До Хавай и Мексико и назад. Едно пътуване на инат! Четвърта част: Обратният път

Обръщаме посоката на круиза и ни предстоят нови пет дни, само на вода, мексиканското градче Енсенада и дебаркиране в ЛА, за които обещах да напиша някой ред. Време, през което да анализирам случилото се на островите.

Като човек, търсещ вината първо в себе си, което не е много здравословно за теб самия, се питам дали, все пак не трябваше сама да организирам посещенията на островите? Колкото и да разигравах вариантите преди круиза, не се осмелих.

Ако беше европейски круиз, не бих и помислила да закупя от Принцес турове. Все пак съм на своя територия. Дори за Азия бих се замислила. Макар че не съм била навсякъде в този континент, познавам в някаква степен работата на местните и мога да предположа какво ме очаква. Тук всичко беше ново за мен, непознато и непредвидимо. Америка, но с полинезийско население, със своята култура и манталитет.

В резултат от анулираните два тура, в сметката ми на кораба имам върнати 450 долара. Не е причина за радост, понеже интуитивно усещам, че ако не ги похарча, няма да ги видя. И се оказвам права. След липсата на контрол на екскурзиите, разплащанията са второто слабо място на Принцес, или може би първото.

Харесвам си чанти в едно от магазинчетата на кораба. Втората се купува на половин цена. Познати трикове. Мога да похарча едни 250 долара като някаква компенсация за нереализирания каньон. Хващам една голяма чанта за работа. Важно е да събира папки А4. Втората е за официални поводи, почти нищо не събира, но и такива трябва да има човек, т.е. жена. А ние все нямаме! Марката е известна, не зная мога ли да я напиша, за това я спестявам.

Насочвам се с двете чанти към щанда, като в същото време размишлявам над избора си. Понеже Медалиона, който играе роля и на кредитна карта, ме е разконспирирал, дамата вече е направила транзакцията, без моя намеса и контакт с устройството.

Да ама аз в същото време съм размислила, че чантата е без цип, което я прави много удобна за крадци и я сменям с друга, не толкова голяма, но със сигурно затваряне. Струва 10 долара по-малко. Дамата ми пише хвърчаща бележка и ми обяснява, че ще ми бъдат върнати тези 10 долара в системата. Парите за чантите се появяват веднага, но върнатите 10 долара не се появяват в сметката ми в приложението на Принцес в телефона. При няколкократно напомняне от моя страна, след 3 дни доларите се появяват в сметката ми като върнати. Виждам това в приложението на Принцес в телефона си.

Останалите 200 долара изхарчвам за втори тур в Енсенада, шоколади, тениски и други глупости.

В навечерието на деня на пристигане в мексиканския град Енсенада, капитанът съобщава за очаквана буря. За да и избягаме, трябва да спрем само за 1-2 часа, колкото да се оправят документите, което налага анулиране на туровете и в Енсенада. Бързо влизат нови 100 долара в сметката ми в приложението на Принцес. Купувам дрешки за внучката, нова бутилка вино и се справам и с тях. Почти съм занулила сметката си в предпоследния ден. Не са включени бакшишите.

В края на пътуването, в деня преди пристигането в Лос Анжелис, 10 долара, за които разказах, изчезват от сметката ми. Питам на рецепцията. Отговарят ми, че нещо се е загубила връзката между системата на магазините и системата на кораба. Предлагат ми да чакам на една километрична опашка от стотици хора за решаване на подобни случаи с магазините. Решавам, че не мога да си го причиня. Ще се видя с продавачите след обяд, като отворят. Да ама не отварят. Изпокрили са се като лалугери. Сигурно има защо. Виждам босненеца, един от продавачите, и го питам за случая. Ти за 10 долара ли си? – отговаря. А аз просто щях да му предложа да взема шоколад за 8 долара срещу бележката. Пито, платено! Да, ама не! Пита е чаша студена вода.

Защо ви губя времето да разказвам за този случай. Мен 10 долара няма да ме съборят. Въпросът е принципен. Ако трябва да ти вземат парите, системата си работи. При връщането – не. Твърде подозрително!

За това съвет от мен: внимавайте с тразакциите на кораба! Ако има начин, по-добре вие да дължите, отколкото да имате да получавате пари обратно.

И така излиза ми крайната фактура в предпоследния ден, в която липсват въпросните 10 долара, които ми дължат, но пък аз дължа още около 219 долара бакшиши.

Ново съобщение – няма да тръгнем от пристанище Енсенада веднага, а късно вечерта. Бурята е започнала, навън вали и е гадно. Екскурзиите са отменени, но може да вземем шатъл до градчето. Някои го правят. Аз не виждам смисъл да обикалям като мокра кокошка в непознат град. А и кашлицата ми не е спряла.

И ново съобщение – анулират ни екскурзията в ЛА, тъй като ще пристигнем по-късно от планираното. И ни връщат 90 долара за тази екскурзия. Като комплимент ни осигуряват безплатен шатъл до летището. Вече и системата на Принцес е затворена. Не мога да ги изхарча. Питам мога ли да ги получа на кредитната карта, от която е платен тура, или кеш. Не. Може кеш, само ако са до 25 долара. Казвам – дайте ми 25 долара, останалото си е за вас – не може.

Ще изпратят чек на адреса ми. Това е поименен чек на американска банка, който може да се осребри до 3 месеца от издаването му. При нашите пощи, чек така и не получих. Но дори и да беше дошъл, банките не осребряват, поне тези които попитах след завръщането ми.

Отиваме на рецепцията с Драго – сеньор офицер, българин, за когото писах в предишните части, като моля да издадат на негово име чека и той да получи парите. Не може. Извиване на ръце. Отлично знаят, че извън САЩ и Канада, едва ли някой от пътниците ще си потърси парите. Вече загубата става сто долара 90+10. Това прелива чашата!

Събрала съм достатъчно причини и аргументи, че трябва да откажа да заплатя бакшишите около 219 долара, което теоретично е доброволен акт. Обмислям го в последните дни. Ще дам лично бакшиши на хората, които заслужават, но няма да дам на тези, които не заслужават. Доброволен, доброволен, колко до е доброволен щом са направили авторизация на сумата от кредитната ми карта още втория ден на круиза.

Имам подкрепата на българите от екипажа. Ако я нямах, нямаше да се осмеля на тази стъпка. Дори ми помагат в превода на аргументите. Написвам чинно всичко, което е договорено, но не е изпълнено.

Не включвам претенциите си за качеството на реализираните екскурзии. Тях вече съм ги дала на Олга, не трябва да се повтарям. А тя ми е обещала да ги преведе на английски и изпрати на шефовете си, с искане за компенсация под формата на бордов кредит за следващото ми пътуване. Което се случи, получих 200 евро, както писах вече в предишната част.

Давам написаното на рецепцията, момчето ги прочита и без възражения ми отписва бакшишите. Явно не съм първата. А и аргументите ми са основателни. Питам го за смяна на евро, защото съм изхарчила на сушата дребните и имам само новички банкноти от по 100 долара, които съм решила да пазя за Мексико. За 50 евро получавам 43 долара. По дървен курс от този не съм виждала, но поне имам дребни.

Тръгваме от Енсенада чак след 23 часа. Не ми върви в Мексико! Напълно провален ден, но нали почти сме избягнали бурята. А се говореше за 10 бала, което е нещо доста сериозно. В периферията и сме все още, люлее, както първата вечер на кораба, може би и повече.

Вечерта са минали да съберат куфарите, оставени пред каютите, с поставени етикети. Пристигаме живи и здрави в ЛА. Събират ни в театралната зала, за да ни организират трансфера. Излизаме първи от кораба, което е предимството на хората с трансфери. В голямата чакалня-хале на порта си намираме багажите. Има мъже с колички. Извиквам един от тях, натоварва багажа ми и тръгваме към автобусите. По пътя разни изморени дами го питат и натоварват и своите куфари. Пристигайки до автобуса, те вземат куфарите си, без да му платят. А си мислим, че само на Балканите са тарикатите. Аз му давам 10 долара, нали съм го извикала. Възможно е да е безплатна услугата, няма как да знам. Доволна съм, че не съм ги влачила, а още доста път ме чака.

Споделих доста от своя първи опит с круизите. Не всичко е приятно. Но опитът си е опит. Като претеглих, положителното е повече. Не ме отказа да пътувам с тази компания и планирам на 6 април 2024 да се кача на друг техен кораб, от Нова Зеландия, през Фиджи, Френска Полинезия, Хавай до Сан Франциско.

Не написах нищо за храната и почти нищо за забавленията на кораба, но ще ги оставя за последната част, която ще бъде много приятна. Обещавам!