Моето майско "До Чикаго и назад"

Вие трябва да сте били на Пловдивското изложение и знаете големия павильон? Той беше доста голям, нали? А пък в двореца на мануфактурата в Чикагското изложение може да се помести не само цялото наше първо Пловдивско българско изложение, но могат да се настанят и всички жители на втората българска столица, заедно с всичката им покъщина, па и с живата стока отгоре.

"До Чикаго и назад", Алеко Константинов

Много мислих с кой точно цитат на Алеко Константинов да започна. Ясно е, че нямаше да са кланиците. Описанието на българското "дюкянче" е доста обширно (сега му е времето да се върнете и да го препрочетете)... Та затова реших да започна с мащаба на града...

Епилог

Петък, 31 март. Шефът на съседен отдел ме вика в тесния си офис, а аз не знам защо... Сядаме около малката кръгла маса с 2-ма от неговите подчинени. Слънцето си проправя път над книжата, подредени по перваза на прозореца и издава чистачката, която явно доста време не е бърсала праха от тази маса... Въпросният мениджър, кипърец в предпенсионна възраст, с блага усмивка ни информира, че има добра и лоша новина. Добрата е, че в средата на май ще ходим на един конгрес в Чикаго. Лошата е, че бюджетът е доста ограничен. За момент си помислих, че това е подранила първоаприлска шега. Започваме да разписваме варианти за пътуването и обсъждаме идеи от кое може да се спести, а книгите в препълнената библиотека надничат иззад  единия колега - аха и ще го тупнат по главата.

Връщам се на бюрото си и се чувствам като онези деца, на които са им издърпали играчката от ръцете. Мога да reimburse-на транспортни разходи до цената на 2-посочен билет с Greyhound... 8+ часа на посока, в миризлив автобус и със съмнителни типове, не е никак примамливо предложение... Ама никак! Организацията ще е мъчна работа...

Започвам да мисля опции и варианти... Лоукостове, влакове, летене от околни летища, ...  В един момент идва първият лъч надежда - мога да букна еднопосочен билет с мили от British за полет на American. Крайна цена - 5 долара. Уви, полетът е в 6 сутринта в неделя... Опитвайки се да убедя себе си, че всеки трябва да отстъпи, буквам билета и продължавам с останалите неща. Провидението отново проявява чувсто за хумор - докато си издиря паролата за сайта на BA, са останали места само в бизнес класата... Какъв по-добър начин да пестиш от летене в бизнес... Връщането поверявам на Юнайтед, защото разликата в цената от Southwest е минимална, а не ми се иска да "заседна" на средно място за полета. И понеже отивам в неделя, първия ден ще се спи в AirBNB. Цените са космически, а снимките са като описанието на Алеко на кланиците в Чикаго... Спирам се на място, което иглежда прилично по снимки и приключвам основното планиране. Хотелът за основния престой го "спазарих" бързо и като цяло се вписах в бюджета.

До Чикаго

Нямах много време за пране и пакетиране на багажа, след предишното пътуване. Точно в 3:52 сутринта (или по-скоро през нощта) бях на летището. Минах за хартиена бордна карта, защото ще ми трябва за expense report-a (все едно сме в 90-те) и въоржен с нея се отправих към секюритито. Там минах на определената за бизнес пътници опашка, която изненадващо беше в пъти по-къса от TSAPre (последното е програма за олекотена проверка на летището - не ви карат да вадите течности и електроника от багажа). На летището всичко още спеше. Ето го и моето CRJ-700:

Разпределението в бизнес беше 1:2 места. И изненадващо беше пълна... Кой нормален човек лети в 6 сутринта в неделя?!!?

Gate agent-a разпита нашата старша стюардеса до къде ще лети. Разказа й как едното й дете живее в преградие на Далас и стюардесата с усмивка й предложи да дойде с нас. Любезната покана беше отклонена с голяма усмивка. Boarding completed.

Както се полага в бизнес, започнахме с welcome drink. Аз се ограничих до вода, но имаше хора, които поръчаха коктейли с водка....

Мястото определено беше достатъчно за едно много комфортно пътуване. Но на стюардесата явно й беше топло и беше сетнала климатика на нечовешка температура. Почти се сбих с 2 пингвина за моето място. Добре, че бяха оставили одеала. Храната беше крекери и напитка в стъклена чаша. Останалата част от полета го проспах. Вече на кацане:

Петната по прозореца са скреж, а не мръсотия

787:

Една "стара госпожа"

И прословутите знамена на летище O'Hare:

Има няколко начина за придвижване от летището до града - такси, споделено пътуване, частен трансфер, автобус и метро. Аз заложих на последното. Синята линия на градското метро (т.нар. "L") спира под терминала на Юнайтед (терминал 2). Опциите за карти и билети са многобройни - хартиен билет, целодневна карта, същите неща, но на пластика (Ventra Card), връзване на КК или ДК към Ventra апликацията и плащане с телефона (или умния часовник), както и плащане директно с банкова карта, която поддържа безконтактни плащания. Аз се спрях на Вентра пластика (да, точно защото после ще ми трябва за expense report-a). Пластиката струва 5 долара. Едно пътуване е 2.25. Прекачвания до 2 часа струват само някакви центове... Метрото пътува около час до центъра. Първите ми впечатления бяха колко е мръсно и мизерно. Доста по-зле от метрото в Ню Йорк. А лондонското си е като британския кралски Ролс Ройс...

Моето AirBNB се оказа в близост до стадиона на SOX и се бях разбрал с домакините да мина да си оставя куфара, въпреки отновително ранния час.

Ето го и скайлайна:

и нека слънцето не ви подвежда - беше си доста хладно (малко над 60 градуса). Някъде в този момент разбрах защо му казват "ветровития град" - духаше да си...  Вече в центъра:

Чикаго е на брега на езерото Мичигън. То пък е едно от "големите езера", редом с Горното езеро, Онтарио, Хюрън и Ири (Ери). Градът е най-големия в щата Илинойс, както и в целия Midwest, 3-ти по големина в САЩ (след Ню Йорк и ЛА). Самият град има около 2.7 млн жители. Метрополията има над 10 млн жители. И както е известно на повечето от вас, в Чикаго са концентрирани диаспорите на много източноевропейски държави - Полша, Сърбия, България, Гърция, Украйна, Русия, .... Оттам идва и шегата, че Чикаго е най-големият град в източна Европа. Бърза разходка по Мичигън авеню:

Вечеря по гръцки

И гърците, горките, и те бяха се изложили (на Чикагското изложение). Малко маслинки, малко сол, няколко други минерали, няколко бутилки с вино и ракия и туйто. Хепидже работа! Добре си живееше у американците обаянието от Гърция на Платона и Аристотеля, на Софокла и Аристофана, на Темистокла и Аристида. Че трайте си бе, хора, гледайте си сиромашийката. Йок, да види светът колко сте напреднали! Е, видя го я! Един чувал маслини!

Седмицата вървеше с много интересни срещи с колеги от целия свят, ползотворни дискусии и стартирани стратегически партньорства. В една от вечерите беше време да отскочим до гръцкия квартал за вечеря. Сградата с белите антени е WIllis Tower. Оригинално е носила името Sears Tower, но това се е променило. Започната в далечната 1969, извисяваща се на 104 етажа. Там се намира стъкления куб, който ви изкарва извън сградата, но на мен така и не ми остана време за него:

Братята гърци, бъдейки стари емигранти, са се заселили до централната гара, в Greektown. За сравнение, българската диаспора е съсредоточена в Des Plaines, което е до летището, на 17 мили от центъра. Самият Greektown е доста интересно място - фалшиви "гръцки" колони по протрежението на главните улици, гръцки флагове от всички страни и ресторанти с познати имена - Делта, Атина, Остовите, Пегас, Зевс, Одисей,.. Аз си бях написал домашното и предложих на останалите да седнем в един от споменатите ресторанти - менюто изглеждаше познато. Посрещна ни лично собственикът, който говореше с ясно доловим гръцки акцент. Прозорците бяха широко отвореми, а стените бяха изписани с гледки от Цикладите (мислете си за Санторини). Храната беше невероятно вкусна - вечерта мина много добре, с доста  Kolokitakhia (ака пържени тиквички), kalamarakia (каламари), Octapodaki Skaras, Tzatziki и ouzaki (последните 3 вярвам нямат нужда от превод)... Трябваше да изпратим част от компанията на гарата. Има поне 2 компании, които оперират влакове в Чикаго - Amtrak (които са нещо като БДЖ) и Metra:

Река Чикаго пресича центъра на града и се влива в езерото:

На следващия ден имахме официално занимание в аквариума, който е на самия бряг на езерото. Самият аквариум не е нещо особено и спокойно можете да го пропуснете, ако се разхождате в Чикаго. Гледките от панорамните тераси са друго нещо:

Белугата и делфините имаха малко по-големи аквариуми. Пингвините бяха леко наблъскани:

За щастие програмата беше разредена в един от следобедите и успях да се разходя центъра. Температурата се повиши достатъчно, за да става за разходка по къс ръкав, но вятърът си остана... Небезизвестните влакчета, качени във въздуха:

Сградата, която принадлежи на едно небезизвестно семейство:

Мостът DuSable:

Oт моста можете да слезнете на крайбрежната алея и да се разходите покрай реката, което направих и аз:

За деня на Свети Патрик оцветяват реката в ярко зелено. За щастие по крайбрежната алея има градинки с шезлонги - подходящи за почивка след дългата разходка. Междувременно беше станало толкова топло, че чак кафето ми се беше изпотило:

:

След кратка почивка беше време да продължа към Millennium park:

Паркът опира на Мичигън авеню:

Планирането му започва през 1997. Строителството - през 1998. Построен е върху старо железопътно депо. Както подсказва и името, планиран е за откриване за новото хилядолетие. Уви, откриват го чак през 2004-та. В момента е една от най-големите забележителности на Чикаго. В него инсталират коледната елха.

Една от най-известните скулптури в парка е The Cloud Gate, която един колега с усмивка нарече "the shiny bean":

Тя се намира на AT&T Plaza:

Проектът е на британец от индийски произход - Аниш Капуур. Идеята е вдъхновена от живака. Направена е от стомана и тежи 110 тона. Планираната цена от 6.5 млн долара бързо нараства до 11.5 млн. Скайлайнът на Чикаго се оглежда в нея, когато времето позволява. Под високия 3.7 м свод можете да се разходите и да видите ὀμφαλός-a (или пъпа), който създава безброй много отражения:

Недалеч от гейта е Crown Fountain - 2 15-метрови кули, поставени върху "огледало" от черен гранит. Кулите са изградени от стъклени плочки и в тях има вградени диоди, които прожектират видео, като част от тази арт инсталация. В слънчевите дни децата най-много се радват:

В по-облачните дни изглежда "интересно":

Моята разходка продължи обратно по Мичигън авеню:

Българската следа

В този ресторан се запознахме с един търновски търговец, г.Хаджи Петков (забравих му името). Той самичък, без да знае една думица от иностранен език, тръгнал от Търново и през Хамбург и Ню Йорк стигнал благополучно в Чикаго. Любопитен! И от любопитство беше събрал адресите и рекламите на всичките експоненти в изложението; напълнил цял сандък с реклами. За каква потреба му са – не ми е известно: може би той ще направи едно подробно описание на изложените предмети, нещо, за което аз никога не би се заел.

Една от вечерите беше отделена за вечеря в български ресторант. Разбира се, срещите продължиха доста по-дълго от очакваното и затова трябваше да променяме програмата в движение. На финала приятели, живеещи в Чикаго ни взеха (мен и няколко колеги) от предпоследната спирка на синията линия на L (спирката се казва Rosemont) и се озовахме в Des Plaines. Районът изглеждаше доста съмнителен. Нямаше улични лампи, на доста места имаше полиция, основните сгради бяха "търговски" - бензиностанции, магазини, ... Точно срещу Търговската камара на Des Plaines  e ресторант Балканика - сграда почти без прозорци, строена видимо отдавна. Паркингът беше доминиран от стари мерцедеси и беемвета, прилично тунинговани с лепенки, фарове "ангелски очи" и лъскави ауспуси. На входа имаше тежка дървена врата. Във фоайето се носеше онази особена миризма на роден ресторант - смесица от туршия, скара и цигари. Вътре беше доста празно, което е разбираемо, предвид късния час в делничен ден. Сервитьорката, доста мила и учтива, ни настани на една маса и донесе менюта. На бара група "батки" в официални анцузи и тежки, лъскави ланци, обсъждаха къде им следващото пътуване с "камионо" и кога ще се върнат.

Сервитьорката предложи Загорка, в стъклена бутилка, а аз бях зает да обяснявам на колегите що е то "чушки бюрек" и има ли почва у нас... Трябваше да се ограничим до Загорката, защото на следващия ден ни очакваше доста работа. Вечерта завърши с много смях:

Последната задача за деня беше да се чекирам онлайн. Бях 150-ия чекирал се само 3-4 часа след "отварянето" на услугата.

И назад

На следващия ден времето стана адски студено и ветровито - явно Чикаго беше в лошо настроение, че ще се разделяме:

Работните срещи приключиха в ранния следобед, а за мен беше време да се върна на летище O'Hare, отново с кофти метрото:

Пътуването се проточи доста по-дълго от очакваното, което леко ме изнерви - по някаква причина влаковете се бяха натрупали на последната спирка и 2 пъти чакахме по 15-20 минути да се освободи коловоз. Последното, което исках е да тичам по летището, за да не си изпусна полета. На спирката на самото летище има арт инсталация:

Чикаго е един от хъбовете на Юнайтед, както и на Америкън:

Този полет ще бъде изпълнен от 737-800 - от няколко години не се бях качвал на такава машина:

Машината беше с новия Sky interior - големи багажници и цветно осветление. Полетът беше пълен на 100%. На средната седалка се беше паднал един доста голям пътник.  Този до пътеката му предложи да се разменят - такива са хората в железния град - мили и добри. Не след дълго кацнахме меко. Split scimitar wingtip:

Епилог

Интересно място е Чикаго. Не мога и да си помисля да ви го представя с таланта и изисканото слово на Алеко. Размина ми се разходката в кланиците, но свърших доста работа, което беше добре. Странно как обслужването в българския ресторант беше на завидно ниво, което е много трудно да срещна в България. Може би е от мястото или очакванията...

Всякакви мнения / препоръки / забележки и коментари са добре дошли!