Йелоустоун - част II

Тaka...продължавам с йелоустоунското си приключение.

 

Четвъртък, ден трети, 2-ри август. 4, 3, 2, 6:30 като по часовник се събуждам. Пак съм умряла от студ, но този път и страшно ми се ходи до тоалетна, а Люк още спи и трябва да го събудя, за да провери за мечки, защото както споменах в първата част на разказа, палатката ни беше в края на къмпинга - ние и гората след нас. Не ми беше жал да го събудя, защото предната вечер му беше хрумнала гениалната идея да сподели с мен как веднъж като бил дете и си насочвал фенера към гората, изведнъж едни очи блеснали измежду дърветата.

Той стана неохотно, погледна навън - мечки нямало. Хубаво. Обух си джапанките за най-бързо, ей така както бях със зимните чорапи на краката (това ми е кармично възмездие за всички пъти, в които съм се подигравала на хората, обути по подобен начин) и се втурнах към тоалетната. По пътя завидях на едно семейство с работещ котлон, на който се вараше кафе, и на топлия им огън.

Измих си ръцете на връщане с ледено студена вода и се сетих какво е чувството да правиш снежни топки без ръкавици. Треперейки от студ, се добрах до палатката, само да ахна от изумление при вида на Люк, по тениска, лежерно седящ на масата и дъвчещ сандвич. Ъм, да няма роднини полярни мечки, че не замръзва?

Събудихме и детето. То, миличкото, е супер послушно. За първи път е на къмпинг и грам за нищо не се оплаква. Понеже е половин българче, изяжда набързо една купичка с кисело мляко за закуска и потегляме. Програмата е Норис-всички туристически точки по пътя на юг-Old Faithful (един от най-предсказуемите гейзери в парка).

Караме към първата забележителност - Artist paint pots. На български paint pot има много научно наименование - солфатара, заради серните газове, които излизат от нея. На мен ми харесва буквалния превод и си наричам дупките с ярки цветове по ръба "съдинки с боички". Ето ви една случайна съдинка такава, за да си я представите:

 

 

Може би, защото на всички още ни се спеше, подминахме, без да искаме, Artist paint pots, но пък подкарахме по един страничен път със звучното име "Firehole canyon drive" и се натъкнахме на ей това водопадче:

 

 

Продължихме на юг с намерението да не пропускаме повече други цветни дупки. Трите ни чифта очи се въртяха на всички посоки. Изведнъж, Ноа извика: "Маме, лос!" На мен, честно казано, тоя лос ми приличаше на сърна, ама не съм аз тази, която гледа всевъзможни научно-популярни предавания по National Geographic и разбира от животни като вилорози, лакомци, синьопръстенни октоподи и разни други нечувани животинки, та си замълчах и само качвам снимка. Вие преценете лос ли е, сърна ли е.

 

 

След лоса, видяхме лебед, гъски и едно самотно бизонче, с което Люк не се стърпя да си направи селфи. Много обича да ме копира 😄

 

 

 

 

 

 

Порадвахме се още известно време на бизона и потеглихме към друга голяма атракция - Fountain Paint Pot, която обикновено по средата на деня предизвиква огроми задръствания, тъй като паркинга непосредствено до нея, често е препълнен. Беше още рано и тълпи нямаше. Радвам се, че успяхме да разгледаме, докато беше хладно, защото парата контрастира по-добре на въздуха, отколкото по-късно през деня, когато се стопли.

 

 

 

Ето го и моето розово яке, което ме топли вече 13 години. Купих си го с голям мерак първия път като бях в САЩ от един мол в Охайо, който вече не съществува, заради кризата от 2008-ма - 2009-та.

 

 

 

След доста снимки и наслада от гледките около нас, се насочихме към Midway geyser basin.  Станало беше към 9 часа и опашката за паркинг се виеше страшно по пътя. Люк я заобиколи безцеремонно и продължи нататък, а пък аз, онемяла от безумието му, го погледнах въпросително.

"It's all the same. We just spent one hour looking at the same stuff we're gonna see here. I didn't wanna deal with all the crowds and wait." Оле, като запалих вътрешно!!! Той май разбра по погледа ми и повече не си позволи да не спре на определените от мен места. Даже се върна малко назад, за да караме по друг един Firehole drive, който също се оказа интересен.

 

 

 

Стигнахме и до Biscuit Basin. Не съм сигурна, че най-много ми хареса, но определено съм снимала щедро.

 

 

 

 

 

Точно на Biscuit Basin се случи и нещо недопустимо - моето малко, любопитно откривателче си събрало и сложило в джоба камъчета и, докато ние с Люк улисано снимахме, то, сладурчето мамино, започнало да хвърля тия камъни директно в дупките да видело какво ще стане. Глобите за подобни експерименти са до $5000. Като осъзнахме какво прави, го накархме да прочете табелката и, понеже е супер пестеливо, не посмя повече да хвърли нещо. Естесвено, не го и рипортнахме на парковите служители.

 

 

Най-после се добрахме и до основната туристическа дестинация в Йелоустоун - The Old Faithful. Основна дестинация е, защото гейзерът изригва на всеки 45-120 минути, та всеки желаещ, може да се наслади на явлението като по часовник. Около гейзера има удобно направени пейки в полукръг, табелки те предупреждават, че ако ще чакаш по-дълго да изригне, трябва да се запасиш с вода и слънцезащитен крем. Околността предлага и пътека, дълга към 2 мили, до още няколко гейзера и минерални извори, но нас ни мързеше и се стоварихме на земята пред Old Faithful да го чакаме да изригне. Той като че ли знаеше с колко малко търпение разполагаме и тримата и взе, че запръска топлите си струи вода високо във въздуха само след 5 минути.  

 

 

 

След като свърши гейзерското представление, се примолих на Люк да отидем до Old Faithful Inn. Не бяхме пили кафе още, а беше пообяд, а и бях чела някъде, че в сградата иамало много хубава дърворезба. Това последното е вярно, но понеже светлината вътре беше кофти, не успях да направя хубави снимки.

 

 

Горе-долу остатъка от деня прекарахме в West Thumb, любувайки се на куп други гейзери, минерални извори и подобни.

 

 

 

Прибрахме се изтощени, хапнахме набързо, защото заваля дъжд, и като прибрахме отново всичко в железния склад против мечки, отидохме на рейнджърската образователна презентация, която се провежда всяка вечер в нашия лагер. Темата беше за по-непознатите животни в Йелоустоун. Аз доста внимавах и се стараех да запомня всичко, но добре, че детото беше там - то е единсвеното, което може да ви преразкаже за какво ни говори рейнджърът.Малко след сбирката, аз обявих, че съм изморена и дори не помня как се озовах в спалния чувал.

 

Последният ни пълен ден в парка прекарахме по-спокойно. Отидохме до Калния вулкан и минералните бани в Mammoth, най-после стигнахме и до Norris geyser basin, който е на 2 мин от нашия къмпинг и където е най-високият гейзер в света - Steamboat. Играхме карти, вечеряхме рано-рано към 4 часа, стегнахме голяма част багажа и както беше пекнало едно топло следобедно слънце, мен нещо ме прихвана (може би, навикът на градски челяк да се къпе ежедневно, а не само да се избърсва с мокри кърпички за четвърти пореден ден или пък някакъв спомен от детството на село, където баба ме къпеше със слънчева вода)  и първо хванах детето да поливам със студена вода. То опищя орталъка, че съм го простудила. После, обясних на Люк, че не мога да трая сплъстената си коса и минута повече и най-безстрашно я измих на чешмата в тоалетната. Замръзвах, но суетата беше по-силна. Накрая, Люк ме поли и неговата коса да измия и така, що годе чисти, отидохме на образователната презентация. Рейнджърът беше нов и малко скучен, но след презентацията се запознахме с един човек от Айдахо, който от 40 г. ходи редовно до Йелоустоун. От него научихме няколко любопитни неща:

 

1. Вълците са единственото друго животно, освет човека, което убива за удоволствие.

2. Спрейовете срещу мечки, към които аз и Люк се отнасяхме доста скептично, всъщност работели.

3. Ако видиш мечка в гората, се свиваш на кълбо и се молиш да не те ухапе по главата.

4. Бирата "Henry Weinhard" е с изключително приятен вкус за любителите на тъмно пиво.

5. Steamboat в последната година изригвал супер често, а преди това не бил активен повече от 8 години, също в последната година Ламар вали се е вдигнала с 13 см., а освен това наскорошно земетресени в Гранд Титон, отворило такива големи дупки в земята, че половината парк бил затворен за посетители.

6. Глобалното затопляне не е мит и от 100 години не е имало достатъчно студена зима, която да умори the bark beetles, които унищожават безпощадно хиляди декари борови гори от Йелоустоун до Калифорния.

 

Изводът от този разговор е - вулканът в Йелойстоун съвсем не спи. Рециклиране и възобновяема енергия му е майката. Където и да пътуваме, каквото и да видим, каквито и спомени да отнесем със себе си, ако не променим отношението си към природата, нашите деца може и да не видят красотите, на които ние сме се радвали.

 

Steamboat

 

Norris Geyser basin

Mammoth

 

Mammoth

 

Mammoth

 

 

 

 

Рано сутринта в събота се отправихме към нажежената до червено Аризона. Спряхме за закуска в Уест Йелоустоун в малка семейна закусвалня с разкошна храна, отбихме се до Grizzly and wolf discovery center, където от безопасно разстояние се насладихме на гризлита и вълци, снимах Люк до електрическите колонки на Тесла точно до центъра, хванахме някакво изложение на класически коли и след това с нежелание потеглихме към вкъщи.

 

 

 

 

 

 

По пътя си мислих за Глобалното затопляне, умиращите борови гори, животните, които са принудени да мигрират все по на север и топящите се ледове до Аляска. Дано се справим с тия проблеми, че с Люк си обещахме да създадем семейна традиция и всяка година да се връщаме до Йелоустоун. Влюбени сме!