Из националните паркове в Скалистите Планини

Продължаваме на север покрай още няколко гейзерски сборища – Upper Geyser Basin, Midway Geyser Basin, Lower Geyser Basin – повечето в момента са само бълбукащи езерца, някои се поуригват малко на сяра.  Завиваме на изток към другото най-известно място на парка – Големият Каньон на Йелоустоун (The Grand Canyon of the Yellowstone).  На това място реката Йелоустоун е прокопала доста дълбок каньон – дълбок 300-400 м и широк към километър, с два водопада – горен и долен (Upper Falls, Lower Falls) и мяско за вдъхновение (Inspiration Point).  Много е красиво!  Между боровите гори по платото се врязват червеникави стръмни скали, долу тече реката – буйна и зелена, скачаща с главата надолу отвреме навреме за разнообразие.

Продължаваме на юг.  Пътят през парка описва една голяма осмица – днес обикаляме долния кръг на осмицата, горният сме го оставили за утре.  Минаваме покрай серния калдрон (Sulphur Caldron) и калния вулкан (Mud Volcano) и стигаме до голямото Йелоустоунско езеро (Yellowstone Lake).   Намиращо се на около 2400 м надморска височина (по-високо от Черни връх!),  през зимата езерото се покрива с 1 м дебел слой лед.  Изобщо, целият парк Йелоустоун се простира почти изцяло на над 2400 м височина и през зимата е покрит със сняг и недостъпен – пътищата там се затварят в края на есента и се отварят късно на пролет.

Но стига толкоз за днес.  Подминавайки няколко кротко пасящи бизона, се отправяме към градчето West Yellowstone, на западния вход на парка, където ще нощуваме.  Градчето е типично туристическо, с много хотелчета и ресторантчета.  Привечер по улиците е пълно с туристи.  Нощуваме в Evergreen Motel.

Множество тераси са като замръзнали, обагрени във всички отенъци на жълто, оранжево, червеникаво, керемидено.  Невероятна работа, много красиво, а и малко зловещо със стрърчащите изсъхнали дървета...  Продължаваме на изток и юг, отбиваме се да видим вкаменените дървета, отново спираме до големия Йелоустоунски каньон, водопадите на Йелоустоунската река, вдъхновяваме се на мястото за вдъхновение 🙂  Гейзерите в Norris Basin са едни от най-впечатляващите – прекрасни, във всички цветове, и страховити, с пушеци и кал.  Отново спираме и се дивим на терасите при Mammoth Hot Spring.  Нима наистина не са конструирани от архитект с развинтено въображение?!  Късно следобед тръгваме на север, към северния изход на парка.  Табела край пътя обозначава пресичането на 45-тия паралел – средата на пътя между екватора и северния полюс.  

 

 

Покрай река Йелоустоун, излизаме от парка през Арката на Рузвелт (Roosevelt Arch).  Нощуваме в градчето Gardiner.  В пристъп на хипогликемия, спирам в магазинче да си купя бонбони.  Продавачката – младо момиче – се заглежда в името ми на кредитната ми карта и ме пита дали съм рускиня.  Не съм рускиня, българка съм.  Момичето ококорва очи като палачинки – оказва се, че също е българка, а такива не минавали тук всеки ден - окончателно ми повярва едва като заговорих на български.  Нощуваме в един от любимите ни Super 8 мотели.  На сутринта същото българско момиче, плюс още няколко такива, оправят стаите в мотела.  По линия на студентските бригади били.

 

 

6 септември

 

Отправяме се на север по път #89.  Пътуваме през щата Монтана.  Следващата ни цел е паркът Glacier.  Днешният ден е главно за пътуване – почти 700 км са пред нас.   От път #89 завиваме на запад по магистрала I-90, после на север по път #83.  Пътуваме основно през хълмисти плата.  В последната част на пътя минаваме през иглолистни гори, край няколко красиви езера – Salmon Lake, Seeley Lake, Lake Inez, накрая чудесното Лебедово езеро (Swan Lake).  Наблизо има и друго голямо езеро – Flathead Lake.  Правим опит да го видим и него, но след няколко неуспешни опита да намерим подход и място за паркиране, се отказваме – отвсякъде попадаме в частни имения.  Продължаваме към градчето Columbia Falls, където ще нощуваме.  На картата се вижда друго езеро наблизо – Hungry Horse Reservoir.  Решаваме да използуваме времето до мръкване, за да го видим.  Тръгваме по някакво странично пътче, което се вие по баирите нагоре, между гори от високи борове.  Минаваме покрай малко, но много красиво езеро – Lion Lake.  

 

 

Боровете се отразяват във водното огледало и е чудно хубаво в залезната светлина.  Докато стигнем до Hungry Horse е почти мръкнало, но все пак успяваме да видим впечатляващо високата му язовирна стена.  Наоколо няма жива душа, високо в планината сме, обградени от високи борове и тишина.

 

 

 

7 септември

 

Рано сутринта сме вече на път.  Съвсем наблизо е Националният Парк Глетчер (Glacier National Park).  Тръгваме да го пресичаме от запад на изток, по 50-те мили на не безизвестния Going-to-the-Sun Road.  

 

 

 

 

Отначало се движим покрай езерото McDonald, с прозрачни сини води, после започваме да се изкачваме нагоре, нагоре, нагоре... върховете наоколо вече са със снежни шапки.  Задминаваме група колоездачи – евала им, по тоз баир...  

 

 

 

Пейзажът се променя – на запад вече се виждат високи планини, движението става по-оживено, около Fort Collins почти попадаме в задръстване – брей, бяхме забравили, че има и такива неща 🙂   Напускаме магистралата I-25 и се отправяме към планините на запад по път #34.  Започваме да се катерим нагоре, нагоре, между скалисти високи баири, и ето ни в Estes Park – планинско курортно градче, на входа на парка Rocky Mountain.  Настаняваме се в чудесно мотелче и се втурваме към парка, преди да е успяло да се мръкне.  Решаваме днес да покрием отсечката на юг, до Bear Lake, а за утре да оставим пътя на запад – Trail Ridge Road.   Върховете наоколо са си нахлупили облачни шапки и са много шик!  Сърни и елени с голеееми рога се разхождат наоколо.  В Мечешкото езеро се оглеждат високи борове, сини върхове и бели облаци.  Също и в съседното Sprague Lake.  Луната вече се е показала над върховете, връщаме се в градчето Estes Park – много весело и шарено.