МЕКСИКАНСКИ БИСЕРИ - част първа

РЕЧНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ СРЕД ПЛАНИНСКО ВЕЛИКОЛЕПИЕ

 

   Националният парк "Kaньοн Cyмидepο" се намира в мексиканския щат Чиапас. Той е най-известната, най-ярката и най-посещаваната атракция сред всички каньони в Мексико. Издълбан е от разместване на земните пластове преди около 70 млн. г., приблизително във времето, когато е образуван и Гран Каньон в Аризона, САЩ.

   В началото е на дъното на море.Тогава е два пъти по-дълбок и по-дълъг от сегашния. Преди 15 млн. г. обаче морето се отдръпва и огромната тектоническа каверна се оголва на сушата. През нея протича река Грихалва. Тя продължава ерозията на почвата и образува красив, необичаен пейзаж.

   Водата на реката "прескача" 32 прага, по бреговете й се спускат 5 водопада и в руслото й се вливат две други реки. По протежението й има 3 големи плажа.

   Каньонът се простира през четири мексикански  области, над него са изградени 6 наблюдателни площадки за туристи, най-високата от която е на 1200 м. над водата. Тя се нарича Роблар и от нея прекрасно се наблюдават извивките на Грихалва. Средната дълбочина на каньона е 250 м, а повечето от стените му  стигат до 700 м. Най- голямата му ширина е 2 км.

   През 70-80-те г. на миналия век на реката е изградена мощна водноелектрическа централа, чиято каскада е една от най-високите в света. На 22 май 1980 г на 200 метра под водата остава селището Усумасинта, а жителите му изграждат ново на отсрещния хълм. Всяка година на тази дата кметът на селото организира безплатен круиз на жителите му по каньона и те преминават по реката над своите потънали домове. Възпоменателното тържество продължава 5 дни.

   От всичките близки 4 области са организирани атракционни плавания през каньона с туристически лодки. Маршрутът им е до 42 км и завършва до селището Чиапа дел Корсо. Сред величествените скали, по островите и бреговете гнездят ята от птици - чапли, корморани, лешояди, зелени папагали, в клоните на дърветата скачат маймуни, под тях във водата плуват костенурки или се припичат на брега големи крокодили, а на сушата се срещат дори мравояди. Не тръгвайте по напечените камънаци наоколо. Със сигурност ви дебнат познати и непознати, къси, дълги, тънки и дебели влечуги - хамелеони, саламандри или змии, готови да ви дадат горчив  урок, ако им смутите спокойствието. Преди това обаче може "приятно" да ви изненада и ягуар, тръгнал на водопой след дългата си ловна нощ за елени, сърни и диви прасета...

   Екологичното богатство е причина паркът "Каньон Сумидеро"  да получи статут на национална защитена територия през 1980 година. А уникалните му природни условия са повод  да бъде вписан в световната класация като Рамсарско място - тоест, влажна зона с международно значение.  Стилизираният му образ е вплетен и в герба на щата Чиапас. Той заема 6-то място по големина и се счита за един от 20-те най-красиви и най-зрелищни каньони на Земята. Отдавна е получил и номинация за едно от новите седем световни чудеса.

Тръгваме на 42-километровото пътешествие по река Грихалва през Сумидеро. Това е капитанът на лодката ни. Освен, че ни вози и с чувство за хумор на моменти ни клатушка опасно, той ни разказва и показва интересни неща за каньона

Преминаваме край стената на язовира Чикоасен. Край нея във водата е издигнат паметник на строителите й. Първата статуя е на проектиралия стената, а останалите фигури символизират 20-те хиляди участници в изграждането й

Наоколо плуват десетки птици

Те всъщност са стотици, а може би и хиляди. Установяваме това, приближавайки се до първия остров, наречен "Островът на любовта"

Виждаме предимно бели чапли, но има патици, малки корморани и двуцветни чапли, наречени пингвинови

Пеликаните - бели и кафяви, също не са малко

Приближаваме втория остров -"Светилището на птиците", на който са се кротнали ято лешояди. Някои дремят по камъните, други точат шии към водата, трети са разперили криле и пърхат с тях

Лешоядите влизат 5 пъти дневно в реката, за по 5 секунди. След всяко къпане се сушат на слънцето с разперени криле

Скоро идва ред на силните усещания. На брега забелязваме полузаспал крокодил. Крокодилите в Мексико са били най-големи в Южна Америка в предколумбовия период. Сега в каньона живеят над 360 броя, като дължината им достига до 6 метра. Капитанът приближава лодката, водачът ни съобщава, че влечугото е вегетарианец и някои от нас се навеждат към него - а-ха да го погалят по ръбестия гръб

Малко по-нататък приближаваме друг речен звяр и водачът ни бърза да признае шегата си, докато някой наистина не се е надвесил опасно близо до дремещото дебелокожо. Научаваме, че крокодилите се хранят веднъж на 6 месеца. През другото време се изтягат мързеливо, но тъй като плочките по гърбовете им играят роля на слънчеви панели, те се зареждат с енергия от тях. Затова не чувстват нужда от често хранене. Живеят на общности, в които има 1 мъжки лидер. Когато той е във водата, никой друг крокодил от групата няма право да влиза в нея. Ако втори мъжкар обаче влезе, започва люта битка за надмощие. Победителят е предводител

На клоните на едно дърво зърваме любопитна маймуна. Това е Панчо, казва капитанът. Преди време рейнджърите на каньона са отделили него и жена му Алондра от стадото маймуни и са ги отнесли на срещуположния бряг, за да им дадат възможност да създадат потомство

Това е Алондра. Тя вече е родила две маймунчета, едното от които се гушеше в листака около нея. То се казва Лола. Другото още не е кръстено, него не го видяхме 

Лодката се движи между разсечените на две скали, които образуват разнообразие от форми и височини. Приближаваме т.н. Цветна пещера. Наричат я така, защото скалата й съдържа соли на различни химични елементи като калций, желязо, манган и други и при промяната на светлината те образуват разноцветни, предимно розови, петна по нея  

Някъде от долната страна под входа й се вижда естествено очертан образ на мъж. Неизвестно кой го е оприличил на Иисус Христос. Поставили стълба към пещерата и я превърнали в параклис с името "Дева Мария от Гуаделупе", в чест на създателя на парка

Наоколо има и изпъстрени със сиви и черни ивици скали

Над водата се наблюдават и интересни растителни форми. Тук тези се спускат надолу като гигантски космати гъсеници 

Зелени мъхести израстъци стърчат каскадно от този зъбер, а сянката им във водата образува контур на коледна елха 

Това е най-известния изглед от Сумидеро. Отпечатван е на всички постери и илюстрира всяка информация за каньона. Легенда разказва, че през 15-ти век, за да не попаднат под испанска власт, от тази скала се хвърлили в реката последните индианци от племето Чиапа, които властвали до тогава в региона 

В началото над каньона е построен мостът "Белисарио Домингес" на името на известен  опозиционен сенатор, убит през 1913 г  по време на гражданска война в страната

Наблюдателен пункт, на който се измерва и нивото на водата 

Постоянно се разминаваме с други туристи, ентусиазирани като нас да прекосят Сумидеро 

В реката има импровизирана бензиностанция 

Ниско до водата бреговете са обрасли със свежи дървесни видове 

Пристигаме в крайната точка на нашия речен круиз - селището Чиапа дел Корсо 

Чиапа дел Корсо е създаден през 1528 г. от испанските колонизатори на Мексико. Той е изключително колоритен, запазил е колониалната си архитектура, улиците му са  постоянно украсени - кога с празничен повод - тематично, кога - без някаква причина

Заради красотата му е включен в списъка на най-прекрасните градове на страната, наричани тук Магични 

Така изглежда каньонът от наблюдателната площадка Робле