До Хавай и Мексико и назад. Едно пътуване на инат! Пета част: Гурме и забавления

Обещах да разкажа за забавленията на кораба. За някои вече споменах във втората част.

На връщане от Хавай интересът към заниманията в различните групи като че се засили при повечето пътници. Аз се записах в уърк шоп, в който се правят прочутите хавайски гердани от живи цветя, с които се посрещат гостите. Не че не бих се справила и сама, но тук ти дават 25 цвята, игла и конец и си ги нанизваш. В групата имаше една дама, която поразително приличаше на Лайза Минели. Мисля, че приликата е търсен ефект. Дори чувах пътници да я наричат Лайза. Не се чуствам удобно и рядко снимам хора, освен ако не са го поискали. Но тук бях изкушена да направя крадешком няколко снимки.

За другите групи нямах желание за участие или талант, или и двете. Ходех да наблюдавам някои от любопитство, напр. танците Хула и салса.

Бях изненадана, че се провежда нещо като ден на талантите. Моите американски приятелки знаеха, от опита си в круизите. Буквално ме заведоха един след обяд в театъра на този спектакъл, на който изобщо не бях обърнала внимание. Оказа се повече от впечатляващ. Двойката музиканти и изпълнители от Хавай, които всеки ден ни правеха концерти на кораба, така добре бяха подготвили за краткото време групите си, че имах усещането за почти професионални умения. Групата по укулеле, групата по танци Хула и хавайски песни се представиха блестящо. Хората са отделили от времето си, за да се подготвят подобаващо и да ни зарадват с този спектакъл. Музиката е много приятна, вълнуваща и аз усетих как сълзи напират и пълнят очите ми. Лошото може да ме ядоса, разгневи, но не може да ме разплаче. Разплаква ме хубавата музика, вълнуващият филм, човешката доброта. Остарявам май!

Друг спектакъл, който също щях да пропусна, ако не бяха моите тексаски приятелки, беше шоуто на готвачите. Мениджърът на целия хранителен сектор, атрактивният поляк, който наливаше шампанското с гостите на първата капитанска вечер, и главният готвач – австралиец, както и други от екипажа, направиха невероятно шоу, което не може да се преразкаже. Трябва да се види! Смях до сълзи, скечове, които могат да засрамят и професионални комици. Неусетно преминаха два часа. В края на спектакъла се появиха две внушителни групи – едната от готвачи, а другата от сервитьори. Водеше ги нашето момче Пламен, управител на единия от а ла карт ресторантите, за когото писах във втората част. Много добра идея, да не остават анонимни, да ги поздравим с ръкопляскания за труда, който полагат за нас!

Посещавах и част от караоке вечерите, защото имах информация от нашето момче Иван, музикант от бенда, за който писах във втората част, че подготвят спектакъл с най-добрите. А такива имаше. Това, което виждаме в Гласът на България, беше адаптирано към условията на кораба. Наричаше се Гласът на Океана. Принцес са закупили правата, дори имат оригиналните столове на журито. Първото сито, кастингът се прави в караоке бара. Избраните репетират с бенда, в който свири Иван. Спектакълът започва с кастинги на тъмно, като се избират и формират отборите на всеки член на журито. Избраните се състезават в следващ кръг. Журито избира финалната тройка, а публиката гласува с устройства, които се получават на входа, за победителя.

Изпълнителят Ерик, с който се запознах, благодарение на Иван, беше в журито и ръководеше целия процес. Той заслужава специално внимание, защото освен великолепен певец е и илюзионист. Сам с танцьори, направи невероятен спектакъл във вечерната група.

В предишни части споменах, че всяка вечер имаше различен спектакъл, в две представления, от 19,30 и от 21ч. Това е времето на професионалистите. От опера до най-модерни течения в музикалното и танцово изкуство, впечатляващи спектакли в стил Бродуей. Достатъчна причина всяка вечер да бъдеш в театъра, без да ти омръзне.

За това любителските спектакли, за които споменах, бяха позиционирани в следобедните часове и имаше риск да пропусна нещо интересно. Добре, че американските ми приятелки ме ръчкаха и не пропуснах нищо важно.

Във всички барове имаше жива музика - от двете двойки струнно дуо, през изпълнителите на евъргрийни и собствени парчета с роял или акустична китара, хавайското дуо, няколко банди, които правеха нощните забавления. И разбира се бендът на кораба, който поемаше тежестта на вечерните спектакли, както и на концертите на по-популярните изпълнители.

Палуба „Пиаца“ беше домакин на много забавления, състезания,  концерти и танци, но ще запомня от тях няколко неща.

Срещата с капитана, която целеше да се запознаем по-отблизо с него, чрез интервю, провеждано от круиз директора Кристофър. Освен, че задаваше интересни въпроси към капитана, даде възможност и публиката да зададе своите. Накрая си направихме селфи с капитана, всеки който поиска.

Кристофър - режисьор и водещ на всички спектакли и забавления, нямаше умора, беше навсякъде. Имаше екип от 4-5 души, които поемаха паралелните дейности при необходимост, но той беше моторът и се справяше перфектно.

Южнокорейската двойка на преклонна възраст, която танцуваше великолепно всяка вечер. Веднъж се засякохме в панорамния асансьор и ги попитах дали са професионалисти, отговориха ми, че не са. Но начина, по който се бяха сработили и танцуваха, обувките, облеклото им, ме кара да мисля, че най-малко са тренирали състезателни или друг вид танци.

Карвинг, изкуството за артистично нарязване на плодове и зеленчуци, което показаха майсторите от кухнята на кораба. Виждала съм го и преди, но това което те направиха пред очите ни, за отрицателно време, беше зашеметяващо.

Разбира се и втората капитанска вечер, за която най-сетне се престраших да сложа дълга рокля. Не защото го исках особено, ама и аз да съм като другите. Пък и защо съм донесла от другия край на света две дълги рокли, ако няма да сложа поне едната?

Вечерта завърши с манифестация от екипажа, готвачи, сервитьори и друг персонал на кораба, на които всички ръкопляскаха с благодарност.

Не споменавам за търговете на картини от галерията на кораба, което не ми е по джоба, за игралните автомати, което не ме интересува, за СПА центъра, който посетих два пъти при промоции, но цените му никак не са бюджетни, за басейните и джакузитата, за филмите и концертите на големия екран, за които не остана време. Само отбелязвам, че масажите бяха доста под нивото на азиатските, че и на българските.

Още много може да се разказва, но аз се надявам, че ще имате възможност сами да видите и усетите емоциите на един круиз. Защото за мен круизът е преживяване!

Съвет - не търсете краткия круиз, при който всеки ден сте на различно пристанище. Ще бъде удобно придвижване, с хранене и нощувки, между различните точки, и само толкова. До скоро така си представях добрият круиз.

За да бъде изживяване, трябва да имате повече дни на вода, в които да се насладите на самия круиз – на храната, напитките и забавленията. За това организаторите се бяха постарали сериозно и към тази част нямам никакви забележки.

Обещах да покажа храната в четиристепенното меню. Нека снимките сами да говорят. Ако Пламен чете, може да се включи с коментари за блюдата. Аз така и не запомних кое как се нарича и какво съдържа, макар че той подробно ми обясняваше всичко. Само ще кажа, че храната беше изключително вкусна. А персоналът - много любезен и отзивчив.

Послепис

Направих опит да представя обективно организацията, атмосферата и дори проблемите при моя круиз. Вашият вероятно ще бъде различен.

Всеки заслужава, поне веднъж в живота си, да има преживяването круиз! Коя ще бъде вашата дестинация и вашата круизна компания, ще решите сами, но непременно го направете!

Обещаните снимки. Дано не сте гладни!

Не успях да снимам всички блюда, защото понякога лакомията ми пречеше на досетливостта, т.е. набутвах храната преди да се сетя за снимки. Но мисля, че и тези са показателни. Не съм поръчвала винаги от всичко, напр. паста имаше винаги на обяд и вечеря, но аз не съм любител и само веднъж поръчах, колкото да дегустирам прочутите им "Фетучини Алфредо".

Не всичко успях да изям, но поне опитах от всичко, което представляваше интерес за мен. 

А за тези, които искат да си дояждат, има денонощно барче, което също показах. От там си вземах понякога плодове  и ежедневно великолепно смути от горски плодове.

А сега ще опитам да покажа живота на кораба, доколкото е възможно.