Пуерто Рико - Островът на Очарованието

Да стигнеш от Ванкувър до Сан Хуан, Пуерто Рико не е толкова лесно. Въпреки че Пуерто Рико е част от Северна Америка и се води територия на САЩ, пътуването до там ни отне 19 часа. От там тръгваше нашият круиз из южните Карибски острови. Много бързо изминаха шестте месеца през които планирахме и резервирахме круиза, самолетните билети и хотелите и ето, че дойде времето на това дългоочаквано за нас пътуване.

От Ванкувър пътувахме с кола до Сиатъл. От Сиатъл летяхме до Маями (полетът беше 5 часа), след това от Маями до Сан Хуан 2,5 часа. След като излязохме от летището, веднага ни лъхна типичната за този регион влага. Пристигайки от студения Ванкувър с ботуши, се наложи да ги сменим още на летището и да махнем няколко пласта горни връхни дрехи.

Запътихме се към дългата опашка за таксита, която беше добре организирана. Малко преди да дойде нашият ред за такси, се появи служител, който ни попита за къде пътуваме, колко души сме и с колко куфари сме, и на база на това калкулира цената от 25 USD. Връчи ни един формуляр и се качихме в таксито. На Карибите цената на таксита се договаря предварително, няма брояч. Почти всички таксита, които видяхме бяха големи ванове (някои големи колкото маршрутките в България).

В Сан Хуан имахме един ден преди да започне круиза и решихме, че ще го прекараме в Стария Град на Сан Хуан. Там бяхме запазили самостоятелен апартамент с две спални от сайта www.airbnb.com. Досега не бяхме ползвали този сайт, но решихме че в този случай си заслужава да платим по-приемлива цена за апартамент с две спални. Хотелите за февруари бяха почти запълнени и цените бяха страшно високи, тъй като това се води висок сезон (от декември до март). Освен това, ако бяхме запазили хотелска стая не ни се гарантира, че стаята ще е с две легла queen размер, а за нас това беше важно, защото бяхме 4 човека.




Таксито ни остави на улица Сан Себастиан, където в къща построена преди 300 години, се намираше апартамента. Къщата и апартаментие в нея бяха в типичния латиноамерикански стил – високи тавани с непокрити греди, прозорци-врати високи до тавана, които се отваряха и гледаха към вътрешния двор на къщата.





След като се настанихме се запознахме с хостесата ни Маргарита, която се оказа много приятна жена. Показа ни карта на града и ни обясни за най-известните забележителности. Маргарита работи в агенция за недвижими имоти и се занимава с отдаването под наем на апартаментите в тази къща, а собственичката на къщата живее в САЩ.
 

Пуерто Рико има интересна история – през 1493 г., по време на второто си пътуване до Новия Свят, Христофор Колумб достига до бреговете на острова, който е населяван от около 50,000 индианци Таино. Те показали на изследователя парчета злато, които били открили в реките на острова. Колумб веднага обявил острова за територия на Испания и го нарекъл Сан Хуан де Баутиста.

Петнадесет години по-късно през 1508 г., испанският конкистадор Хуан Понсе де Леон пристига на острова и основава второто населено място в Новия Свят (първото е сегашният град Санто Доминго в Доминиканската република). Градът бил наречен Пуерто Рико (в превод Богатото пристанище). По-късно, испански картограф по грешка разменя имената на града и държавата и така Сан Хуан остава името на града, а Пуерто Рико на държавата.

Старият град Сан Хуан е разположен на дълъг и тесен остров, който се намира в североизточната част на Пуерто Рико. Градът е заобиколен от 13 метра висока стена, чийто строеж започва през 1680 г. и продължава 48 години. През 1983 г. стената и това, което е зад нея - Старият град Сан Хуан е обявен за световен исторически обект от организацията ЮНЕСКО.




Старият град е много малък и лесно се обикаля пеш. Кълдъръмените улички са изключително тесни и еднопосочни. В дясната страна са паркиралите коли, а в останалото място е трафикът. Движението е доста затруднено, особено когато е пълно с големи таксита. Къщите са построени в характерния за града колониален стил и са боядисани в ярки цветове.





Какво посетихме ние:

Крепоста Сан Фелипе Дел Моро
В най-северозападната част на малкия остров се намира крепостта Сан Фелипе дел Моро или още известна като Ел Моро. Строежът й започва през 1539. През вековете крепостта е атакувана неуспешно множество пъти от английски, френски и холандски завоеватели. От 1898 г. до 1961 г. крепостта е била превзета от американските военни, които са се разположили там и са използвали мястото до 1961 г. Построени са били пътища, паркинги и на зелените площи са били засадени палми. През 1961 г. крепостта е обявена за национален парк и всички нововъведения направени от американците са били заличени и оригиналния план на мястото е възстановен. Днес Ел Моро е туристически обект, посещаван от над 2 млн. туристи годишно.
 

Аз лично останах много впечатлена от крепостта – много красиво и внушително място. Беше доста ветровито, което беше идеално за разхлаждане, защото денят беше изключително горещ.







До крепостта Ел Моро, извън градските стени, се намира гробището Santa María Magdalena de Pazzis.


От другата страна на гробището се намира гетото Ла Перла, където има голяма престъпност. В интерес на истината Ла Перла е в непосредствена близост до Старият град Сан Хуан, но достъпът от там до града е затруднен заради градската стена. Маргарита ни разказа, че преди години там е било по-опасно, но полицията е въдворила ред и сега нещата са се поуспокоили . Заради ниските наеми там сега живеели студенти, които работят като сервитьори в заведенията и ресторантите на Стария Град. Както и да е, Ла Перла не е място за туристи и много рядко някой турист се озовава там.
 

Паметникът La Plazuela de la Rogativа
Легендата разказва, че през 1797 г. британците се опитали да обсадят Сан Хуан, но се отказали, тъй като по погрешка помислили, че виждат факлите на испанците войници, докато всъщност това били факлите на минаваща от там малка религиозна процесия. Британците са отказали да нападат града. През 1971 г., в чест на празнуването на 450 години от създаването на града, на това място е издигнат паметника на свещеник и три жени, който ознаменува събитието от легендата.



От това място се вижда крайбрежната ивица и Puerta de San Juan, която датира от 1520 г. Тази врата е била един от петте оригинални входа към Сан Хуан и единствената запазена в оригиналното си състояние днес. Тя наподобява тунел, който минава през дълбоката 6 метра градска стена.

Катедралата San Juan Bautista и El Convento
От площадчето с паметника нагоре по уличката Las Monjas се стига до катедралата San Juan Bautista. Тази римо-католическа катедрала е една от най-старите сгради в Сан Хуан и втората най-стара катедрала на двете Америки (най-старата е в Санто Доминго).



Близо до нея се намира Хотел El Convento, който е бил манастир на ордена на Кармелитите преди няколко века. Строежът му започва през 1646 година по нареждане на испанския крал Филип IV.
През 1651 г. е завършен и функционира като манастир през следващите 250 години до 1903, когато е затворен. От 1962 година оперира като хотел. В момента там има няколко ресторанти и заведения, където ние имахме вечеря и закуска по време на престоя ни. Сградата е изключително добре реставрирана и архитектурната автентичност е доста добре запазена.




Централният площад Plaza de Armas

Докато се шляехме из стръмните улички излязохме на централния площад в града Plaza de Armas. В северната част на площада се намира сградата на общината. Основната забележителност там е фонтанът от 19 век, който има четири статуи, символизиращи четирите сезона.




Старият Град Сан Хуан е изключително малък – от единия до другия край с бързо ходене се стига за около 10 минути бързо ходене. От южната страна има и кей за круизните кораби, но нашият кораб Jewel of the Seas тръгваше от кей, малко отдалечен от Старият Град. Тръгнахме да търсим такси и спряхме в движение. Шофьорът спря на средата на улицата, като блокира цялото движение зад него, слезе, спазарихме се за цената, след като му казахме колко човека сме и с колко куфари пътуваме и се качихме. Никой от колите зад него не натисна клаксона и не направи проблем. Повечето от хората, с които имахме срещи в Сан Хуан ни се сториха изключително спокойни и небързащи за никъде, като това поведение на мен лично ми граничеше малко с лентяйство. От апартамента до кеят Пан Американ (откъдето тръгват корабите на Royal Caribbean) беше около 15 минути с такси.