До Хавай и Мексико и назад. Едно пътуване на инат! - Първа част.

Въведение.

Защо сложих това заглавие?

Всичко, предшестващо това пътуване, сигнализира, че не трябва да го правя. Но аз съм Тома неверни, виждам негативните сигнали, но отказвам да ги приема!

И макар, че съм човек на умерения риск, този път решавам да не слушам вътрешния си глас, който обикновено ме възпира в подобни случаи, и да поема риска.

Твърде дълго чаках да ми се реализират няколко мечти!

1. Да направя круиз, но не европейски. Бях пътувала от Талин през Хелзинки до Стокхолм и това беше целият ми опит.
2. Да видя Хавай.

Първата мечта, почти я виждах сбъдната в един карибски круиз през април 2020 г., когато се появи Ковид 19 и всички мои планове, включително заплатени нощувки и закупени самолетни билети, се провалиха с гръм и трясък, дни преди началото на пътуването.

А то включваше Бостън, Торонто, Монреал, Ниагара, Палм Бийч и Маями, от където тръгваше корабът, и където щеше да се включи Eva Eva.

Първа греда през 2020 г!

В резултат на упорита борба с една платформа, за която вече не искам да чувам, успях да си върна парите от заплатените нощувки, в рамките на половин година. А те бяха с право на отмяна, в момента, когато започна еднопосочната ми комуникация с глухонямата и сляпа платформа.

С друга платформа, почти толкова безмълвна, водих още по-дълга борба за междуконтиненталния билет, която се увенча с частичен успех и върната непълна сума, след повече от 2 години.

И в двата случая оспорванията ми бяха през банките-картоиздатели, но доста трудни и за мен и за тях.

Единствените адекватни на ситуацията бяха американските авиокомпании, като АА директно ми върнаха парите за билета, а Делта ми издадоха ваучер с двугодишен срок. Така вече имах „копче за балтона“ за следващото ми американско пътуване.

Единственото, букнато през български туроператор, беше круизът. Хората направиха всичко необходимо бързо да ми възстановят парите, чрез комуникция с представителите на круизната компания. Не стана бързо, но все пак успяха, за което съм им благодарна!

Втората мечта – Хавай, я видях почти реализирана, купувайки билет за януари 2022 г. Цюрих-Хонолулу-Цюрих през платформа, към която нямам никакви забележки. Вътрешните полети между островите ги купих директно от сайтовете на Хавайските линии /имат тегава комуникация/ и на Саут Уест /перфектни/.

Круизът по островите, който бях харесала, беше над 7000 евро за каюта без прозорец, така и не падна цената. Нощувките на островите бяха между 200 и 400 долара на вечер. Убийствени цени, но знаех, че ще става и по-зле занапред!

За капак, непосредствено преди тръгването, въведоха изискването за 24 срок на PCR, при влизане в САЩ. Сериозен проблем!

А аз си бях организирала мини тур, преди полета към САЩ. От Бергамо с влак до Цюрих и два дни за разглеждане на Цюрих. За връщане планирах директно да се прибера от Цюрих с полет на България еър.

Не можех да си осигуря бързо пътуване, до 24 часа, преди кацането в ЛА и Хонолулу. Не си заслужаваше да правя 3 PCR теста в София, Цюрих и ЛА, както и обратно по същия начин. Ами ако някъде се заразя и е положителен?!

Втора, още по-голяма, греда през 2022г.!

Явно не ми е било писано да ходя на круиз и да видя Хавай!

И пак анулиране на билета до Хавай, благодарение на малката промяна от превозвача, както и на добронамерените хора от съпорта на платформата.

Вътрешните билети със Саут Уест се анулират много лесно, без да търсиш причина, като ти издават ваучер за сумата.

По-трудното беше да се разберем с хавайците, които приемаха само комуникация по телефона, за което Марусинка помогна съществено. Сърдечни благодарности на тази прекрасна дама с голямо сърце! Успя да ми промени хавайските билети за билет за март 2023 г. ЛА-Орландо, където имах служебен интерес. По-късно АК анулира полета и ми върнаха парите.

И така стартирам плановете си за 2023 г. с билет ЛА-Орландо, с ваучери на Саут Уест и на Делта и с промоцията на Търкиш през май.

Купувам билет София-ЛА-Маями-София за март 2023 г., с идеята да бъда и в Орландо. Също София-Канкун-София за февруари.

И плановете отново се променят.

Появява се, неочаквано за мен, от 15 февруари круиз с добра цена 2500 евро за двойна кабина и почти толкова, ако я ползваш сам, от ЛА до четири хавайски острова, едно мексиканско пристанище и обратно. Имаше опция и от СФ, но включваше един остров по-малко. По-добри цени за моя круиз също се появяваха, но за дати, в които не можех да отсъствам от работа.

И понеже полетите ми не са съобразени с графика на круиза, трябва да се правят промени. За мой „късмет“ промени има само в полета до Мексико, което дава възможност за анулирането му.

Полетът до ЛА така и не помръдва, изчакавам до момента на плащане на круиза, и правя промяна в датите на полета София-ЛА, с доплащане на още 730 лв., за да мога да вместя американските си планове и круиза. Получава се един месец 09.02-09.03.2023 г. в Америка, което е много и от финансова и от логистична гледна точка.

Аз съм се заинатила, няма да се откажа за трети път, колкото и голяма да е гредата, която ме очаква! А тя беше такава. Решението да пътувам е мое. Претеглила съм „за“ и „против“ и съм го взела.

За това заглавието е „Едно пътуване на инат“.

Планиране.

В плана за този месец включвам:

1. ЛА и Вегас

Няколко дни преди круиза разглеждане на ЛА, Вегас и Гран каньон. Като изключим вятъра и снега в Аризона, нямаше нещо непредвидено на място.

Непредвидено беше поведението на някои АК в предишните месеци. Преди пътуването се наложи да сменя няколко пъти полетите си между ЛА и Вегас, от гледна точка на сигурност.

Имаше проблеми в платформата и вътрешните полети на Саут Уест по Коледа, смених я с Делта. Имаше нарушения в графика на полетите през февруари на някои АК, което също наложи смяна. Останах за първа нощувка в ЛА, а не отлетях към Вегас веднага, както планирах. Но като се има предвид, че връзката ми в Истанбул беше на магия, се оказа правилно. Сутрешният полет към ЛА, непосредствено преди круиза, също беше рискован, поради забавяния на редица полети, и за това го смених с полет предишната вечер. Това ми изяде доста от времето за Вегас. Мои решения, които водят и до известни финансови загуби, не големи.

2. Хавайски круиз с Принцес 15.02-02.03.2023 г.

3. ЛА-Орландо-Маями.

Поради промяна на датата на служебното мероприятие, отпадна Орландо и дилемата ми беше как да разделя дните между ЛА и Маями, където вече съм била и съм видяла основното.

Появява се мисъл, че мога все пак да летя и до Мексико по маршрут ЛА-Канкун-Маями. И това, въпреки големият ми страх от тази държава. През 90-те там изчезна за повече от година дъщерята на познати на мои познати. По-късно, като прочетох написаното от Номад за случката им в хотела, съвсем се затвърди в мен усещането, че тази държава не е безопасна, особено за жена, която пътува сама. Но любопитството надвива страха и решавам поне да видя някои основни забележителности около Канкун.

Купувам билети от ЛА до Канкун със Саут Уест, с малък престой във Финикс, и от Канкун до Маями с АА. Първоначално е планиран престой 3 дни само за забележителности, без плажове. Винаги мога да анулирам или променя полета на Саут Уест, а парите за този на АА мога да прежаля, ако се откажа.

Идеята ми е изобщо да не търся плажни хотели, а хотели удобни за турове. Първоначално резервирам Хилтън на летище Канкун, но тъй като избраната от мен екскурзия до Чичен Ица, не взема туристи от този хотел, го сменям с друг наблизо, което впоследствие се оказва мексиканската ми грешка.

И така плановете са направени. Добри или лоши, те са мои. Грешките също са мои. Аз не искам да правя грешки, в следствие на неправилни чужди съвети. А такива е имало не малко през годините, когато съм вярвала повече на другите, отколкото на себе си.

Може би сте разбрали, че преди пътуване аз рядко задавам въпроси, не разпитвам, така както го правят други. Но събирам голямо количество информация като чета сериозно и анализирам написаното от други преди мен. Може да греша, но най-често пътувам без предварителен план-график, просто зная какво искам да видя.

Когато имам проблем или някакво питане, задавам въпроси в реално време, в момента, в лични съобщения или на вайбър към конкретен човек. А най-често се стремя да се справя сама, без да искам помощ или съвет.

За това не мога да разбера защо, след споделен отминал случай, изведнъж се започва с непоискани мнения и съвети. За мен случаят вече е приключил, в миналото е, няма да го променя, решила съм го по определен начин, най-добър за мен, не за другите. Сигурна съм, че ще се съгласите - никой няма потребност от посочване на грешки, мнения, оценки и пр. за минали събития.

Когато разказвам за минал проблем, аз не го правя защото търся съвети или да се жалвам. Откровено го споделям за тези, които могат да попаднат в подобна ситуация. Да имат време да осмислят информацията и да намерят своите решения. Считам, че когато опитът е негативен, а аз по-често споделям такъв, това е полезно и е своеобразен принос към форума. Мога да разказвам само хубавото и да спестявам лошото, но няма да е честно. Надявам се, че ще бъда разбрана правилно! 

Круизът - информация за организацията.

Вече споделих за отменения карибски круиз от круизната компания през април 2020 г. Също и проваления Хавай 2022 г., което се наложи, поради риск да се заразя, да имам положителен PCR някъде по път и да ме карантинират в САЩ или Цюрих.

И макар да вярвах, че може би е за добро че не тръгнах, мисълта за круиз, и то по островите на Хавай не ми излизаше от главата.

Появата на приемлива цена (колко да е приемлива 2500 евро), реши окончателно. Ще се ходи!

Избрах да използвам същата българска агенция, която не ме подведе предишния път.

Те са посредници и се оказа, че нямат нужната ми информация. Круизният агент не работи пряко с клиентите и от него е трудно да се информирам. Сайтът на Принцес също не е достатъчно информативен, доста беден.

Едва когато платих първоначалната сума, получих резервационния си номер, който се оказа, че играе роля и на номер на билет, успях да се регистрирам в приложението. Там вече си изясних повече, макар и далеч не всичко, за информационната система „Медалион“, която ползват. Добра като идея, не до там като реализация.

При регистрацията при качване, ти слагат на врата, може и като часовник, този „Медалион“, с който те идентифицират навсякъде, и с който плащаш всичко на кораба. На телефона си следиш в приложението всяко плащане в реално време. С него резервираш заведения и активности. С него отключваш безконтактно каютата си. Влизаш в магазинче и те виждат на тяхно устройство от коя каюта си. Биг брадър!

Ако някое дете или възрастен се изгуби на кораба, могат да го локализират чрез него. Това е изключително силно ориентирана компания към възрастните и инвалидите, което силно ме впечатли. Дават им навсякъде инвалидни колички, проходилки, средата е достъпна. Не е случайно, че толкова хора от третата възраст са на круизи. Там са равнопоставени, обгрижени, чувстват се добре, дори щастливи.

В приложението, освен личните данни, предварително се дава достъп и до твоя кредитна карта. Не можеш да направиш чекирането без това. Дадох данните на едната си карта от Револют. Вкарах в нея определена сума, за да има наличност за Убер и за кораба. С този достъп много трябва да се внимава! Използват картата, без съгласието ти, като блокират още първия ден на вода сумата на бакшишите.

В приложението също се отбелязват изискванията като  избираш от предлаганите – език за комуникация, тип легло, удобства в банята като напр. столче или друго улеснение.

Избираш дали да се храниш в ресторанта на блок маса или в ресторант с а ла карт меню. Избрах второто. За вечерите резервацията е задължителна. Направих я за всички 15 вечери в 20 ч. в ресторант „Ботичели“, един от трите а ла карт ресторанта. За закуска и обяд се нареждаш на опашка пред а ла карт ресторант „Да Винчи“, няма нужда от резервации.

Изборът ми се оказа перфектен, макар че, докато се кача на кораба, не ми беше ясно дали ще доплащам нещо в тези ресторанти. Турагентката твърдеше, че да, а в сайта и приложението не беше написано нищо. Рискувах и не сгреших.

Храната е великолепна, по два пъти на ден гурме! Като капризен човек казвам, „без забележки“! Не ми хареса за 15 дни само едно сурово смляно телешко месо „Карпачо“, което другите ядяха лакомо, а едно пуешко и една лучена супа, хапнах с известен компромис, само това. Предполагам на ден храната, поднасяна ни в а ла карт ресторант, би струвала в обикновен американски ресторант поне 150-200 долара. И макар, че имахме четиристепенно меню, не качих, дори свалих един килограм. От качествена храна не се пълнее.

Наблягах на телешко, агнешко и целия спектър морски дарове. Два пъти имаше опашка от лобстер, веднъж охлюви, само екзотика като жабешки бутчета не предложиха. Свинското, пилешкото, хляба оставих за България.

Само един ден ходих на закуска и обяд в ресторанта на блок маса, което беше достатъчно, за да ме откаже. Не толкова качеството на храната и обслужването, колкото поведението на хората, особено на голяма група китайци. Ходех понякога там за вода или за чинийка нарязан ананас.

Имаше опция в приложението за предварително закупуване на пакети напитки. Взех 12 минерални води за около 6 долара и 6 кенчета кола или друго газирано за около 12 долара. Водата не ми стигна, и като свърши, ходех с бутилки да си наливам от автоматите при блок масите.

Дали е нужно да се купуват пакети? Всеки си прецЕня.

Аз исках да имам със сигурност вода в каютата. Колата не ми беше особено нужна, защо бях непрекъснато с болно гърло и кашлица. Алкохол не пия, освен вино и коктейли. Поръчах си в ресторанта бутилка аржентински Малбек за 56 долара, което си пиех с вечерята. Слагат етикет с данните от Медалиона на твоята бутилка и ти я носят при поискване.

В а ла карт ресторантите предлагат на закуска сокове, чай, великолепно кафе, каничка течна сметана и кана с ледена вода. На обяд и вечеря сокове не предлагат, само чай, кафе и вода с лед. Докато се сетя, че мога да си искам и каничка с гореща вода, за да ги смесвам, доста ми пострада гърлото. На блок масата имаше и някаква тип домашна лимонада, но не бях очарована от нея.

Предлагаха безплатна храна на различни места - бургери, такос, пици. Веднъж хапнах бургер и такос за обяд. Бургерът, явно от чисто месо, беше сухичък, разбирам защо слагат майонези и др. Такос с пилешко ми допадна. Но това не беше моята храна, само я дегустирах. В едно барче имаше денонощно безплатни сандвичи, плодове, плодова салата, сладкиши, пасти, а сутрин и няколко вида смути. В друго - безплатен сладолед. Няма риск да останеш гладен. Има всичко за всеки, без безплатен алкохол.

В барчетата и баровете консумацията на напитки се заплаща.

Относно платените ресторанти - в приложението ясно си пише колко е доплащането.

Друго, което се плаща предварително в приложението, са екскурзиите. Купих екскурзия по ЛА и Санта Моника, което ми спестяваше трансфера на връщане, тъй като екскурзията приключваше на летище LAX. По-късно, с приближаването на датата, купих още по една екскурзия на всеки хавайски остров и две в мексиканското градче Енсенада, в което трябваше да имаме един цял ден. Съветвам да се купува всичко максимално рано. По-евтините екскурзии се изчерпват, на края остават скъпите или нищо.

Трансферите се заплащат заедно със самия круиз през туроператора и агента.

Избрах трансфер от летище LAX до кораба за 37 долара. Даваш информация за международния или вътрешния полет, с който пристигаш. Ако си пристигнал предишния ден, пак на летището чакаш. Уведомяват те, в колко часа да бъдеш на лентите с багажа на даден терминал. Аз бях дала полета, с който ще пристигна сутринта от Вегас. По-късно промених и взех полет предишния ден, за да не закъснеем и да изтърва отплаването.

Преди круиза.

Имах две опции за хотел до летище LAX. Бюджетният, Мотел 6, с безплатен трансфер от и до летището от 6 ч. до 21 ч., с прилични базови условия - стая с баня, безплатно кафе и чай сутрин. Цена 104 - 109 долара. Има перално помещение, за което ви трябват много монети за препарата, пералня и сушилня. С банкноти или карта не става. Съхраняват багаж максимум 3 часа, което ме насочи към друг избор за следващата вечер.

Луксозният, Сонеста, с денонощен безплатен трансфер, перфектни условия. Цена над 200 долара. Предлагат турове по града и околностите от рано сутрин. Оставих багажа за 3 дни като заплатих малка сума.

Като кацнах в ЛА проверих мястото на срещата за круизния трансфер. Знаех само номера на терминала Т1 и мястото – лентите за багаж. Това е голяма зала с доста ленти и никъде не е обозначено с табелка мястото за среща на Принцес. На другия ден, вече с багажа, трудничко го открих. Имаше малка табела, поставена ниско на малка количка. Оказа се, че на Терминал 1 срещата се прави до лента  N3. Ами напишете го така бе хора! А ти си обикаляй с багажа залата с лентите, че си нямаш работа! 

На мен не ми се наложи да търся дълго, защото бързо се ориентирах по две каки с папки и тълпата китайци, които също чакаха трансфера. В края на круиза вече имаше случаи на ковид. Разбрахме го индиректно, когато персоналът изведнъж сложи маски. От нас изобщо не са искали да носим маски. Може да съм предубедена, но мисля, че дойде от китайците.

Сложиха етикети на багажите и ги отнесоха, а ние почакахме докато пристигнат автобусите.

Информацията за круиза, която сега давам, съм я събирала по трудния начин, малко по малко преди тръгването, и повече на място, а понякога чрез проби и грешки.

Трябваше сама да си открия адреса на порта и точния номер на кея, от който тръгва кораба. Това, в случай че нещо не е наред с трансфера. Изучих също градския транспорт от летището до порта, макар че всички ми казваха в ЛА не бива да се пътува с градски транспорт. Само с такси или Убер. Вслушах се.

И така полетът наближава, круизът също.

Няма да описвам посещението на ЛА, Лас Вегас и Гран Каньон. Има достатъчно информация във форума. Ако мога да бъда полезна, ще отговоря на въпросите ви. Ще кажа само накратко:

От ЛА очаквах повече. Пътувах с Убер от хотела ми до летище LAX до Булевард Холивуд за 30 долара и пак толкова обратно. Скъпо удоволствие е този град и за настаняване и за транспорт.

Булевард Холивуд  го разглеждах и на дневна и на нощна светлина. Доста мръсно, неуютно, дори страшничко вечер. Само звездите по него са нещото, което привлича туристите. Харесах много Бевърли Хилс и Родео Драйв – чисто, подредено. Обикаляхме с бусче по целия хълм с имения и вили на звездите. Никого от тях не видяхме на улицата. В Бруклин, преди време, видях Уди Алън на улицата с кученце. Само нашата шофьорка и гид приличаше на нереализирана комедийна актриса. Караше безразсъдно по завоите, говореше, смееше се, пееше си, доста лудичка! Един ден за разглеждане не е достатъчен, но за основното ми стигна.

След круиза имаше опция да остана за още 2-3 дни, но минимум 200 долара на ден в ЛА ми беше множко, пък и видях най-важното.

Доволна съм от Вегас и от шоуто на Дейвид Копърфилд. Имах желание и за Цирк дьо Солей, но нямаше билети. Също за едно музикално шоу, но късното пристигане от Гран Каньон не даваше възможност да се съчетаят двете. От хазарт не се интересувам. Бих се върнала с удоволствие във Вегас.

Южния ръб на Гран Каньон ни посрещна със силен вятър, сняг, виелица, която утихна докато обядвахме. Не го очаквах в Аризона. Може би бих отишла отново при топло време.