и от улицата), а накрая танците преминават и върху улицата. Като стана голям калабалък дойде полиция с патрулка, но не за да озапти шоуто, а да охранява да не стане сакатлък отпред (като цяло всички се грижат за туристите като за писани яйца). Към 1 часа вече сме умряли и си тръгваме, като гледаме, че и The Beatles затварят (все пак туристите трябва да спят).   

Ден 13

Последен ден в Куба. Искам да разгледам и горната част на Варадеро и ставаме рано с жената. Палим дявола на север. Спираме тук (тук имаше доста водорасли и един Беларусь ги разчистваше с гребло, но без да изравнява пясъка след себе си, та се образуваха дълбоки дири от гумите) и тук, като пясъчната ивица е като пред нашата каса.

Бяхме заръчали закуска за 8.30 часа (хазаинът каза, че си води детето на училище в 8 часа и преди 8.30 часа закуската е невъзможна; но пък каза, че може да я сервира до 11 часа). Връщам се към 9 часа с идеята всичко да е сервирано и да не губим време. Уви, приятелите ми си чакат още тяхната, а на нас ни се задава въпроса: Вие закуска искате ли? И какво предпочитаме. А-а-а-а-а- ... Ние казваме, че вчера сме си платили за закуска и искаме всичко възможно, за да не ни пита за всяко едно поотделно. Закуската е отлична и в 10 часа жабата се набира за втори опит към плажа. Приятелите и жената отиват на разходка, а аз се чудя къде да си оставя нещата на плажа на сигурно. Тогава забелязвам, че всъщност има полицаи през около 400 метра на плажа (абе в Хавана и Варадеро са наводнили с полиция заради туристите). Оставям си нещата на хавлията, нахлузвам екипировката и се джасвам в океана. Мали-и-и, брутално течение, плуването е невъзможно. Видях няколко шарени рибки и това е. Цялото „плуване“ е запъване с 2 крака на дъното срещу течението и блеене през маската (абе да си го кажем направо позата е надупен във водата). Сега разбирам защо на 300-400 метра наляво и надясно виждам само около 10 „плуващи“. Това продължи около 1 час и излизам. Водата в океана (по цялото северно крайбрежие на Куба) е по-студена от южната част, отделно пак духа и съм настръхнал като бито куче. Тръгвам към касата и си представям един топъл душ. Пак греда – в касата няма ток и съответно няма грам топла вода (другите каси поне имат по 1 голям бидон на покрива и дори при липса на ток водата е марна, но тук бидонът липсва и си е откровено студено. Трябва да се окъпя, защото ще летим 2 дни и не мога да съм осолен. Пускам водата и извършвам индиански танц с подвиквания и крясъци.

Оправяме багажа, поизтупвам дявола като за връщане и тръгваме към летището. При качването на Виа Бланка има тол такса 2 КУК. Минаваме покрай Куева Сатурно и си мечтая сега да започваше всичко ...

Следва връщане на рентакара. Служителят почва да плюнчи по колата и да търка по разни драскотини. Аз му казвам, че имам снимки на цялата кола при вземането й и той се отказва. Вземат ми моя екземпляр на договора, налагат първия лист от бланката върху него, пишат че всичко е ОК, от първия лист разкачат закачените с телбод мои 200 КУК депозит и ми ги връщат.

Напасваме теглото на багажа (платили сме за куфар 20кг) на една везна на празно гише и след това чекираме багажа. Минаваме проверка и влизаме в салона за заминаващи. Между другото голяма част от сувенири, цигари, ром и т.н. са по-евтини тук отколкото в залата на чекинга. След като напазарувахме обменихме остатъците КУК по дървения курс (освен, че курсът е дървен закръглянето става към цяло евро надолу; добре, че нашата сума беше за закръгляне на хх5 евро, че като гледам те евро монети нямаха ). КУП (бяхме купили кекс в Санкти Спиритус и ни върнаха в КУП) не се изкупува – казаха ми да си нося на дома за сувенир.

Нашата гарга пристига по разписание. Забележете чий е флага на първия пилон. Ей, много ги мразим тея янки!

Влизаме и ни казват да седнем където има място и че местата важели за полета от Канкун към Брюксел. Насаждаме се в Economy extra leg room (голям кеф). Пристигаме по разписание в Канкун, екипажът се сменя, мексиканците сменят одеала, възглавници и т.н. Дремем към 1.30 часа. Преместваме се на нашите места, вечеря и следват 8200 км до Брюксел за пак около 10 часа.

Ден 14

Пристигаме по разписание в Брюксел към 10.30 часа. Следва трансфер през Виена и към 20 часа сме си в София. Инструктирали сме да ни чакат за добре дошли с 1 тава шопска, 1 бака таратор и 1 тава с кифтета

Е, това беше Куба, видяна през моите очи и така я почувствах и изживях аз. Колкото повече се отдалечава това пътуване във времето, толкова повече ми се иска да отида пак там. Нито е евтина дестинация, нито е УАУ-УАУ-УАУ, но някакси по своему ми легна на сърцето. Определено бих се върнал там, за да продължа със западния край, както и островите около Cayo Coco, а може би и с Исла де ла Ювентуд. Поздравявам всички Куба-магеланци с https://www.youtube.com/watch?v=PhOy7RPceJk и https://www.youtube.com/watch?v=YUnraWg_DUo и къде благородно, къде не завиждам на всички, които тепърва ще открият Куба

Ето малко допълнително инфо:

Интернет

Купуваш си scratchcard от ETECSA, която е за определено време (има и доста кубинци, които се занимават с препродажба; като се наредиш на опашката и ти предлагат на ушенце). Това е списъкът с местата за достъп до интернет.

Митница на Куба (какво може да се внася, изнася и т.н.)

Температура

Продължителност на деня (за избягване на нощното шофиране)

Важно

Да се направи копие на медзастраховката за проверка на летището (на нас не ни поискаха, но за всеки случай), адаптор за 110 волта, много репелент, много крем за слънце, сухи и мокри кърпички, да се пие само бутилирана вода, слънчеви очила, дъждобран, очила за плуване, шнорхел, oбувки за плуване, машинка против комари, лекарства, че аптеките им изглеждаха шамански , стойка за навигация, зарядни за кола.

Разполагам и с разна друга информация: ако ви трябва нещо или имате въпроси пуснете на ЛС. С удоволствие ще помогна.