Пътуване в сърцето на полуостров Юкатан

Mérida

В Мерида кацнахме късно през ноща. Бяхме я избрали като отправна точка за лъчове до две забелележителности, които нямахме търпение да видим – Чичен Ица и Ушмал. От летището до града има варианти за придвижване с градски транспорт, но предвид късния час, предпочетохме такси.

Мерида e столица на щата Юкатан. Град, който въпреки своите 1 000 000 жители, е запазил колониалния си стил.

Намира се на 35 км. от брега на Мексиканския залив. Основан е на мястото на старо селище на маите, от испанския конкистадор Франсиско де Монтехо в 1542 г. Известен е още като La Ciudad Blanca - Белия град.

Мерида се счита за най-безопасния град за живеене в Мексико. Главният площад - Plaza Grande, е сърцето на града. Около него са съсредоточени много исторически сгради. Тук са:

Catedral de Mérida

Катедралата „Свети Илдефонс“ /1598 г./ е най-голямата на територията на полуостров Юкатан и най-старата катедрала в континентална Америка.

Palacio Gobierno

Дворецът на правителството на щат Юкатан - седалище на изпълнителната власт на щата Юкатан. Светлозелена сграда с вътрешен двор, вторият етаж на която представлява своеобразен музей/галерия, с огромни картини. 

Palacio Municipal  

Кметството на града, розова сграда, намираща се от другата страна на Plaza Grande, срещу катедралата на Мерида.

Paseo de Montejo

В откраднатите през следващите дни часове, между ходенията ни до Ушмал и Чичен Ица, успяхме да се разходим и по Paseo de Montejo - широк булевард, по който в продължение на километър се редуват добре запазени, красиви, колониални къщи на богати, местни жители, построени 19-ти и началото на 20-ти век.

Uxmal

Рано сутринта на следващия ден, се качихме на автобус за да изминем близо 80 км. до Ушмал – изграден през 5-ти век град на маите. Името му означава „изграден три пъти“. Проучванията на място доказват, че действително така се е случило. Според мен е също толкова интересен, колкото Чичен Ица, но с много по-малък наплив от туристи.

Предполага се, че по времето на разцвета си /9-10 век/, населението на Ушмал е достигало до 25 000 души. От 11 век градът постепенно започва да запада, и е напълно изоставен още преди пристигането на испанците в новия свят. Комплексът е отворен за посещения всеки ден от 08:00 до 17:00 ч.

Основна забележителност тук е Pirámide del Adivino – „пирамидата на вълшебника“, издигната в периода между 6-ти и 10-ти век. Тя е със страни 69 м. на 49 м. и височина от 35 м. Уникална е със заоблените си ъгли. Стълбищата ѝ са изключително стръмни /около 60 градуса/, поради което изкачването ѝ е забранено.

Внимание заслужава и структурата наречена Palacio del Gobernador – „къщата на губернатора“. С красивата си релефна фасада, с най-различни изображения, се счита за безспорен връх в архитектурата на маите. Издигната е 9-ти век като резиденция на тогавашния владетел на града - Чан Чак Какнал Ахау, за кратко наричан - Господарят Чак.

Тук е и така наречената „голяма пирамида“ - La Gran Pirámide. Тя е по-ниска от пирамидата на вълшебника, но е изключително масивна. За наша радост, въпреки отново изключително стръмния наклон на пирамидата /45/50 градуса/, при нашето посещение, изкачването ѝ бе позволено. Днес официално е забранено.

От върха на пирамидата, се откриват чудесни гледки към комплекса.

Видяхме и характерното за всеки град на маите игрище за прословутата игра на топка, имаща по-скоро религиозно значение. Близо до игрището се намират четири продълговати дворци, образуващи квадратна структура. 

Разбира се, дойдете ли тук, няма как да не срещнете и игуаните, препичащи се върху древните руини. Макар да са считани за деликатес от мексиканците, тези типични представители на местната фауна, живеят необезпокоявани в пределите на архиологическата зона.

Chichen Itza

На следващият ден, изминахме повече от 120 км., за да посетим визитната картичка на полуостров Юкатан, а и на цяло Мексико - Чичен Ица или „Кладенецът на племето Ица“. Градът е основан от маите през 8-ми век. 10-ти век е превзет от толтеките, като по-късно става тяхна столица. 12-ти век е превзет от обединените войски на градовете държави Маяпан, Ушмал и Ицмал. По време на испанските завоевания в средата на 16-ти век, от града са останали само руини. Това е най-известният и най-добре реставрираният град на маите, с възхитителни сгради, като:

The Pyramid of Kukulcan

Наричан е още El Castillo – „замъкът“ и се намира в центъра на комплекса. Посветен е на пернатата змия Кукулкан, аналог на бога Кецалкоатъл при ацтеките. Представлява пирамида на девет нива, с височина от 24 м. Четирите страни на пирамидата са точно ориентирани по посоките на света. От всяка страна има изкачващи се нагоре, към върха на пирамидата стъпала, общият брой на които е 365. Всяка тераса на пирамидата представлява един месец от календара на маите, а всяко стъпало е един ден от годината. Казват, че при пролетното /20 март/ и есенното /22 септември/ равноденствие, по севрната стена на пирамидата се появява тъмна сянка, която се свързва с главата и опашката на пернатия змей Кукулкан /изсечени в основата и на върха на пирамидата/. Това създава оптичната илюзия, че по стълбището се спуска огромна перната змия. На върха на пирамидата има храм с каменен олтар върху който са извършвани жертвоприношения на хора. Твърди се, че под пирамидата се намира свещен кладенец – сенот.

El Caracol

На испански – охлюв, представлява древна обсерватория. Маите са имали изключителни познания за движението на небесните тела и техните цикли. Постройката е уникална с формата си.

Huego de Pelot

Голямото игрище за топка - най-голямото и най-добре запазено игрище за ритуални игри в цяла Мезоамерика. Представлява площадка с дължина от 168 м. и широчина 70 м. От двете ѝ страни, се издигат масивни, успоредни стени, с височина над 8 м. По средата на стените, на 6 м. над земята са вградени пищно инкрустирани каменни обръчи. През тях, по време на ритуална игра, е трябвало да се прокара каучукова топката, тежаща около 5 кг. При това, играчите са нямали право да докосват топката с длани или стъпала. Трябвало да я удрят само с бедра, лакти, колене или таз. Дори не мога да си представя как е ставало това.

В двата си края, стадионът е ограничен от храмове. Мястото има страхотна акустика, която всеки присъстващ изпробва. Направихме го и ние. Легендата гласи, че капитанът на победителите или победените /не е ясно точно кой/ в играта с топка, е бил принасян в жертва. Главата му е била поставяна върху стената Tzompantli, цялата издълбана с образи на черепи.

Cenote Sagrado

Близо до центъра на комплекса се намира свещен за маите сенот, наричан Кладенецът на смърта, който, според маите, е бил портал към подземния свят и дом на бога на дъжда - Юм Чаак. Кладенецът е дълбок 13 м., а от повърхността на земята до водата долу, са около 22 м. При продължителна суша, за да омилостивят бог Чаак и да измолят дъжд, жреците са хвърляли хора в кладенеца. На дъното на сенотето са открити скелети както на мъже, така и на жени, но най-вече на деца. Открити са също хиляди предмети от нефрит, злато, мед, кехлибар и обсидиан.

Тук видяхме още Дворецът на монахините, квадратният храм на орлите и тигрите, храмът на воините,  храмът на Ягуара и много други паметници на цивилизацията на маите.

Разбира се, няма как, да не срещнете и съвременните обитатели на този древен град – игуаните.

Един съвет – На Юкатан, а и в цяло Мексико, с напредването на деня слънцето става враг номер 1 на бялата, незащитена кожа. Затова, ако дойдете тук, задължително се екипирайте с шапка, с достатъчно широка периферия, така че да скрива не само лицето, а и врата ви. Мажете се със слънцезащитен крем с висик фактор и носете със себе си вода. В архиологическите комплекси предлагат всякакви сувенири, но вода – не.

Cenote Ik Kil

Юкатан е сухо място и почти всички реки са подземни, като на места са се образували огромни кладенци, с десетки метри дълбочина, наречени сеноте. Към един от тях се отправихме и ние. Нарича се Ик Кил и е на около 6 км. от Чичен Ица. На място, има достатъчно таксита, които да ви закарат до него. При сенотето има и много добър ресторант. Самото сеноте е изключително атрактивно. Застанахме на ръба му и пред нас се разкри една райска гледка. По периферията на кладенеца има обилна зеленина, която се спуска десетки метри надолу, почти до самата вода.

Има съблекални, а за неумеещите да плуват /като мен/, предлагат спасителни жилетки. Водата е прохладна и освежителна, след жаркото слънце на повърхността. В нея, дори плуват риби. След жегата навън, се почуствахме чудесно в този спасителен оазис. Но, забележете – дълбок 50 м. и свързан със стотици километри подземни реки.

Колкото и да не ни се искаше, дойде време да напуснем Ик Кил и да се отправим обратно към Мерида. На следващия ден потегляхме към Кампече, пъстрият град на брега на Мексиканския залив. Следва продължение...